№ 2526
гр. Варна, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АнТ.я С.ова
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от АнТ.я С.ова Гражданско дело №
20223110109093 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: *****,
срещу „З.А.Д. „ОЗК – з.““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано заедно от А.П.Л. и Р.К.Д., осъдителен
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 469 от КЗ вр. чл. 189,
ал. 1 от Закона за здравето за заплащане на сумата от 25 000 лв. (след
допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер) - частичен
иск от сума в общ размер на 70 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на
виновно и противоправно поведение на лекуващите я лекари в периода от
12.03.2019 г. до 13.03.2019 г. в Клиника за интензивно лечение на остри
отравяния и токсикоалергии в МБАЛ – Варна към ВМА – София, изразяващо
се в непроведена диагностика и лечение на наличен дивертикулит на сигмата,
довел до абцес, перфорация на сигмата и фибринозен периТ.т, обусловил
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, което поведение
представлява покрит застрахователен риск по сключен между ответното
дружество и лечебното заведение договор за застраховка „Професионална
отговорност“, обективиран в застрахователна полица № 0745-175-2018-00003
с период на валидност от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 14.03.2019 г. , до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба ищцата твърди, че на 10.03.2019 г. постъпила в
Клиника за интензивно лечение на остри отравяния и токсикоалергии в
МБАЛ-Варна към ВМА-София за диагностициране и лечение на оплаквания
от дразнене в гърлото, суха кашлица и лек задух, сърбеж и повтарящи се
обриви по тялото и крайниците. Твърди, че била приета от дежурния лекар д-
1
р М.С. и й били назначени и извършени рутинни изследвания и консултация с
кардиолог, включително и изследване с ехограф. При последното се
установило наличие на камъчета в бъбреците, което обстоятелство вече й
било известно. Излага, че на 12.03.2019 г., по време на престоя й в клиниката,
имала оплаквания от внезапна силна режеща болка в коремната област и
прилошаване с избиване на студена пот. Твърди, че тогава лекарят, който бил
на смяна, без да вземе предвид, че резултатите от изследването й на урина
били в норма, както и че от кръвните й изследвания имало данни за
възпалителен процес в организма поради завишени показатели на Ц-
реактивния протеин, и без да назначи консултация с уролог или коремен
хирург, отдал болките й на бъбречна колика и й предписал обезболяващи и
спазмолитични медикаменти. Твърди, че до обяд на същия ден болките й
били притъпени, но продължавали, като въпреки това лекарят на смяна не
преоценил поведението си и назначил допълнителни обезболяващи и
спазмолитици. Твърди, че към 16:30 ч. на същия ден продължавала да се
оплаква от болки, а лекуващият лекар невярно отразил в историята на
заболяването, че същите са в областта на кръста, и отново предписал прием
на обезболяващи. Сочи, че била силно обезпокоена от продължаващите
коремни болки, поради което поискала да бъде консултирана от хирург, но я
уверили, че от включените системи ще се оправи. Така въпреки оплакванията
й от болки в коремната област, в лечебното заведение не й бил назначен
консулт с коремен хирург и не били извършени никакви прегледи и/или
изследвания, които да изключат спешен хирургичен проблем с произход от
коремните органи и/или червата, нито бил назначен консулт с уролог, който
да потвърди или отхвърли диагнозата „бъбречна колика“. Счита, че
консултите с посочените специалисти, освен наложителни с оглед правилата
на добрата медицинска практика, били и напълно възможни, тъй като се
намирала в многопрофилна болница за активно лечение, в която имало
отделения по „Урология“ и „Хирургия“.
Твърди, че на 13.03.2019 г. сутринта продължавала да изпитва болки в
коремната област, но въпреки това била изписана от дежурния лекар с устни
препоръки да търси лечение на бъбречната си колика от уролог. В издадената
й епикриза било отбелязано, че в хода на лечението се появили симптоми на
бъбречна колика, които били повлияни от спазмолитици, както и че не били
проведени консултативни прегледи.
Излага, че поради продължаващите болки още на същия ден провела
консултация с уролог в частна клиника, който не установил патология с
произход от бъбреците. Твърди, че след прегледа се прибрала у дома, но
болките й се влошили до степен на нетърпимост, имала позиви за гадене,
коремът й бил много подут и балониран, като заемала принудително щадящо
положение в леглото.
Затова и на 14.03.2019 г. сутринта потърсила спешна медицинска
помощ в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна, където след извършен
преглед от коремен хирург и направени изследвания била хоспитализирана за
извършване на спешна оперативна интервенция на същата дата. След
извършена срединна лапаротомия при екслорацията на коремната кухина се
установило наличие на 200 мл. мътноват асцит, който бил аспририран и
изпратен за микробиологично изследване. Установен бил още перфорирал
дивертикул в областта на сигмата с оформяне на абсцес, покрит от оментум.
2
Част от променения оментум била резицирана и изпратена за траен
хистологичен препарат. След интраоперативен консулт с началника на
клиниката проф. М. било взето решение да се извърши резекция на
сигмоидалния колон (част от дебелото черво) по метода на Хартман, като
чревният пасаж бил прекъснат с помощта на механичен съшивател. Била
извършена хемостаза, обилен лаваж на коремната кухина с физиологичен
серум и браунол. Били поставени два контактни дрена в малкия таз и
извършена послойна лапаросинтеза. Била поставена и временна стома.
Твърди, че след излизането на хистологичния резултат от проведеното
изследване на резицираната част от дебелото черво и на микробиологичния
разултат от посявката на коремния пунткат, била поставена окончателна
диагноза: дивертикулоза на сигмата, остър перфоративен дивертикулит с
абседиране, фибринозно-гноен периТ.т. Поддържа, че симптоматиката на
тези именно заболявания била изявена при нея след 7:30 часа на 12.03.2019 г.
в МБАЛ – Варна, както и че същите са довели до постоянно общо
разстройство на здравето й, опасно за живота.
Твърди, че след извършената животоспасяваща оперативната
интервенция болничният й престой продължил до 21.03.2019 г. Поддържа, че
през целия период била на постелен режим, възстановяването от коремната
операция било бавно и мъчително, съпроводено със силни болки в областта
на хирургичния разрез. Излага, че по време на болничния престой след
изписването й от интензивно отделение била изцяло под грижите на своите
близки (съпруг и дъщеря), включително за лична хигиена, тоалет, хранене и
др. Сочи, че емоционалното й състояние било тежко, преживяла неимоверен
шок при вида на изведената стома вляво на коремната й стена и след като
узнала, че претърпяната операция била животоспасяваща.
