Р Е Ш Е Н И Е
№
19.8.2020 г.
град Велико Търново
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновски районен съд
VІ-ти граждански състав
на пети август две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Районен съдия: Георги Георгиев
при секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 1185 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 6 ГПК, вр.
чл. 146, ал. 2 СК.
Образувано е по искова молба на П.П.С., чрез
процесуалния представител адв. П.П., срещу Д.С.С., с
която се иска ответницата да бъде осъдена да заплаща на ищеца месечна издръжка
в размер на 200.00 лева, считано от подаване на исковата молба до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване.
Ищецът твърди, че ответницата е негова
майка, както и понастоящем е пълнолетен ученик в XI-ти клас на ПМГ „***”, гр. В. Търново.
Заявява, че не работи и няма никакви доходи, като живее с баща си, който се
грижи за него, но че доходите на последния са под минималното трудово
възнаграждение и това го затруднява да поема изцяло издръжката му.
Ответницата оспорва твърдението, че ищецът
не работи и няма никакви доходи, както и че неговият баща е затруднен в
поемането на издръжката му. Заявява, че последният е собственик на най-голямата
оранжерия за цветя в региона и че с дейността по продажби се занимава и ищецът.
Твърди, че не е в състояние да заплаща издръжка, дори такава в минимален
размер, доколкото има ниски доходи и се грижи и за две непълнолетни деца, които
понастоящем са ученици. Отделно от това, сочи, че страда от хронично
заболяване, за лечението на което ежемесечно закупува лекарства.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата поддържа иска и моли съдът да го уважи, макар и не в
размера, в който е предявен.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответницата поддържа заявеното оспорване на иска, като заявява,
че доверителката му няма възможност да заплаща издръжка дори в минимален размер.
След
преценка на събраните доказателства, доводите на страните и разпоредбите на
закона, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е отделено като безспорно обстоятелството,
че ищецът е син на ответницата, като не е спорно и че понастоящем същият е
ученик редовна форма на обучение.
По делото липсват преки доказателства, от
които да може да се направи извод, че ищецът има доходи, от които да може да се
издържа сам. Доколкото обаче съдът разпореди на последния да се яви пред съда и
да отговори на въпроси относно реализираните от него доходи, което указание не
беше изпълнено, следва да направи извод, че ищецът полага труд срещу
възнаграждение, даващо му възможност да се издържа сам.
От своя страна, ответницата е ангажирала
писмени доказателства, от които е видно, че понастоящем полага труд, от който
реализира доходи под минималната работна заплата за страна; че има други две
малолетни деца, за които следва да отделя средства за издръжка; че е длъжник по
договор кредит, по който следва да заплаща месечна погасителна вноска от 184.25
лева до началото на
При така събраните доказателства, съдът
намира, че предявеният иск е неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 144 от Семейния
кодекс, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца при наличие на
следните кумулативни условия: 1/децата да учат редовно в средни и висши учебни
заведения, за предвидения срок на обучение - до навършване на 20-годишна
възраст при обучение в средно и на 25 -годишна възраст при обучение във висше
учебно заведение, 2/ децата да не могат да се издържат от доходите си или от използване
на имуществото си и 3/родителите да могат да дават издръжката без особени
затруднения.
В настоящия случай безспорно се установи, че
ищецът не е навършил 20 - годишна възраст и учи редовно във средно учебно
заведение, но на основание чл. 161 ГПК съдът приема за доказано, че същият реализира
доходи, от които може да може да се издържа сам.
Според съда обаче, по-важното в случая е, че
не е налице третата предпоставка, тъй като по делото са налице доказателства,
че ответницата реализира твърде нисък месечен доход, с който освен своята
издръжка, следва да покрива и част от тази на другите две свои деца. Не без
значение е и обстоятелството, че ответницата е длъжник по договор за кредит, за
погасяването на задълженията по който също следва да отделя средства.
Тук следва да се има в предвид, че издръжката по чл. 144 от СК
от родител на пълнолетно му дете, докато учи, не е безусловна, тъй като
поначало пълнолетният може да се издържа сам. Нужно е, от една страна,
навършилите пълнолетие учащи да не могат сами да си осигурят необходимата
издръжка от доходите си или от използване на имуществото си, а от друга страна
- родителят да може да я дава без особени затруднения. От тук следва, че само
поради това, че родителят е трудоспособен и работи или по презумпция може да си
осигурява доходи от труд, не значи, че дължи тази издръжка - родителят отговаря
тогава, когато притежава средства над собствената си необходима издръжка, които
му позволят, без особени затруднения да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си дете. Когато обективно родителят няма остатъчни доходи над
собствената си издръжка, издръжката на пълнолетното му дете е особено
затруднение, което изключва дължимостта й.
Предвид на горното, съдът намира за
установено, че обективните възможности на ответницата да заплаща на ищеца
издръжка в търсения размер, а дори и в по-нисък размер, би представлявало
особено затруднение за нея.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
предявеният иск за издръжка на пълнолетно лице следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира за необходимо да посочи, че като
майка на ищеца ответницата действително има моралното задължение да подкрепя
финансово своя син, докато последният учи редовно в средно учебно заведение. Предвид
изричната разпоредбата на закона обаче, съдът няма правната възможност да
присъди такава издръжка, като аргументите за това бяха изложени по-горе.
Мотивиран от горното, Великотърновският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на П.П.С., ЕГН ********** срещу Д.С.С., ЕГН ********** за осъждането
на ответницата да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 200.00 лева,
считано от подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: