РЕШЕНИЕ
№ 14253
гр. София, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110118434 по описа за 2024 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439
ГПК.
Производството е образувано е по искова молба от Л. Р. К. срещу „Топлофикация
София“ ЕАД за признаването за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата
от 1274,44 лева, представляваща главница по изпълнителен лист от 17.05.2013 г.,
издаден по гр. дело № 10895/2010 г. на СРС, ГО, 83 състав.
Твърди се, че ищцата е длъжник по изпълнителния лист, както и че въз основа на
него е образувано изпълнително дело № г. при ЧСИ Б. Последното изпълнително
действие, водещо до прекъсване на давността по изпълнителното дело счита, че е от
дата 06.11.2018 г., като след тази дата не са поискани изп. действия от взискателя и не
са предприемани такива от съдебния изпълнител. Счита, че изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона. Сочи, че давността за вземането е била прекъсната
последно на 06.11.2018 г., като считано от 07.11.2018 г. е започнала да тече нова
давност. Намира, че подадените по прекратено по силата на закона изпълнително дело
молби от взискателя, не следва да се вземат предвид, като такива молби не водят до
ново прекъсване на давността. Поради факта, че последното валидно извършено
изпълнително действие е от преди повече от 5 години преди подаването на исковата
молба, намира, че вземането е погасено по давност. Моли да бъде признато за
установено в отношенията й с ответника, че не дължи процесната сума, предмет на
издадения изпълнителен лист. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът „Топлофикация - София” ЕАД оспорва
основателността на предявения иск. Счита, че вземането не е погасено поради изтекъл
давностен срок. Сочи, че давността е прекъсвана многократно с подавани молби за
изпълнителни действия от взискателя и предприемането на такива от съдебния
изпълнител. Счита, че давността е прекъсната през 2015 г. с образуването на изп. дело
1
№ г. по описа на ЧСИ Б. Давността била прекъсната на 17.07.2015 г. и на 19.12.2016 г. с
предприети изп. действия от съдебния изпълнител. След това счита, че с подадени
молби от взискателя за предприемане на изп. действия от 17.01.2017 г. и от 06.11.2018
г. давността отново била прекъсната. Сочи, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г. давността е била спряна по силата на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение. Сочи, че до момента на подаване на исковата молба не е
изтекъл срок от пет години от последното прекъсване на давността, поради което
същата не е изтекла. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За успешното провеждане на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата
молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на
установеното изпълняемо право.
Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране
на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С приетия доклад по делото, неоспорен от страните, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните осн. чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК са отделени фактите, че: 1/ ищцата е длъжник по процесния изпълнителен лист;
2/ ответникът е кредитор по процесното вземане, за което е издаден изпълнителен лист
по гр. дело № 15763/2011 г. по описа на СРС, 46 състав / гр. дело № 10895/2010 г. на 83
състав; 3/ въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело г. по
описа на ЧСИ 4/ последното валидно действие водещо до прекъсване на давността е
от 06.11.2018 г.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Във връзка с изложените твърдения и възражения, спорно по делото се явява
обстоятелството дали вземането е погасено по давност.
Погасителната давност е институт, уреден в полза на длъжника. Съдържанието
се изразява в това, че след изтичането на определен от закона период от време, в който
кредиторът бездейства, той губи възможността да се удовлетвори по пътя на
принудителното изпълнение. Поначало давността е уредена в полза на длъжника и
започва да тече от момента, в който задължението стане изискуемо. Течението на
давността обаче се прекъсва с предприемане на действие, с проява на активност от
страна на кредитора. Видно от отразеното в процесния изпълнителен лист срещу Л. Р.
К., същият е издаден въз основа на влязло в законна сила решение от 31.05.2012 г. по
гр. дело № 15763/2011 г. по описа на СРС, 46 състав / гр. дело № 10895/2010 г., 83
състав.
По делото не са представени доказателства за датата на влизане на постановеното
решение в законна сила, поради което следва да се приеме, че към момента на
издаването на процесния изпълнителен лист на 17.05.2013 г. решението е влязло в
законна сила.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД вземането, установено с влязло в сила съдебно
решение, се погасява с 5-годишна давност. Според чл. 117, ал. 1 ЗЗД срокът тече от
подаването на исковата молба, но съгласно чл. 115, б. "з" ЗЗД се спира, докато трае
2
съдебният процес, т. е. срокът започва да тече от датата на влизане на съдебното
решение в сила. Следователно, за основателността на претенцията в настоящото
производство следва да се установи дали след влизане в сила на съдебния акт е
изтекъл изискуемият петгодишен давностен срок за вземането.
Като безспорни между страните са отделени обстоятелствата, че въз основа на
изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № . по описа на ЧСИ Б
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
.изпълнително действие. По делото не е представено копие от изп. дело , поради което
не се установява какви изпълнителни действия са предприемани спрямо имуществото
на длъжника по време на висящността му. С проекта за доклад на делото съдът
изрично е указал на ответника „Топлофикация София“ ЕАД, че не сочи доказателства
за фактите, за които носи тежестта на доказване, а именно, че са били налице
основания за спиране или прекъсване течението на давността по смисъла на чл. 115 и
чл. 116 ЗЗД. Въпреки това ответникът не е ангажирал доказателства, установяващи
прекъсването и спирането на давността. Ето защо следва да се приеме, че последното
валидно действие по образуваното изпълнително дело, водещо до прекъсване на
давността, е от 06.11.2018 г., което обстоятелство е отделено като безспорно между
страните.
С последното действие от 06.11.2018 г. давностният срок е бил прекъснат, като е
започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, който е изтекъл на 06.11.2023 г.
Налага се извод, че до образуване на настоящото дело на 01.04.2024 г. е изтекъл срок,
по-дълъг от пет години, без да са предприети изпълнителни действия спрямо
имуществото на длъжника, поради което оспореното от ищеца вземане е погасено
поради изтекла погасителна давност. Следва да се отбележи, че независимо, че е
предявен отрицателен установителен иск за недължимост на сумата, то по време на
висящността на исковото производство давност не тече /чл. 115, б. „ж“ ЗЗД/.
Длъжникът може да се позове на давност, изтекла в хода на делото, но такъв довод е
винаги неоснователен. Предявеният отрицателен установителен иск за вземането
прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен – в този смисъл е
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 50017/27.03.2023 г. по гр. дело №
720/2022 г. на IV г.о. на ВКС. Ето защо съдът съобразява налице ли е изтекъл срок на
погасителна давност до образуване на настоящото исково дело, като стигна до извод,
че в случая вземането е погасено поради изтекъл давностен срок.
Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищцата,
като на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата от
50,98 лева, представляваща заплатена държавна такса в производството.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. В. В. Т. от САК сумата от 427,44 лева адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата
съобразно предвидения минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.
на ВАдС.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че Л. Р. К., ЕГН
********** не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от
1274,44 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.06.2007 г. до 30.04.2009 г. по изпълнителен лист от 17.05.2013 г., издаден
по гр. дело № 15763/2011 г. по описа на СРС, 46 състав / гр. дело № 10895/2010 г., 83
състав.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********
да заплати на Л. Р. К., ЕГН ********** сумата от 50,98 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адвокат В. В. личен номер , вписан в регистъра на
САК, сумата от 427,44 лева – адвокатско възнаграждение за осъществявана безплатно
адвокатска помощ и съдействие на Л. Р. К. в производството по гр. дело № 18434/2024
г. по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4