№ 3917
гр. Варна, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № ***** по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата на допускането, с правно основание чл.69 от ЗН, във
вр. с чл. 34 от ЗС.
Образувано е по повод предявен от ищеца В. Н. Н., ЕГН **********, срещу ответника Т.
Ж. М., ЕГН ********** и срещу ответника С. Н. Д., ЕГН **********, конститутивен иск
с правно основание чл.69 от ЗН, във вр. с 34, ал.1 от ЗС, за допускане и извършване делба
на следния недвижим имот:
- недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр.Варна, *****, с
идентификатор *****, съгласно схема № *****г, издадена от СГКК-гр.Варна, със застроена
площ 41,56кв.м., състоящ се от една стая, кухня, баня-тоалет, коридор и балкон, изграден на
едно ниво, при съседи по скица - имоти с идентификатор ***** и ***** на същия етаж и
имот с идентификатор ***** - под обекта, над обекта няма имот, ведно с изба № **, с площ
2.07кв.м. при съседи коридор, изба на апартамент №77 и изба на апартамент № 50, както и
1.1086% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж , при квоти
съответно:
1. за В. Н. Н., ЕГН ********** – 1/3 ид.ч.;
2. за Т. Ж. М., ЕГН ********** – 1/3 ид.ч.;
3. За С. Н. Д., ЕГН ********** – 1/3 ид.ч.;
На основание на чл.21,ал.4 от СК, се иска да се установи със силата на присъдено нещо
липсата на съвместен принос на Т. Ж. М., при придобиването на апартамент, находящ се в
1
гр.Варна, *****, с идентификатор *****, съгласно схема № *****г, издадена от СГКК-
гр.Варна, със застроена площ- 41,56 кв.м., състоящ се от една стая, кухня, баня-тоалет,
коридор и балкон, изграден на едно ниво, при съседи по скица - имоти с идентификатор
***** и ***** на същия етаж и имот с идентификатор ***** - под обекта, над обека няма
имот, ведно с изба № **, с площ 2.07 кв.м. при съседи коридор, изба на апартамент №77 и
изба на апартамент № 50, както и 1.1086% ид.части от общите части на сградата и от
правото на строеж. Настоява се, че посочения апартамент, не е СИО, а е лична собственост
на Н.В. Н., който има значително по-голям принос в придобиването му.
На основание на чл.23, ал.1 от СК, се отправя и искане да се установи със силата на
присъдено нещо преобразуването на лично имущество и да се признае за лична собственост
на Н.В. Н. апартамент - находящ се в гр.Варна, *****, с идентификатор *****, съгласно
схема № *****г, издадена от СГКК-гр.Варна, със застроена площ- 41,56кв.м., състоящ се от
една стая, кухня, баня-тоалет, коридор и балкон, изграден на едно ниво, при съседи по скица
- имоти с идентификатор ***** и ***** на същия етаж и имот с идентификатор ***** - под
обекта, над обекта няма имот, ведно с изба № **, с площ 2.07 кв.м. при съседи коридор, изба
на апартамент №77 и изба на апартамент № 50, както и 1.1086% ид.части от общите части
на сградата и от правото на строеж.
Отправя се и искане за определяне привременна мярка по чл.344 ал.2 ГПК – да се
определи временно ползване и наем за останалите съсобственици.
Ищцовата страна основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Сочи се, че горепосоченият
имот е придобит от наследодател Н.В. Н. по време на брака му с ответницата Т. Ж. М., чрез
покупка, обективирана в Договор № ***** год. , сключен с Община Варна, за продажба на
недвижим имот частна общинска собственост. Видно от този договор, апартаментът е
закупен единствено и само на името на наследодателя Н.В. Н.. Цената на закупуване е 10
795,00лв./десет хиляди седемстотин деветдесет и пет лева/ и е заплатена с част от изтеглен
на 02.02.2007г. ипотечен кредит от Н. Н. и Т. М. по Договор № *****, за сумата от 23
000.00лв./двадесет и три хиляди лева/. Преводът за заплащане на цената на имота е
извършен на 05.02.2007г. от банката -кредитор по сметка на община Варна /видно от
приложеното Извлечение по сметки на Н. Н. в ***** банка - страница 1, ред 4/. С останалата
част от кредита, според изнесеното са погасявани дължимите месечни вноски по същия
кредит в размер на 511,62 лева всяка една от тях, от отпускането му до окончателното му
погасяване.
Сочи се, че на 28.03.2007г., с Нотариален акт № *****г., е учредена и вписана договорна
ипотека върху процесния апартамент.
На 07.04.2008г., Н.В. Н. и Т. Ж. М. изтеглят ипотечен кредит от „*****" АД, на стойност 19
000.00 евро /деветнадесет хиляди евро/, със срок на погасяване 20 години от датата на
усвояване, а на 08.04.2008г. е учредена нова договорна ипотека с Нотариален акт № *****г.