Твърди, че след изписването от болничното заведение лечението й
продължило в домашни условия за период около 40 дни. Излага, че най-тежко
приемала наличието на стома, затормозявала се неимоверно от мисълта, че
дефекира в торбичка, и изпитвала огромно неудобство и дискомфорт от това,
вкл. при общуване с най-близките. Отделно изпитвала трудности да се грижи
за правилното функциониране на стомата, както и да третира и предпазва от
възпаление кожата около нея. Твърди, че преустановила всякакви социални
контакти и отказвала да излиза от дома, дистанцирала се дори от близките си
и се затворила в себе си. Единствената й мисъл била свързана с това дали ще
може да се възстанови и да води отново нормален и пълноценен начин на
живот, като живеела в ежедневен страх, че това няма да се случи. Излага, че
емоционалното й състояние било тежко, често меняла настроенията си,
плачела без причина, на моменти била избухлива и раздразнителна, а в други
- вяла и апатична. Отделно започнала да изпитва постоянни коликообразни
болки, които допълнително влошавали общото й състояние.
Твърди, че на 30.04.2019 г. отново била хоспитализирана във „Втора
клиника по хирургия“ на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД - Варна за планово
оперативно лечение с цел възстановяване на дебелочревния пасаж и
премахване на стомата, като на 03.05.2019 г. била оперирана отново. Твърди,
че бил ексцизиран цикатрикса от долно - срединната лапаротомия, били
отпрепарирани намерени единични сраствания в резултат на предходната
оперативна интервенция, стомата била откачена, дебелото черво - резицирано
и бил изпратен материал за хистологично изследване. Извършено било
3
възстановяване на чревния пасаж посредством термино-терминална
дебелочревна анастомоза и периТ.зация. Били поставени два контактни дрена,
след което оперативните рани били възстановени послойно.
Излага, че останала в лечебното заведение още шест дни след
операцията, през които изпитвала силни болни в областта на хирургичния
срез, въпреки провежданата медикаментозна обезболяваща терапия. Отново
била зависима от своите близки за ежедневна хигиена, тоалет, хранене и
придвижване. Психологическото й състояние продължавало да бъде
нестабилно, с оглед втората преживяна операция и съпътстващите я поредни
болки, страдания, лишения и неудобства.
Твърди, че на 09.05.2019 г. била изписана от лечебното заведение, след
което продължила лечението си в домашни условия. Разказва, че спазвала
стриктен хранителен режим, включващ прием само на каши и течни храни, и
приемала множество медикаменти за възстановяване на нормалния чревен
пасаж.
Твърди, че на 02.07.2019 г. била диагностицирана от лекар-психиатър с
постравматично-стресово разстройство, което било в пряка причинно-
следствена връзка с неизпълнението/нарушението на професионалните
задължения на лекарите в МБАЛ - Варна към ВМА - София и претърпяната
впоследствие животоспасяваща коремна операция.
Поддържа, че възстановителният процес не е приключил напълно. В
тази връзка сочи, че и понастоящем има множество стомашно-чревни
оплаквания, вкл. подуване на корема, коликообразни болки, нередовна
дефекация и др. Освен това поддържа, че проведените й хирургически
интервенции обуславят сраствания в коремната област, които са предпоставка
за допълнителни усложнения в бъдеще. Излага, че е отслабнала драстично и
има останал загрозяващ белег на мястото на операциите. Твърди, че
психологическото й състояние също е останало нестабилно в резултат на
преживения физически и емоционален стрес.
Счита, че виновни за преживените от нея физически и емоционални
болки, страдания, лишения, неудобства и дискомфорт, загрозяването й и
претърпяната тежка телесна повреда са лекувалите я лекари от „Клиниката за
интензивно лечение на остри отравяния и токсокоалергии“ в МБАЛ - Варна
към Военномедицинска академия – София в периода от сутринта на
12.03.2019 г. до изписването й на 13.03.2019 г., а именно: д-р М. И. Й. - С., д-р
С.М.П. и д-р В.С.Г.. Поддържа, че същите не са провели необходимите
диагностично-консултативни дейности, изследвания и лечение, въпреки
изпитваните от нея силни болки в коремната област, подсказващи за
хирургичен проблем; не назначили консулти с хирург и уролог, нито
допълнителни изследвания за установяване на действителната причина за
влошеното й здравословно състояние и не предприели навременно и
адекватно лечение. Вместо това лекарите напълно погрешно отдали
оплакванията й на бъбречно-каменна болест без да съобразят, че резултатите
от проведените изследвания на урина изключвали протичаща бъбречна
колика. Счита, че така на практика те са поставили грешна диагноза, с което
пряко са застрашили живота и здравето й. Освен това лекарите погрешно са
назначили обезболяващи и спазмолитици, с които са смекчили болковата
симптоматика от настъпващия периТ.т и направили диагностицирането на
истинското заболяване още по-трудно. Поддържа, че именно бездействието
4
на лекуващите я лекари в посочения период е довело до развитието на
фиброзен периТ.т и наложило впоследствие резекция на част от дебелото
черво и поставянето на временна стома, както и провеждането на две
хирургични интервенции, първата от които животоспасяваща. Намира, че в
резултат на противоправното им поведение тя е претърпяла тежка телесна
повреда и понесла описаните неимуществени вреди.
Твърди, че в процесния период през м.03.2019 г. професионалната
отговорност на виновните лекари от „Клиника за интензивно лечение на
остри отравяния и токсокоалергии“ в МБАЛ - Варна към ВМА - София е била
застрахована при ответника „З.А.Д. „ОЗК –з.““ АД със застрахователна
полица № 0745-175-2018-00003, валидна от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.
Затова и счита, че ответното дружество е отговорно за претърпените от нея
вреди, като се позовава на чл. 469, ал. 1 вр. ал. 5 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Твърди, че на 13.11.2019 г. е отправила пред застрахователя претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 70 000 лв. и имуществени вреди в размер на 675 лв. Излага, че по
претенцията е образувана преписка № 0745 - 175 - 0001 - 2019 г., по която на
23.12.2019 г. е постановен отказ за заплащане на застрахователно
обезщетение.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Не оспорва, че между него и Военномедицинска академия е
била налице валидно сключена застраховка „Професионална отговорност” за
периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., че ищцата е предявила пред него
застрахователна претенция за изплащане на обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, както и че по преписката е постановен отказ. Оспорва
наличието на противоправно поведение на лекарите във ВМА-МБАЛ Варна в
периода от 12.03.2019 г. до 13.03.2019 г., което да е довело до тежка телена
повреда у ищцата. Счита, че получената перфорация на дебело черво нямала
връзка с проведеното лечение на ищцата в посоченото лечебно заведение.
Поддържа, че лечението й там било изцяло съобразено с поставената диагноза
„алергия неуточнена“ и извършено правилно, качествено и в пълен обем, при
изпълнение на всички основни диагностични и терапевтични процедури,
включени в клиничната пътека, и при спазване изискванията на Закона за
здравето и правилата на добрата медицинска практика. Изтъква, че наличната
у ищцата бъбречно-каменна болест била факт, датиращ от преди болничното
й лечение, който бил известен и не представлявал нова диагноза. Отделно
твърди, че по време на лечението на алергията не били налице обективни
данни, резултати от изследвания или оплаквания от ищцата, които да водят
до основателно съмнение за хирургичен проблем с произход черва или
коремни органи. Оспорва още наличието на пряка причинно-следствена
връзка между поведението на лекуващите ищцата лекари във ВМА-МБАЛ
Варна и претърпените от нея неимуществени вреди. По-конкретно излага, че
ищцата била постъпила в лечебното заведение на 10.03.2019 г. за лечение по
клинична пътека 106.1 „Диагностика и лечение на токсоалергични реакции
при лица над 18 години“ и е изписана на 13.03.2019 г. със значително
подобрение, без токсоалергични прояви на кожа и дихателна система, с
5
редукция на обривите. Твърди, че на 12.03.2019 г. ищцата се оплакала за
получена силна болка вляво, придружена с прилошаване и студена пот, във
връзка с което били направени допълнителни изследвания и назначена
допълнителна терапия, като пациентката се повлияла от проведеното
адекватно спазмолитично лечение на бъбречна колика. Сочи, че не били
констатирани никакви симптоми, характерни за диагнозата фибринозно-гноен
периТ.т, по повод на която впоследствие на 14.03.2019 г. ищцата постъпила за
спешно лечение в УМБАЛ „Св.Марина“ Варна. Поддържа, че по време на
престоя й в МБАЛ-Варна ищцата нямала оплаквания, свързани с
хранисмислателната система, вкл. болки при дефекация, газове, промяна в
изхожданията; нямала и симптоми, свързани със заболяване на дебелото
черво, което доказвало, че перфорирането на дивертикула на дебелото черво,
което състояние се развивало за часове, се било случило след изписването й.
Намира, че това се потвърждава и от факта, че ищцата била постъпила в
УМБАЛ „Св. Марина“ със стабилна хемодинамика, при липса на тежък
асцит, а само локален, и след операцията се била възстановила много бързо.
В условията на евентуалност оспорва размера на претендираното
обезщетение като завишен.
Оспорва също дължимостта на лихвата от претендирания начален
момент на 14.03.2019 г. Поддържа, че отговорността на застрахователя е
обусловена от уведомяването му за застрахователното събитие, което в
случая било сторено на 14.11.2019 г. В условията на евентуалност релевира
възражение за погасяване по давност на лихвата за периода от 14.03.2019 г. до
12.07.2019 г.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалните й
представители адв. М. Р. и адв. С. Т., поддържа исковата молба, като
уточнява, че периодът, в който счита, че са допуснати нарушения на
професионалните задължения на лекуващите я лекари, съвпада с целия й
болничен престой от 10.03.2019 г. до 13.03.2019 г. Предприема изменение на
предявения частичен иск от сумата от 1000 лв. от сума в общ размер на
70 000 лв. до сумата от 25 000 лв., частичен от същата обща сума. В хода на
устните състезания моли за уважаване на иска и претендира разноски,
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът, чрез процесуалния му представител адв. Т. С., поддържа
отговора и направеното в него искане по същество и също представя списък
на разноски.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни
и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: 1.) че
между Военномедицинска академия и ЗАД „ОЗК з.“ АД е била налице
валидно сключена застраховка „Професионална отговорност” за периода от
01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., 2.) че в периода от 10.03.2019 г. до 13.03.2019 г.
ищцата е била приета в Клиника за интензивно лечение на остри отравяния и
токсикоалергии в МБАЛ – Варна към ВМА – София; 3.) че поведението на
6
лекарите, лекували ищцата в периода 10.03.2019 г. – 13.03.2019 г. в МБАЛ –
Варна към ВМА – София е предмет на застрахователния договор, сключен със
ЗАД „ОЗК з.“ АД; 4.) че на 14.11.2019 г. ищцата е завела при ответното
дружество застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., по която е образувана преписка
под № 0745-175-0001-2019, както и 5.) че по преписката е постановен отказ.
Тези обстоятелства се потвърждават и от приобщените писмени
доказателствени средства – застрахователна полица № 0745-175-2018-00003
(л. 18), ОУ по застраховка „Професионална отговорност“ (л. 202 и сл.),
епикриза от ВМА, МБАЛ-Варна (л. 29-30), застрахователна претенция вх. №
9949/14.11.2019 г. (л.23-26), товарителница от 13.11.2019 г. (л. 27) и писмо
изх. № 995874/23.12.2019 г. (л. 28).
В застрахователната полица е отразено покритие: застраховка
„Професионална отговорност“ на медицинския персонал на болничните
заведения за нуждите на ВМА и подчинените й структури съгласно чл. 189 от
Закона за здравето и в съответствие с разпоредбите на чл. 465, ал. 2 от КЗ.
Срокът на застраховката е 12 месеца, считано от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.,
и с уговорен лимит на отговорност от 500 000 лв. за едно застрахователно
събитие или 2 000 000 лв. за всички събития през срока на договора. Съгласно
отразените специални договорености служителите се включват в
застраховката по средносписъчен състав, на база сключен трудов договор с
ВМА.
Според чл. 5, т. 1 от приложимите към застрахователния договор Общи
условия застрахователят обезщетява застрахования за сумите, които
застрахованият на законно основание е отговорен да заплати като
компенсация за причинени вреди на трети лица, с които застрахования се
намира в правоотношения по осъществяване на своята професионална
дейност.
От приобщения амбулаторен лист № 1442/10.03.2019 г. (л. 52) и
епикриза, издадена от ВМА МБАЛ-Варна (л. 29-30), се установява, че ищцата
е приета в Клиника за интензивно лечение на остри отравяния и
токсикоалергии при лечебното заведение на 10.03.2019 г. по повод
оплаквания от дразнене в гърлото, суха кашлица и лек задух от предишния
ден, както и сърбеж и повтарящи се обриви по тялото и крайниците от 1
месец. При приема ищцата е била с посочено леко увредено общо състояние,
контактна, ориентирана, със сърбеж и периодична суха кашлица, с мек и
палпаторно неболезнен корем. На същата са извършени параклинични
изследвания и е поставена окончателна диагноза: алергия, неуточнена.
Посочени са и придружаващи заболявания: миома утери, ранен
посткастрационен синдром, двустранна нефролитиаза, нач. хидронефроза
вляво. Отразено в епикризата е още, че не са извършвани консултативни
прегледи и е приложена терапевтична схема с изфузионни разтвори, ниски
дози – Дексаметазон, антиалергика, ХДР, симптоматични спазмолитични
средства. Ходът на заболяването е описан с бърза положителна динамика по
отношение на алергичните прояви, като е посочено, че по време на лечението
са се появили прояви на бъбречна колика, повлияни със симптоматични
средства. Отразено е още, че няма настъпили усложнения и пациентката е
изписана на 13.03.2019 г. без токсикологични прояви и с препоръки за
системен контрол на придружаващите заболявания.
7
От приобщената медицинска документация – История на заболяването
(л. 46-48) се изяснява, че по време на хоспитализацията на ищцата във ВМА
МБАЛ-Варна, на 12.03.2019 г. в 7:30 ч. същата се е оплакала от внезапно
получена силна болка в корема вляво и дразнене във вагиналната област,
прилошаване и студена пот, поради което на същата са назначени
изследвания на урина и е предписан спазмолитичен коктейл. В 16:10 ч.
отново са отразени от лекуващия лекар оплаквания на пациентката от болки в
кръста, за които са изписани медикаменти.
Представени и приобщени са също резултати от лабораторни
изследвания на ищцата, резултат от проведена на 11.03.2019 г. Ro графия на
гръден кош и ехографски преглед от специалист по образна диагностика (л.
43); лекарствен лист по ИЗ № 1459/2019 г. № 182/10.03.2019 г. и №
187/12.03.2019 г. (л. 49-50), темпетарурен лист (л. 51).
От приобщената епикриза, издадена от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД-
Варна, ИЗ № 11675 (л. 54), се установява, че на 14.03.2019 г. ищцата е
постъпила по спешност във Втора клиника по хирургия на лечебното
заведение по повод на оплаквания за остри болки в лява коремна половина от
три дни, които постепенно станали нетърпими, подут корем и липса на
отделяни газове и дефекация от два дни. След извършен преглед и
изследвания, вкл. ЕКГ и ехография с доплер, на ищцата е поставена диагноза:
„Дивертикулитис сигме перфоратива. Абсцесус интраабдоминалис.
ПериТ.тис дифуза“ и е взето решение за извършване на оперативна
интервенция – „Лапаротомия. Резекцио сигме А.М. Хартман. Лаваж. Дренаж“
още същия ден (на 14.03.2019 г.). Съгласно екпикризата и оперативен
протокол № 189/14.03.2019 г. (л. 64) операцията се е състояла под обща
интубационна анестезия, като при експлорацията на коремната кухина е
установено наличие на около 200 мл мътноват асцит, който е аспириран и се
изпратен материал за микробиологично изследване. Намерен е и перфорирал
дивертикул в областта на сигмата с оформяна на абсцес, покрит от оментум,
част от който е резециран и изпратен за траен хистологичен препарат. След
интраоперативен консулт с началника Втора клиника по хирургия проф. дмн.
М. е взето решение да се извърши резекция на сигмата по метода на Хартман,
като пасажът е прекъснат с помощта на плосък механичен съшивател № 45
мм. Извършена е хемостаза и обилен лаваж на коремната кухина с
физиологичен серум и Браунол. Поставени са два контактни дрена в малкия
таз, послойна лапаросинтеза и стерилна превръзка.
Във връзка с оперативната интервенция ищцата е останала във Втора
клиника по хирургия към УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД в периода 14.03.2019
г. – 21.03.2019 г. След операцията е проведена медикаментозна терапия и
общото й състояние е започнало да се подобрява, като на 21.03.2019 г. е
изписана хирургично здрава, афебрилна, с възстановен чревен пасаж и
първично заздравяваща оперативна рана.
От приобщената епикриза, издадена от Втора клиника по хирургия при
УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД-Варна, ИЗ № 18633 (л. 96-98), се изяснява, че
ищцата е хоспитализирана повторно в клиниката в периода 30.04.2019 г. –
09.05.2019 г. за планово оперативно лечение за възстановяване на
дебелочревния пасаж. На 03.05.2019 г. е извършена операция: „Лапаротомия.
Дебридман. Резекцио колонис. Реституцио тракти краси. Дренаж“, проведена
е следоперативна медикаментозна терапия и на 09.05.2019 г. ищцата е
8
изписана хирургично здрава, с физиологична перисталтика и дадени
препоръки за ХДР и терапия за дома.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебномедицинска експертиза (л. 205 и сл.) и изслушването на вещите лица
доц.д-р Б. К. (хирург) и доц.д-р В. Д., д.м. (съдебен лекар) по реда на чл. 200
ГПК (л. 226 и сл.) се установява, че диагнозата „Дивертикулис сигме
перфоратива“, поставена на ищцата в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна,
или дивертикулоза на дебелото черво в частта му, наречена сигма,
представлява херниални /торбовидни/ разширения на засегнатия участък,
често протичащи безсимптомно, в които е настъпило възпаление – т.нар.
дивертикулит. Според заключението перфорация на такъв възпален участък
на червото е сравнително рядко усложнение, при което в коремната кухина
навлиза чревно съдържимо и то предизвиква възпаление на коремницата
/периТ.т/. ПериТ.тът първоначално е серозен, а впоследствие става
фибринозен, фибринозно-гноен и гноен периТ.т. Дивертикулозата се
диагностицира при налични симптоми с клинични изследвания - образни,
лабораторни, при извъшване на ректороманоскопия и др. Острият
перфоративен дивертикулит и периТ.тът се проявяват с картината на остър
хирургически корем, за доказването на който също се използват образни,
инструментални клинични и параклинични методи. Безсимптомно
дивертикулозата може да съществува с години, като възпалението на червото
се проявява с разнообразна, понякога дискретна клинична картина, а
перфорацията на дивертикула се характеризира с изявена болка кратко време
след получаването й.
Доколкото диагнозата „Дивертикулис сигме перфоратива“ е поставена
на 14.03.2019 г., а в историята на заболяването във ВМА е отбелязано, че в
07.30 ч. на 12.03.2019 г. ищцата се е оплакала от внезапна силна болка в
корема в ляво, вещите лица заключават, че вероятно в този момент е
настъпила перфорацията на дивертикула на дебелото черво, което е довело до
внезапното влошаване на състоянието, като времето между перфорацията на
кухинен орган и развитието на фибринозно-гноен периТ.т е около 24-48 часа.
Вещото лице доц.д-р К. пояснява, че, за да се стигне от започване на
възпалението (т.нар. неусложнен дивертикулит) до усложнената форма са
необходими от 48 до 72 часа, което означава, че възпалителният процес е
започнал или в деня на приемането на ищцата в лечебното заведение
(10.03.2019 г.) или в предходния ден, който извод се потвърждава и от
констатираните на 10.03.2019 г. завишени стойности на Ц-реактивния
протеин (СЯР). Според заключението този протеин е маркер на възпаление в
организма, но е неспецифичен и не дава информация за източника на
възпалението, вкл. може да се дължи на: бактериални, вирусни, гъбични
инфекции; след инфаркт и след операции, системни възпалителни
заболявания, например ревматоиден артрит, злокачествени заболявания,
алергични реакции и др. В случая са установени стойности CRP - 23.3 mg/L,
каквато концентрация се среща в случаи на умерено възпаление или вирусни
инфекции.
Според експертизата проведеното лечение на ищцата след оплакванията
й на 12.03.2019 г. /сутринта/ е правилно при приетата в МБАЛ-Варна към
ВМА-София диагноза „бъбречна колика“, но според правилата на добрата
медицинска практика тази диагноза не е била потвърдена с допълнително
9
проведен консулт и изследвания. Според вещите лица във връзка с
оплакванията на ищцата е следвало да се проведе консултация със специалист
- уролог или нефролог, който след преглед и допълнителни изследвания
(кръвни изследвания, снимка на корема, компютърна томография, ехография)
да потвърди или отхвърли въпросната диагноза. В случай на отхвърляне на
бъбречен проблем, е следвало да се назначи консулт с коремен хирург, като
това е било възможно да се извърши в рамките на болницата. Именно
провеждането на допълнителните консулти и изследвания са били
наложителни и са могли да установят причината за такава болка – дали тя е
от бъбречен произход или от перфорация на коремен орган. Според вещите
лица ако беше направена компютърна томография, тя категорично щеше да
покаже, че има дивертикулоза. Освен това според заключението прилагането
на спазмолитици в известна степен води до замъгляване и потискане на
клиничната картина на т.н. „остър корем“, който се появява при перфорация
на кухинен орган в коремната кухина. Според експертите причината за
болката категорично не се дължи на съпътстващите гинекологични
заболявания на ищцата, тъй като се касае до хистеректомия, тоест премахване
на матката. По принцип всяка операция на корема може да доведе до
сраствания, но тогава болката би имала друг, коликообразен характер, и би се
усещала по целия корем, а не само в долната му лява част.
Доц.д-р К. пояснява още, че перфорацията на дивертикула не настъпва
внезапно, а възпалението се локализира, в случая от оментума, който се
залепва за фибринозния възпалителен процес на дивертикула и изолира този
патологичен процес от коремната кухина така, че болка може да не се
съобщава, но ако се прегледа корема чрез повърхностна и дълбока палпация,
болката е установима и според местоположението й може да се констатира
нейния източник, респ. причината за високия Ц-реактивен протеин.
Експертът обяснява, че принципно коремът се дели на четири части, два
горни и два долни квадранта, и когато болката се появи в даден квадрант,
сочи като източник органите, които се намират там. Така в левия долен
квадрант се намират дебелото черво и уретера, съответно болката там е
индикация за проблем с някои от тези два органа. Затова болката, която би се
дължала на камъни в бъбреците, и тази, следствие на перфорация на
дивертикула, се намират в един и същи квадрант (ляв долен). По характер
обаче са различни. Болката при нефролитиаза се получава от спазъма на
гладката мускулатура на уретера, който се опитва да изтласка камъка, поради
което при поставяне на спазмолитик и аналгетик уретерът се отпуска и
болката изчезва. За разлика от това, при дивертикулит болката е постоянна и
постепенно се засилва с напредването на възпалителния процес, като
спазмолитиците я намаляват, тъй като намалява перисталтиката на червата и
напрежението в тях, но тази болка не изчезва напълно. Обичайно при
консервативно лечение се използват спазмолитици и обезболяващи, но при
дивертикулит се поставя и антибиотик. Според заключението в конкрения
случай болката не е изчезнала при предписаните спазмолитици, което е било
предпоставка да се изключи бъбречната колика като причина за болката у
ищцата. Освен това при направените изследвания на урина не са установени
патологични промени, каквито обикновено има при бъбречна колика
(наличие на кръв в урината). Затова според вещото лице доц. д-р К.
поставената сутринта на 12.03.2019 г. работна диагноза „Бъбречно-каменна
10
болест“ не е правилна, тъй като болката не е характерна за нефролитиаза и е
имало нарушение в общото състояние на ищцата през целия ден, вкл.
кръвното й налягане на следващия ден при изписването е било ниско за
хиперТ.к, какъвто е тя, а именно 100/60, което е показател за интоксикация в
организма, респ. не е следвало да бъде изписвана в това състояние. Според
правилата на добрата медицинска практика след като е приключила
клиничната пътека, за която ищцата е била приета, е следвало да бъде
изписана, за да се завърши формално пътеката и да се получат средствата за
нея, но веднага след това е следвало да се приеме по друга пътека според
хирургичния й проблем.
Категорично е заключението на вещите лица, че по отношение на
заболяването, по повод на което е постъпила ищцата в МБАЛ - Варна към
ВМА София, е проведено адекватно лечение, но по отношение на
нововъзникналото в лечебното заведение заболяване обемът изследвания,
консулти и лечение не са били достатъчни и пациентката не е следвало да се
изписва без уточняване на състоянието й. Ако перфорацията е възникнала по
време на болничния й престой, то е следвало да се проведе хирургическо
лечение, каквото е предприето впоследствие в УМБАЛ „Св. Марина“, като
по-ранното извършване на такава операция би намалило нейния обем. Така
при серознофибринозен (а не дифузен) периТ.т е възможно да се премахне
дивертикулът със сигмата и да се възстанови пасажът на един етап, докато в
случая е имало фибринозно-гноен дифузен периТ.т с наличие на въздух в
корема, при което червата се дилатирани и извършването на такова първично
зашиване е опасно, затова операцията е двуетапна. В случай че на 14.03.2019
г. не е била извършена спешната операция в УМБАЛ „Света Марина“,
изходът за ищцата би бил летален. Съответно, медико-биологичните
признаци на развития периТ.т може да го квалифицират като постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота.
