Решение по дело №1953/2015 на Районен съд - Русе

 

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

№

гр.Русе, 09.06.2016 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД  VІ-ти граждански състав в публично заседание на 10-ти май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА

при секретаря Г.Г.,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1953 по описа  за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

            Ищецът М.Д. А. твърди, че в началото на 2008 г. кандидатствал пред "Юробанк България" АД за банков кредит за закупуване на жилище. След изследване на доходите му бил одобрен за кредит в размер на 36 330 евро, при 9,15% годишна лихва, със срок на погасяване 312 месеца и месечна вноска 305,58 евро. Твърди още, че нямал възможност да се запознае предварително с текста на договора, тъй като му бил даден непосредствено преди подписването му, вече изготвен и разпечатан, и нямало възможност да бъде променян, но месечната вноска била по възможностите му. При тези условия сключил Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 30005 от 29.02.2008г. Предмет на Договорът бил кредит на стойност 36330 евро, при годишна лихва 9,15% и срок на погасяване 312 месеца, обезпечен с новозакупен недвижим имот съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. Банката му предоставила сумата от 36 330 евро, като превела 12 000 евро на продавача на недвижимия имот и 24 330 евро получил на каса за други разплащания. Дни след сключване на Договора и усвояване на кредита подписал приложения към него, които били задължителни съгласно стандартната процедура на банката.

            Вноските по кредита се оказали по-високи от първоначално изчислената вноска, въпреки предварително уговорените параметри на кредита. Това породило у ищеца сериозно безпокойство, но в отговор на несъгласието му с увеличените вноски от банката му било разяснено, че увеличението се дължало на това, че стойността на кредита му е преизчислена в швейцарски франкове и курсът на швейцарския франк се е повишил, увеличена била и лихвата. Месечната вноска нараснала съществено - от уговорените 305,58 евро достигнала до 516,18 евро през м. февруари 2015 г.

            Уговорената и  предоставена стойност на кредита била 36 330 евро,  но банката претендирала и събирала за погасяването му вноски в швейцарски франкове или  тяхната равностойност към датата на плащането, в размер, определен от нея без уговорени обективни критерии. Поради драстичното увеличение на валутния курс на швейцарския франк и начислените валутни разлики банката събрала под формата на месечни погасителни вноски сума на стойност значително по-висока от дължимата при уговорените параметри, с които се е обогатила неоснователно в разрез с добрите нрави.

            Заявява, че съгласно чл. З, ал. 1 от Договора годишната лихва по кредита била 9,15%. Банката едностранно увеличила уговорения лихвен  процент без съгласие и без наличие на законовите  предпоставки  за това,  което  допълнително  увеличи размера  на събраните месечни вноски. Видно от извлечението от банковата му сметка и справката за извършени плащания по кредита, от юли 2008 г. банката начислявала и събирала лихва 9.65%, а от декември 2008 г. лихвата достигнала 10,65%.

            Счита, че е била извършена едностранна промяна от страна на банката на цената на кредита, като по този начин неправомерно бил обременен с по-голям дълг, което законът забранява. Банката не разполагала с такова право и това дори да е било предвидено в договора или общите условия е неравноправна, а от там и нищожна клауза на основание чл.146, ал.1 във вр.с ал.2 във вр.с чл.143, т.9, 10, 11  от ЗЗП. Такива са чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.12, ал.1 от договора. Цитираните клаузи са и уговорки във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност, водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

            Не били налице специалните изисквания на чл. 144, ал. 2 ЗЗП договорът да е
безсрочен или да е предвидена изрична възможност за прекратяването му от потребителя без санкция при несъгласие с новоопределения размер на кредита. В случая не съществувала възможност да излезе от това крайно неизгодно за него правоотношение с банката, без да плати съществено увеличената стойност на кредита и такса съгласно чл. 8, ал. 2 от Договора. Неприложима била и разпоредбата на чл. 144, ал. З ЗЗП, която визира сделки с финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/ измененията на борсов курс или индекс на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. От друга страна, Договорът не предвиждал приложимост на борсов курс или индекс извън контрола на търговеца (чл.1, ал. З и 5 и чл. 2, ал. З от Договора).

            Съгласно чл. 147 ЗЗП клаузите на договорите, предлагани на потребителите,
трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. При съмнение относно смисъла на определено условие, то следва да се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
            Счита, че клаузите на процесния Договор са дотолкова неясни и двусмислени, че от тях не може да се направи категоричен извод каква е валутата на кредита и кой и по какви критерии може да я променя.

            Заявява, че към момента на сключване на Договора не е имал информация относно съществени негови условия - дали и каква сума в швейцарски франкове ще претендира банката от него и колко евро трябва да плати за погасяване на получените 36 330 евро, какъв ще бъде размерът на месечните вноски, какви са икономическите причини да се промени договорената и предоставена сума на друга такава в швейцарски франкове, какви могат да бъдат икономическите последствия от въвеждането на този механизъм, какви са били конкретните икономически обстоятелства към момента на сключване на Договора - исторически ниските нива на швейцарския франк и тенденциите за повишението на курса му. При сключване на Договора ответникът не го информирал, че стойността на задължението му и на месечните вноски могат да се повишат. Обективно не можело да се очаква от средния потребител без специални знания и опит да оцени съществения валутен риск на база неясните и противоречиви клаузи на Договора, нито да се предпази от него. Горното налагало да се приложи чл. 147, ал. 2 ЗЗП и Договорът да се тълкува по благоприятен за потребителя начин в произтичащия от него смисъл, че задължението, което е поел, е да върне уговорения и получен кредит от 36 330 евро ведно с лихва, а относно завишението на вноските по кредита липсва каквато и да е предвидимост  и съгласуваност, поради което същото е недължимо платено. 

            По тези съображения твърди, че получаването от ответника на заплатените в повече суми, представляващи валутни разлики и лихви, от тези първоначално договорени с договора за кредит, е направено без основание и заплатените от него суми от 12 413,38 лева валутни разлики в периода 07.05.2010 г. до 07.03.2015 г. и 7 654,39 лева лихви в периода от 07.05.2010 г. до 07.03.2015 г. са недължимо платени. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната банка да му заплати недължимо платени валутни разлики в размер на 12 413,38 лева в периода 07.05.2010 г. до 07.03.2015 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до датата на плащането им, които суми ответникът е получил при начална липса на основание поради дължимост на месечни погасителни вноски на стойност в евро и недължимо платени лихви в размер на 7 841,41 лева в периода от 07.05.2010 г. до 07.03.2015 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до датата на плащането им, поради нищожност на чл. З, ал. 5, чл. 6, ал. З и чл. 12, ал. 1 от Договора за кредит. Претендира и направените по делото разноски.

            Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и  чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3  и ал.2, пр.2 от ЗЗД .

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Юробанк България” АД, гр.София, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че между страните е налице сключен договор за жилищен кредит HL 30005 от 29.02.2008г. Твърди се, че клаузите на договора не са неравноправни, тъй като са подлежали на индивидуално договаряне между страните при спазване изискванията на чл. 58, ал.4 ЗКИ при предварително обявен лихвен процент, направен публично достояние, чрез използване на подходящи средства, а именно чрез търговските помещения на банката и публикувано на интерен сайта на финансовата институция, с което оскъпяване на кредита кредитополучателите са били уведомени без да възразят по тези клаузи. Твърди се, че уговореното право в полза на банката да промени размера на лихвения процент е резултат от преразпределение на риска с оглед дългосрочния характер на заемното отношение. Налице са основанията на чл. 144, ал.2, т.1 ЗЗП и чл. 144, ал.3, т.1 ЗЗП, тъй като на ищците е дадена възможност да прекратят договора едностранно, а размерът на БЛП зависи от обективни фактори, които стоят извън контрола на доставчика на финансовата услуги. В условията на евентуалност е направено възражение за погасяване по давност на вземането по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не са спорни следните релевантни за делото факти, за които са ангажирани допустими и относими доказателствени средства:

