Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 30.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6
състав
в публичното заседание на шестнадесети
април
две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 4235 по описа
за 2018 г. и за да се произнесе
, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена от П.Д.К. срещу А.Р.Б., с която предявява
иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 14.03.2015 г. около 23,50 часа на входната врата на апартамента в
който живее, находящ се в ж.к. ********вх.********се позвънило. Когато отворил
вратата ответникът, който е съсед на ищеца и живее на етажа под него, го хванал
силно с две ръце за врата, след което през лявата си страна го преметнал и
хвърлил на стълбищната площадка. Твърди се, че ищецът паднал по гръб и усетил
внезапна силна болка във врата си. При преглед в болницата било установено
фрактура-луксация на шийни прешлени на ниво С1-С2, със стесняване на
гръбначномозъчния канал, счупвания на спинозните израстъци на втори, трети,
четвърти и пети шийни прешлени. Поддържа се, че ищецът постъпил за болнично
лечение, при което претърпял две операции: първата на 16.03.2015 г. когато била
поставена скоба на Кръчфилд с тежест 3 кг. и втората на 19.03.2015 г.
продължила три часа и половина с поставяне на титаниева стабилизация. Твърди
се, че през този период ищецът претърпял множество медицински интервенции и неудобства,
взел пари назаем за заплащане на операцията. Ищецът се чувствал изключително
неудобно. Твърди се, че за лечението си ищецът направил общо разходи в размер
на 8 929,03 лв. Претърпял множество болки и страдания. Твърди се, че е налице
трайно затруднение движението на врата. Твърди се, че една година след
операцията ищецът получил усложнение на оперираното място-подуване в полето на
дрена, от което се възстановил след около два месеца. Към момента движенията са
все още ограничени от болката в областта на нараняването.
Твърди
се, че вината на ответника е установена с осъдителна присъда, която към момента
на исковата молба не е влязла в сила.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 30 000 лв., представляваща претърпени от него неимуществени вреди и
сумата от 8 929,03 лв.-имуществени веди, ведно със законната лихва от
28.03.2015 г. до окончателното изплащане.
В
законоустановения едномесечен срок по пощата на 12.10.2018 г. ответникът депозира отговор срещу исковата
молба чрез пълномощника си адвокат Ц. с пълномощно приложено към отговора.
Счита
иска за допустим, но неоснователен. Оспорва изцяло предявените искове по
основание и размер. Ответникът твърди, че не е извършвал действия, чрез които е
възможно да настъпят вредите описани от ищеца. Оспорва да е имало физическо
съприкосновение между страните. Поддържа, че на посочената дата ищецът за
пореден път нарушавал реда в етажната собственост, като след 22 часа пуска
силен звук от музика, от жилището му се чуват звуци и крясъци и след като това
поведението продължило и след намесата на полицията, ответникът опитал да
разговаря с ищеца, но същият бил в нетрезво състояние и в това състояние ищецът
паднал на стълбищната площадка, поради очевидна небрежност от негова страна за
нетрезвото си състояние. Твърди, че посочените заболявания ищецът е имал преди
деня и не са само в резултат на това падане.
Ищецът
поддържа в съдебно заседание така предявения иск чрез своя процесуален
представител. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
оспорва изцяло така предявения иск чрез своя процесуален представител.
Претендира разноските по делото, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Завява прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа
страна:
С
влязлата в сила на 29.01.2019 г. присъда от 28.02.2017 г., постановена по
н.о.х.д. № 3835/2016 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 107 състав, А.Р.Б. е признат за виновен в това, че около 23,50 часа
на 14.03.2015 г. в гр.София, ж.к. ********вх.********на етажната площадка пред
апартамент 79 е причинил средна телесна повреда на П.Д.К., като го хванал с две
ръце за врата, рязко го дръпнал към себе си и го хвърлил на етажната площадка,
като средната телесна повреда се изразява в счупване-луксация /разместване/ на
шийни прешлени на ниво С1-С2, със стесняване на гръбначно-мозъчния канал и
счупвания на спинозните израстъци на втори, трети, четвърти и пети шийни
прешлени, които травматични увреждания са реализирали медико-биологичния
признак трайно затруднение движението на врата.
Съобразно
чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда,
разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно
това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е
виновен, поради което съдът приема, че деянието, авторството и виновното
поведение на ответника А.Р.Б. и настъпилата в пряка причинно-следствена връзка
с това поведение телесна повреда на ищеца П.Д.К., изразяваща се в
счупване-луксация /разместване/ на шийни прешлени на ниво С1-С2, със стесняване
на гръбначно-мозъчния канал и счупвания на спинозните израстъци на втори,
трети, четвърти и пети шийни прешлени, довели до трайно затруднение движението
на врата, са установени в настоящия процес.
От
заключението на приетата по делото СМЕ се установява, че ищецът е провел
комплексно болнично лечение, състоящо се от: режим на легло, активно
неврологично наблюдение, медикаменти в клиниката по неврохирургия на УМБАЛ
„Света Анна“ АД. Поставен на скелетна екстензия със скобата на К., след което е
извършена стабилизираща операция-окципитоспинодеза. Медикаментозното лечение е
включвало: аналгетици, интравенозни инфузии на водно-солеви разтвори,
антибиотична терапия, кортикостероидна терапия.
Видно
от ангажираните по делото писмени доказателства-фактури и фискални бонове, за лечението си описано в
СМЕ ищецът е направил следните разходи:
-За
операция и закупуване на титаниева система за задна шийна стабилизация с
черепна фиксация сума в размер на 8640 лв.-фактура
№ 9536/18.03.2015 г. и фискален бон от същата дата,
-Лекарства
26,40 лв.- фактура №
**********/29.03.2015 г. и фискален бон от същата дата,
-Шийна
яка 60 лв.-фактура № 4064/26.03.2015
г. и фискален бон към нея,
-Лекарства
8 лв.-фактура № 2670/23.03.2015 г. и
фискален бон от същата дата,
-Лекарства
9,12 лв.-фактура № 1647/17.03.2015
г. и фискален бон от същата да,
-потребителска
такса в болницата 58 лв.-фактура №
**********/26.03.2015 г. и фискален бон към нея,
-Преглед
60лв.-фактура № **********/17.04.2015
г. и фискален бон към него,
-Лекарства
32,91лв.-фактура № **********/02.04.2015
г. и фискален бон от 02.04.2015 г.,
-Лекарства
8,20 лв.-фискален бон от 22.04.2015
г.,
-Лекарства
26,40 лв.-фактура №
**********/30.03.2015 г. и фискален бон от същата дата.
От
заключението на СМЕ се установява още, че трайна последица от преживяната
травма е ограничението в екстензията /навеждането назад на главата/ и ротацията
на шията в дясна и лява посока, по-изразено в ляво. Костното зарастване на
счупванията е приключило за период до една година. Движенията в отдела са
трайно ограничени в резултат на счупването в основата на тялото на втори шиен
прешлен с дислокация от 11,3 мм и последвалата оперативна стабилизация.
Пред
настоящата инстанция са разпитани свидетелите А. П.С., Х.В.И., Т.Ю.С.и Р.Д.Б..
Свидетелката
С. живее на семейни начала с ищеца и установява, че непосредствено след
инцидента ищецът усетил, че получава изтръпване от главата към крайниците по
цялото тяло. Обадили се на 112, дошла линейката, сложили на ищеца шийна яка и
го приели в болница. На другия ден свидетелката била уведомена от лекарите, че
следва да бъде извършена животоспасяваща операция, като междувременно на ищеца
му била сложена 3-килограмова тежест като шина, която да виси на врата с
тежестта, за да няма никакво изправяне от леглото, до операция. Ищецът не можел
да става и да се храни. Операцията била извършена и след 12 дена престой,
ищецът бил изписан с шийна яка на врата за домашно лечение. Приемал аналгетици,
антибиотици. Домашното лечение продължило около три месеца. След една година на
26.03.2016 г. ищецът получил рецидив от операцията, изразяващ се в получен на
врата оток, който не минавал. По лекарско предписание започнал лечение с
антибиотик, който пил една седмица, след което започнало изтичане от раната на
някаква течност, с дренаж, което продължило една седмица, през което време
ищецът ходел на превръзки в „Св. Анна“, където бил опериран. Антибиотикът пил
40 дни. Свидетелката установява, че ищецът и до днес има отичане на врата от
време навреме, сковаване на раменния пояс. Ищецът трудно пътува с кола на
големи разстояния, тъй като няма движението във врата, с което да се обърне в
двете посоки. Тежко не може да носи. В момента приема аналгетици и лекарства за
крампи.
