Присъда по дело №456/2018 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 41
Дата: 27 март 2018 г. (в сила от 25 юни 2018 г.)
Съдия: Венцислав Димитров Василев
Дело: 20184520200456
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 март 2018 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А    41

гр.Русе, 27.03.2018г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

        Русенският Районен съд  ІV наказателен състав на двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета  година в открито съдебно заседание в състав :

 

                                        Председател:Венцислав Василев

 

                                Съдебни заседатели :

 

при секретаря Юлия Острева …..….……………………………………........

и в присъствието на прокурора Добрин Кертиков…... ……………………..........

разгледа докладваното от съдията НОХДело № 456/2018г. ,за да се произнесе съобрази следното:

 

        ПРИЗНАВА подсъдимия М.Й.Г., роден на ***г***, български гражданин, с висше образование, живее на семейни начала, работи, неосъждан, ЕГН: ********** за

 

        ВИНОВЕН  в това, че на 15.02.2018г. в гр.Русе  управлявал  МПС – л.а. „Рено Клио” с ДК№  …… с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,50 на хиляда, установено по надлежния ред – Наредба № 1/19.07.2017г. на МВР, МП и МЗ, поради което и  на основание чл.343б ал.1  вр. чл.36  и чл.54  от НК му налага  наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и „глоба” в размер на 200 лева.

                       

        На основание чл.58а ал.1 от НК намалява така определеното наказание с една трета, като го редуцира на осем месеца лишаване от свобода.

 

        На основание чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на така определеното наказание за срок от три години.

       

        На основание чл.343г от НК лишава подсъдимия М.Й.Г. от правото да управлява МПС за срок от една година   и  четири  месеца.

       

        На основание чл.59 ал.4 от НК приспада времето, през което подс. М.Й.Г. за същото деяние е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред, считано от 15.02.2018г.     

 

        Осъжда подс. М.Й.Г. със снета, по-горе самоличност да заплати в полза на държавата, сумата от 40,71 лв. за разноски на досъдебното производство.

 

        Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в петнадесетдневен срок от днес пред Русенския Окръжен съд.

 

                                                       

 

                                                        Районен съдия :

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД№  456/2018г. РРС, І V нак.състав.

 

 

        Русенската Районна прокуратура е обвинила М.Й.Г. в това, че на 15.02.2018г. в гр Русе, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Рено Клио”  с ДК№ ..., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,50  на хиляда, установено по надлежния ред – Наредба № 1/19.07.2017г.г. на МЗ, МВР и МП -  престъпление по чл.343б ал.1 от НК .

Производството по делото е по реда на гл.28 от НПК, тъй като подс. Г. изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.   

Русенската Районна прокуратура поддържа обвинението.

             Подсъдимият Г. изцяло се признава за виновен. Той и защитникът единствено претендират за възможно най-ниско наказание ЛПУМПС.

        След преценка на събраните по делото доказателства съдът  приема за установено от фактическа страна следното:

                Подсъдимият М.Й.Г. е български гражданин, с висше образование, живее на семейни начала, неосъждан, работи, ЕГН **********.

        Подсъдимият М.Й.Г. бил правоспособен водач на моторно превозно средство, като се водел на отчет в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе и като такъв бил многократно наказван за извършени от него нарушения на Закона за движение по пътищата.

Вечерта на 14.02.2018г. и в малките часове на нощта на 15.02.2018г. подсъдимият М.Й.Г. употребил алкохол. Той съзнавал, че бил санкциониран по административен ред за управление на моторно превозно средство след употребата на алкохол, но въпреки това взел решение да приведе в движение лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № ....  В изпълнение на намисленото подсъдимият се качил в горепосочения автомобил и потеглил по улиците на гр. Русе, като в района на кръстовището между ул. „Борисова“ и ул. „К. Иречек“ последният навлязъл с несъобразена скорост, след което криволичейки завил по ул. „Буров“, като продължил по посока на ул. „Олимпи Панов“.  По същото време свидетелите М.В.А. и Н.П.К. изпълнявали служебните си задължения като младши автоконтрольори при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе. При придвижването им с патрулния автомобил по ул. „Хан Крум“ в посока центъра на града, последните двама забелязали леката кола, управлявана от подсъдимия и я последвали, като подали светлинен сигнал, който бил възприет от подсъдимия и по тази причина около 01,10 часа, последният спрял колата, която управлявал, в района на ул. „Олимпи Панов“ № 5. Веднага след това, св. М.В.А. и св. Н.К. паркирали служебния автомобил и предприели извършването на проверка на подсъдимия, който представил единствено документите за собственост на управляваното от него превозно средство, тъй като не носел в себе си свидетелството си за управление на МПС. В хода на проверката двамата автоконтрольори открили, че подс. М.Г. лъхал на алкохол, като реакциите му били забавени. По тази причина св. А. решил да изпробва последния с техническо средство Алкотест дрегер 7510 № ARBB 0099.

По същото време св. И. М. М., който се разхождал в централната част на гр. Русе, приближил патрулната кола, тъй като разпознал подсъдимия. В този момент св. К. помолил  св. М. да се отдръпне, за да не възпрепятства извършваната полицейска проверка, при което вторият започнал да се държи дръзко и арогантно, като отказал да предостави личната си карта на св. К.  Веднага след това св. М. показал неприличен жест с ръка на униформените служители и тръгнал да бяга. По този повод свидетелите М.А. и Н.К. прекъснали проверката на подсъдимия като тръгнали след бягащия И.М.. Малко по-късно последният бил задържан в района на ул. „Гладстон“ в гр. Русе. 

След възникналия инцидент свидетелите К. и А. се върнали на мястото, където ги чакал подс. М.Г., който бил изпробван с дрегер около 01,40 часа, като устройството отчело съдържание на алкохол в издишаните изпарения от 1,31 промила. Вследствие на това,    св. М. В. А. съставил на подсъдимия Г. АУАН бл. № 389776/15.02.2018г., който последният подписал без възражения. Подсъдимият обаче, не бил съгласен с показанията на техническото средство, поради което му бил връчен талон за медицинско изследване и същият бил съпроводен до УМБАЛ „Канев“ ЕАД, където от него била взета кръвна проба.

Видно от назначената в хода на бързото производство химическа експертиза съдържанието на алкохол в кръвта на подс. М.Й.Г. било 1,50 промила.

На 15.02.2018г. Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1085-000165/15.02.2018г., с която на основание чл. 171, т. 1, б.„б” от ЗДвП отнел временно свидетелството за управление на обвиняемото лице до решаване на въпроса за отговорността му във връзка с настоящото дело. Тази заповед му била връчена на същия ден.

 

 

Така с деянието си подсъдимият осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като на 15.02.2018г. в град Русе, управлявал моторно превозно средство–лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио”, с рег. № ..., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда–1,50 на хиляда, установено по надлежния ред–по реда на Наредба № 1/19.07.2017г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторни превозни средства.

Изпълнителното деяние на престъплението било извършено с действие, изразяващо се в управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация в кръвта на водача над 1,2 на хиляда.

Към момента на деянието алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия била над 1,2 на хиляда, а именно - 1,50 на хиляда.

Тя била установена по надлежния ред по реда на Наредба № 1/19.07.2017г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторни превозни средства. Съгласно чл.6, ал. 4 от Наредбата: „В случай, че не приема показанията на техническото средство за установяване употребата на алкохол, лицето избира дали установяването да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство.“

От субективна страна престъплението било извършено виновно при пряк умисъл. Като правоспособен водач на моторно превозно средство подсъдимият знаел, че управлението му с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда е престъпление, но въпреки това извършил деянието.

Разпитан в качеството си обвиняем на досъдебното производство се признал за виновен и изразил съжаление за стореното.

Така изложената фактическа обстановка се установява от събрания и проверен по делото доказателствен материал: доказателства от гласни доказателствени средства-показанията на свидетелите: М..В.А. и Н.П. К.; експертно заключение по назначената и изготвена химическа експертиза; доказателства от писмените доказателствени средства–заверено копие на АУАН бл. № 389776/15.02.2018г.; талон за изследване № 0033553; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; биографична справка; справка за съдимост; справка в УИС на Прокуратурата на Република България; справка за нарушител/водач; заверено копие на ЗППАМ № 18-1085-000165/15.02.2018г.; справка за проверка изправността на техническо средство алкотест дрегер 7510, фабр. № ARBB 0099, протоколи за следствените действия.

 

     

Въз основа на изложеното подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършване на престъплението и да му бъде наложено наказание.   

При индивидуализацията на  наказанието съдът отчита като смекчаващи отговорността  обстоятелства признанието на вината още на досъдебното производство, изразеното съжаление, липсата на минали осъждания и много добрите характеристични данни за дееца. Не може да бъде подминато, като обстоятелство от тази категория, че след прекъсване на проверката в резултат на поведението на св.М. подс.Г. е изчакал завръщането на полицейските служители при положение, че е можел да се отклони от същата. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат многобройните наказания по ЗДвП на подс. Г., вкл. и                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               две по чл.174 ал.1 от с.з.    

Въз основа на тези обстоятелства и предвид имотното състояние, декларираните доходи и семейните задължения съдът, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, определя  за подс. Г. наказание „лишаване от свобода”, ориентирано към минимума, предвиден в чл.343б ал.1 от НК, а именно „лишаване от свобода” за срок от една година. Така определеното наказание „лишаване от свобода” на основание чл.58а ал.1 от НК следва да се намали с една трета, като се редуцира на осем месеца, което на основание чл.66 ал.1 от НК следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Въз основа на същите критерии съдът определя за подс. Г. кумулативното наказание „глоба” в размер на минималния размер от 200 лв., а също и наказанието „лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година и четири месеца на основание чл.343г от НК.

По преценка на съда така определените кумулативни наказания са насочени към постигане на визираните в чл.36 ал.1 от НК цели и в пълна степен биха оказали превъзпитателно въздействие на подсъдимия.

                Подсъдимият следва да заплати разноските по делото.    

                Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                Районен съдия: