№ 1394
гр. София, 26.05.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502682 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД срещу определение № 263896/ 08.06.2022г. на СГС, ГО,
11 състав, постановено по гр.д. № 9953/20г., с което е оставена без уважение
молбата му по чл.248, ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че е изложил подробни съображения в
молбата, депозирана по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, защо му се дължи
пълният размер на адвокатското възнаграждение и че то не е прекомерно.
Счита, че при преценка на адекватността на размера на адвокатското
възнаграждение следва да се изхожда от установения по делото интерес, а не
непременно от цената на иска. Имущественият интерес на ответника е по-
голям от данъчната оценка на имота. Той ясно се вижда от представения
нотариален акт от 2007г., когато ищецът е заплатил за процесния имот сумата
от 281 000лв. С оглед пазарната му стойност претендираното адвокатско
възнаграждение е точно уговорено.
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и да
измени първоинстанционното решение като присъди по – голям размер
на адвокатското възнаграждение, а именно още 4150 лв.
„Влаев и син“ ЕООД в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител оспорва частната жалба. Излага доводи
1
за нейната неоснователност.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира, че частната
жалба е допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок по
чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез валидно упълномощен
процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен
контрол.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК предвижда процесуална
възможност всяка страна да поиска допълване или изменение на
постановеното решение в частта на разноските. При първата хипотеза не е
необходимо тя да е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК,
докато при втората условие за допустимост на молбата за изменение е
представянето на такъв. В случая е налице втората хипотеза. Видно от
първоинстанционното производство е, че „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД е представило списък по чл.80 от ГПК. Това предпоставя възможността
дружеството да иска изменение на решението в частта на собствените си
разноски. Молбата по чл.248, ал.1 от ГПК е допустима.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без
уважение искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта за
разноските. В постановения съдебен акт по съществото на спора е уважено
възражение на ищеца с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК като
определеното адвокатско възнаграждение е в размер на 3000 лв., което не е
минимумът съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г.
На основание чл.78, ал.2 от ГПК ответникът има право на разноски ри
отхвърляне на иска и при прекратяване на производството – чл.78, ал.4 от
ГПК. С оглед на резултата о въззивното обжалване „водоснабдяване и
канализация“ ЕАД има право на разноски и за двете инстанции.
Пред въззивния съд се спори относно размерът на адвокатското
възнаграждение, което да се присъди за производството пред СГС.
По искане на страната съдът може да намали адвокатския хонорар за
процесуална защита до минимума по Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. При редуцирането му е длъжен да
съобрази фактическата и правна сложност на делото, доказателствените
2
факти и доказателствата, които ги обективират, дължимото правно
разрешение, както и дали има задължителна практика, разрешаваща
основните спорни въпроси. Наличието на такава обосновава по- ниска степен
на правна сложност- т.3 от ТР № 6/12/ 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция приема, че възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е
направено своевременно в последното по делото съдебно заседание пред
съответната инстанция. Не е необходимо то да бъде мотивирано, доколкото
такова изискване не е въведено в процесуалния закон. Разглеждане на
възражението за прекомерност изисква адвокатското възнаграждение да бъде
съпоставено с фактическата и правна сложност на делото и усилията, които
адвокатът е вложил за защита на интересите на своя упълномощител.
Настоящата инстанция приема, че делото съставлява фактическа и правна
сложност. Спорният предмет е правото на собственост върху недвижим имот.
Събрани са доказателства и делото е приключило в две съдебни заседания.
Процесът не се характеризира с процесуална сложност, искът е един.
Следва да се отчете, че са разпитани свидетели, в чиито разпити адвокатът
е участвал. Трябва да се съобрази, че са депозирани писмен отговор и
бележки, за изготвянето, на които адвокатът е вложил усилия.
От друга страна необосновано е твърдението в частната жалба, че
размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде съобразен с
пазарната стойност на имота, посочена в нот.акт. № 112/25.07.2007г.
Съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК размерът на цената на иска по искове за
собственост, какъвто е и предявеният по настоящото дело, е данъчната
оценка, а ако той няма такава е пазарната стойност на вещното право. Видно
от делото е, че за процесния имот има данъчна оценка и тя представлява
цената на иска. От друга страна тя съставлява материалният интерес според
чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакция преди последното й изменение. Няма практика
съдът да присъжда адвокатско възнаграждение съобразно цената на имота,
посочена в нотариалния акт. Данъчната му оценка е релевантна за
определяне на държавната такса по дела за право върху недвижим имот и е
относима и при определяне на възнаграждението на адвоката. Като съобрази
всичко изложено въззивният съд счита, че на ответника не следва да се
присъжда пълният размер на адвокатско възнаграждение за производството
пред първоинстанционния съд в размер на 7 150 лв. СГС не е присъдил
3
минимума на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/2004г. като е отчел фактическата и правна сложност на делото и
вложените усилия от пълномощника при преценката по чл.78, ал.5 от ГПК.
Изложеното налага извод за потвърждаване на атакуваното
определение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 263896/ 08.06.2022г. на СГС, ГО, 11
състав, постановено по гр.д. № 9953/20г., постановено по реда на чл.248, ал.1
от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4