Въз основа на искане от кредитоискателя  М.Д. А. от 09.11.2007г. /л. 98/, между страните по делото е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот HL30005 от 29.02.2008г. /л. 14/, по силата на който „Юробанк България” АД, е поела задължение да отпусне на заемателя парична сума в размер на 36330 евро /чл. 1, ал.1/, за покупка на недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ул.”Дянко Стефанов” № 9, вх.А, ет.5, ап.16 ведно с избено помещение № 15 с полезна площ от 4.72 кв.м. за срок от 312 месеца при уговорено вещно обезпечение.

Заемателят М.Д. А. е поел задължение да върнат заетата сума на равни месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 305, 58 евро, включваща главница и годишна лихва по кредита, уговорена с банката състояща се от базов лихвен процент /БЛП/ на „Юробанк България” АД за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорена надбавка от 4, 65 %, чиито размер към момента на сключване на договора е 4,5 % /чл. 3, ал.1/.

Страните са уговорили още, че при частично погасяване на сумата по договора за кредит по писмено искане на кредитополучателя да се намали размера на погасителната вноска при запазване на крайния срок на издължаването му /чл. 9, ал.1/.

Не е спорно още, че след учредяване на договорната ипотека – 04.03.2008г. /л. 22/ върху недвижимия имот в полза на банката във формата на НА № 148, том I, вх. Рег. № 1351, дело № 135 от 2008г. /л. 20/, сумата по договора за кредит възлизаща на 36330 евро е усвоена по разплащателна сметка на кредитополучателите, съгласно чл. 2, ал.1.

Разпоредбите, чиято нищожност се претендира предвиждат, че „действащият базов лихвен процент на БПБ не подлежи на договораряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата, на която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони, като договорените в настоящия договор надбавки не се променят” /чл. 3, ал.5 от договора за кредит/. „В случай, че по време на действие на настоящия договор банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в алинея 1 се променя автоматично, в следствие с промяната, за която кредитополучателя, с подписване на настоящия договор, дава своето неотменимо и безусловно съгласие” /чл. 6, ал.3/.

Към датата на сключване и усвояване на сумата по договора за кредит, размерът на БЛП е 4,5 %, а годишната лихва възлиза на 9.15 %, съгласно неоспореното заключение на допуснатата ССчЕ.

Според експерта, методологията на базовия лихвен процент е определена от Комитета по управление на активите и пасивите на Юробанк И Еф Джи България АД . Компонентите на БЛП са: 1./ трансферна цена на ресурса, който се формира от разходите, които банката прави при привличане на паричен ресурс, в това число: пазарни лихвени мерители – Софибор, Юрибор и Либор, рискова премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс и директни нелихвени разходи по привличане на паричен ресурс – мимимални задължителни резерви /МЗР/, Фонд за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/ и др.; 2./ буферна надбавка включваща оценка под формата на лихвена премия на нивото на риска при най – кредитоспособните клиенти и абсорбиране на временни пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0, 50 % на годишна база.

Експертът е категоричен, че обективните компоненти на БЛП са единствено пазарни лихвени мерители – Софибор, Юрибор и Либор и нелихвени разходи по привличане на паричен ресурс – минимални задължителни резерви /МЗР/, Фонд за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/.

Субективните компоненти на БЛП са рисковата премия на банката при привличане на финансов ресурс и начина на формиране на буферната надбавка.

Базовият лихвен процент, като елемент на договорната лихва, не е обвързан от пазарните лихвени мерители - Софибор, Юрибор и Либор.

За времето от 07.05.2010г. до 07.03.2015г., базовият лихвен процент е променян три пъти, като в периода от 01.01.2008г. до 07.07.2018г. /вкл./ той е в размер на 4,50 %, за периода от 07.07.2008г. до 10.10.2008г. е 5,00%, в периода от 10.10.2008г. до 10.09.2012г. е 6.95%.

Вещото лице заключава, че сумите (главница, лихва и такса за управление), надвзети от банката под формата на валутни разлики за периода от 07.05.2010г. до 07.03.2015г., представляващи разликата между левовата равностойност на платените вноски по актуален курс на швейцарския франк към датата на плащане и левовата равностойност на вноските без да се актуализират спрямо курса на швейцарския франк при уговорен размер от 36 330 евро и приложената от банката лихва е в размер на 12 413.38 лева. Размерът на надвзетите от банката лихви за периода от 07.05.2010г. до 07.03.2015г., поради увеличаване на лихвата, представляващ разликата между платената лихва и дължимата лихва при договорения лихвен процент от 9.15% е в размер на 7841.41 лева.

За установяване положителните твърдения за индивидуално договаряне условията на договора за кредит, по инициатива на ответника, са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Гергана Банева, съжителстващ на семейни начала с ищеца.

Показанията на г – жа Банева установяват, че в края на 2007г. са посетили офис на банката в гр. Русе във връзка с желанието им да закупят жилище на територията на гр. Русе. Уговорили се за сумата по кредита и размера на месечната вноска при погтасяването му. Всички суми , които им посочвали банковите служители били в евро и при самото подписване на документите по кредита и самия договор ги притискали да подпишат, тъй като работното време на банката било към края си. Видяла, че сумата от 36000 евро била удебелена в договора за кредит и месечната вноска от 305 евро. През цялото време ставало въпрос за евро и не било споменавано думата франкове.

Няма спор, че ищците като кредитополучатели имат качеството "потребители" по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, според който "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Като такъв вид търговска сделка за предоставяне на финансова услуга, договорът за банков кредит попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143 - чл. 146 ЗЗП /по арг. от  чл. 144 ЗЗП, уреждащ изключенията, при които е неприложимо правилото за приемане за неравноправна клауза в договор, сключен с потребител/, в който са възпроизведени нормите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма, измежду които: т. 9 - при налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; т. 10 - при предвидена възможност на търговеца да променя едностранно условията по договора въз основа на непредвидено в него основание; т. 11 - при възможност за търговеца да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата и т. 12 - при предвиждане цената да се определя при получаването на стоката или услугата или при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.

Неравноправната клауза по чл. 145, ал.1 ЗЗП в договор, сключен с потребител, се преценява като се вземат предвид видът на стоката или услугата – предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.

Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално по чл. 146, ал.1 ЗЗП, като според ал. 2 от същата разпоредба, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

Преценявайки ангажираните от страните писмени доказателства, съдът приема, че разпоредбите на чл. 3, ал.5 , чл. 6, ал.3 и чл.12, ал.1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 30005 от 29.02.2008г., са неравноправни, тъй като предвиждат възможност банката да изменя едностранно размера на дължимата годишна лихва, чрез едностранна промяна в базовия лихвен процент по непосочени и неясни критерии.

В договора за кредит, банката не е посочила методологията за формиране стойността на БЛП, която да е инкорпорирана в него, чрез ясно диференциране на отделните й компоненти и конкретният им размер. Обявяването на компонентите на базовия лихвен процент в официалната интернет страница на Юробанк И Еф Джи България АД, чрез посочване единствено на тяхното наименование, не променя горния извод на съда. Неизчерпателното им изброяване, например по отношение на елементите на директните нелихвени разходи по привличане на паричния ресурс – МЗР и ФГВБ и др., без ясно и недвусмислено дефиниране на компонентите, без ясни критерии за определяне на елементите на буферната надбавка /например коя е категорията най – кредитоспособни клиенти и на база на какви критерии се определя тя/, върху която банката влияе пряко, обуславя извод за неравноправност на посочените клаузи от договора за кредит, които водят до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя на финансови услуги. 

Посочването на методологията при формиране на БЛП дава възможност на потребителя да прецени факторите, които ще окажат влияние на годишния лихвен процент, съответния ясно определен и известен от напред размер на месечната анюитетна вноска и възможност да погасява редовно задълженията си по заемното отношение.

Съдът приема още, че клаузите на чл. 3, ал.5, чл. 6, ал.3 и чл.12, ал.1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот, не са били предмет на индивидуално уговаряне между страните по заемното отношение, макар и да са били известни на кредитополучателите. Гласните доказателства, чрез разпита на свидетеля установяват единствено водените преддоговорни отношения по повод бъдещото сключване на договора за кредит, които от една страна са подпомогнали кредитоискателите в избора на кредитен продукт, какъвто безспорно е настоящия случай с оглед отбелязването в искането за кредит, а от друга, са дали възможност на служителя на банката да прецени платежоспособността на клиентите. 

Обективираните в договора за кредит условия са били изготвени предварително от банката и кредитополучателите не са имали възможност да влияят на тяхното съдържание, като при липса на съществуващата методология за формиране на БЛП следва да се приеме, че ищеца не е знаел в какъв размер и по какъв начин би могло да рефлектира върху задължението му поето от него едно изменение, чрез увеличаване на лихвения процент.

Предвид изложеното, съдът приема, че търговецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че конкретните условия по отношение на формирането на годишния лихвен процент са били индивидуално уговорени, на чл. 146, ал.3 ЗЗП.

Разпоредбата на  чл.144 ЗЗП  визира изключенията при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители, по чл. 143 ЗЗП, са неприложими. Така според чл. 144, ал. 3 ЗЗП нормите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията /измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. От гореизложеното следва, че за да е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на  чл. 144 ЗЗП.

Твърдението на ответната страна, заявено в писмения отговор, че измененията  на лихвения процент са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги, поради и което спорните клаузи не  попадат в приложното поле на изключението, визирано в  чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, е неоснователно.

Предвидената в чл. 3, ал. 5 от процесния договор възможност на банката за едностранно увеличение на договорения годишен лихвен процент, съставляващ цената на предоставяната финансова услуга, без да  е предвидено тази промяна да е обусловена от обективни факти на финансовия пазар е достатъчно основание, за да се приеме, че в случая тази спорна клауза не попада в приложението на изключението на визираната разпоредба. В случая едностранната промяна на лихвения процент не е обвързана от пазарни лихвени мерители – Софибор, Юрибор и Либор, които величини  безспорно са независещи от волята на банката, а от стойностите на европейските осреднени лихвени проценти.

При това положение липсата на обвързване на лихвения процент със стойностите на европейските междубанкови лихвени проценти, базирани на осреднените стойности на лихвените проценти на  група от около 50 европейски банки, предоставящи си средства води  до  приложението на чл. 143  ЗЗП, поради това че оспорената клауза  на чл. 3 ал. 5 не попада в изключението на чл. 144 ал.3 т.1 ЗЗП.

Обвързаността на годишния лихвен процент с публикуваните стойности на пазарни лихвени мерители – Софибор, Юрибор и Либор, би позволила на потребителя да провери дали са налице основанията за изменение на БЛП във всеки един момент от неговата актуализация.

Не е налице и изключението по чл. 144, ал.2, т.1 ЗЗП, защото от една страна доставчикът на финансови услуги не е уведомил изрично потребителите за промяната на лихвения процент, макар актуалния й размер да е обявен в официалната интернет страница на банката, а от друга, не е предоставил възможност на кредитополучателите да прекратят договора в седемдневен срок от изричното им уведомяване, каквото не е извършено в конкретния случай.

С оглед изложеното, съдът приема, че клаузите по договора са неравноправни по смисъла на чл.143, т. 9 и т. 10 ЗЗП, уговорени  във вреда на потребителя, предвид правото банката да увеличава едностранно и неограничен брой пъти лихвения процент по кредита до размери, чиято методика на определяне е неясна, а и не зависи от финансовия пазар.

Клаузите предвиждат едностранна възможност от страна на банката да промени БЛП въз основа на непредвидено в договора основание, тъй като стойността на БЛП е променлива величина, определяна от Комитета по управление на активите и пасивите на банката и променяща се от обективни и субективни фактори, неопределяеми към момента на подписване на договора, които се приемат за осъществени само въз основа на вътрешни актове на банката, съставени от нейни органи, без потребителите да са имали възможност да се запознаят методологията водеща до актуализация на БЛП преди сключване на договора.

