Р Е Ш Е Н И Е
№ 863
гр.Русе, 12.02.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
при секретаря Мария Станчева и с
участието на прокурора Пламен Петков, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 379 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е касационно по
чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на С.Н.С. против
решение № 706/31.10.2023 г., постановено по АНД № 1332/2023 г. на Районен съд –
Русе, с което e изменено наказателно постановление (НП) № 22-1085-003246/09.11.2022
г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с което
на касатора, на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 лева за нарушение по чл.20, ал. 1 от ЗДвП, като районният
съд е преквалифицирал извършеното нарушение от такова по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП
в нарушение по чл.117 от същия закон. Като касационни основания се сочат
допуснати от въззивната инстанция нарушение на материалния закон и съществени
нарушения на процесуалните правила, свързани с преквалифициране на нарушението.
Иска се отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се
отмени издаденото НП.
Ответникът по касационната жалба – началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, редовно призован, не се явява, не изпраща
процесуален представител и не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе
изразява становище за неоснователност на жалбата и счита, че решението на
Районен съд – Русе следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните,
събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното
решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
От фактическа страна
районният съд е приел за установено, че на 02.10.2022 г., около 16:20 часа, в гр.Русе, по бул.
„Съединение“ – пешеходна велоалея, сигнализирана с пътен знак Г 16, посока
център, касаторът управлявал електрически велосипед „Фешън“ с возещо се зад
него лице, като не контролирал непрекъснато превозното средство, което
управлявал, не се събразил с вървящата по пешеходната зона, в същата посока,
пешеходка А. и загубил контрол над пътното превозно средство като блъснал
пешеходката с предната част на велосипеда си в гръб, отклонил се вдясно по
посоката си на движение и паднал, заедно с возещия се зад него Алиев, като по
този начин причинил ПТП с ранени – касаторът и А. леко ранени, а Алиев – тежко
ранен. За
констатираните обстоятелства полицейските служители съставили АУАН сер. GA № 748897 за нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, въз
основа на което наказващият орган издал и обжалваното НП, с което на нарушителя,
на основание чл.185 от ЗДвП, било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
Районният съд счел, че деянието било
неправилно квалифицирано от наказващия орган, тъй като касационният
жалбоподател не бил осъществил състава на нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП,
под която норма са субсумирани установените от страна на наказващия орган факти,
а състав на друго нарушение – на това по чл. 117 от ЗДвП. Аргументирал се с трайната
практика на ВКС, намерила израз в решение № 122 от 03.04.2023 г. на ВКС по н.д
№ 1027/2022 г., І.н.о. НК и решение № 118 от 19.11.2021 г. на ВКС по н.д. №
461/2020 г., І н.о, НК, по отношение на приложението на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП като
на основание чл.63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН преквалифицирал извършеното деяние, подвеждайки
установените факти под нормата на чл.117 от ЗДвП по съображения, че приложим се
явява последната норма, явяваща се закон за еднакво наказуемо нарушение, при
което не е налице съществено изменение на релевантните за
административнонаказателното обвинение факти, с които факти нарушителят е бил
запознат и е могъл да упражни пълноценно правото си на защита по тях. Въззивната
инстанция е приела, че в случая не е налице поведение от страна на касатора,
което може да бъде подведено под текста на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - загуба на
контрол над пътното превозно средство или невъзприемане на опасност, която
водачът е имал обективна възможност да възприеме, а е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 117 от ЗДвП, според която при приближаване към място,
където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътното
превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост – и да спре.
При приближаване към мястото, където пешеходката А.А.А. – дете на 15 години, се
движела правомерно по пешеходна и велоалея, сигнализирана с пътен знаг „Г 16“, тя
се намирала с гръб към касатора, което обективно
възпрепятствало възможността й да възприеме приближаващия към нея електрически
велосипед. Касаторът не изпълнил задължението си да намали скоростта, а при
необходимост и да спре така, както го задължава разпоредбата на чл. 117 от ЗДвП. С тези мотиви районният съд изменил оспореното пред него НП като
преквалифицирал нарушението от такова по чл. 20, ал.1 от ЗДвП в нарушение по
чл. 117 от ЗДвП.
Решението на районния съд е правилно.
Спор по отношение на установената от районния съд
фактическа обстановка няма. Спорът се концентрира върху това били ли са налице
условията за преквалифициране на нарушението и свързаното с това изменение на
НП, или, както касаторът поддържа, неправилната квалификация на нарушението от
страна на наказващия орган е следвало да доведе до отмяна на този санкционен
акт от въззивната инстанция.
Правилно районният
съд е приел, че в извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния или материалния закон, обуславящи отмяната на НП. Правилно е прието, че нарушението следва да се
квалифицира по чл.
117 от ЗДвП. Видно от текста на АУАН и НП, фактическото
административнонаказателно обвинение, повдигнато на касатора се изразява в
това, че „…управлява електрически
велосипед и…..не се съобразява с
вървящата по пешеходната зона, в същата посока пешеходка А.А.А. с ЕГН:**********,….
блъска и я с предната част на велосипеда в гръб,
отклонява се вдясно по посоката си на движение и падат от велосипеда,
причинявайки ПТП с трима ранени…“. Следователно чрез този начин на описание
на извършеното нарушение на касатора е била осигурена възможността да се
защитава по релевантните за административнонаказателната му отговорност факти. Правилно
въззивният съд е установил, че изпълнителното деяние е осъществено спрямо
пешеходката А., която е дете на 15 години и е преквалифицирал нарушението като
такова по чл. 177 от ЗДвП.
Поддържаното
становище от касатора, че неправилната квалификация на деянието в НП обуславя
цялостната му отмяна не може да бъде споделено. В разпоредбата на чл. 63, ал.
7, т. 1 от ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) е изрично предвидено, че районният съд изменя обжалвания пред
него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. Както беше посочено по-горе, в случая няма
никакви съществени изменения в административнонаказателното обвинение като на
касатора е предоставена възможност да се защитава по всички факти, на които
почиват както първоначалната квалификация на нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП, така и възприетата нова такава от въззивната инстанция по чл.117 от ЗДвП.
При липсата на такива съществени изменения районният съд правилно е приложил
закон за еднакво наказуемо нарушение, доколкото приложима и за двете нарушения
е санкционната норма на чл.185 от ЗДвП, която предвижда налагането на
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.
Както е посочено и в
мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. №
1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, при упражняване на своите правомощия по чл. 63,
ал. 1, изр. 1 ЗАНН районният съд разглежда спора по същество, т. е.
представлява инстанция по същество, която, когато установи, че
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при
квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си да измени
издаденото наказателно постановление, а не да го отменя като незаконосъобразно.
Същевременно чрез изричното уточнение, че преквалифицирането може да има за
предмет единствено преминаване към
приложението на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно
нарушение, а не и към по-тежко такова, се съобразява и забраната за влошаване
на положението на жалбоподателя.
Упражняването на
правомощието за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемото
нарушение от съда е не само гаранция за законосъобразност на
административнонаказателната дейност, но и инструмент за постигане на бързина в
правораздаването предвид правораздавателния характер на наказателното постановление
и липсата на правомощие на районния съд, след като отмени наказателното
постановление, да връща преписката на административнонаказващия орган със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Обратното би
значило нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на
извършено административно нарушение от фактическа страна, т. е. да остане
ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от
посочената в наказателното постановление законова разпоредба, който резултат
противоречи на целите на административното наказание, регламентирани в чл. 12 ЗАНН. Същината на правораздавателната функция на държавата, в случая
упражнявана от районния съд, не е подчинена единствено на целта да се осигури
право на защита на лицето, подведено под административнонаказателна
отговорност, а и на целта да се защити правовият ред, когато безспорно е
установено неговото нарушение, разбира се, при спазване на основното човешко
право на справедлив съдебен процес. Именно този баланс законодателят е търсил
при регламентиране на правомощието по чл.63, ал.7, т.1
от ЗАНН на районния съд.
По изложените
съображения, като е преквалифицирал описаното в наказателното постановление нарушение
в друго, еднакво наказуемо такова, районният съд е постановил акта си в съответствие
с приложимия материален закон и не е допуснал съществено процесуално нарушение,
каквито са доводите на касационния жалбоподател. Въззивното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да се
остави в сила.
Така мотивиран и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
решение № 706/31.10.2023 г., постановено по АНД № 1332/2023 г. на Районен съд –
Русе.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: