Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
11.04.2019 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в закрито заседание на единадесети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БИЛЯНА
КОЕВА
като разгледа докладваното
от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.дело №843 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.435 и следв. от ГПК.
Подадена
е жалба от Б.Е.Г., чрез процесуален представител адв.С.А., длъжник
по изпълнително дело №20187900401248 по описа на ЧСИ Р.М., с рег.№790 при КЧСИ,
с район на действие СГС, срещу постановление
№3068/28.09.2018г., с което се оставя без уважение искане за непризнаване
на разноски на взискателя и се отказва редуциране на
приети по делото разноски за адвокатско възнаграждение от 400.00 лв.; както и постановление №3103/02.10.2018г., с
което се отказва да се прекрати образувано изпълнително дело.
В жалбата са изложени доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваните постановления, издадени от ЧСИ
Р.М., с рег.№790 при КЧСИ, с район на действие СГС, по посоченото изпълнително
дело. Излага се, че претендираните от взискателя разноски за адвокатски хонорар по изпълнителното
дело не са дължими, тъй като образуваното изпълнително дело е без правно основание - не дължи на взискателя суми, подлежащи на принудително изпълнение,
поради което твърди, че не е дал повод за образуване на изпълнителното дело и
съответно не дължи заплащане на разноски по него. В тази връзка моли съда да
постанови съдебен акт, с който да прекрати образуваното изпълнително дело.
Претендира присъждане на разноски за платен адвокатски хонорар.
Взискателят по изпълнителното дело – Д.Б.Г.,
чрез неговата майка и законен представител С.Д.Б., в срока по чл.436, ал.3 от ГПК, не депозира писмено възражение и не взема становище относно постъпилата
жалба.
ЧСИ Р.М., с рег.№790 при КЧСИ, с
район на действие СГС, на основание чл.436, ал.3 от ГПК е изложила писмени
мотиви относно извършените изпълнителни действия, предмет на обжалване.
Съдът, след като обсъди доводите на страните
и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Производството по изпълнително дело №20187900401248 по описа на ЧСИ Р.М.,
с рег.№790 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба на С.Д.Б.,
чрез адв.П.В., срещу Б.Е.Г. въз основа на
изпълнителен лист от 16.07.2018г. по гр.д. №81375/2017г. по описа на СГС, ІІІ Г.О.,
86 състав, за събиране на парично вземане
за издръжка за сумата от 200.00 лв. месечно, считано от 14.06.2018г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причина,
обуславяща нейното изменение или прекратяване, както и за сумата от 400.00 лв.,
платен адвокатски хонорар по изпълнителното дело. Към молбата за образуване на
изпълнителното дело е приложено пълномощно за адв.П.В.,
подал молбата за образуване на изпълнителното дело от името на взискателя, както и договор за правна защита и съдействие от
07.09.2018г. за уговорен и платен размер на адвокатско възнаграждение от 400.00
лв. за завеждане на изпълнително дело за събиране на месечна издръжка от 200.00
лв. в полза на взискателя. В изпратена покана за
доброволно изпълнение на длъжника - Б.Е.Г., е посочено, че задължението по
изпълнителното дело възлиза както следва: 713.33 лв. главница, 400.00 лв., разноски
по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение, и 398.77 лв., такси по ТТРЗЧСИ.
Постъпила е молба вх.№17614/20.09.2018г. от длъжника - Б.Е.Г., в което е направено
искане за недължимост на приети разноски за взискателя, както и за прекратяване на образуваното
изпълнително дело. Изложени са твърдения, че длъжника преди завеждане на делото
е заплатил дължимите суми за месечна издръжка, поради което не са налице суми, предмет на принудително
изпълнение и делото се явява заведено без основание.
Въз основа
на постъпилата молба вх.№17614/20.09.2018г. от длъжника - Б.Е.Г., ЧСИ Р.М., с
рег.№790 при КЧСИ, с район на действие СГС, е постановила атакуваното в
настоящото производство - постановление
№3068/28.09.2018г., с което се оставя без уважение искане за непризнаване
на разноски на взискателя и се отказва редуциране на
приети по делото разноски за адвокатско възнаграждение от 400.00 лв.. Изложени
са аргументи, че по делото са приложени доказателства за реално плащане от взискателя на адвокатско възнаграждение в размер на 400.00
лв., поради което липсва основание да не бъдат признати претендираните
разноски. Отделно от това се сочи, че платеният адвокатски хонорар е под
минимално определения размер по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въз основа на постъпилата молба
вх.№17614/20.09.2018г. от длъжника - Б.Е.Г., ЧСИ Р.М., с рег.№790 при КЧСИ, с
район на действие СГС, е постановила атакуваното в настоящото производство - постановление №3103/02.10.2018г., с което
се отказва да се прекрати образуваното изпълнително дело. Изложени са
аргументи, че с оглед предмет на делото - периодични месечни плащания за
издръжка на дете, взискателят има правен интерес от
образуване и поддържане висящността на образуваното
изпълнително дело.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
В нормата
на чл.435, ал.2 от ГПК (след изм. - ДВ, бр.86 от 2017г.) са регламентирани кои изпълнителни действия
могат да бъдат обжалвани от длъжника, а именно: т.1 постановлението за глоба; т.2 насочването
на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;
т.3 отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не
е уведомен надлежно за изпълнението; т.4 отказа на съдебния изпълнител да
извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485; т.5
определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470, както и в случаите по чл.486, ал.2; т.6 отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение; т.7 разноските
по изпълнението. С оглед на цитираната разпоредба, в която са
изброени изчерпателно и лимитативно действията на съдебния изпълнител, които
могат да бъдат предмет на обжалване от длъжника, към които се включва и отказ
за прекратяване на изпълнителното дело, както и постановление за разноски,
съдът приема, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима. На
следващо място жалбата, с която съдът е сезиран, е подадена в срока по чл.436,
ал.1 от ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана
по същество жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Досежно атакуваното постановление
№3068/28.09.2018г., с което се оставя без уважение искане за непризнаване
на разноски на взискателя и се отказва редуциране на
приети по делото разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лв., съдът
приема, че същото е частично неправилно.