Неравноправните клаузи не обвързват потребителя със заплащане на едностранно увеличените от банката лихви, поради което заплатената за периода от 07.05.2010г. до 07.03.2015г. сума от 1 2413,38 лева, представляващи разликата между левовата равностойност на платените вноски по актуален курс на швейцарския франк към датата на плащане и левовата равностойност на вноските без да се актуализират спрямо курса на швейцарския франк при уговорен размер от 36 330 евро и приложената от банката лихва, подлежи на връщане, като дадена при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 20.04.2015г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.

надвзети от банката под формата на валутни разлики за периода от 07.05.2010г. до 07.03.2015г., е в размер на 12 413.38 лева.

Вземането за лихва в размер на 7841,41 лева за периода от 07.05.2010г. до 07.03.2015г., поради увеличаване на лихвата, представляващ разликата между платената лихва и дължимата лихва при договорения лихвен процент от 9.15% е също основателно и не е погасено по давност. Вземането с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД не е вземане за лихви, обезщетения или други периодични плащания. Вземането на банката от кредитополучателите, ако би имало правно основание, би било за лихви и спрямо банката би се прилагала тригодишната давност. Вземането на кредитополучателите за връщане на даденото при начална липса на основание, обаче, не е за лихви, независимо, че поводът за разместване на имущественото благо е бил начисляване на лихви по нищожна клауза от договор за кредит. Даденото си остава получено при начална липса на основание и като такова подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като приложимата за вземането давност е общата по чл. 110 от ЗЗД.

За периода от 07.05.2010г. до 07.03.2015г., вземането за договорна лихва в размер на 7841,41 лева, не е погасено по давност, поради което искът по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до този размер, ведно със законната лихва от 20.04.2015г. до окончателното изплащане на вземането.

При този изход на спора в полза на ищеца М.Д. А. твърди, че в началото на 2008 г. кандидатствал пред "Юробанк България" АД следва да 328 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, съдът

 

                                               Р Е Ш И:     

 

            ПРОГЛАСЯВА нищожността по предявения от М.Д. А., ЕГН:**********, с адрес:г*** срещу „Юробанк България" АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Околовръстен път”, №260 иск на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 30005, сключен на 29.02.2008г. с „Юробанк И Еф Джи България” АД, поради противоречие с императивни правни норми по чл. 143 от Закона за защита на потребителя.

            ОСЪЖДА „Юробанк България" АД, ЕИК:*********, ДА ЗАПЛАТИ на М.Д. А., ЕГН:**********, с адрес:г*** сумата от 12 413,38 лева – платени при начална липса на основание, надвзети от банката под формата на валутни разлики за периода от 07.05.2010г. до 07.03.2015г., представляващи разликата между левовата равностойност на платените вноски по актуален курс на швейцарския франк към датата на плащане и левовата равностойност на вноските без да се актуализират спрямо курса на швейцарския франк при уговорен размер от 36 330 евро и приложената от банката лихва, ведно със законна лихва от 20.04.2015г. до датата на плащането им, на осн. чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.

            ОСЪЖДА „Юробанк България" АД, ЕИК:*********, ДА ЗАПЛАТИ на М.Д. А., ЕГН:**********, с адрес:г*** сумата от 7841.41 лева - платени при начална липса на основание, надвзетите от банката лихви за периода от 07.05.2010г. до 07.03.2015г., поради увеличаване на лихвата, представляващ разликата между платената лихва и дължимата лихва при договорения лихвен процент от 9.15%, ведно със законна лихва от 20.04.2015г. до датата на плащането им, на осн. чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.

            ОСЪЖДА „Юробанк България" АД, ЕИК:*********, ДА ЗАПЛАТИ на М.Д. А., ЕГН:**********, с адрес:г*** сумата от 5256.19 лева, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: