№ 210
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110169090 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. Г.
К. и С. Д. К. кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД, и чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответниците да
заплатят на ищеца разделно следните суми за доставена топлинна енергия в
имот, находящ се на адрес: гр. София, общ. „**********“, ул.
„**************в“ № 55, вх. „Б“, ателие № 8, аб. № 349038, а именно:
- Н. Д. К. – сумата от 89,65 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия (ТЕ) за периода м.07.2021 г. до м.04.2022 г.;
сумата от 18,11 лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от
01.12.2021 г. до 20.11.2023 г.; както и сумата от 3,91 лв., представляваща цена
на услугата за дялово разпределение (УДР) на ТЕ за периода от м.05.2021 г. до
м.09.2021 г.; и сумата от 0,96 лв. – мораторна лихва върху главницата за УДР
за периода от 01.07.2021 г. до 20.11.2023 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 27.11.2023 г., до окончателното изплащане;
- С. Д. К. – сумата от 89,65 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия (ТЕ) за периода м.07.2021 г. до м. 04.2022 г.;
сумата от 18,11 лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от
1
01.12.2021 г. до 20.11.2023 г.; както и сумата от 3,91 лв., представляваща цена
на услугата за дялово разпределение (УДР) на ТЕ за периода от м.05.2021 г. до
м.09.2021 г.; и сумата от 0,96 лв. – мораторна лихва върху главницата за УДР
за периода от 01.07.2021 г. до 20.11.2023 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 27.11.2023 г., до окончателното изплащане;
Съдът е сезиран и с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е.
С. К. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД, и чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 358,57 лв.,
представляваща стойност на незаплатената ТЕ доставена в имот, находящ се
на адрес: гр. София, общ. „**********“, АДРЕС, ателие № 8, аб. № 349038 за
периода м.07.2021 г. до м.04.2022 г.; сумата от 72,43 лв. – мораторна лихва
върху главницата за ТЕ от 01.12.2021 г. до 20.11.2023 г.; както и сумата от
15,46 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение (УДР) на
ТЕ за периода от м.05.2021 г. до м.09.2021 г.; и сумата от 3,83 лв. – мораторна
лихва върху главницата за УДР за периода от 01.07.2021 г. до 20.11.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 27.11.2023
г., до окончателното изплащане; за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 64836/2023 г.
по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че между страните не е бил подписан договор за
продажба на топлинна енергия, въпреки отправена покана на ищцовото
дружество, поради което ответникът се е обогатил неоснователно и дължи
връщане на онова, с което се е обогатил неоснователно. Твърди, че
ответникът не е изпълнил задължението си за сключване на договор за
стопански нужди. Твърди, че ответникът е дължал плащане в срок до 20 число
на месеца, следващ месеца на доставка, след получаване на издадена данъчна
фактура, като след този срок е изпаднал в забава. Посочва, че е изпратил
писмо, с което е поканил ответника да заплати доброволно дължимите суми,
но въпреки това не е последвало плащане. Посочва, че в сградата е
2
извършвана услуга дялово разпределение от страна на „Техем Сървисис”
ЕООД, като за имота били издадени изравнителни сметки. С оглед на това
моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците, с който оспорват предявените искове. Оспорва да са налице
предпоставките, обуславящи иска по чл. 59 от ЗЗД. Правят възражение за
погасяване на задълженията по давност. Молят за отхвърляне на предявените
искове.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
С Разпореждане № 154573/07.12.2023 г., постановено по ЧГД № 64836
по описа за 2023 г. на СРС, връчено на 11.12.2023 г., е отхвърлено частично
заявление вх. № 339599/27.11.2023 г. по описа на Софийски районен съд,
подадено от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, само и единствено
по отношение на длъжниците Н. Д. К., ЕГН ********** и С. Д. К., ЕГН
**********, като на заявителя са дадени указания, че може да предяви
осъдителен иск относно вземането си против тези длъжници, в едномесечен
срок от уведомяването, като довнесе дължимата държавна такса, като му
указва, че при непредявяване на иска в посочения срок, заявителят не би
могъл да се ползва от внесената в настоящото производство държавна такса. В
срока по чл. 415 от ГПК – на 19.12.2024 г., ищецът е предявил иск за
вземанията си.
Въз основа на заявление от 27.11.2023 г. от „Топлофикация София“ ЕАД
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
36606 от 07.12.2023 г. по ЧГД № 64836 по описа за 2023 г. на СРС срещу
длъжника Е. С. К. за следните суми: сумата от сумата от 358,57 лв.,
представляваща стойност на незаплатената ТЕ доставена в имот, находящ се
на адрес: АДРЕС, аб. № 349038 за периода м.07.2021 г. до м.04.2022 г.; сумата
от 72,43 лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ от 01.12.2021 г. до
20.11.2023 г.; както и сумата от 15,46 лв., представляваща цена на услугата за
дялово разпределение (УДР) на ТЕ за периода от м.05.2021 г. до м.09.2021 г.; и
3
сумата от 3,83 лв. – мораторна лихва върху главницата за УДР за периода от
01.07.2021 г. до 20.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК – 27.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането; както и
сумите 16,67 лв. – държавна такса, и 33,33 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника Е. С. К., като същият в срок е подал възражение срещу
издадената заповед. С разпореждане от 11.03.2024 г., връчено на 13.03.2024 г.,
на заявителя са дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на
съобщението може да предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415 от ГПК
– на 28.03.2024 г., ищецът е предявил иск за установяване съществуването на
вземанията си по исков ред.
Представен е Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
вписан в Служба по вписванията – София на 27.02.2008 г. под акт № 11, том
XXV, № от вх. рег. 10868/27.02.2008 г., с който Д.Н. К., ЕГН ********** е
придобил правото на собственост върху процесния топлоснабден имот.
Представена е възбрана, вписана в Служба по вписванията София на
10.06.2015 г. върху процесния имот за задължение на ответниците към ищеца.
Представен е документ за промяна функцията на ателиетата, в това
число и процесното ателие № 8, от ателиета в апартаменти, като ателие № 8 е
станало апартамент 31.
Представено е удостоверение изх. № 68-00-1679/08.12.2021 г. от ГИС
София относно настоящия адрес на сградата, в която се намира и процесното
ателие № 8.
От приетото по делото удостоверение за наследници изх. № РСЛ-24-
ВК08-1609/19.08.2024 г., издадено от Столична община, район „**********“,
се установява, че Д.Н. К. е починал на 11.02.2015 г., като е оставил за
наследници по закон Е. С. К. – съпруга, Н. Г. К. – син, и С. Д. К. – син.
По делото е представен протокол от проведено на 20.10.2001 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, ***********-59, на
което те са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за
индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него
списък на етажните собственици.
4
Представен е договор № 455/27.11.2001 г., сключен между ЕС като
възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител за извършване на
услугата дялово разпределение.
По делото е представен и договор № 63/22.06.2017 г., сключен между
„Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на
договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Представено е извлечение за дължимите суми за аб. № ********** по
отношение на ответното дружество и фактури за процесния период.
Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Представено е писмо № П-14891/07.12.2022 г., получено на 14.12.2022 г.
от ответника Н. Д. К., с което ищецът е уведомил ответниците за
задълженията, които има по отношение на процесния имот, което съдържа и
покана за подписване на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди.
Представено е писмо № Г-11041/12.06.2018 г., от ищеца до ответниците
за откриване на партиди и сключване на договори за продажба на ТЕ за
стопански нужди, ведно с отбелязване, че пратката е непотърсена.
От третото лице-помагач са представени наличните при него документи
за извършено дялово разпределение и годишен отчет за исковия период.
Представено е удостоверение за брак на М.П.Т. и С. Д. К., сключен на
27.08.2011 г. в САЩ, щата Масачузетс, гр. Ярмут.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
5
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД,
и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и кумулативно обективно
съединени положителни установителни искове с правно основание по чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на СРС,
като са подадени в срока по чл. 415 от ГПК.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД
съдържа следните елементи: 1. имуществено разместване в патрумониума на
ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца; 2. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника,
което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3.
липса на правно основание за имущественото разместване; и 4. липса на друго
основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване на обедняването му до стойността на доставената в топлоснабдения
имот през исковия период топлинна енергия и че този имот се е ползвал от
ответника в този период, респ. до стойността на предоставената услуга дялово
разпределение, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази
енергия и спестяването на разходи за това (в т. ч. за услугата дялово
разпределение), както и наличието на връзка между обогатяването и
обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на
валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
двете страни.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането при наличие на твърдения в тази насока.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
6
факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено
изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на
ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство
и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се
регулират със Закона за енергетиката.
Разпоредбата на чл. 149, т. 3 от ЗЕ регламентира, че продажбата на
топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на
топлинна енергия за стопански нужди.
Нормата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (отм., бр. 54 на ДВ от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди всяко физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (нова
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала през исковия период,
определя като „небитов клиент“ клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди.
Страните не спорят, а и от представения нотариален акт за собственост
и удостоверение за наследници се установи по безспорен начин, че
ответниците са били собственици на процесния имот в исковия период.
По делото обаче се установи, че функцията на ателие № 8 е променена,
респ. че ателие № 8 е станало апартамент № 31, респ. че процесният имот е
жилищен, респ. доставяната в него ТЕ е за битови нужди, съответно не се
установи по безспорен начин, че имотът е предназначен за задоволяване на
стопански, (небитови нужди).
7
При това положение следва, че между страните по делото е налице
договорно правоотношение, породено от договор за продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия, което изключва възможността
ищецът да търси защита чрез предявяване на субсидиарния кондикционен иск
по чл. 59 ЗЗД.
Дори и да се приеме, че процесният имот е предназначен за стопански
нужди, искът отново се явява неоснователен по следните съображения.
Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в
пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в
намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои
разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза
спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били
необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е трябвало да
ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за
тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с решение №
587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по
реда на чл. 290 ГПК).
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е спестил разходи за
доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот.
За установяване на горното не е достатъчно да се докаже, че ответникът
е собственик на имота през исковия период, което обстоятелство в случая не е
спорно между страните и се потвърждава от представените писмени
доказателства. От страна на ищеца следва да се установи в условията на пълно
и главно доказване доставката на топлинна енергия в соченото количество и
че същата е потребена именно от ответника.
Между страните не се спори и че в исковия период ищецът е доставил
топлинна енергия, която възлиза на претендираната с исковата молба сума за
топлинна енергия, съответно с протоколно определение от 22.10.2024 г. на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване фактите, които се цели да бъдат установени със
СТЕ и ССЕ.
По делото обаче не е установено при условията на пълно и главно
доказване, че доставената до процесния имот топлинната енергия е потребена
именно от ответниците. Този извод не се променя от обстоятелството, че
8
ищецът издава фактури на ответника Е. С. К., на когото служебно е открил
партида за процесния имот, тъй като релевантно за основателността на
настоящата претенция е ползването на имота. Това обстоятелство не би се
установило и посредством допускането на СТЕ, доколкото по делото не е
налице документ за извършен отчет в исковия период, за да се преценява
евентуално подписан ли е, от кого и евентуална връзка на подписалия го с
ответното дружество.
Въз основа на ангажираните по делото доказателства не може да се
приеме, че ищецът е доказал в условията на пълно и главни доказване
топлинна енергия да е била потребена от ответниците. Обстоятелството, че
ответниците са собственици на имота не променя този извод, тъй като
претенцията е такава за неоснователно обогатяване и релевантно в случая е
обстоятелството обогатил ли се е ответникът за сметка на ищеца, като е
ползвал топлинна енергия, спестявайки разход за заплащането й.
След като не може да се формира безспорен извод за обогатяване от
страна на ответниците, то предявеният срещу него иск не е доказан по своето
основание, което изключва необходимостта да се обсъжда въпросът за неговия
размер.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и
претенцията за мораторна лихва предвид акцесорния й характер.
По отношение на вземането за неоснователно обогатяване, изразяващо
се в спестяване на разходи за цената на дяловото разпределение, освен
изложените съображения следва да се има предвид и следното.
Доколкото между страните няма сключен писмен договор, което
обстоятелство не е спорно помежду им, Общите условия на ищеца,
предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение, не намират приложение. От друга страна, няма доказателства
по делото ищецът да е заплатил тези суми на фирмата за дялово
разпределение, поради което не може да се приеме както, че ответникът се е
обогатил със спестяване на такъв разход, така и че ищецът се е обеднил,
извършвайки разход. По изложените съображения искът за неоснователно
обогатяване, изразяващо се в спестяване на разходи за цената на дяловото
9
разпределение, се явява неоснователен и на това основание.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК имат само ответниците. Ответниците Н. Г. К., и С. Д. К. претендират и
доказват разноски в размер от по 400,00 лв. за всеки от тях за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът Е. С. К. не претендира разноски.
На адв. Р. Д. следва да се присъди възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв за оказаната от него безплатно адвокатска помощ и
съдействие в минимален размер от 400,00 лв. за исковото производство и 50,00
лв. за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу Н. Г. К., ЕГН ********** и С. Д. К., ЕГН **********
кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца
разделно следните суми за доставена топлинна енергия в имот, находящ се на
адрес: АДРЕС, аб. № 349038, а именно:
- Н. Д. К. – сумата от 89,65 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия (ТЕ) за периода м.07.2021 г. до м.04.2022 г.;
сумата от 18,11 лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от
01.12.2021 г. до 20.11.2023 г.; както и сумата от 3,91 лв., представляваща цена
на услугата за дялово разпределение (УДР) на ТЕ за периода от м.05.2021 г. до
м.09.2021 г.; и сумата от 0,96 лв. – мораторна лихва върху главницата за УДР
за периода от 01.07.2021 г. до 20.11.2023 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 27.11.2023 г., до окончателното изплащане;
- С. Д. К. – сумата от 89,65 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия (ТЕ) за периода м.07.2021 г. до м. 04.2022 г.;
сумата от 18,11 лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от
10
01.12.2021 г. до 20.11.2023 г.; както и сумата от 3,91 лв., представляваща цена
на услугата за дялово разпределение (УДР) на ТЕ за периода от м.05.2021 г. до
м.09.2021 г.; и сумата от 0,96 лв. – мораторна лихва върху главницата за УДР
за периода от 01.07.2021 г. до 20.11.2023 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 27.11.2023 г., до окончателното изплащане – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу Е. С. К., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде
признато за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми, а
именно: сумата от 358,57 лв., представляваща стойност на незаплатената ТЕ
доставена в имот, находящ се на адрес: АДРЕС, аб. № 349038 за периода
м.07.2021 г. до м.04.2022 г.; сумата от 72,43 лв. – мораторна лихва върху
главницата за ТЕ от 01.12.2021 г. до 20.11.2023 г.; както и сумата от 15,46 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение (УДР) на ТЕ за
периода от м.05.2021 г. до м.09.2021 г.; и сумата от 3,83 лв. – мораторна лихва
върху главницата за УДР за периода от 01.07.2021 г. до 20.11.2023 г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 27.11.2023 г., до
окончателното изплащане; за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 64836/2023 г. по описа на
СРС, III ГО, 148 гр. с. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Н. Г. К., ЕГН ********** сумата от 400,00 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на С. Д. К., ЕГН ********** сумата от 400,00 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв да заплати на адв. Р. Л. Д., от САК с личен № **********
сумата от 450,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
на ответника Е. С. К. безплатно адвокатска помощ и съдействие в настоящото
11
и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ООД,
ЕИК ********* – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12