Въпросът
за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита
срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на
ГПК, като в чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази
отговорност в изпълнителното производство. Съгласно разпоредбата
на чл.79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. В случая по делото
са представени доказателства, че взискателят е представляван
в изпълнителното производство от адвокат, но осъщественото от пълномощника
на взискателя процесуално представителство се
изчерпва с подаването на молба за образуване на изпълнително дело, като в
случая не са извършени от процесуалния представител на взискателя
други действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. С оглед на
изложеното претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение следва да се определи, съгласно разпоредбата,
регламентираща дължимо възнаграждение за образуване на изпълнително дело.
Съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. за образуване на
изпълнително дело възнаграждението е в размер на 200.00 лв., до който размер следва
да се намалят претендираните от взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение. На следващо място настоящият състав
счита, че в случая следва да се отчете факта, че образуваното изпълнително дело
не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната
и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи
за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл е ТР №6/2013г. на ОСГКТ на
ВКС. В хода на конкретното
изпълнително производство освен подадената молба за образуване на
изпълнително дело пълномощника на взискателя не е извършвал други процесуални действия свързани с вземането, предмет на изпълнение,
поради това съдът приема, че образуваното изпълнително производство не е усложнено от фактическа и правна страна. В тази връзка направеното от страна на длъжника
възражение по чл.78, ал.5 ГПК се явява основателно и следва да
бъде уважено. Начислените в полза на взискателя в
изпълнителния процес разноски за адвокатско възнаграждение от 400.00 лв. следва
да бъдат намалени на 200.00 лв., минимален размер, определен в чл.10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения
обжалваното постановление №3068/28.09.2018г.,
в частта, с която се отказва редуциране на приети по делото разноски за адвокатско
възнаграждение от 400.00 лв., следва да се
отмени като начисленото адвокатско възнаграждение на процесуален
представител на взискателя
да се определи в размер на 200.00 лв..
Досежно атакуваното постановление №3103/02.10.2018г., с което се отказва да се прекрати
образуваното изпълнително дело, съдът приема за законосъобразно, постановено
в съответствие с приложените
по изпълнителното дело доказателства,
както и при правилно тълкуване и прилагане на закона.
Законодателят изрично е приел в ГПК, че само в случаите, изчерпателно изброени в нормата на чл.433, ал.1 и ал.2 ГПК се прекратява изпълнителното
производство с постановление. В конкретната хипотеза длъжника в подадената молба вх.№17614/20.09.2018г., в която се прави искане за прекратяване на
изпълнителното дело, твърди, че е заплатил дължимите от него суми по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното
дело, като в подкрепа на твърдението си прилага копия от преводни нареждания. Съдът счита, че от така приложените към молба вх.№17614/20.09.2018г. на длъжника писмени доказателства не би могло
да се установи, че същият е погасил задълженията си по изпълнителния
лист чрез плащане преди образуване на изпълнителното
дело, предвид на което липса основание за прекратяване
на изпълнителното дело, съгласно
чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.
На следващо място в
конкретната хипотеза не са налице законовите предпоставки на чл.433, ал.2 от ГПК, тъй като липсват доказателства, че са събрани разноските по изпълнението, посочени в поканата за доброволно изпълнение.
При тези съображения
настоящият състав счита, че атакуваното постановление
№3103/02.10.2018г., с което се отказва да се прекрати образуваното
изпълнително дело, се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено. Подадената жалба е неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение.
Водим от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на Б.Е.Г., чрез процесуален представител адв.С.А., длъжник по изпълнително дело
№20187900401248 по описа на ЧСИ Р.М., с рег.№790 при КЧСИ, с район на действие
СГС, постановление №3068/28.09.2018г.,
в частта, в която се отказва редуциране на приети по делото разноски за адвокатско
възнаграждение от 400.00 лв.,
и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за заплатено от взискателя - Д.Б.Г., роден на ***г., чрез неговата майка и
законен представител С.Д.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** /чрез адв.П.В./, по изпълнително дело №20187900401248 по описа на
ЧСИ Р.М., с рег.№790 при КЧСИ, с район на действие СГС, адвокатско възнаграждение от 400.00 лв. на 200.00 лв. /двеста лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от Б.Е.Г., чрез процесуален представител адв.С.А., длъжник
по изпълнително дело №20187900401248 по описа на ЧСИ Р.М., с рег.№790 при КЧСИ,
с район на действие СГС, срещу постановление
№3103/02.10.2018г., с което се отказва да се прекрати образуваното
изпълнително дело, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно по аргумент на чл.437, ал.4, изр.2-ро от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./
|
|