Свидетелката
Х.В.И., живее на семейни начала с ответника и установява, че ищецът е бил техен
съсед, по времето, когато живеели на квартира в жк „Дианабад“. Установява, че
ищецът и свидетелката С. вдигали много шум, заради което често се обаждали на
112, идвали са полицаи и шумът е преставал, след което пак се възобновявал и така
се стигнало до въпросната вечер, когато пак били извикали 112. Полицаи идвали и
направили забележка, поради което от апартамента на ищеца известно време нямало
шум, но впоследствие отново се възобновил-музика, викове, пеене, тропане по
маса. Свидетелката и ответникът решили да се качат и да помолят да бъдат
по-тихи. Вратата била отворена от ищеца, като с отварянето й, ищецът политнал
напред. Установява, че както ищецът, така и жената били видимо нетрезви, лъхали
на алкохол.
Свидетелката
Т.Ю.С.също потвърждава, че съседите на ответника-апартаментът над тях били
много шумни. Лично свидетелката била очевидец на случаи, в които шумът бил
нетърпим-силно тропане, може би на маса, музика, силен говор, неприятен шум. И
това било почти винаги така, когато свидетелката била на гости у ответника.
След инцидента виждала ищеца без никакви видими физически проблеми.
Свидетелят
Р.Д.Б.-баща на ответника също потвърждава, че след 22 ч. в апартамента над сина
му се вдигало шум, музика, усилване на уредба или телевизор. След инцидента
свидетелят е виждал ищеца, който вървял без видими белези.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна.
Предявеният
иск е с правно основание чл.45 ЗЗД.
За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищцата тя следва да докаже факти,
които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/.
Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и
то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.
Настоящият
състав намира, че с оглед ангажираните и събраните по делото доказателства, предявеният
иск е основателен и доказан.
От
фактическа страна и с оглед влязлата в сила присъда на наказателния съд,
безспорно се установи и доказа противоправно поведение от страна на ответника,
както и получени в пряка причинна връзка от това поведение травматични увреди,
от които ищецът е претърпял както неимуществени вреди-болки и страдания, така и
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на закупените от ищеца лекарства
и медицински консумативи, необходими за лечението му.
Неоснователно
е възражението на ответника, че за деликта изключителен принос има ищеца.
Допринасяне
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има само
доколкото увреденият е проявил поведение, което да е пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди.
Съобразно
с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно.
Ответникът
твърди, че е бил предизвикан от пострадалия, поради шума, идващ от неговия
апартамент, което се случвало много често и което се установява с разпитаните
по делото свидетели.
Предвид
твърденията на ответника и доколкото се касае за причинена средна телесна
повреда, за да е налице принос от страна на пострадалия, то ответникът е
следвало да нанесе същата в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия.
Под
силно раздразнение се разбира такова състояние, при което съзнанието на дееца е
овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се определя предимно от
тях, каквото състояние обаче не се установява от събраните в хода на настоящото
производство доказателства.
Не се
доказа, че получените травматични увреждания се дължат на предхождащи
заболявания, предвид заключението на вещото лице, че дори и да е имало такива,
те нямат никаква връзка с получените увреди.
Предвид
горното предявеният иск за неимуществени вреди се явява основателен и доказан.
По
отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на
произшествието и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди,
настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки, че се касае за тежко травматично
увреждане, довело до трайна последица, а именно: ограничение в екстензията
/навеждането назад на главата/ и ротацията на шията в дясна и лява посока,
по-изразено в ляво. При определяне на дължимото обезщетение следва да се
съобрази също така и обстоятелството, че ищецът е претърпял оперативна
интервенция, възстановявал се е около три месеца, а година след операцията
получил усложнения, довели до лечение с антибиотик в продължение на 40 дни,
както и че към настоящият момент получава отичане на врата, сковаване на
раменния пояс. Ищецът следва да бъде обезщетен и затова, че трудно пътува с
кола на големи разстояния, тъй като няма движението във врата, с което да се
обърне в двете посоки, не може да носи тежко.
Предвид
изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 20 000 лв. Доколкото
болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това
обезщетение се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Предвид
горното предявеният иск ще следва да бъде уважен за сумата от 20 000 лв. и
отхвърлен за разликата над тази сума до частично претендирания размер от
30 000 лв. от общо претендирания размер от 40 000 лв.
Искът за имуществени вреди следва
да бъде уважен в пълен размер. Безспорно с приетите по делото фактури и
фискални бонове се установи, че ищецът е направил разходи за своето лечение,
които разходи са били необходими.
На основание чл.83, ал.3 от ЗЗД, при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана,
поради което съдът присъжда лихва върху главницата от 20 000 лв., считано
от датата на деликта 14.03.2015 г. до окончателното изплащане, а върху
главницата за имуществени вреди, считано от датата на всеки извършен разход до
окончателното изплащане, както следва:
върху сумата от 8640 лв., считано
от 28.03.2015 г.
върху сумата от 26,40 лв.,
считано от 29.03.2015 г.,
върху сумата от 60 лв., считано
от 28.03.2015 г.,
върху сумата от 8 лв., считано от
28.03.2015 г.,
върху сумата от 9,12 лв., считано
от 28.03.2015 г.,
върху сумата от 58.00 лв.,
считано от 28.03.2015 г.,
върху сумата от 60лв., считано от
17.04.2015 г.,
върху сумата от 32,91лв., считано
от 02.04.2015 г.,
върху сумата от 8,20 лв., считано
от 22.04.2015 г.,
върху сумата от 26,40 лв.,
считано от 30.03.2015 г.
По разноските:
Предвид изхода на делото разноски
се дължат и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
И двете страни са направили
разноски само за адвокатско възнаграждение в размер съответно: за ищеца 3000
лв., за ответника 2500 лв. И двете страни заявяват възражение за прекомерност
по чл.78, ал.5 от ГПК, поради което съдът намалява разноските за адвокатско
възнаграждение и на двете страни до минималния размер предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
При цена на
иска от 30 000 лв.-минималният размер възлиза на сумата от 1430 лв., а за
иска от 8 929,03 лв.-на 776,45 лв., или общо за двата иска-2 206,45 лв.
При това
положение на ищеца се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 953,33 лв. по първия иск, която сума е съответна на уважената част от иска в
размер на 20 000 лв. и по втория иск в пълен размер от 776,45 лв.-предвид
обстоятелството, че същият се уважава в пълен размер.
При това
положение и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски в размер на сумата от 1729,78 лв.
Съответно
на ответника се присъждат разноски в размер на 476,67 лв., която сума
съответства на отхвърлената част от иска в размер на 10 000 лв., като по
вторият иск разноски не се присъждат предвид уважаването му изцяло.
Или след
извършена компенсация /1729,78-476,67=1253,11 лв./, ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1 253,11 лв.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна
такса върху размера на уважените искове-1157,16 лв., както и сумата от 148,62
лв.-възнаграждение на вещо лице заплатено от бюджета на съда.
Водим от горното Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА А.Р.Б., ЕГН **********,***
и ул. „*******ет.*******да заплати на основание чл.45 от ЗЗД на П.Д.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, офис 3 сумата от 20 000 лв. /двадесети хиляди
лв./-неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания и сумата
от 8 929,03 лв. /осем хиляди деветстотин двадесет и девет и 0,03
лв./-имуществени вреди-разходи заплатени за лечението на травматичните
увреждания, настъпили в пряка причинна връзка от деликт осъществен на
14.03.2015 г. в гр.София, ведно със законната лихва върху сумата от 20 000
лв., считано от 14.03.2015 г. до окончателното изплащане, а върху сумата за
имуществени вреди, считано от датата на извършения разход, съобразно посоченото
в обстоятелствената част на решението до окончателното изплащане на сумите,
КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за
разликата над сумата от 20 000 лв. до частично претендираната сума от
30 000 лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от
1 253,11 лв. /хиляда двеста петдесет и три и 0,11 лв./ разноски направени
от ищеца пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА А.Р.Б., ЕГН **********,***
и ул. „*******ет.*******да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса
върху размера на уважените искове-1157,16 лв. /хиляда сто петдесет и седем и
0,16 лв./, както и сумата от 148,62 лв. /сто четиридесет и осем и 0,62 лв./-възнаграждение
на вещо лице заплатено от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред Софийски апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: