РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Кърджали, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20255140200405 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № *******, издаден от
ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на В. А. К. с ЕГН
**********, адрес ***************, в качеството му на ************* на „Мави 2017“
ЕООД с ЕИК *********, за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство на 26.03.2025 г. на път І-5 км.332+600 м., до разклона
за с.П., общ.Ч., обл.К.
Жалбоподателят В. А. К. намира атакувания електронен фиш за неправилен и
незаконосъобразен. Твърди, че при издаването му не е спазена императивната разпоредба на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, която изисквала електронен фиш да се издава при нарушение,
установено и заснето в отсъствието на контролен орган и на нарушител, както и следвало да
има описание на нарушението. В случая било използвано мобилно автоматизирано
техническо средство, което изключвало отсъствието на контролните органи на мястото,
където се извършва и установява нарушението. Електронният фиш бил издаден въз основа
на снимков материал, но без приложена справка за собственост, а нарушението било
констатирано в присъствието на служители и автопатрул. Освен това, спорен бил въпросът
дали уредът, с който е отчетено нарушението е от одобрен тип и вписан в регистъра за
одобрените за използване типове средства за измерване на скоростта, дали бил годен за
употреба и минал ли е проверка. Жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което
да отмени електронния фиш.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Представил е чрез упълномощен адвокат молба по делото, в която поддържа
жалбата срещу атакувания фиш и излага доводи, че същият е незаконосъобразен. Сочи, че
нарушението се явява недоказано, тъй като от представеното по делото статично
изображение не се виждал регистрационният номер на заснетия автомобил. Наказващият
орган дал и неправилна правна квалификация на извършеното деяние, като по този начин
допуснал процесуално нарушение. Моли за отмяна на обжалвания електронен фиш, както и
за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и
моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата
законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 26.03.2025 г. на път І-5, км.332+600м., обл.К., се осъществявал видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение с мобилна система за видеоконтрол ТFR1-М 555,
монтирана в служебен полицейски автомобил. Същият бил позициониран на път І-5,
км.332+600м., общ.Ч., обл.К., на разклона за с.П., където действащото ограничение на
скоростта било 60 км/ч. В 11.27 часа на 26.03.2025 г. било заснето движещо се в същия
участък моторно превозно средство, със скорост 73 км/ч. при ограничение от 60 км/ч.,
въведено с пътен знак В26. След обработване на информацията от заснемането бил издаден
атакуваният електронен фиш, в който като нарушител било вписано името на В. А. К. -
************* на „Мави 2017“ ЕООД, в графа **********, на когото е регистрирано МПС
или ползвател. В описателната част на електронния фиш било вписано движение с
установена скорост от 73 км/ч. - превишаване с 13 км/ч., съставляващо нарушение на чл.21,
ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. Видно
от електронния фиш нарушението по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП се изразява в това, че
на 26.03.2025 г. в 11.27 часа на път І-5, км.332+600м., общ.Ч., обл.К., на разклона за с.П., при
ограничение на скоростта от 60 км/ч., въведено с пътен знак В26, е превишена от товарен
автомобил „************“ рег.№ ********** разрешената скорост от 60 км/ч. и с
автоматизирано техническо средство ТFR1-М 555 е отчетена скорост на движение 73 км/ч.,
при което е констатирано превишаване от 13 км/ч.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото
2
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства: Клип № ****** от
26.03.2025 г., в който е фиксирана скоростта на превозното средство, датата и мястото на
нарушението като GPS координати, номерът на техническото средство, но не и
регистрационен номер на моторното превозно средство; Справка за собственост на МПС
рег.№ *********; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № *********;
Протокол № *******/14.02.2025 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол ТFR1-
М; справки от АИС АНД; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство
или Система на датата 26.03.2025 г.; Справка от 24.06.2025 г. на ОПУ-Кърджали, ведно със
схема на пътен участък.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
В разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП са посочени стойностите на скоростта, които
водачите на пътни превозни средства не следва да превишават, в зависимост от вида на
превозното средство, както и от това дали движението се осъществява в населено място,
извън населено място или автомагистрала. Когато стойността на скоростта, която не трябва
да се превишава, е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, разпоредбата на чл.21, ал.2
от ЗДвП предвижда това да бъде сигнализирано с пътен знак. Процесният случай е описан
именно като такъв. Твърди се, че нарушението е извършено в участък от път, на който с
пътен знак В26 е било въведено ограничение на скоростта за движение от 60 км/ч. Тъй като
е отчетено превишение на допустимата скорост за движение с 13 км/ч., приложена е
санкционната разпоредба на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, предвиждаща налагане на
административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. за водач, който превиши разрешената
максимална скорост извън населено място, ако превишаването е от 11 до 20 км/ч.
Следователно деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателя е обявено
от закона за наказуемо с административно наказание. В електронния фиш като нарушител е
посочен В. А. К. в качеството му на ************* на юридическото лице - ********** на
моторно превозно средство. Независимо от това, обжалваният електронен фиш следва да
бъде отменен като незаконосъобразен. След анализ на всички приобщени по делото
материали, съдът намира вмененото на жалбоподателя деяние за недоказано по безспорен
начин. Това е така, защото от приложения по делото снимков материал не може да се
установи изобщо кое е моторното превозно средство, което на процесната дата, час и място
се е движило с превишена скорост за движение и конкретно с наказуемата скорост от 73
км/ч. На снимковия материал се вижда само част от автомобил, но не става ясно нито каква е
марката и модела, нито пък кой е регистрационният му номер. Моторното превозно средство
не може да бъде индивидуализирано по никакъв начин, при което не става ясно, че
нарушителят е управлявал именно товарен автомобил „**********“ рег.№ *********. В
тежест на административнонаказващия орган е да докаже по недвусмислен начин всички
3
признаци от обективната и субективна страна на нарушението, в това число и авторството
му, а това в случая не бе сторено. По силата на чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. В случая тези доказателствени средства не
установяват кое е моторното превозно средство, което на процесната дата, час и място се е
движило с превишена скорост, доколкото в разпечатката на клипа не е записан неговият
регистрационен номер. Изложеното до тук води до извода, че незаконосъобразно е
ангажирана отговорността на В. А. К. с атакувания електронен фиш, което като правна
последица обуславя неговата отмяна.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото,
а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на електронния фиш, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2
от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено
договорено възнаграждение в размер на 400 лв., като от представителя на ответната страна е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това
възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението е съобразно с чл.18, ал.2 вр. чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и с
действителната фактическа и правна сложност на делото. Доколкото издателят на
електронния фиш е Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на
юридическо лице следва да понесе разноските по делото.
При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не
следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № *******, издаден от
ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е
4
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на В. А. К. с ЕГН
**********, адрес ***************, в качеството му на ************* на „Мави 2017“
ЕООД с ЕИК *********, за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство на 26.03.2025 г. на път І-5 км.332+600 м., до разклона
за с.П., общ.Ч., обл.К..
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на В. А. К. с ЕГН
**********, адрес ***************, сумата от 400 лв., представляваща направени разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5