Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

                                  гр. София, 23.05.2017 година

 

                              

                                 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хилядна и шестнадесета година, в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :  РОСЕН Д.

 

при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Д. гр. дело № 998 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.

Ищецът С.И.ЕАД гр.София твърди в исковата си молба, че е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот № 2779, включен в УПИ VII, кв. 81, м. "Горубляне" с площ от 4387 кв.м. от 2001 год., когато имота е включен като апортна вноска за увеличаване на капитала му.

За част от този имот е съставен констативен нотариален акт № 15/29.12.2011 г. за собственост на имот придобит по реда на ЗСПЗЗ и възстановен с Решение № 185 от 05.04.2008г. на ОС по „Земеделие и гори" - Община Панчарево, вписан в AB-Имотен регистър с № 61117/29.12.2011г. по входящ регистър, с № 60410 от 29.12.2011 г., том 153, акт № 109/2011 г. , с който ответниците по иска се легитимират като собственици на 1560 кв.м., като през 2011 год. имота е означен с идентификатор 68134.4081.6117 в кадастрална карта на Район „Младост”,а през 2014 год. е нанесен в кадастралния регистър.

В тази карта имота на дружеството е заснет с идентификатор 68134.4081.2779  и с площ от 2827 кв.м.

Поддържат, че ответниците не са собственици на имота с площ от 1560 кв.м. с идентификатор 68134.4081.6117, тъй като възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ е незаконосъобразно и в противоречие на § 11,ал.1 и ал.2 ЗПСПК,в нарушение на чл.15,ал.4 ЗСПЗЗ и на последно място заявения от ответниците за възстановяване имот не е идентичен с притежавания такъв от дружеството.

Ето защо молят съда да постанови съдебно решение, по силата на което да се установи,че ответниците не са собственици на описания имот. Претендират се разноските в производството.

Ответниците И.Д.М., Р.Д.А., С.И.М., Л.И.С., И.Г.С. , Л.Г.С., С.Ф.Г. и Д.Г.Д. оспорват иска. Чрез общия им пълномощник адв.М. изразяват становище за недопустимост на претенцията/липса на правен интерес от отрицателен установителен иск,при възможност за положителен такъв/, а по съществото му го оспорват с аргументи за неоснователност. Твърдят,че са собственици на процесния имот по силата на законосъобразно възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ.Претендират разноски.

Помагачът на ответниците И.С.Д., придобил собствеността върху процесния имот след завеждане на делото – на 29.12.2011 год.  оспорва иска.

Доказателствата по делото са гласни и писмени.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена преписка по ЗСПЗЗ образувана по заявление 119/11.02.1992 год. за възстановяване на имоти на наследниците на К.А.М.. В същата наред с други имоти е поискано възстановяване на собствеността върху нива от 2.9 дка в м. „А.“, представляваща имот № 2 от кадастралния план от 1957 год.

За горния имот в материалите по преписката е представен нотариален акт за продажба № 88 от 29.10.1937 г. (л. 170 от приложената преписка) на името на К.А.А. /М. по нарочна декларация за идентичност на имена/. Имота е описан като нива от 2.9 дка при съседи: братя Богданови и от две страни шосета.

С решение № 185/30.10.2007 г. на ОСЗГ Панчарево е призната собственост за 2600 кв.м., възстанована е реално част от имота с площ от 690 кв.м.,а за останалата от 1910 кв.м. е постановен отказ. Този отказ е обжалван и с Решение на СРС 38 състав от 10.03.2008 г. по гр.дело 27794/2007 г. решението на ОСЗГ Панчарево в отхвърлителната му част е отменено, въстановена е допълнително площ от 1560 кв.м. , а за част от този имот с площ от  350 кв.м., която попада в насип за виадукт, е постановен отказ.

Въз основа на горното съдебно решение е постановено решение 185 от 05.04.2008 г. на ОСЗГ Панчарево , с което на наследниците на К.А.М. е възстановена в стари реални граници нива от 1560 кв.м. в м. „А.“,представляваща имот № 2 от кадастралния план от 1957 год.

Със заповед РД 18-35/09.06.2011 г. е одобрена кадастралната карта за района, в която въпреки оспорването от страна на С.И.ЕАД гр.София  имота от 1560 кв.м. е нанесен с  идентификатор 68134.4081.6117 записан като собственост на И.С.Д..

Установено е,че на 29.12.2011 год. е закупил от наследниците на К.А.М. процесния имот.

От представените по делото удостоверения за наследници се установява,че ответниците по делото И.Д.М., Р.Д.А., С.И.М., Л.И.С., И.Г.С. , Л.Г.С., С.Ф.Г. и Д.Г.Д. са наследници на К.А.М.,починал на 14.03.1967 год.

С.Д. Дончева също е наследник на горното лице-последната е дъщеря на Р.К.К.,дъщеря на общия наследодател,починала през 1973 год. Същата не е посочена като ответник по делото и не е конституирана като такава. Последното не се отразява на допустимостта на процеса,тъй като ответниците не са задължителни другари.

От друга страна по делото са представени писмени доказателства,от които е видно,че за процесния имот,като част от по-голям общ такъв,е бил съставен през 1999 год. АОС с № 624,а след две години с решение на СОС № 27/27.07.2001 год. целия имот от 9166 кв.м. е внесен като апортна вноска в капитала на ищцовото дружество.Увеличението на капитала е вписано в СГС на 17.10.2011 год.

По делото се изслушани и приети първоначална и две допълнителни СТЕ.

От заключението на вещото лице К. , което съдът възприема като обективно и професионално, се установява,че имота - нива с площ от 1560 кв.м., описан в Решение 185/30.10.2007 г. на ОСЗГ Панчарево попада върху част от УПИ VII кв. 81 по плана на м. Горубляне. Същият имот е част от бивш имот с пл. № 2 по кадастралния план от 1957 г. Вещото лице е категорично,че недвижимият имот с площ 1560 кв.м., местност А. като част от заявен със заявление 119 от 11.02.1992 г. е идентичен с имот с идентификатор 68134.4081.6117 от одобрената кадастрална карта.

В имот с идентификатор 68134.4081.6117 няма изградени постройки.

При така установената фактическа  обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде уважен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК ищецът следва да установи правния си интерес от този иск/това е условие за допустимост на иска/,а в тежест на ответниците е да установят фактите, от които произтича правото им на собственост.

Относно наличието на правен интерес за ищеца от този иск е налице изрично произнасяне на САС по повод на въззивно обжалване на определение по делото, а след постановяване на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, настоящия състав приема,че интерес от отрицателния установителен иск за собственост е налице, тъй като ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, което е в конкуренция на претендирани от ответниците вещни права върху процесния имот.

По съществото на спора: В настоящият случай ответниците се легитимират като собственици на процесния имот, въз основа на извършена реституция по ЗСПЗЗ.  

Производството по реда на ЗСПЗЗ е административно и води до придобиване на собственост върху възстановявани земи само ако са били налице предпоставките на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ и е издаден валиден административен акт - решение за възстановяване на собствеността. Предпоставките, пораждащи правото на възстановяване на собствеността върху земеделски имоти в старите им граници, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 18а и чл. 18б ППЗСПЗЗ, са: лишаването на собственика от правото му - чрез включване на имотите в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация; към момента на образуване на ТКЗС и ДЗС имотите да са принадлежали на лицата, които претендират възстановяване на собствеността върху тях, или на техен наследодател; към този момент да са имали характер на земеделски земи; техните граници да могат да бъдат установени въз основа на заснемане в изготвени преди образуване на ТКЗС и ДЗС планове и снимки от категорията на посочените в чл. 18б, ал. 1 ППЗСПЗЗ, въз основа на топографски белези от категорията на посочените в чл. 18а ППЗСПЗЗ или чрез анкетиране по реда на чл. 18б, ал. 2 и сл. ППЗСПЗЗ. За възстановяване на правото на собственост е необходимо и да не са налице пречки от категорията на предвидените в чл. 10, ал. 7, чл. 10б, ал. 1 и чл. 24, ал. 2 - ал. 4 ЗСПЗЗ.

Самостоятелна пречка за възстановяване на собствеността върху земеделски имот в реални граници е предвидена и в § 6, ал. 6 ДР ЗППДОбП (отм.), аналогичен на който е § 11, ал. 1 от ДР на действащия ЗПСПК, съгласно които в случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на държавни или общински предприятия са включени движими и/или недвижими вещи - собственост на правоимащите по ЗОСОИ и ЗСПЗЗ, последните се обезщетяват с акции и дялове на дружеството или с компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ.     

В настоящият случай правото на собственост на ищците върху процесния имот е признато и възстановено с Решение № 185 от 05.04.2008 г. , с което на наследниците на К.А.М. е възстановена в стари реални граници нива от 1560 кв.м. част от бивш имот с пл. № 2 по кадастралния план от 1957 г. Този имот е нанесен в кадастралната карта с идентификатор 68134.4081.6117 и е незастроен.

За установяване на правото на собственост върху процесния имот в лицето на общия наследодател на ответниците / К.А.М.,поч. на 14.03.1967 год./, последните са представили пред ОСЗГ „Панчарево“, нотариален акт за продажба № 88 от 29.10.1937 г.

При проверка и анализ на горните доказателства, съдът намира, на първо място,че ищците не са установили по категоричен начин,че е налице идентичност на имота по нотариалния акт от 1937 год. с имота ,който им е възстановен с решението на  ОСЗГ „Панчарево“ , а също,че  този имот някога е бил включен в  ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация. Това е така, тъй като по делото няма ясни и категорични доказателства , от които да се направи извода,че нивата от 2.9 декара по нотариалния акт е идентична с  нивата от 1.560 дка по решението на поземлената комисия от 2008 год., доколкото има разминавания в описанието на имота като  площ и като граници.В тази част съдът не кредитира заключението на СТЕ.

 Дори обаче да се приеме обратното,то по делото няма никакви доказателства за това горния имот да е бил отнет от К.А.М. след 1937 год. и включен в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация. Последното е задължителна предпоставка за реституция на земеделски имот. Следва да се отбележи също,че с оглед възстановяването на процесния имот в реални граници, не са налице и доказателства за спазване на изискванията на чл. 18а и чл. 18б ППЗСПЗЗ.

На следващо място от доказателствата по делото се установява , че процесния имот, които се явява част от имота е описан  в АОС № 624 с площ от 4387 кв.м. , находящ се в пътна връзка до „Корабчето”, кадастрален лист 651, кв. Горубляне е внесен в капитала на ищцовото дружество през 2001 год. като апортна вноска.

Горното съставлява самостоятелна пречка за възстановяване на процесния имот в реални граници,тъй като в случаите, когато в активите на държавни или общински предприятия са включени движими и/или недвижими вещи - собственост на правоимащите по ЗОСОИ и по ЗСПЗЗ, последните се обезщетяват с акции и дялове на дружеството или с компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ. Когато активите, спрямо които правоимащите по ЗСПЗЗ имат претенции, са включени в капитала на предприятие, което не е общинска или държавна собственост, държавата вече не може да се разпорежда с имущество - частна собственост.

В такъв случай и при наличие на останалите предпоставки за реституция, следва да се издаде решение за обезщетяване на предишните собственици по реда на § 6 ал. 6 от ЗПДОП/отм/ или § 11 от ДР на ЗПСК .

Ето защо следва да се приеме,че Решение № 185 от 05.04.2008 г. на ОСЗГ „Панчарево“, е непротивопоставимо  на С.И.ЕАД и въпреки цитираното решение, ответниците не са придобили реално собствеността върху описания в исковата молба недвижим имот  .

При така изложените по–горе съображения съдът намира, че предявения иск,за отричане със сила на присъдено нещо на правата за собственост на ответниците спрямо процесния имот е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на спора ответниците следва да заплатят на ищеца разноски по делото за държавни такси в размер на 3004 лв.,за експертизи-1400 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на в размер на 2500 лв. или общо 6904 лв.

         Водим от гореизложеното съдът:

 

                                                  Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЕМА ЗА  УСТАНОВЕНО по отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК предявен от С.И.ЕАД ЕИК ******** , че към датата на иска - 24.01.2011 год. ответниците И.Д.М., ЕГН ********** ,Р.Д.А., ЕГН ********** ,С.И.М., ЕГН ********** , Л.И.С., ЕГН ********** ,И.Г.С., ЕГН ********** ,Л.Г.С., ЕГН ********** , С.Ф.Г. ЕГН:********** И Д.Г.Д. ********** чрез общия им пълномощник адв.М., не са били собственици на имот с площ от 1560 кв.м. представляващ част поземлен имот № 2779, включен в УПИ VII, съгласно плана за регулация на местност Горубляне, кв. 81, гр. София, утвърден с Решение № 23 по протокол № 23/19.03.2001 г. на СОС, представляващ част от бивш имот с планоснимачен номер 2 от кадастралния план от 1957 г. , който имот е заснет с идентификатор 68134.4081.6117 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-35/09.06.2011 г. на изпълнителен директор на АГКК.

ОСЪЖДА  И.Д.М., ЕГН ********** ,Р.Д.А., ЕГН ********** , С.И.М., ЕГН ********** ,Л.И.С., ЕГН ********** ,И.Г.С., ЕГН ********** ,Л.Г.С., ЕГН ********** , С.Ф.Г. ЕГН:********** И Д.Г.Д. ********** на основание чл. чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплатят солидарно на С.И.ЕАД ЕИК ******** разноски по делото в общ размер на  6904 лв.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на И.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,помагач на ответниците.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен  срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: