№ 47
гр. Шумен, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.а
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ.а Въззивно гражданско
дело № 20223600500528 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №724 от 06.10.2022г. по гр.д.№1265/2022г. Районен съд-гр.Шумен е
отхвърлил предявените от „Тича 2012“ЕООД-гр.Шумен, срещу „Напоителни системи“ЕАД-
гр. София и Министерство на земеделието, субективно съединени искове, с правно
основание чл. 49 от ЗЗД, за осъждането им солидарно, да заплатят сумата от 2940лв.
обезщетение за непозволено увреждане, като неоснователни. Присъдени са и следващите се
деловодни разноски.
Недоволен от решението останал ищецът, които го обжалва изцяло, по подробно
изложени съображения. Излага, че от доказателствата по делото не се доказало жилищната
сграда, съсобствена между ищцовото дружество и Държавата, да попада в стратегическата
зона на яз.“Тича“, съответно поземленият имот, в който е построена сградата също да
попада в тази зона. Наемателят и ищцовото дружество не били искали издаване на
разрешение по реда на чл.7 от Инструкция №І-3/21.12.2010г., тъй като получили
уведомление за заповедта, не и самата заповед. Съдът не обсъдил част от представените
доказателства-протокол от 24.11.2018г. за предупреждение на лицата, осъществяващи
ремонтни дейност, а други интерпретирал неправилно-писмо изх.№147/06.03.2017г.. Сочи,
че предмет на договора за наем е част от жилищна сграда, а не язовир „Тича“, както бил
приел първоинстанционният съд. Сочи също, че субективните права на правните субекти,
произтичащи от закона и Конституцията на РБългария да участват в гражданския оборот, не
могат да бъдат ограничени от подзаконови норми и от актове на органи на изпълнителната
1
власт. Неправилен се явявал и изводът на съда, че при всяко посещение, влизане и
използване на процесната сграда, следвало да бъде искано разрешение от ДАНС, както и
изводът му за недобросъвестно поведение от страна на ищеца. Жалбоподателят излага и че
текстът на чл.83, ал.2 от ЗЗД се явяван неприложим в настоящия случай, като за института
на непозволено увреждане била приложима нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд не съобразил и императивното правило относно йерархията на
нормативните актове. Не бил съобразил и влязлото в сила решение №151/26.07.2018г. на
ШОС, с което е потвърдено решението на ВПРС, с което първият ответник е осъден да не
пречи на „Тича 2012“ЕООД да ползва собствената си сграда. Моли съдът да отмени същото
и вместо него постанови друго, с което заявената претенция бъде уважена изцяло.
Въззиваемите молят, жалбата да бъде оставена без уважение.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата,
становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, констатира следното:
Видно от представените по делото доказателства/нотариален акт за покупко-продажба
на идеална част от недвижим имот №.......г. на нотариус с рег.№592, акт №3006 за частна
държавна собственост/, ищцовото дружество и Държавата, са съсобственици, при равни
квоти на недвижим имот – масивна жилищна сграда на два етажа, находяща се в ПИ
№000014, с площ от 19,945дка, в мест „Ат йолу“, в землището на Виница, община Върбица,
Шуменска обл..
Със заповед №РД-09-118/21.02.2017г., издадена от министъра на земеделието и
храните, на основание чл.25, ал.4 от ЗА във връзка с Постановление на МС №181/2009г. за
определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната
сигурност, е наредено на „Напоителни системи“ЕАД да организира дейностите по
Инструкция № Із-3025 от 21 декември 2010г. за условията и реда за определяне на
стратегическите зони на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнението на
стратегическите дейности от значение за националната сигурност на язовирите. Със заповед
№РД-11-63/15.03.2017г., изпълнителният директор на „Напоителни системи“ЕАД е наредил
на управителите на клоновете /включително и на “Напоителни системи“ЕАД-клон Шумен/
да подготвят и внесат за съгласуване в ДАНС работни документи за съответните язовири.
С писмо изх. № 147/06.03.2017г., управителят на „Напоителни системи“ЕАД, клон
Шумен е информирал изпълнителния директор на "Напоителни системи" ЕАД-гр.София за
предприетите действия и извършен анализ в изпълнение на чл. 3, ал. 1 от Инструкция № Із-
3025 от 21 декември 2010г., като е отправил предложение за определяне на стратегическата
зона и включените в нея обекти и съоръжения, като съсобствената сграда фигурира в т. 8 –
имот с разположени в него обслужваща сграда, авариен склад, други складови помещения.
