Р Е Ш Е Н И Е
№409
гр. Велико Търново, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – Четвърти състав, в съдебно заседание на четиринадесети
декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА МАТЕВА
при участието на
секретаря Д. С. изслуша докладваното от СЪДИЯ МАТЕВА адм. д. № 685 по описа за 2022
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
Същото
е образувано по жалба на „Ем Джи Груп 19“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Стражица,
представлявано от управителя Д.П., против Решение №165/10.10.2022 г. на
директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата
на дружеството срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) №С-220004-022-0053802/05.08.2022
г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП – Велико Търново.
С жалбата и в
съдебно заседание управителят на дружеството жалбоподател лично оспорва
решението и потвърденото ПНОМ като незаконосъобразни, тъй като е наложен запор
върху наличните и постъпващите суми по банковата сметка на земеделския
производител, по която получава целево публично финансиране от ДФ „Земеделие“.
Твърди, че постъпващите по тази сметка суми са несеквестируеми. Моли за отмяна
на решението и на потвърденото с него ПНОМ. Не претендира разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на
ТД на НАП – Велико Търново, чрез процесуалния си представител юк Б. К., оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли като такава. Излага
съображения, че нормата на чл. 100, ал. 1 от ЗДБРБ за 2022 г. не намира
приложение в случая и няма пречка върху средствата, постъпили от ДФ „Земеделие“
в банковата сметка на земеделския производител за други цели, извън
регламентираните в чл. 100, ал. 1 от ЗДБРБ за 2022 г., да бъде наложено
обезпечение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
„Ем
Джи Груп 19“ ЕООД е регистрирано като земеделски производител видно от заверена
на 07.05.2021 г. регистрационна карта.
Дружеството е длъжник по Изпълнително дело №*********
от 2022 година по описа на ТД на НАП – Велико Търново, задълженията по което /към
датата на образуване на изпълнителното дело/ възлизат на 9 228,86 лева, от
които 8 843,15 лева – главница, и 385,71 лева – лихва. С разпореждания на
публичния изпълнител към изпълнителното производство допълнително са
присъединени вземания на публичен взискател, в резултат на което към 05.08.2022
г. общият размер на задължението е 12 041,54 лева, а към 23.08.2022 г. –
12 987,94 лева. От представената Справка за общите задължения на „Ем Джи
Груп 19“ ЕООД се установява, че размерът на публичните задължения към 05.10.2022
г. е общо 13 134,60 лв.
По изпълнителното дело е изпратено Съобщение за
доброволно изпълнение изх. №С220004-048-0060331/12.05.2022 г., но не се твърди
и не се доказва да е предприето такова.
Съставено е Постановление №С220004-022-0053802/05.08.2022
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново за налагане на
обезпечителни мерки – запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,
депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и
суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи
суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в „Първа
инвестиционна банка“ АД в размер на 12 041,54 лева. ПНОМ е връчено лично
на управителя на „Ем Джи Груп 19“ ЕООД на 29.09.2022 г. До банката е адресирано
Запорно съобщение №С220004-003-0045373/05.08.2022 г., входирано там на
12.08.2022 г., както и Разпореждане №С220004-029-0036560/28.09.2022 г. за
изпълнение на запорно съобщение, до ЦРОЗ – Съобщение
№С220004-109-0047601/05.08.2022 г.
Видно от Отчет по сметка с титуляр „Ем Джи Груп 19“
ЕООД в „Първа инвестиционна банка“ АД на 29.09.2022 г. дружеството е получило
превод от 2 899,38 лв. от ДФ „Земеделие“ с основание „подкрепа ликвидност
2022 година“. От Заявление №04/757737/0432970 от 16.09.2022 г. се установява,
че дружеството е кандидатствало за предоставяне на помощ в подкрепа на
ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо
въздействие на руската агресия срещу Украйна.
Връченото на 29.09.2022 г. ПНОМ е оспорено пред
директора на ТД на НАП – Велико Търново с жалба, заведена в деловодството на
приходната администрация на 04.10.2022 г. В тази връзка е постановено Решение №165/10.10.2022
г., с което жалбата е оставена без уважение и ПНОМ е потвърдено като правилно и
законосъобразно. Решаващият орган е отхвърлил възраженията за несеквестируемост
на плащанията от ДФ „Земеделие“ с мотив, че липсва забрана за обезпечаване и
принудително изпълнение върху средствата, получени от земеделски производители.
Позовал се е на чл. 213 от ДОПК, че принудителното изпълнение може да се насочи
срещу цялото имущество на длъжника. Посочено е, че не са налице предпоставките по
чл. 208, ал. 1 и ал. 3 и чл. 225, ал. 1, т. 2 от ДОПК за отмяна на наложените
обезпечителни мерки. Указана е възможността по чл. 229 от ДОПК за разрешаване
на неотложни плащания на длъжника.
Потвърдителното решение е връчено на жалбоподателя
по пощата на 17.10.2022 г. видно от известието за доставяне. Жалба вх. №21824 е
постъпила в приходната администрация на 24.10.2022 г. Въз основа на тази жалба
пред Административен съд – Велико Търново е образувано настоящото производство.
В хода на същото като доказателство е приета
административната преписка, както и писмените доказателства, представени от
жалбоподателя.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима като подадена от лице с активна процесуална легитимация
до компетентния да разгледа спора съд по местонахождението на ТД на НАП, чийто
директор е издал потвърдителното решение, в преклузивния срок по чл. 197, ал.
2, изр. първо от ДОПК срещу подлежащ на съдебен контрол акт при спазване на
принципа за задължително оспорване на ПНОМ по административен ред.
Разпоредбата
на чл.
197, ал. 1 от ДОПК предвижда, че постановлението за налагане на
обезпечителни мерки може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред
директора на компетентната дирекция на НАП по местонахождение на публичния
изпълнител, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок. Съгласно чл.
197, ал. 2 от ДОПК решението на органа по ал. 1 може да се обжалва
пред административния съд по местонахождението на териториалната дирекция,
чийто директор го е издал. В нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК са определени
условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка.
Въз
основа на граматическото и систематичното тълкуване на горепосочените
разпоредби се обосновава изводът, че предмет на съдебен контрол на настоящото
производство са ПНОМ и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно,
съдът, съобразно задължението си за пълна служебна проверка на
законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК
и чл. 160, ал. 2 от ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата
административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност и
обоснованост - наличието на компетентност на органа и спазване на изискването
за форма, както и на материалните и процесуалните правила при издаването им.
При
така определения предмет на производството, съдът намира жалбата за основателна
по следните мотиви:
Процесното
решение е издадено от оправомощен за това орган в пределите на неговата
компетентност – директор на ТД на НАП, град Велико Търново. Същото е съставено
в писмена форма и в рамките на установения в чл. 197, ал. 1 от ДОПК 14-дневен
срок от получаване на жалбата. След обсъждане на наведените в жалбата доводи са
изложени подробни съображения, основани на приетите за установени факти,
мотивирали директора на ТД на НАП – Велико Търново да потвърди обжалвания пред
него административен акт. Обстоятелството, че изводите, до които е достигнал
решаващият орган при преценката на едни или други факти или приложимите
законови норми, не съвпадат с тези на задълженото лице, само по себе си не
представлява порок, засягащ законосъобразността на оспореното решение.
ПНОМ
също е издадено от компетентен орган – главен публичен изпълнител в ТД на НАП –
Велико Търново, съгласно правомощията му, определени в чл. 167 от ДОПК, в
предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата
норма задължителни реквизити. В постановлението са изложени фактическите
основания и съответното правно основание – чл. 195, ал. 1 – 3, вр. чл. 200 и
чл. 202 от ДОПК. Налагането на мерките е направено с цел обезпечаване събирането
на установено и изискуемо публично вземане по изпълнително дело, като
наложеният запор е определен до размера му. Постановлението е мотивирано в
достатъчна степен, включително чрез посочване на фактическите и правните
основания за издаването му по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК. Освен
това, съгласно Тълкувателно Решение на ОСГК на ВС № 16/1975 г. мотивите могат
да бъдат изложени отделно от самия административен акт, в съпътстващите го
документи, подготвящи неговото издаване.
В
рамките на своята оперативна самостоятелност компетентният орган правилно е
преценил нуждата от постановяване на обезпечителната мярка – запор върху
налични и постъпващи суми в банка, която да се явява адекватна на доказаната
обезпечителна нужда. Определяща за налагането на обезпечителните мерки е
обезпечителната нужда, която от своя страна се определя от възможността
длъжникът да изпълни задължението си с имуществото, с което разполага и с което
ще разполага към датата на изпълнението. Изпълнението на едно публично
задължение е невъзможно само когато ревизираното лице към датата на
изпълнението не разполага с достатъчно средства, за да го изпълни, защото
изначално няма имущество в подходящи размери или в последствие – поради
отчуждаването му, няма такова. Затрудненото събиране на задълженията на
жалбоподателя в конкретния случай е съобразено от публичния изпълнител с
размера на задълженията и с липсата на доброволно погасяване. Обезпечителната
мярка съответства на вземането на държавата и при определянето ѝ са взети
предвид както обезпечителната нужда, така и интересите на длъжника, като
мярката не го обременява прекомерно. Следователно съдът намира, че в случая е
спазена и целта на закона.
Не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
постановяване на проверяваните актове. В рамките на производството по издаване
на ПНОМ публичният изпълнител дължи преценка дали действително ще бъде
затруднено или невъзможно събирането на публичните вземания и при съобразяване
на условията по чл. 195 от ДОПК същият има правомощието да наложи
обезпечителните мерки, който въпрос е на оперативна самостоятелност и съгласно
нормата на чл. 169 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК съдът следва да ограничи
проверката си само досежно наличието на оперативна самостоятелност и
изискването за законосъобразност, като жалбоподателят не се лишава от правото
да иска изменение на постановеното обезпечение. В административното
производство и в съдебното такова от жалбоподателя не са представени
доказателства, които да обосноват различна от горната преценка.
Съгласно
чл. 197, ал. 3 от ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът
представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са
спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.
121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК. Законът поставя отмяната на наложена
обезпечителна мярка в зависимост от наличието на предвидените в тази разпоредба
абсолютни условия, каквито в настоящия казус не са налице. Настоящата инстанция
споделя мотивите, изложени в потвърдителното решение с изключение на тези,
касаещи постъпленията по банковата сметка на жалбоподателя от ДФ „Земеделие“ и
наложеният върху тях запор. Обжалваното решение и потвърденото с него
постановление са материално незаконосъобразни по тази причина и искането на
жалбоподателя за отмяната им е основателно по следните съображения.
Паричните
средства, постъпващи в сметката на жалбоподателя от ДФ „Земеделие“,
представляват държавна помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани
за преодолявне на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу
Украйна. Жалбоподателят се явява лице по чл. 11, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП – регистриран
земеделски производител, подпомаган финансово от фонда. Субсидията е основана
на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗПЗП, по смисъла на който фондът подпомага и
предоставя парични средства на тези лица за производство и преработка на местна
земеделска продукция с цел продажба на вътрешния и външните пазар, както и на Временна
рамка на ЕК за мерки за държавна помощ при кризи в подкрепа на икономиката след
агресията на Русия срещу Украйна (2022/I 280/01), първо изменение и Решение на УС на ДФ
„Земеделие“ по Протокол №198/26.08.2022 г. Тоест помощта е вид държавна помощ,
предоставяна при условията на правото на ЕС, като администратор по прилагането
и предоставянето на която по смисъла на чл. 10 от Закона за държавните помощи е
ДФ „Земеделие“. Предоставя
се под формата на преки безвъзмездни средства на земеделски стопани от
първичното селскостопанско производство, в това число производители на
черупкови плодове (орехи, бадеми и лешници), какъвто е жалбоподателят, за
компенсиране на част от повишените разходи за производство.
Според
чл. 17а от ЗПЗП предоставените средства са публични финансови средства, а чл.
42 и чл. 43 от Закона за публичните финанси определя същите като част от
структурата на държавният бюджет. Съответно в Закона за държавния бюджет за
2022 г., в чл. 100, ал. 1 е посочено, че целево предоставяните средства от
държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и
капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се
използват за обезпечения, при което съгласно ал. 2 средствата по ал. 1 не могат
да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни
вземания, както и на вземания на трети лица. След като финансирането е целево и
не се допуска то да преследва цел, различна от осъществяване на специалните политики
на ЕС за осигуряване на достатъчна ликвидност за земеделските стопани от
първичното селскостопанско производство при кризи, и това, че за бенефициерите
е предвидено по императивен начин правото да получат цялата безвъзмездна помощ,
която им е отпусната и предвид източника на средствата, то се налага изводът,
че тези средства не могат да бъдат изплащани на лице, различно от бенефициера и
да имат различно предназначение от това, за което са отпуснати. Това означава,
че към тях не може да бъде насочено принудително изпълнение. При описаните
факти и съобразявайки тази нормативна рамка, както и вида на паричните
средства, съдът не споделя позицията, изразена в потвърдителното решение, че
отпуснатите на „Ем Джи Груп 19“ ЕООД средства не попадат в обхвата на цитирания
чл. 100 от ЗДБ за 2022 г.
Действително
чл. 213, ал. 1 от ДОПК, аналогично чл. 442 от ГПК и чл. 133 от ЗЗД, прогласяват
принципа за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника. Когато се касае
за изключение от принципа, несеквестируемостта следва да е предвидена изрично в
закон или общностен документ и тези норми са императивни, както е в настоящия
случай. Цитираните нормативни актове въвеждат допълнително основание за
несеквестируемост на средствата от субсидии, извън нормата на чл. 213 от ДОПК.
Посочените преки безвъзмездни средства са целеви и са предназначени за
подпомагане на земеделските производители съгласно чл. 4, ал 3 и чл. 20 от Конституцията на Република България и след като тези средства се предоставят в
публичен интерес, то същите не могат да бъдат обект на индивидуално
принудително изпълнение. Нормата на чл. 11 от Регламент /ЕО/ № 1290/2005 от
21.06.2005 г. на Съвета съдържа изрична забрана за насочване на принудителното
изпълнение върху вземания на бенефициер на тези средства, срещу когото са
предприети действия по принудително изпълнение.
Видно
от извлечението от банковата сметка на дружеството, по нея не са налични други
суми, извън тези от ДФ „Земеделие“, които се явяват несеквестируеми вземания и
върху които не се допуска принудително изпълнение. Принципно запорът е възможен
и законосъобразен при спазване на параметрите на несеквестируемостта, но по
делото не се доказа в сметката да са постъпили други суми. Несекверистируемостта
на средствата, представляващи целево подпомагане от ДФ „Земеделие“, не е
вписана нито в ПНОМ, нито в запорното съобщение, а в потвърдителното решение
това обстоятелство въобще се отрича, поради което основателно жалбоподателят
твърди, че неговите права са засегнати, като е запорирано несеквестируемо имущество.
В този смисъл е и ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което запорът на
парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава.
Нито компетентният публичен изпълнител, нито решаващият орган са отчели
несеквестируемостта на средствата по сметката на жалбоподателя. Обезпечението е
една антиципирана фаза на принудителното изпълнение, следователно щом
последното е недопустимо, то и обезпечението е незаконосъобразно. При това
положение ПНОМ и потвърждаващото го решение са незаконосъобразни.
Предвид
горното съдът намира, че публичният изпълнител незаконосъобразно е наложил обезпечителната
мярка – запор върху постъпленията, представляващи помощ от ДФ „Земеделие“, по
сметката на длъжника и неправилно издаденото от него постановление е било
потвърдено с процесното решение, което подлежи на отмяна.
При
този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като жалбоподателят
не е претендирал такива.
Водим
от горното и на основание 197, ал. 2 и 4 от ДОПК, Административният съд – Велико
Търново, ІV-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Ем Джи Груп 19“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Стражица, представлявано от управителя Д.П., Решение
№165/10.10.2022 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново и потвърденото с
него Постановление за налагане на обезпечителни мерки
№С-220004-022-0053802/05.08.2022 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП – Велико Търново в частта, в която с него са запорирани налични и
постъпващи суми по банкови сметки на дружеството, представляващи помощ от ДФ
„Земеделие“.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: