№ 192
гр. Сливен, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20222200500279 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 406/31.05.2022 г. по гр. д. 1279/2022 г. по описа на Районен съд
Сливен, с което е осъден ЮЛ. Б. СТ., ЕГН: ********** от гр. Т., ул. „З. № * да заплаща на
СТ. ЮЛ. СТ., ЕГН:********** от гр. Т., ул. „Ф.Т. № **, на осн. чл. 144 от СК, месечна
издръжка в размер на сумата от 150.00 /сто и петдесет лева/, считано от 29.03.2022 год.
докато учи във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25-годишна
възраст, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до
окончателното й изплащане и ли до настъпването на обстоятелства, обуславящи
изменението или прекратяването й, като е отхвърлен иска в останалата му част над 150 лв.
до пълния предявен размер от 300,00 лв. като неоснователен и недоказан.
Подадена е въззивна жалба от ищцата, чрез представител по пълномощие, в която се
поддържа, че решението е незаконосъобразно тъй като с него се присъжда издръжка за
студент под минимума, който е 177.50 лв. Не са развити други аргументи. Прави се
оплакване за неправилност на решението и в частта за разноските и в обобщение се иска да
се отмени решението като незаконосъобразно и неправилно и вместо него да се постанови
решение с което да се уважат исковете претенции във вида в който са предявени с исковата
молба, както и да бъде присъдена внесената държавна такса в размер на 25 лв. Претендират
се разноските и пред двете инстанции в пълен размер.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се
поддържа нейната неоснователност. От изложените от първоинстанционния съд мотиви е
1
видно, че същият е изградил своите фактически и правни изводи въз основа на съвкупния
анализ на всички събрани по делото доказателства. С оглед на безспорно установената
фактическа обстановка, съдът е приложил правилно разпоредбата на чл.144 от СК, като е
приел, че в конкретния случай присъждането на издръжка по- висока от 150лв. би създало за
ответника по иска особени затруднения да я дава. Правилно и в съответствие със закона,
съдът е приел, че в случаи като настоящия възможностите на ответника да дава издръжка не
са безусловни, а е необходимо по смисъла на чл.144 от СК да са налице не просто наличие
на средства над собствената му необходимост за издръжка, а и наличие на по- широка
материална възможност, при която плащането на издръжката няма много да го затрудни.
Изхождайки от тези съображения правилно съдът е определил размер на издръжката, които
не съвпада е правилото по чл.142. ал.2 от СК. В обобщение се иска да се потвърди
решението.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.
В с.з. въззивницата се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа
подадената жалба.
Въззиваемият, редовно призован, не се явява. Постъпило е писмено становище от
представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си
деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на
обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение и не могат да се издържат от доходите си
или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени
затруднения. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице – трябва да се
установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то
2
не може да се издържа от доходите си или използването на имуществото си, както и
даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения на родителя. Преценката
за последното обстоятелство е винаги конкретна и зависи от имуществото, доходите,
квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на
задълженото лице.
Безспорно е установено по делото, че въззивницата е дъщеря на ответника, както и това, че
същата е студентка в редовна форма на обучение в Тракийския Университет, а така също и
че не притежава собствено имущество и доходи, от които да се издържа. Безспорно е
установена и нуждата на същата от претендираната издръжка с оглед осигуряване на
екзистенц минимума, включващ битови, транспортни, наемни, консумативни и
образователни разходи, вкл. всички други такива, съпътстващи обучението във висше
учебно заведение.
При определяне на доходите и възможността да се дава издръжка се взема предвид брутния
доход на ответника, като не се отчитат законово допустими удръжки от него, вкл. такива за
погасяване на осигурителни и данъчни задължения /ТР 34/1973 г. - ОСГК на ВКС/.
Получаваният от ответника доход за периода от 02.2021 г. до 02.2022 г. в брутен размер е
равен на минималната работна заплата от 650 лв. и от април 2022 г. е в размер на 710 лв. и е
надвишавал определения от държавата размер на линията на бедност, който за 2022 г. е 413
лева. Не бяха ангажирани и данни за това ответникът да е безусловно (или дори условно
задължен при наличието на влязъл в сила съдебен акт) спрямо друг низходящ. Съдът
отчитайки обстоятелството е приел, че ответникът е в трудоспособна възраст, без данни
същият да е неработоспособен, приема, че може да реализира доходи поне в размер на
минималната за страната работна заплата.
В настоящия случай се установява, че пълнолетната ищца не може да се издържа от
имуществото си, но даването на издръжката в претендирания с исковата молба размер ще
затрудни възззивника. Няма спор, че за поддържане на пълнолетен учащ са необходими
средства за издръжка, но това автоматично не означава, че част от тях следва да се поемат от
родителя, от когото се търсят, защото принципно пълнолетните деца по начало са длъжни
сами да се грижат за издръжката си. Такава е и логиката на законодателя, вложена в текста
на нормата на чл. 144 от СК, която предвижда заплащане на издръжка от родителя, но само
след като той е покрил своите собствени нужди и има възможност без особени затруднения
да поеме тази издръжка.
Предвид гореизложеното и доколкото родителят не е задължен да осигурява изцяло
издръжката на пълнолетния си низходящ, то при преценка на възможностите на бащата,
съдът правилно е приел, че месечно са възможни по 150 лева, като размер над този би
съставлявал затруднение за него, предвид реализираните доходи, както и необходимите
средства за собствената му издръжка. Това обосновава извода за основателност на
предявеният иск за посочения период и до посочения размер, като за разликата над уважения
до пълния претендиран размер от 300 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Правилно и обосновано е приетото от районния съд, че така определеният размер на
3
издръжката не е от естество да задоволи в пълна степен потребностите и нуждите на
ищцата, но съдът държи сметка за възможностите на задължения родител, както и това, че
дължимостта й в конкретиката на казуса не е безусловна. При определяне размера на
издръжката на пълнолетни деца, съдът не е обвързан от минималните размери по чл. 142,
ал.2 от СК.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 406/31.05.2022 г. по гр. д. 1279/2022 г. по описа на Районен
съд Сливен.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4