за обезпечението му.
2
На 09.04.2008г., с част от усвоената сума окончателно предсрочно е погасен остатъка в
размер на 20 199,78 лева /двадесет хиляди сто деветдесет и девет лева и седемдесет и осем
стотинки/ по предходния ипотечен кредит с ***** банка АД. Преводът е извършен от
сметка ***** IB AN: BG ***** на Н. Н. в „*****" АД към сметка IB AN: ***** в *****
банка АД / видно от приложеното Извлечение изх. № 519/13.12.2021г. по сметки на Н. Н. в
***** банка - страница 4, ред 1; извлечение по сметки на Н. Н. в „*****" АД и
Удостоверение изх. № ***** г. на „*****" АД/.
С останалата част от усвоената по кредита сума са заплащани месечните вноски по същия.
Сочи се, че на 05.03.2012г., с Нотариален акт за покупко-продажба №*****г., Н. Н. продава
на ***** свой личен, придобит през 2000 год., т.е. преди брака му с Т. Ж. /видно от
Нотариален акт № *****г./ , поземлен имот за сумата от 115 000.00евро/сто и петнадесет
хиляди евро/. Част от парите от продажбата, се сочи, че наследодателя Н.В. Н. получава по
своя разплащателна сметка ***** в ***** банка на 07.03.2012г. На 08.03.2012г. от тази
сметка той прехвърля 38 008.00 евро/тридесет и осем хиляди и осем евро/ по друга своя
сметка- ***** в същата банка, а след това тази сума прехвърля по негова сметка ***** в
„*****" АД. С част от тези пари, а именно 19 410,37 евро /деветнадесет хиляди
четиристотин и десет евро и трийсет и седем евроцента/, на 09.03.2012г. с банков превод от
тази сметка в „*****" АД към друга своя сметка ***** в същата банка, Н.В. Н. погасява
окончателно и предсрочно ипотечния заем към „*****" АД /видно от писмо с изх. № И -
9356#2/ 07.01.2022г. на ***** банка и отчет по сметки на Н. Н. в същата банка; извлечение
по сметки на Н. Н. в „*****" АД и Удостоверение изх. № *****г. на „***** АД.
На основание изложеното, ищеца счита, че баща му е придобил изцяло с лични средства
процесния апартамент. Счита, че липсва съвместен принос на съпругата му Т. Ж. М. в
придобиването на процесния апартамент, а следователно той не е семейна имуществена
общност.
Видно от доказателствата, сумата, за която бащата на ищеца продава своя личен имот
многократно превишава сумата за закупуване на процесния имот, а така също и размерите и
на двата заема. С част от получените от продажбата на своя личен имот пари, бащата на
ищеца се сочи, че е направил основен, луксозен ремонт на процесното жилище. Сочи се, че
след смъртта на наследодателя Н. Н., апартамента се обитава от Т. Ж. М. и ищеца излага, че
не е допускан в него.
Сочи се, че отв.Т. Ж. М. е единствен ползвател. Като наследник, ищеца сочи, че плаща
данъци и има право на обезщетение за това, че не може да ползва съсобственото жилище.
Излага, че не могат доброволно да се разберат и за подялбата на същото, поради което
предявява и настоящия иск.
Ответната страна Т. Ж. М. ЕГН **********, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала
отговор на исковата молба, в който изразява становище , че процесният имот, чиято делба се
иска, е придобит в условията на СИО и не са налице предпоставките за уважаване на
предявения иск по чл.21 ал.4 от СК. Видно от представените с исковата молба доказателства,
3
процесният имот е закупен през 2007г., за сумата от 10 795.00 лева. Сумата е заплатена на
08.02.2007г., като тя е в брак с наследодателя на ищеца от 2006г., като преди това са живели
с наследодателя на съпружески начала 13/тринадесет/ години без брак. За закупуване на
апартамента, сочи, че е изтеглен кредит от нея и съпругът й Н.В. Н.. Тъй като съпругът й е
бил с ТЕЛК от 1993г. - 98% инвалидност и с малки доходи, с множество описани
заболявания, изцяло сочи, че тя Т. Ж. М. е изплащала кредита. Съпругът на Т. Ж. М., се
сочи, че се е нуждаел от лекарства, които са доплащани от нея, извън РЗОК, на стойност
около **.00лева на месец, както и текущите разходи - консумативни за храна и лечение,
което е довело Т. Ж. М. да получава пенсия и да работи по ресторанти, за да изплаща
кредита, докато съпругът й с тегло 126кг. е бил трудно подвижен. Отв.Т. Ж. М., сочи, че
също има ТЕЛК, с 50% инвалидизация, поради захарен диабет, но не е спряла да работи през
всичките години на съвместния живот със съпруга си, както и да полага грижи за
домакинството и него. В изплащането на кредита, се сочи, че е помагал големият син на Т.
Ж. М., който в продължение на една година е изпращал от Испания по 200.00евро на месец,
за погасяване на кредита. За болния си съпруг, отв.М. сочи, че се е грижила единствено и
само тя, като ищецът е бил скаран с баща си и не го е посещавал. Ежемесечно Т. Ж. М. сочи,
че е внасяла сумите на каса в Банката, за погасяване на кредита, тъй като Н. Н. в повечето
време е бил на лечение и е бил трудно подвижен. След смъртта на Н. Н., отв.Т. Ж. М. сочи,
че многократно е правила опити да се свърже с другите съсобственици и да изкупи техните
по 1/6 ид.ч., но ищецът не откликнал на тези покани. За сметка на това, втората ответница и
съсобственичка С. Н. Д., се сочи, че е прехвърлила чрез продажба собствената си 1/6 ид.ч. на
Т. Ж. М., на 17.02.2022г, за което се прилага нотариален акт. Сочи се от отв.М., че парите,
послужили за покупката на проц. апартамент са от взети банкови кредити от "***** Банка"-
12 782.00 лева- за покупка на апартамента, за което е вписана законна ипотека под №211,
том I от 28.03.2007г., както и 10 218.00 лева- за ремонт на апартамента, по договор за банков
кредит, за което е вписана договорна ипотека под №190 от 28,03.2007г. Впоследствие,
отново двамата съпрузи теглили кредит от *****, в размер на 19 000 евро, за което е
учредена договорна ипотека, под №15 от 08.04.2008г. През цялото това време, Т. Ж. М.
сочи, че е полагала грижи за съпруга си, както и непосредствено е участвала в погасяването
на кредитите. Повече от 5 години 5 ежемесечно са погасявани вноските по кредита, в размер
на около 400.00 лева месечно, като впоследствие са погасили окончателно кредита и
заличили ипотеката.
Поради всичко гореизложено, отв.Т. Ж. М. счита, че апартаментът е бил собственост на
двамата съпрузи при равни квоти, и поради това при наследяването квотите са по 1/6 ид.ч. за
ищеца и другата ответница С. Д., и 2/3 ид.ч. за отв.М..
Моли се при изнесеното, да се постанови решение, с което на основание чл.34 от ЗС, да се
допусне делбата на съсобствения на ищеца и ответницата недвижим имот - апартамент, при
квоти- 1/6 ид.ч. за ищеца и 5/6 ид.ч. за ответницата, която е придобила 2/3 ид.ч. вследствие
на прекратена СИО и наследяване, а 1/6 ид.ч., чрез покупка, като се отхвърли иска по чл.21
СК, като се присъдят и разноските по делото.
4
Ответната страна С. Н. Д. ЕГН: **********, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала
отговор на исковата молба, в който изразява становище , че е наследник на Н.В. Н., явяващ
се неин баща. След проведени разговори и преговори с другата наследничка Т. Ж. М., сочи,
че на 17.02.2022г. е продала притежавана от нея идеална част в размер на 1/6 от процесният
имот САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ, с идентификатор ***** (*****.*****) по ККиКР,
одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и
КР, засягащо самостоятелния обект е от 13.09.2021г., представляващ жилище,
АПАРТАМЕНТ №** (*****) на девети етаж в сграда с идентификатор ***** (*****), с
предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***** (*****), с адрес: гр. Варна, ***** (*****), вход 2 (две), брой нива на
обекта: 1(едно), със застроена площ от 41.56 кв.м. (четиридесет и едно цяло петдесет и шест
стотни квадратни метра), състоящ се от: една стая, кухня, баня-тоалет, коридор и балкон,
при съседи на апартамента: на същия етаж: им. с ид.№*****, им. с ид. №*****, под обекта:
им. с ид.№*****, над обекта: няма, ведно с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ
№** (осемдесет), с площ от 2.07кв.м. (две цяло и седем стотни квадратни метра), при
граници: коридор, изба на ап.77, изба на ап.50, ведно с 1.1086% (едно цяло хиляда и
осемдесет и шест десетохилядни процента) ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж върху дворното място, в което сградата е построена, за сумата от 9 000.00 лева.
С извършената продажба, счита, че е уредила взаимоотношенията си с наследничката Т. М.,
срещу която е заведено настоящото производство Счита, че по отношение на нея, исковото
производство следва да бъде прекратено, предвид, че няма дял в процесният имот.
При изложеното моли за прекратяване на гр. дело ***** по описа на Районен съд Варна, по
отношение на С. Н. Д., като последната се сочи, че не притежава дял в процесният имот,
предвид извършената прехвърлителна сделка на 17.02.2022г. в полза на Т. Ж. Д..
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните
и по свое убеждение съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.69 от ЗН, във вр. с чл.34 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.341 от ГПК производството за делба се образува по писмена
молба на сънаследник/съсобственик, подадена до районния съд по местонахождение на
имота.
Видно от представените доказателства процесния имот се намира на територията на
обл.Варна, следователно молбата е подсъдна на ВРС.
В производството по допускането на делбата съдът изследва наличието на няколко
предпоставки: наличието на съсобственост между съделителите върху имуществото,
предмет на делбата, основанието на което същата е възникнала, като следва да се произнесе
за това между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на
всеки съделител.
С исковата молба/уточн.молба № 4438/24.01.2022г./, е предявен в условия на евентуалност и
5
иск с правно основание чл.29,ал.3 от СК, за определяне по-голям дял от СИО на
Н.В. Н., по отношение на Т. Ж. М., който съда е приел за недопустим и съответно като
такъв е прекратил производството по него с необжалвано и вече влязло в сила определение
№8436/03.08.2022г., с аргумент, че ищецът не е активно легитимиран да предяви иска по чл.
29 СК. Обсъдено е, че ищеца като наследник няма право по своя инициатива да предявява
иска за по-голям дял. Правото на по-голям дял, макар и имуществено, се смята за
ненаследимо, защото предявяването на такъв иск е свързано с личната воля и желание на
съпруга, с отношенията му към брачния партньор, със субективните му преценки и
съображения относно материалните и моралните приноси на последния в брака и
семейството. Само ако сам съпругът-наследодател е предявил такъв иск, наследниците могат
да се смятат за овластени да продължат делото, а в настоящия случай не е налице такава
хипотеза. Доколкото в случая брака не е прекратен поради развод, нито е обявен за
недействителен, а е прекратен със смъртта на наследодателя Н.В. Н., то съда е цитирал, че
неприложима се явява и съдебната практика, постановена в ТР № 26 от 02.03.1970 г. на
ОСГК на ВС, според която наследниците на съпруг, починал след прекратяване на брака
поради развод или обявяването на брака за недействителен, могат в едногодишния срок по
чл.31 СК да предявят иска по чл. 29, ал. 3 СК против преживелия съпруг, както и да
продължат предявения от наследодателя им иск.
По отношение правата на собственост между съделителите:
Видно от представен в заверен вид Договор за продажба на недвижим имот частна
общинска собственост, вписан в книгите за вписвания под № ***** год., сключен с Община
Варна, на посочената дата общината е продала на Н.В. Н. свой собствен имот,
представляващ апартамент №** в бл.55, вх.2, ет.9, находящ се в гр.Варна, жк“Възраждане“,
с площ 41,56кв.м., с прилежащо избено помещение №** с площ 2,07кв.м., както и 1,1086%
ид.ч. от бощите части на сградата и правото на строеж, за сумата от 10 795.00лв., като за
тази сума е удостоверено в т.ІІ.1 от договора, че е внесена с платежно нареждане от
05.02.2007г. от Българска ***** банка и платежно нареждане от 08.02.2007г.
Не се спори по делото, че сумата по договора за продажба е заплатена с част от изтеглен на
02.02.2007г. ипотечен кредит от Н. Н. и Т. М. по Договор № *****, за сумата от 23
000.00лв./двадесет и три хиляди лева/.
Не се спори, че отв.Т. Ж. М. е съпруга от трети брак на наследодателя Н.В., като брака им е
сключен на 05.05.2006г., като в тази насока е удостоверение от Община Варна на л.14 по
делото.
Видно от представено удостоверение за наследници/л.11/, издадено от Община Варна, 3 р-н
Младост, Н.В. Н. ЕГН **********, е починал на 28.06.2021г., като е оставил за наследници:
Т. Ж. М. ЕГН ********** – съпруга; В. Н. Н. ЕГН ********** – син; С. Н. Д. ЕГН
********** – дъщеря.
По предявения иск по чл. 21, ал. 4 СК, за признаване за установено, че процесния
апартамент, е изключителна собственост на наследодателя Н.В. Н., поради липса на
6
съвместен принос от страна на съпругата му Т. Ж. Н.а, съдът намира следното:
Съвместният принос е в основата на съпружеската имуществена общност. Ако такъв е
налице, има общност, ако липсва – общност не възниква. Законът определя двете възможни
форми на приноса – с пряко материално съдействие за придобиване на имуществото /с пари,
с труд и т. н. / и с косвено /с работа в домакинството, отглеждане на децата, посещения на
места за отдих и т. н./. Презумпцията е оборима, което става само по съдебен ред, а
наследникът на съпруга, който я оспорва, следва да докаже пълна липса на съвместен
принос от другия съпруг и тогава имуществото ще се третира не като общо за двамата, а
като лично.
По делото не са ангажирани доказателства, които в необходимата степен на пълно доказване
да оборят по несъмнен и категоричен начин установената в закона – чл. 21, ал. 1 от СК,
презумпция. Съгласно чл. 21, ал. 1 СК, съпружеска имуществена общност са само вещните
права и то тези, които са придобити през време на брака в резултат на съвместен принос. За
възникването на съпружеска имуществена общност определящ е момента на придобиването
на правото на собственост. Когато недвижимия имот или вещното право е придобито по
време на брака, то става съпружеска имуществена общност. Съвместният принос се
предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за
покупко-продажба на процесния УПИ.
В процесния случай ищеца иска да бъде установено, че наследодателя, негов баща, е
изключителен собственик на процесния апартамент, поради липса на съвместен принос от
страна на ответницата Т. Ж. М., негова трета съпруга, за което е предявил иск по чл. 21, ал. 4
СК.
Процесният имот е закупен, както се посочи по-горе със средства от банков кредит през
2007г. По време на закупуването, наследодателя Н.В. Н. и съпругата му Т. Ж. М., не се
оспорва, че са живели в общо домакинство, като съпругата е полагала както труд в
домакинството, така е и работила по трудово правоотношение. Наследодателят не е работел
и е получавал единствено инвалидна пенсия, с оглед състоянието му – 98%
нетрудоспособност, поради прекаран инсулт, за което са представени по делото и писмени
доказателства. В тази насока се явяват и показанията на св.Живко Илиев Младенов ЕГН
**********/син на отв.М./, чиито показания съдът кредитира при условията на чл.172 ГПК.
С оглед гореизложеното не би могло да се направи извод, че ответницата Т. Ж. М., не е
допринасяла по абсолютно никакъв начин за общото домакинство.
Въз основа на изложеното съда намира, че по делото не са ангажирани доказателства, които
при условията на пълно доказване да оборят по несъмнен и категоричен начин установената
в чл. 21, ал. 1 от СК презумпция за съвместен принос, поради което искя по чл.21, ал. 4 от
СК, е неоснователен.
По отношение на предявения иск по чл. 23, ал. 1 от СК, да се признае процесния
апартамент, за лична собственост на наследодателя Н.В. Н., поради пълна трансформация
на лично имущество на наследодатяля при придобиването на имота, настоящата съдебна
7
инстанция намира следното:
Съгласно чл. 23, ал. 1 СК, лични са вещните права, придобити по време на брака с лично
имущество по смисъла на чл. 22 СК. Признаването на пълна трансформация на лични
средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот, в режим
на СИО, съответно уважаването на иска по чл. 23, ал.1 СК, е предпоставено от пълното и
пряко доказване от претендиращия индивидуална собственост или личен дял наследник на
съпруг, на следните правно-релевантни факти: 1) придобивна стойност на имота, съобразно
вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект; 2) размера на вложените средства, които
имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни на придобивната стойност
на спорния имот - изцяло или отчасти; 3) влагането им към момента на придобиване на
имуществото. Тежестта на оборване на презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е изцяло на ищеца
по иска за трансформация, който при условията на пълно и пряко доказване следва да
установи влагането на твърдяните лични средства в придобиването на конкретната вещ.
Доходите на съпрузите нямат значение при този иск, а имат значение единствено по искове
с правно основание чл. 29 СК за определяне на по-голям дял от общото имущество – в този
смисъл т. 8 на ППВС № 5/1972 г., което е по прилагането на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК 1968 г.
(отм.), аналогичен на чл. 29 от действащия СК и на чл. 28, ал. 3 от СК 1985 г. (отм.).
Обхватът на съпружеската имуществена общност, е установен в чл. 21, ал. 1 СК, който
гласи, че вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това, на името на кого от тях са
придобити. Формулировката "по време на брака" означава, че се касае за придобиване през
времето от датата на сключване на брака до неговото прекратяване на някое от изчерпателно
изброените в чл. 44 и 45 СК основания.
Според Постановление № 5 от 31.10.1972 г. на Пленума на Върховния съд, определящ е
моментът, в който юридически става придобиването на правото на собственост, съобразно
общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен
Както бе посочено по-горе, процесния апартамент е закупен по време на брака на
наследодателя Н.В. Н. и отв.Т. Ж. М. – на 12.03.2007г., като заплащането на стойността му е
отразена в самия договор за продажба със средства от изтеглен кредит от ***** банка в
размер на 23 000.00лв. На 28.03.2007г., с Нотариален акт № *****г., е учредена и вписана
договорна ипотека върху процесния апартамент. На 07.04.2008г., Н.В. Н. и Т. Ж. М.
изтеглят ипотечен кредит от „*****" АД, на стойност 19 000.00 евро /деветнадесет хиляди
евро/, със срок на погасяване 20 години от датата на усвояване, а на 08.04.2008г. е учредена
нова договорна ипотека с Нотариален акт № *****г. за обезпечението му.
На 09.04.2008г., с част от усвоената сума окончателно предсрочно е погасен остатъка в
размер на 20 199,78 лева /двадесет хиляди сто деветдесет и девет лева и седемдесет и осем
стотинки/ по предходния ипотечен кредит с ***** банка АД. Преводът е извършен от
сметка ***** IB AN: BG ***** на Н. Н. в „*****" АД към сметка IB AN: ***** в *****
банка АД / видно от приложеното Извлечение изх. № 519/13.12.2021г. по сметки на Н. Н. в
***** банка - страница 4, ред 1; извлечение по сметки на Н. Н. в „*****" АД и
8
Удостоверение изх. № ***** г. на „*****" АД/.
Видно от приложен по делото в заверен вид Нотариален акт за покупко-продажба №*****г.,
на 05.03.2012г. наследодателя Н. Н. продава на ***** свой личен, придобит през 2000 год.,
т.е. преди брака му с Т. Ж. /видно от Нотариален акт № *****г./ , поземлен имот за сумата
от 115 000.00евро/сто и петнадесет хиляди евро/.
Видно от писмо с изх. № И - 9356#2/ 07.01.2022г. на ***** банка и отчет по сметки на Н. Н.
в същата банка; извлечение по сметки на Н. Н. в „*****" АД и Удостоверение изх. №
*****г. на „***** АД, на 09.03.2012г. наследодателя Н.В. Н. извършва банков превод от
своя сметка в „*****" АД към друга своя сметка ***** в същата банка, на сумата от 19
410,37 евро /деветнадесет хиляди четиристотин и десет евро и трийсет и седем евроцента/,
като така погасява окончателно и предсрочно ипотечния заем към „*****" АД.
Съдът при изложеното, намира, че времето на придобиването на твърдените от
наследодателя на ищеца лични средства от продажбата на 05.03.2012г. на свой личен имот
в гр.Варна, р-н Аспарухово, в местност „Вилите“, касаят по – късен момент от сделката по
придобиване на имуществото, а именно - 12.03.2007г. и 05.03.2012г., като не се установява
влагането на именно тези средства към момента на придобиване на процесния апартамент,
предмет на делбата. Това означава, че не се установява един от елементите на фактическия
състав на трансформацията на лично имущество, по отношение на апартамента в гр.Варна и
сочения имот в р-н Аспарухово. Наличието на лични парични средства, които се
установяват като собственост на ищеца, придобита 5г. след покупката на делбения имот, е
недостатъчно да обуслови основателност на иска за пълна трансформация, тъй като законът
изисква същите да се вложени именно в придобиването на процесното имущество. Освен
това сам ищеца сочи, че с част от парите, получени от продажбата на имота в р-н
Аспарухово е погасен ипотечния заем към „*****“АД, послужил за закупуване на делбения
апартамент, като това изплащане е станало 5 г. след това закупуване на имота.
В тази насока следва да се има предвид, че според установената съдебна практика, правата
на съпрузите се определят към момента на придобиването на собствеността и не се влияят
от участието им в последващото погасяване на заема (Решение № 127 от 28.03.2006 г. на
ВКС по гр. д. № 817/2005г., I г. о.). Изплащането на вноските по договора за заем с лични
средства на един от тях, не е свързано с придобиване на собственост, а с възможност да се
търси от другия съпруг съответна част от платеното (Решение № 44 от 28.01.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 5623/2007 г., III г. о., ГК).
При изложеното, в случая не е налице пълна трансформация на лични средства на
наследодателя Н.В. Н., поради което иска с правно основание по чл. 23, ал. 1 от СК, да се
признае процесния апартамент,предмет на делбата, за изцяло лична собственост на
наследодателя Н.В. Н., се явява неоснователен, съответно като такъв подлежи на
отхвърляне.
При изложеното, съобразно разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗН, отчитайки, че преживялата
съпруга отв.Т. Ж. М. след смъртта на наследодателя е станала собственик в резултат на
9
прекратената СИО, на ½ ид.ч. от процесния апартамент, то между страните по делото е
възникнала съсобственост по отношение на процесния недвижим имот, при следните квоти:
за В. Н. Н., ЕГН ********** – 1/6 ид.ч.;
за Т. Ж. М., ЕГН ********** – 2/3 ид.ч. /1/2 ид.ч., придобита от прекратена СИО и 1/6
ид.ч., придобита по наследяване от Н.В. Н./;
за С. Н. Д., ЕГН ********** – 1/6ид.ч.;
С оглед на горното следва да се приеме, че между ищеца и ответниците по делото е налице
съсобственост при посочените квоти, чиято делба се претендира, като делбата следва да
бъде допусната при тези квоти.
Няма основание за изключване от делбата на отв.С. Н. Д., независимо, че в хода на делото
същата е прехвърлила своята 1/6 ид.ч. от процесния имот в полза на отв.Т. Ж. М., предвид че
съгласно чл.226 ал.1 от ГПК, ако в течение на производството спорното право бъде
прехвърлено върху другиго, делото продължава своя ход между първоначалните страни.
По отношение на предявената претенция по определяне привременна мярка по чл.344
ал.2 ГПК – да се определи временно ползване и наем за останалите съсобственици, съдът
намира следното:
С решението по допускане на делбата, съдът по искане на наследниците, които не ползват
наследствения имот съобразно правата си, като извършва временно разпределение на
ползването на имота до окончателното извършване на делбата или определя сумата, която
наследниците, ползващи имота, следва да заплатят на останалите наследници на основание
чл. 344, ал. 2 ГПК.
Всеки съделител може да направи искане, както за разпределение на ползването, така и за
заплащане на обезщетение. Касае се до привременна мярка в процеса, т. е. до съдебна
администрация и съдебният акт, с който се постановява има характер на определение и не се
ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава материално-правен спор
между страните. Именно затова разпределението се извършва най-рано с решението по
допускане на делбата (с което се разрешават споровете между кои лица, при какви права и
досежно кои имоти е налице съсобственост) и може да бъде променяно при промяна на
обстоятелствата.
По отношение на молбата на ищеца по чл. 344, ал. 2 от ГПК, на практика искането както бе
посочено, представлява привременна мярка, приложима само в производството по съдебна
делба, която по фактически състав се припокрива с иска по чл. 31, ал. 2 ЗС. В такъв смисъл е
напр. Решение № 87 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № **3/2008 г., II г. о., ГК. Поради тази
причина настоящият съдебен състав счита, че всички постановки в съдебната практика (вкл.
и задължителните такива), свързани с материалните предпоставки за основателността на
претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, са приложими и за претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК. В
тази връзка с Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г., постановено по тълк. д. №7/2012
г. по описа на ОСГК на ВКС, е прието, че лично ползване по смисъла на чл.31, ал. 2 от ЗС е
всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
10
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и
граждански плодове. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е прието, че
претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна когато ползващия съсобственик или
член на неговото семейство продължава пряко и неспосредствено да си служи с цялата
обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои (лични или на
семейството си) потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик, той
или член на неговото семейство не си служи пряко и неспосредствено с цялата обща вещ,
но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея (например като
държи ключа), ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание (с договор
за заем за послужване) трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва
общата вещ. Това разбиране е намерило потвърждение и в последвалата задължителна
практика на върховната инстанция, постановена по задължения ред на чл. 290 ГПК – напр.
Решение № 74 от 1.07.2015г. на ВКС по гр. д. № 4695/2014 г., II г. о., ГК. Съгласно чл. 344,
ал. 2 от ГПК в решението по ал.1 или по-късно, ако всички наследници не използват
наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява
кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата
или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Посочената
разпоредба дава възможност за привременна промяна при ползването на делбения имот,
респ. получаване на обезщетение за лишаването на някой от съделителите от ползването му.
Постановяването й е обусловено от две предпоставки: не всеки от съделителите да ползва
съсобствения имот съобразно правата си и да е постъпило искане за разпределение на
ползването от съда. Фактическото основание за допускане на мярката в една от двете й
форми е някой от съделителите да ползва имота в обем, надхвърлящ квотата му в
съсобствеността.
С определение № 475 от 17.07.2013 г. постановено по ч. гр. д. №2258/2013 г. на четвърто г.
о. на ВКС и с определения по ч. гр. д. № 2258/2013 г. и по ч. гр. д. № 1773/2014 г. по описа
на ВКС, е разгледан въпросът относно началния момент, от който съдът постановява
привременните мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК, като ВКС е посочил, че при определянето на
привременни мерки относно ползването на делбените имоти по чл. 344, ал. 2 ГПК,
началният момент е влизането в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК, а крайният-
до окончателното извършване на делбата, т. е. до ликвидиране на съсобствеността, като тази
мярка няма правната природа на обезщетение за лишаване от ползването за предходен
период от време, в т.ч. и от поискането му. Привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК,
цели да внесе справедливост до завършване на делбеното производство.
В случая, ищеца В. Н. Н., претендира по чл. 344, ал. 2 от ГПК, обезщетение за лишаването
му от ползване на съсобствените му ид.ч. от делбения имот, което при основателност, ще
следва да се присъди от влизане в сила на решението на съда до приключване на делбата.
По така заявеното искане, ищеца не установява по никакъв начин самостоятелно ползване
от страна на ответницата Т. Ж. М. в цялост на допуснатия до делба недвижим имот. В
конкретния случай, ищеца в чиято тежест е да докаже това, не установява такова ползване
11
на посочения имот, което да е несъобразено с правата му, т. е. в обем, надхвърлящ квотата
му в съсобствеността. Не доказва и обстоятелството, че ответницата Т. Ж. М. е създавала
пречки за ползването на недвижимия имот от самия ищец по делото, съобразно неговите
права в съсобствеността. Ищецът не доказва и размера на посоченото си искане, като не
установява на каква стойност, съобразно местоположението на имота, конкретното му
състояние и пазарните цени в района, в който се намира, възлиза месечния наем, който би
могъл да получи за полагащите му се 1/6 ид.части от процесния делбен имот. При това
положение съдът намира, че отправеното искане за присъждане обезщетение за лишаване
ищеца от ползване на посочения недвижим имот, следва да се отхвърли.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ претенцията с правно основание чл.21, ал.4 от СК, предявена от
ищеца В. Н. Н. ЕГН ********** срещу ответника Т. Ж. М. ЕГН **********, за
признаване за установено, че процесния апартамент, находящ се в гр.Варна, *****, с
идентификатор *****, съгласно схема № *****г, издадена от СГКК-гр.Варна, със застроена
площ- 41,56 кв.м., състоящ се от една стая, кухня, баня-тоалет, коридор и балкон, изграден
на едно ниво, при съседи по скица - имоти с идентификатор ***** и ***** на същия етаж и
имот с идентификатор ***** - под обекта, над обека няма имот, ведно с изба № **, с площ
2.07 кв.м. при съседи коридор, изба на апартамент №77 и изба на апартамент № 50, както и
1.1086% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, е изключителна
собственост на починалия на 28.06.2021г. наследодател Н.В. Н. ЕГН **********, поради
липса на съвместен принос от страна на съпругата му Т. Ж. Н.а ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ претенцията с правно основание чл.23, ал.1 от СК, предявена от
ищеца В. Н. Н. ЕГН ********** срещу ответника Т. Ж. М. ЕГН **********, за
признаване за установено, че процесния апартамент, находящ се в гр.Варна, *****, с
идентификатор *****, съгласно схема № *****г, издадена от СГКК-гр.Варна, със застроена
площ- 41,56 кв.м., състоящ се от една стая, кухня, баня-тоалет, коридор и балкон, изграден
на едно ниво, при съседи по скица - имоти с идентификатор ***** и ***** на същия етаж и
имот с идентификатор ***** - под обекта, над обека няма имот, ведно с изба № **, с площ
2.07 кв.м. при съседи коридор, изба на апартамент №77 и изба на апартамент № 50, както и
1.1086% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, е лична собственост
на починалия на 28.06.2021г. наследодател Н.В. Н. ЕГН **********, поради пълна
трансформация на лично имущество на наследодателя при придобиването на имота.
ОТХВЪРЛЯ искането с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК, заявено от ищеца
12
В. Н. Н. ЕГН ********** срещу ответника Т. Ж. М. ЕГН **********, за определяне на
месечно обезщетение срещу ползването от ответницата на собствените му идеални части
от апартамента и лишаване по този начин на ищеца от ползването на имота, съобразно
притежаваните от него ид. части от имота, предмет на делбата, считано от датата на
постановяване на решението до извършване на делбата.
ДОПУСКА на основание чл. 34, ал.1 от ЗС да бъде извършена СЪДЕБНА ДЕЛБА
между съделителите В. Н. Н. ЕГН **********, Т. Ж. М. ЕГН ********** и С. Н. Д. ЕГН
**********,
на следния недвижим имот:
-недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр.Варна, *****, с
идентификатор *****, съгласно схема № *****г, издадена от СГКК-гр.Варна, със застроена
площ 41,56кв.м., състоящ се от една стая, кухня, баня-тоалет, коридор и балкон, изграден на
едно ниво, при съседи по скица - имоти с идентификатор ***** и ***** на същия етаж и
имот с идентификатор ***** - под обекта, над обекта няма имот, ведно с изба № **, с площ
2.07кв.м. при съседи коридор, изба на апартамент №77 и изба на апартамент № 50, както и
1.1086% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж
при следните законни квоти:
-за В. Н. Н., ЕГН ********** – 1/6 ид.ч.;
-за Т. Ж. М., ЕГН ********** – 2/3 ид.ч. /1/2 ид.ч., придобита от прекратена СИО и 1/6
ид.ч., придобита по наследяване от Н.В. Н./;
-за С. Н. Д., ЕГН ********** – 1/6ид.ч.;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС, в двуседмичен срок от връчване на
съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13