Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 24.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ:
Силвана Гълъбова
Любомир
Игнатов
при секретаря
Илияна К., като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №2652 по
описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №288152
от 28.11.2019г., постановено по гр.дело №188/2019г. по описа на СРС, ГО, 140
с-в, е признато за установено по предявените от „С.в.“АД с ЕИК********срещу П.С.К.
с ЕГН********** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, че П.С.К. дължи на
„С.в.“АД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД сумата в размер на
666,94лв.- стойност на водоснабдителни услуги за периода от 31.10.2014г. до 27.07.2017г.
по кл.№********** за апартамент №26 в гр.София, ул.********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 31.10.2017г. до погасяване на задължението и на основание чл. 86 ЗЗД
сумата от 94,90лв. мораторна лихва за периода от 28.11.2014г. до 27.07.2017г.
като е отхвърлен искът за главница до размер на сумата от 1391,18лв. и за
периода от 28.03.2012г. до 30.10.2014г., като погасен по давност, а до пълния
предявен размер от 1648,71лв. - като недоказан, както е отхвърлен и иска за лихва
до пълния предявен размер от 243,72лв. и за периода от 28.04.2012г. до
27.11.2014 г.
Срещу решението в
частта с която са уважени исковете, е подадена в законоустановения срок по
чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника П.С.К.. Жалбоподателката поддържа,
че по делото липсват доказателства за наличието на облигационно правоотношение
между страните, както и за правото и на собственост върху имота. Твърди, че
ищецът не е доказал реалното потребление на вода в имота. Ето защо моли решението
да бъде отменено в обжалваната част, а предявените срещу нея искове- отхвърлени
изцяло. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по
жалбата и ищец в производството „С.в.“АД не е подал в срок отговор на въззивната
жалба. С молба от 11.11.2020г. оспорва жалбата като неоснователна. Моли
решението да бъде потвърдено в обжалваната му част и претендира възнаграждение
за защита от юрисконсулт.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но
неправилно в обжалваната част по следните съображения:
Ищецът твърди, че
е в облигационно отношение с ответника и по силата на същото му е предоставил
водоснабдителни услуги по посочения в исковата молба клиентски номер и
последният дължи заплащането на цената на предоставените услуги.
Противно на
посоченото в мотивите на обжалваното решение, ответникът изрично е оспорил
обстоятелството, че в процесния период е бил собственик на апартамент №26 в
гр.София, Красно село, ул. „********в който ищецът твърди да е предоставил
водоснабдителна услуга.
Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на
ищеца е да проведе пълно и главно доказване, че между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение по повод доставка, отвеждане и пречистване
на питейна вода за процесния имот и период, както и че ищецът реално е изпълнил
задълженията си по договора, а именно доставка на водоснабдителни услуги на
ответника в твърдяното количество. Съгласно разпоредбата на чл. 198о от Закона
за водите стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори. Съгласно чл. 2
ЗРВКУ Ви К оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на
Ви К услуги, а според разпоредбата на чл. 203 ЗВ потребителите дължат плащане
на потребените от тях Ви К услуги. Дефиницията на понятието „потребители“ се
съдържа в разпоредбата на пар.1, т. 2, б. "а" и "б. " от ДР
на ЗРВКУ- юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят Ви К услуги. С тези лица може да се счита, че е налице сключен
неформален договор за доставка на ВиК услуги със съдържанието, определено в чл.8
от Наредбата и установено в утвърдените от ДКЕВР Общи условия на доставчика. Следователно
за да се приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна
връзка, ищецът следва да докаже, че ответникът е собственик или
вещен ползвател на процесния имот, в който е
доставено претендираното от ищеца количество вода.
Настоящият състав
приема, че по делото не е установено ответникът да има качеството потребител на
Ви К услуги по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 и на § 1, т. 2 б. "а"
и "б. " от ДР на ЗРВКУ. Ответникът с отговора на исковата молба
изрично е оспорил това си качество, а с доклада по делото първоинстанционният
съд изрично е указал на ищеца, че следва да докаже, че през процесния период
между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на Ви К услуги, което в случая означава и установяване на право на
собственост или вещно право на ползване. Ищецът е представил само справка от
служба по вписванията по персоналната партида на ответника. Право на собственост
или вещно право на ползване обаче се установява по несъмнен начин само с
документи, удостоверяващи притежанието им, какъвто представената справка не е.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че предявените от "С.в."АД искове са
неоснователни и решението на СРС в частта с която са уважени следва да бъде
отменено, вместо което да бъде постановено отхвърлянето им изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на
делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски за въззивното
производство в размер на 25 лева за държавна такса, а на адв.Н.И. от САК да се
определи и присъди възнаграждение в минималния размер от 300 лева за въззивната
инстанция по реда на чл.38 от ЗАдв и съобразна констатираната ниска фактическа
и правна сложност на спора.
На основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от
гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение №288152 от 28.11.2019г., постановено по гр.дело №188/2019г. по описа на
СРС, ГО, 140 с-в В ЧАСТТА, С КОЯТО е
признато за установено по предявените от „С.в.“АД с ЕИК********срещу П.С.К. с
ЕГН********** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, че П.С.К. дължи на „С.в.“АД
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД сумата в размер на
666,94лв.- стойност на водоснабдителни услуги за периода от 31.10.2014г. до
27.07.2017г. по кл.№********** за апартамент №26 в гр.София, ул.********, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение 31.10.2017г. до погасяване на задължението и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 94,90лв. мораторна лихва за периода от 28.11.2014г. до
27.07.2017г., както и в частта с която
ответницата П.С.К. е осъдена да заплати на ищеца 247,96лв.
разноски в исковото и заповедното производство,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.в.“АД с ЕИК********срещу П.С.К. с ЕГН**********
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, че П.С.К. дължи на „С.в.“АД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД сумата в размер на 666,94лв.-
стойност на водоснабдителни услуги за периода от 31.10.2014г. до 27.07.2017г.
по кл.№********** за апартамент №26 в гр.София, ул.********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 31.10.2017г. до погасяване на задължението и на основание чл. 86 ЗЗД
сумата от 94,90лв. мораторна лихва за периода от 28.11.2014г. до 27.07.2017г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №77712 по описа за 2017г. на Софийския районен съд, 140 състав.
В останалата
(отхвърлителната) част решението на СРС е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „С.в.“АД с ЕИК********да заплати на П.С.К. с ЕГН********** сумата от 25лв. (двадесет и пет лева)-
разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
„С.в.“АД с ЕИК********да заплати на адв.Н.И.И. от САК сумата от 300лв. (триста
лева)- възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/