Със заповед № РД - 09 - 719/11.09.2017г. на министъра на земеделието, храните и
горите са утвърдени стратегически зони и съоръжения в тях за язовир "Тича"/стратегически
обект по ПМС №181/2009г. за определяне на стратегически обекти и дейности от значение
2
за националната сигурност/. Заповедта е издадена при упражняване на правомощията на
министъра по чл. 43, ал. 2 ППЗДАНС и чл. 6 от Инструкция № Iз-3025/2010г. в редакцията
към правнорелевантния момент. Тази заповед е била оспорена от ищцовото дружество, като
с решение № 6856 от 08.06.2020 г. по адм. д. № 867/2020 г. на ВАС е отменена, а с
последващо решение № 834 от 22.01.2021 г. по адм. д. № 8397/2020 г. на 5 чл. състав на
ВАС, решението е обезсилено и жалбата на "Тича 2012"ЕООД-гр.Шумен срещу заповедта, е
оставена без разглеждане, като просрочена.
С писмо изх. № 444/03.10.2017г. са посочени утвърдените стратегически зони и
съоръженията в тях за язовир „Тича“, извършено със заповед № РД - 09 - 719/11.09.2017 г.
на министъра на земеделието, храните и горите, като соченото писмо е бил връчено на
управителя на ищцовото дружество на 04.10.2017г..
Съгласно протокол от 24.11.2018г. за предупреждение, съставен от служители при РУ-
Велики Преслав,лицето А.И. било предупредено да не навлиза в стратегическата зона -
м.“Ат йолу“, землището на Виница, без съответното разрешение за навлизане на
територията на язовир „Тича“.
По делото е представен договор за наем от 18.01.2019г., по силата на който ищцовото
дружество, в качеството на наемодател, предоставило на В.К.В., в качеството на наемател,
за временно и възмездно ползване от процесната сграда: на първи етаж-ап.№1, ап.№2, зала
за празненства, кухня, санитарни възли, сервизни помещения, на приземен етаж- 3бр. изби,
разположени в източната част на сградата, на втори етаж-ап.№5, срещу заплащане на
месечен наем в размер на 980лв.. Отразено е, че имотите ще се полват за жилищни нужди,
както и че срокът на договора е три години.
Безспорно е между страните, че наемателят на ищеца и представителя на дружеството
ищец, за исковия период, не са искали издаване на разрешения по реда на чл. 7 от
Инструкция № Iз-3025/21.12.2010г. за условията и реда за определяне на стратегическите
зони на стратегически обекти и зони, свързани с изпълнението на стратегическите дейности
от значение за националната сигурност, за достъп до съсобствената сграда.
Съгласно показанията на свид.В.Виданов/наемател на ищцовото дружество/, бил
сключил договора за наем на имота на ищцовото дружество/ три апартамента, зала за
празненства, кухня, санитарни възли, сервизни помещения и три изби/ тъй като обичал
риболова и със семейството си решили да ходят на язовира и да отсядат, както и да прави
банкети с приятели. Заявява, че след сключване на договора за наем правил опити три пъти
да влезе в сградата, но бил препятстван от лице, представящо се за домакин. Свидетелят
веднъж заявява, че и преди сключване на договора, пак било възпрепятствано влизането им,
а след това сочи, че преди да подпише договора, не знаел, че сградата попада в
стратегическата зона на язовира и че при посещенията му с управителя на ищцовото
дружество/негов вуйчо/, никой не ги спирал.
Пред настоящата инстанция е представено решение №14 от 06.01.2023г. на
Министерския съвет на РБългария, с което поземлен имот с идентификатор №70398.216.14
по КК на с.С......, с площ 19942кв.м., с начин на трайно ползване-за водостопанско,
3
хидромелиоративно съобръжение, заедно с построените в него 1/2ид.ч. от сграда с
идентификатор №70398.216.14.1 със застроена площ 246кв.м. и сграда с идентификатор
№70398.216.14.2 със застроена площ от 165кв.м., подробно описан в акт за частна държавна
собственост №3191 от 09.12.2019г., представляващ частна държавна собственост, е обявен
за имот-публична държавна собственост.
Предвид така визираната фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Видно от обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум - заявени са
субективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди във формата на пропуснати ползи от
неполучаване на наем за периода 18.01.2019г.-18.04.2019г. по договор за наем от
18.01.2019г. в размер на 2940лв., солидарно от двамата ответници.
В случая ищцовата страна излага твърдения, че е претърпяла имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи от наем, тъй като наемателят – физическо лице, с когото
ищцовото дружество имало сключен договор за отдаване под наем на имот, съсобственост
между него и Държавата, не бил допуснат да ползва имота, като в уточнението на исковата
молба/изявление/ сочи увреждащото действие - включването от страна на управителя на
"Напоителни системи“ ЕАД – клон Шумен на процесния имот в стратегическата зона на
язовир "Тича", възложено му от ответниците "Напоителни системи“ ЕАД и Министъра на
земеделието, храните и горите, с произтичащите от това забрани и ограничения.
За да бъде ангажирана отговорността на ответниците по горепосочения текст, следва
да се установи наличието в кумулативна даденост на следните елементи: общите такива -
деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата, вина и специфичните за иска по чл.49 от ЗЗД -
наличие на правоотношение между причинителя на вредата и възложителя, по силата
на което изпълнителят да е бил натоварен с извършването на определена работа, прекият
причинител на вредата да е извършил вредоносното деяние виновно, вредите да са
причинени при или по повод извършването на възложената работа. С оглед разпоредбата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се презумира, а останалите елементи подлежат на доказване от
ищеца.
В настоящия случай, ищцовото дружество доказа, че е собственик на 1/2ид.ч. от
имот-сграда с идентификатор №70398.216.14.1 със застроена площ 246кв.м., находяща се в
поземлен имот с идентификатор №70398.216.14 по КК на с.С....... Установи се, и че
останалата 1/2ид.ч. от сградата, както и поземления имот, в която е изградена, са
собственост на Държавата
Установи се също, че двамата ответници са възложили на управителя на
"Напоителни системи“ ЕАД – клон Шумен, да подготви и внесе за съгласуване в ДАНС
работни документи на язовир "Тича", както и че последният с писмо изх. №
147/06.03.2017г. е информирал изпълнителния директор на "Напоителни системи" ЕАД-
гр.София за предприетите действия и извършен анализ в изпълнение на чл. 3, ал. 1 от
4
Инструкция № Із-3025 от 21 декември 2010г., като е отправил предложение за определяне на
стратегическата зона и включените в нея обекти и съоръжения, като под т.8 е включена и
процесната сграда, а с писмо изх.№ 444/03.10.2017г. са посочени утвърдените стратегически
зони и съоръжения в тях за язовир „Тича“, извършено със заповед № РД - 09 - 719/11.09.2017
г. на министъра на земеделието, храните и горите. Несъстоятелно се явява изложеното в
жалбата оплакване, че от доказателствата по делото не се доказало жилищната сграда,
съсобствена между ищцовото дружество и Държавата да попада в стратегическата зона на
яз.“Тича“, съответно поземленият имот, в който е построена сградата също да попада в тази
зона. В исковата молба и уточнениято към нея ищцовото дружество ясно и недвусмислено е
изложило твърдения, че неправомерно процесната съсобствена сграда е включена в
стратегическата зона на язовир „Тича“, с оглед на което и сочи като увреждащо действие
именно включването на съсобствения имот в стратегическата зона на стратегическия обект
яз.Тича, извършено с писмо изх. № 147/06.03.2017г. и с писмо изх. № 444/03.10.2017г. на
управителя на "Напоителни системи“ ЕАД – клон Шумен. С оглед тези твърдения в
исковата молба и уточняващата такава/изявление/ са приложени и искане за изключване на
процесната сграда от стратегическата зона на язовир“Тича“, отправено от ищцовото
дружество до Министерство на земеделието, храните и горите и получените съответни
отговори. По жалба на ищцовото дружество срещу заповед № РД - 09 - 719/11.09.2017г. се е
развило и административното производство през ВАС.
Спор е налице на първо място досежно това, соченото действие от страна на
управителя на "Напоителни системи“ ЕАД – клон Шумен/включването на процесната сграда
в стратегическата зона на язовир „Тича“ чрез сочените две писма/, противоправно ли е,
претърпял ли е ищецът твърдените вреди под формата на пропуснати ползи, съответно
налице ли е причинна връзка между действието и вредите
На първо място следва да се посочи, че сочените писма не представляват
административен акт, фактическо действие или неизпълнение на задължение за извършване
на такова, т.е. бездействие. Не се установи и противоправността им, поради това, че
процесната сграда не била посочена като „жилищна“, а като „обслужваща“, а и не се сочи
нарушение на коя конкретна правна норма се засяга по този начин. Съгласно чл.3 от
Инструкция №Iз-3025 от 21.12.2010 г. за условията и реда за определяне на стратегическите
зони на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнението на стратегически
дейности от значение за националната сигурност, периметрите на зони, свързани със
стратегическите обекти, които следва да бъдат защитени, за да се гарантира нормалното
функциониране на стратегическите дейности в обектите се определя след анализ на
производствената, транспортната, комуникационната, оперативната и административната
дейност в обекта, имащи пряко отношение към извършване на стратегическата дейност и
функциониране на стратегическия обект. Именно извършвайки такъв анализ, управителя на
клона на ответното дружество е направил своето предложение с писмо изх. №
147/06.03.2017г.. Дори да се приеме, че е била допусната грешка при отразяване
предназначението на сградата/вместо „жилищна“ е отразена като“ обслужваща“, това
5
нарушение не би могло да бъде прието за виновно действие от страна на началника на
клона, което да ангажира личната му отговорност по чл.45 от ЗЗД, а оттам и отговорността
на ответниците по реда на чл.49 от ЗЗД.
Дори да се приеме, че соченото от ищцовата страна действие се явява
противоправно, като накърняващо правния регулатор на поведение, то не се установи
наличието и на други елементи от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД.
Не се установи и наличието на вреди, в претендираната от ищеца форма - пропуснати
ползи от неполучаване на наем за периода 18.01.2019г.-18.04.2019г. на основание договор за
наем от 18.01.2019г..
Пропуснатата полза представлява имуществено благо/право или вещ/, която
увреденият би могъл да придобие, ако не е било налице увреждането и не е могло да получи
само поради факта на увреждането. Т.е. при пропуснатата полза ищецът следва да докаже,
че възможността за увеличаване на имуществото му е била налице преди деянието и само
поради това деяние е останала нереализирана. В настоящото производство такова доказване
не бе осъществено. Ищцовото дружество е сключило процесния договор за наем на дата-
18.01.2019г., следваща с повече от година датата, на която е получено писмо изх.
№444/03.10.2017г. и е уведомено, че сградата е включена в стратегическата зона на
яз.“Тича“/че това е момента на уведомяване е прието и от петчелнен състав на ВАС по
адм.д.№8397/2020г./, а и свид.Виданов/наемател по договора и племенник на управителя на
ищцовото дружество/ заявява, че и преди сключването на договора е било възпрепятствано
влизането им. По никакъв начин не се установи и наличие реално на пропуснати ползи-
неполучаване на наема за сочения период. Не се установи, че именно поради соченото
увреждащо действие, договорът за наем е бил прекратен, развален или ищецът не е получил
наем за процесния период. Не се установи и наемателят да не е бил допуснат до сградата
през правнорелевантния период /18.01.2019г.-18.04.2019г.. Свид.В.Виданов твърди, че при
три посещения в имота му е отказан достъп, но не става ясно дали това се отнася за
правнорелевантния период. Още повече, че същият излага, че сключил договора с оглед
посещение на язовира за риболов и банкети с приятели, т.е. не да го ползва като свое
постоянно жилище. Предвид това и не може да се направи извод, че посещенията му са били
в сочения период . Не е относимо доказателство в тази насока представения протокол от
24.11.2018г./дата предхождаща сключването на договора/ за предупреждение, съставен от
служители при РУ-Велики Преслав на трето за спора лице -А.И..
Дори да се приеме, че по делото е доказано наличието на сочените от ищцовото
дружество вреди/което не се споделя от настоящата инстанция/, то не се установи причинна
връзка между тях и твърдяното увреждащо действие.
Не се установи недопускането на физическото лице, с което ищцовото дружество
сключило договор за наем да ползва имота, да е следствие на соченото от страна на
управителя на "Напоителни системи“ ЕАД – клон Шумен, действие. Самата ищцова страна
сочи в исковата молба, че недопускането е въз основа на административен акт - заповед №
РД - 09 - 719/11.09.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която са
6
утвърдени стратегически зони и съоръжения в тях за язовир "Тича" (стратегически обект по
ПМС № 181/2009 г. за определяне на стратегически обекти и дейности от значение за
националната сигурност), която е обжалвана и влязла в законна сила. А твърдяното в
случая увреждащото действие е включването на съсобствения имот в стратегическата зона
на стратегическия обект язовир „Тича“, което съгласно уточняващата искова
молба/становище/ е извършено с писмо изх. № 147/06.03.2017г. и с писмо изх. №
444/03.10.2017г. на управителя на "Напоителни системи“ ЕАД – клон Шумен, не и
горепосочената заповед. Ето защо и отговорът на въпроса, може ли да бъде ограничавано
правото на собственост с административен акт-заповед за утвърждаване на стратегически
зони и съоръжения към тях, е неотносим към настоящия спор. Предмет на същия е дължат
ли възложителите обезщетение на ищцовото дружество за претърпени вреди вследствие
конкретно посочено увреждащо действие на изпълнителя.
Освен това, отправянето на предложение за включване на процесната сграда в
стратегическата зона от управителя на "Напоителни системи“ ЕАД-клон не води
автоматично до извода, че единствено възможният резултат е бил включването й в тази зона
със заповед № РД - 09 - 719/11.09.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с
която са утвърдени стратегически зони и съоръжения в тях за язовир "Тича" (стратегически
обект по ПМС № 181/2009 г. за определяне на стратегически обекти и дейности от значение
за националната сигурност). Писмо изх.№ 147/06.03.2017г. има уведомителен характер, като
управителят Николов е информирал изпълнителния директор на "Напоителни системи" ЕАД
за предприетите действия и извършен анализ в изпълнение на чл. 3, ал. 1 от Инструкция №
Із-3025 от 21 декември 2010г., като в същото се съдържа и само предложение за определяне
на стратегическата зона и включените в нея обекти и съоръжения. Съгласно относимата
редакция на чл.3, ал.1 от инструкцията, анализът се извършва от ръководителя на
стратегическия обект, който в случая е Министъра на земеделието. Що се касае до другото
писмо изх. № 444/03.10.2017г., то е последващо утвърждаването на стратегическите зони и
съоръженията в тях за язовир Тича, извършено със заповед № РД - 09 - 719/11.09.2017 г. на
министъра на земеделието, храните и горите и има единствено информативно значение.
Освен това както бе посочено по-горе, сочената заповед е била обжалвана и влязла в
законна сила. Или липсва обективна връзка, правеща претендираната пропусната полза
реална като очакване и проявление, единствена причина за неосъществяването на която е
твърдяното деликтно увреждане.
С оглед обхвата на конкретния спор, определящ се от изложените от ищеца
обстоятества и заявен петитум, не рефлектира върху извода на съда обстоятеството, че
субективните права на правните субекти, произтичащи от закона и Конституцията на
РБългария да участват в гражданския оборот, не могат да бъдат ограничени от подзаконови
норми и от актове на органи на изпълнителната власт с оглед йерархията на нормативните
актове. Именно с оглед обхвата на спора и елементите на фактическия състав, подлежащи
на установяване при настоящия иск с правно осонвание чл.49 от ЗЗД /конкретното сочено
увреждащо действие, конкретните вреди/, ирелеванто се явява обсъждането на въпроса дали
7
при всяко посещение, влизане и използване на процесната сграда, следвало да бъде искано
разрешение от ДАНС, съответно неотносимо се явява и решение №151/26.07.2018г. на
ШОС, с което е потвърдено решението на ВПРС, с което първият ответник е осъден да не
пречи на „Тича 2012“ЕООД да ползва собствената си сграда. Същото има различен
предмет, различни са и страните по него.
Ето защо съдът приема, че не са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответниците по чл.49 от ЗЗД. Претенцията се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Решението на първоинстанционния съд се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора, на въззиваемите следва да бъдат присъдени и направените
пред въззивната инстанция деловодни разноски, както следва: в размер на 600лв. за
„Напоителни системи“ЕАД-гр. София и в размер на 200лв.-за Министерство на
земеделието, придставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ..
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №724 от 06.10.2022г. по гр.д.№1265/2022г. на ШРС, с
което са отхвърлени предявените от „Тича 2012“ЕООД-гр.Шумен, ЕИК *********, адрес
на управление:............, срещу „Напоителни системи“ ЕАД-гр.София, ЕИК : *********,
адрес на управление: гр. С..... и Министерство на земеделието, адрс-гр.С....5, субективно
съединени искове, с правно основание чл. 49 от ЗЗД, за осъждането им солидарно, да
заплатят сумата от 2940лв. обезщетение за причинени имуществени вреди във формата на
пропуснати ползи от неполучаване на наем за периода 18.01.2019г.-18.04.2019г. на
основание договор за наем от 18.01.2019г. и са присъдени разноски
ОСЪЖДА „Тича 2012“ЕООД-гр.Шумен, , да заплати на „Напоителни системи“ ЕАД –
гр. София, деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 600лв..
ОСЪЖДА „Тича 2012“ ЕООД- гр. Шумен, ул. “Д....., да заплати на Министерство на
земеделието деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на
200лв./юрисконсултско възнаграждение/.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9