Съгласно медицинското заключение дивертикулитът е можело да бъде
установен и лекуван и докато е бил неусложнен, тоест преди да настъпи
перфорация на червото, като тогава лечението се провежда, като се успокои
перисталтиката, спре се храненето на пациента и се назначат спазмолитици и
антибиотик, като така възпалителният процес се прекъсва. Според доц.д-р К.
е налице възможност да се въздейства и на усложнения дивертикулит, ако е
бил установен в по-ранна фаза, тъй като е бил предхождан от абсцес с
големина около 3 см с наличие на течност в него, установима чрез
компютърна томография, при което е можело под рентгенов контрол да се
достигне с игла до абсцеса, да се евакуира гнойта, да се вкара вътре
антибиотик или да се поставят дренажи. Тогава възпалителният процес също
би бил възвратим. В конкретния случай от проявената болка до перфорацията
са изминали около 48 до 72 часа, през който период е било обективно
възможно да се извършват необходимите консултации с уролог и хирург и да
се направят изследвания, които дейности са въпрос на часове в една
многопрофилна болница.
От експертизата се установява още, че обичайният възстановителен
период на претърпените от ищцата хирургически интервенции е до една
година. Понастоящем тя е хирургически здрава, а оплакванията й се дължат
на дивертикулоза на дебелото черво, доказана от извършената колоноскопия
в Онкологична болница във Варна. При извършен клиничен преглед на
11
ищцата вещите лица са констатирали наличие на един следоперативен белег в
лява коремна половина, който е на нивото на кожата, с блед цвят,
неизпъкващ, мековат, както и втори белег от срединна лапаротомия с
дължина 10- 12 см над и под пъпа и идентична на първия характеристика.
Според заключението този вид белези са неизбежни при извършване на
оперативна интервенция, която е била единственият начин за лечение на
заболяването на ищцата. Вещите лица поясняват, че белегът от операцията е
виден, но той не е единствен, тъй като ищцата е имала и друг белег от
предишна гинекологична операция.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
комплексна съдебно-психиатрична и прихологична експертиза, изготвено от
вещите лица д-р К. К. - психиатър и М. Р. – психолог (л. 255 и сл.), се
установява, че след оперативната интервенция през 2019 г. ищцата е
претърпяла остра стресова реакция, като продължаващото соматично
заболяване не е рационално преработено от нея, независимо от провежданата
психологична работа с психотерапевт, медикаментозно антидепресивно и
транквилизиращо лечение и лечение с терапия на д-р Бах. Установява се, че и
към настоящия момент при ищцата се диагностицират симптоми на
постравматично стресово разстройство, тя е фиксирана върху соматичното си
здраве, станала е пасивна, колебаеща се, с намалена волева активност и
затруднена социална адаптация. Емоционалните й преживявания са предимно
в диапазона на негативните емоции, вкл. тревожност, умерена депресивност
със съпътстващи психо-соматовегетативни симптоми. Тежкият соматичен
проблем се явява пречка и възпрепятства преодоляването на стресогенното
събитие, поради което ищцата все още не се е справила с преживяната
психотравма, чувството на вина и непълноценност.
Според заключението психотравмата за ищцата е актуална и води до
споделяне и поддържане от нея на множество психични и психосоматични
оплаквания, вкл. тревожни и депресивни изживявания, персистиращ болков
синдром, нарушен нощен сън, редукция на телесното тегло, повтарящи се
картини и изживявания, свързани със инцидента, свръхценна разработка на
психотравмата, дистимни изживявания, намалена волева активност, липса на
съзвучност спрямо заобикалящата я среда. След 2019 г. тя се е „примирила“ с
обстоятелствата от живота и завоалирала агресивността си, която
понастоящем е с автоагресивна насоченост. Симптоматиката при ищцата и
неудоволствени изживявания се засилват при възпроизвеждането на
инцидента и разговор, свързан с него, като тя не е в състояние да контролира
емоциите си. При изследването не са диагностицирани данни за актуални
компоненти на разстройства в когнитивните процеси, но е засегната
личностовата сфера и социалното функциониране, които симптоми са
характерни за стресовите разстройства. Според заключението при ищцата е
понижен прагът на фрустрация, като повече от контактите и събитията се
интерпретират като фрустриращи, което от своя страна води до кумулиране
на напрежение и малоценностови преживявания. Преживяването на
психотравмата поставя предизвикателство пред личното й чувство за
безопасност, което води до чувство за ранимост и безпомощност. Вещите
лица са категорични, че към настоящият момент психичните проблеми при
ищцата нарушават качеството й на живот в личен план (дълбоко затваряне в
себе си; липса на увереност и удоволствие от труда; загуба на възможност за
12
планиране на бъдещето), както и в семеен план (нарушени и затруднени
интерперсонални отношения поради силното затваряне в себе си; загуба на
„вкус и конфорт“ от общуването дори в най-близък план).
При изслушването на вещите лица в открито съдебно заседание д-р К.
пояснява, че за пълното преодоляване на психотравмата у ищцата е
необходимо провеждането на продължително психотерапевтично лечение в
рамките на 2-3 години с поне по две посещения месечно. Експертите
допълват още, че именно преживяната през 2019 г. операция е факторът,
отключил описаната симптоматика и необходимостта от психотерепевтично
лечение.
За установяване на твърдените неимуществени вреди по делото са
допуснати и гласни доказателствени средства посредством разпита на
водените от ищцата двама свидетели С.Й. и Г. С. – нейни дъщери (л. 231 и
сл.).
Св. С.Й. разказва, че се чувала с майка й всеки ден по време на престоя
й във ВМА-Варна през м.март 2019 г. и дори веднъж я посетила в болницата.
На втория ден от постъпването майка й се оплакала от тежест и болки в
корема, усетила някакво пукване, от което интензитета на болката бил
толкова голям, че не й позволявал дори да се изправи и да ходи. Потърсила
лекарска помощ, но й казали да изчака, след което й дали обезболяващо,
което не е подействало съвсем и болката останала там. Болката била налична
и при изписването на майка й, поради което й препоръчали да се консултира с
нефролог, тъй като предполагали, че болката е от камъни в бъбреците.
Веднага след изписването й ищцата провела такава консултация с уролог в
„Сити клиник“ в гр. Варна, при която не бил констатиран проблем с
бъбреците и пикочните пътища. Междувременно ищцата продължавала да
изпитва силни болки, които не й позволявали да ходи, поради което
свидетелката я придружила при прегледа, вкл. в лекарския кабинет. След това
ищцата се прибрала и легнала, тъй като не могла да върши нищо от болка.
Това нейно състояние продължило през целия ден и през нощта на 13.03.2019
г. Затова и на 14.03.2019 г. сутринта свидетелката я придружила до Спешния
център при УМБАЛ „Света Марина“ гр. Варна, като ищцата вече виела от
болка. Там й направили преглед и изследвания, след което й се скарали защо
е чакала толкова дълго преди да посети лекар, понеже вече имала дупка в
червата и била с опасност за живота. След операцията, когато ищцата
разбрала колко сериозно е било състоянието й, била съкрушена. Щом научила
за изведената стома, била в ужас, че съпругът й трябва да се грижи за нея в
това състояние и да преживее отново това, което вече бил изживял при
полаганите преди време грижи за майка му, която също била претърпяла
такава операция. Свидетелката разказва, че майка й се сринала психически и
емоционално от невъзможността да се обслужва сама и зависимостта от
чужда помощ, която имала, постоянно плачела, криела се и не искала да
излиза, да се вижда и да говори с никой, страхувала се дали ще успее да се
оправи напълно и загубила смисъл за всичко, като изливала емоциите си в
стихове, които пишела. Изпитвала притеснения и във връзка с доходите, от
които била лишена, от собствения й бизнес, с който се заминавала преди
операцията (търговия в магазин), а също и с разходите за наем на магазина,
които съпругът й покривал. Споделя, че и понастоящем майка й не се храни
пълноценно, спазва строг хранителен режим, има чревни проблеми и
13
разпокъсан сън, продължава да изпитва болки и да се страхува, че може да
преживее отново същото, поради което отказва да ходи на почивки и
екскурзии. Завърнала се е на работа в магазина, но не със същия интензитет и
ентусиазъм. Ограничила е и социалните си контакти, срамува се и от белега
на корема и от външния си вид, тъй като е отслабнала драстично след
операцията (с 10 кг) и не е могла да възстанови напълно предишното си тегло.
От показанията на св. Г. С. се потвърждава разказаното от сестра й
относно изпитваните от ищцата болки в корема по време на престоя й във
ВМА-Варна и неповлияването им от дадените обезболяващи, влошеното й
състояние при изписването на следващия ден и вечерта, когато болките били
вече нетърпими. Свидетелката лично е посетила майка й в лечебното
заведение на 12.03.2019 г. и в дома й на 13.03.2019 г. вечерта и възприела това
нейно състояние. Посетила я и при приема й в МБАЛ „Света Марина“, като
потвърждава реакцията на лекарите там, отправения укор за късното
посещение на болницата и опасността за живота на майка й. Свидетелката
разказва, че след операцията майка й била съкрушена, вкл. поради
зависимостта й от чужда помощ, изведената стома, с която тя била добре
запозната поради преживяното със свекърва й, затворения бизнес и
финансови затруднения. Повече от половин година ищцата имала нужда от
помощ в ежедневието, вкл. за хранене, домакински дейности (готвене,
чистене), грижи за животните, които има (котки, зайци, папагал, куче),
физиологични нужди. Изпитвала затруднения и със стомата, която постоянно
се размествала. Свидетелката разказва още, че майка й коренно е променила
начина си на живот и към настоящия момент продължава да има болки в
корема и приема само ограничен брой храни (картофи, макарони и ориз),
страхува се за живота си, отказва да излиза извън града и да ходи на плаж,
срамува се от белега на корема и не може да се грижи и за внуците както
преди. Споделя, че майка й полага усилия да се справи със състоянието й,
вкл. посещава психолог.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ във вр. чл. 469 от КЗ вр. чл. 189, ал. 1 от Закона за здравето за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в
резултат от виновно неизпълнение на професионалните задължения на
лекуващите я лекари в Клиника за интензивно лечение на остри отравяния и
токсикоалергии в МБАЛ-Варна към ВМА-София, които лекари са
застраховани по застраховка „Професионална отговорност” при ответното
застрахователно дружество.
На основание чл. 498, ал.3 вр. ал. 1 КЗ абсолютна процесуална
предпоставка за предявяването на иска от увреденото лице е преди
сезирането на съда то да е отправило към застрахователя или негов
представител по чл. 503, ал.1 КЗ писмена застрахователна претенция по реда
на чл. 380 КЗ, по която застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ,
откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. Не е спорно по делото, че такава
извънсъдебна процедура е проведена, както и че в хода на същата е
постановен отказ за заплащане на застрахователно обезщетение. При така
14
установените факти и с оглед наличието на останалите (общи) процесуални
предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск,
съдът намира производството по делото за допустимо.
Основателността на иска е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно
възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка
“Професионална отговорност” на наетите във ВМА лица, упражняващи
медицинска професия в лечебното заведение; 2.) виновно противоправно
поведение на застрахованите лекари, осъществено в периода на
застрахователно покритие; 3.) настъпили неимуществени вреди за ищцата,
както и 4.) пряката причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и вредоносните последици. Съгласно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл.
154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да проведе пълно и главно доказване на
тези факти. В нейна тежест е да установи също и размера на претендираното
застрахователно обезщетение.
Безспорно е, а се установява и от приобщените писмени
доказателствени средства (застрахователна полица и ОУ) наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Професионална отговорност”, сключен между ВМА и ЗАД „ОЗК
з.“ АД, с период на действие от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. Следователно
ответното дружество е обезпечило деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД на
лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за
вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на
професионалните им задължения в периода на покрит риск – арг. от чл. 189,
ал. 1 от Закона за здравето и чл. 469, ал. 3 и ал. 5 от КЗ, както и чл. 5, т. 1 от
ОУ към застрахователния договор.
От заключението на съдебномедицинската експертиза, което съдът
кредитира напълно като компетентно изготвено, правилно и обосновано, се
доказва и настъпилото застрахователно събитие в периода 12.03.2019 г. –
13.03.2019 г., обхванат от действието на застрахователния договор. Доказва
се, че в този период лекарите, лекуващи ищцата в Клиника за интензивно
лечение на остри отравяния и токсикоалергии в МБАЛ- Варна към ВМА-
София, където тя е била хоспитализирана, не са изпълнили служебните си
задължения да й окажат своевременна и качествена медицинска помощ във
връзка с възникналите по време на престоя й в болницата болки в корема. В
тази връзка експертизата е категорична, че при наличната симптоматика на
пациентката поставената диагноза „бъбречна колика“ не е била правилна и
проведеното лечение чрез спазмолитици не е било достатъчно. Макар и
ищцата действително да е имала като съпътстващо заболяване бъбречно-
каменна болест, според експертизата така поставената работна диагноза е
следвало да бъде проверена чрез допълнителна консултация със специалист -
уролог или нефролог, който след преглед и допълнителни изследвания да
потвърди или отхвърли тази диагноза, съответно при отхвърляне да се
извърши консултация с коремен хирург, който щеше да констатира
перфорирания коремен орган. Според вещите лица е било напълно възможно
тези допълнителни консулти да се извършат в рамките на лечебното
заведение и биха отнели едва няколко часа, като освен това чрез тях би се
установила действителната причина за болката, каквато е бил наличният
15
дивертикулит. Освен че тези допълнителни дейности са били възможни,
според експертизата същите са били и наложителни, предвид наличието на
обективни данни, поставящи под съмнение поставената диагноза „бъбречна
колика“, а именно: продължаващата двудневна болка в корема въпреки
предписаните спазмолитици, от които болката от бъбречна колика би
изчезнала напълно; завишения Ц-реактивен протеин в кръвните изследвания
на ищцата, доказващ възпаление в организма; липсата на патологични
промени в изследванията на урина, каквито би следвало да има при бъбречна
колика; ниското кръвно налягане на ищцата на 13.03.2019 г., като индикация
за интоксикация в организма й. Според медицинската експертиза лекуващите
ищцата лекари не са взели предвид всички тези обстоятелства, макар да са
били длъжни да го сторят според правилата на добрата медицинска практика,
и не са провели необходимите консултации със специалисти – уролог или
нефролог и коремен хирург, а вместо това на 13.03.2019 г. са изписали
пациентката с продължаващи болки и препоръка за консулт с нефролог.
Според вещите лица при наличната симптоматика лекарите не е следвало да я
изписват, а да приключат формално клиничната пътека, за която е била
приета, и да я приемат относно по нова пътека, съответна на актуалните й
оплаквания.
Следователно по делото е доказано противоправното поведение на
лекарите, изразяващо се в неизпълнение на служебните им задължения по чл.
80 от Закона за здравето да предоставят на ищцата качествена медицинска
помощ, основава на утвърдените медицински стандарти и Правилата за добра
медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от ЗСОЛЛДМ,
изискващи адекватна преценка на състоянието на пациента въз основа на
симптомите и съответен медицински преглед и провеждане на необходимите
изследвания и лечение (т. 9.1 и 9.3 от Правилата).
Предвид регламентираната в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция,
според която вината се предполага до доказване на противното, и липсата на
проведено обратно доказване за нейното опровергаване, съдът приема, че
противоправното поведение е виновно.
От медицинските документи и заключението на съдебномедицинската
експертиза се доказват също претърпените от ищцата неимуществени вреди
– болки и страдания от влошеното й здравословно състояние,
диагностицирано като „Дивертикулитис сигме перфоратива. Абсцесус
интраабдоминалис. ПериТ.тис дифуза“, проведеното в друго лечебно
заведение оперативно лечение и възстановителния процес, който не е
приключил напълно. Според експертното заключение развилият се
фибринозно-гноен дифузен периТ.т е довел до постоянно общо разстройство
на здравето на ищцата, опасно за живота, и извършената на 14.03.2019 г.
спешна операция в МБАЛ „Света Марина“-Варна е била животоспасяваща,
респ. без нея изходът за ищцата би бил летален.
От заключението на комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза и свидетелските показания се доказват още и
твърдените съпътстващи физическите болки душевни страдания на ищцата и
негативното отражение на претърпените операции за психичното й здраве и
начина й на живот.
Според експертното заключение в резултат от оперативната
интервенция през 2019 г. ищцата е претърпяла остра стресова реакция, която
16
не е преодоляна напълно въпреки положените усилия, приемани медикаменти
и психологична помощ, и към настоящия момент ищцата продължава да
страда от посттравматично стресово разстройство, характеризиращо се с
непрекъсната тревожност, страх и депресивност, чувство за вина и
непълноценност. Именно актуалните все още психични проблеми при ищцата
са довели до нарушение на качеството й на живот в личен и семеен план, вкл.
затваряне в себе си, неудоволствие от труда и общуването дори с най-
близките. От обсъжданата експертиза се доказва още, че това състояние на
ищцата е преодолимо чрез продължително психотерапевтично лечение в
рамките на поне още 2-3 години.
От свидетелките показания се потвърждават продължаващите психични
страдания на ищцата, установени от експертизата. От гласните
доказателствени средства се установява и трайна промяна в ежедневието на
ищцата, вкл. ограничените социални контакти, избягването на почивки и
екскурзии, намалена трудоспособност и желание за общуване, непрекъснат
страх от последващи усложнения и смърт. Съдът отчита възможната
заинтересованост на свидетелите по смисъла на чл. 172 ГПК, но цени
показанията им като достоверни, доколкото са ясни, точни, последователни и
съответни на останалия доказателствен материал, пресъздаващи преки лични
впечатления на разпитаните лица. Освен това физическото и емоционално
състояние на увредения би могло да бъде възприето най-правдоподобно
именно от неговите близки, които са полагали грижи за него (дъщерите на
ищцата в случая).
От медицинското експертно заключение се доказва и пряката
причинно-следствена връзка между виновното противоправно поведение и
вредоносните последици за ищцата. Според заключението възпалителният
процес при ищцата (т.нар. неусложнен дивертикулит) е започнал на
09.03.2019 г. или 10.03.2019 г. и е можело да бъде установен преди да настъпи
перфорацията на червото, случила се 48-72 часа след проявените болки, както
и да се преустанови възпалителният процес медикаментозно - чрез
спазмолитици и антибиотик. Било е възможно също така да се въздейства и на
усложнения дивертикулит, ако е бил установен в по-ранна фаза, като се
пробие абсцеса, евакуира гнойта и постави локално антибиотик или дренажи.
Нещо повече – дори перфорацията на дивертикула на дебелото черво да е
настъпила на 12.03.2019 г., според медицинската експертиза и на този етап е
можело да се въздейства на възпалението, като се извърши едноетапна
операция, без извеждане на стома и без необходимост от повторна оперативна
интервенция за премахването й. При така установените факти следва, че
противоправното бездействие на лекуващите ищцата лекари в периода
12.03.2019 г. – 13.03.2019 г. е станало причина за настъпилите усложнения в
здравословното й състояние, довели до опасност за живота й и претърпяната
двуетапна операция, първата от която спешна и животоспасяваща. В случай
че лекарите от ВМА-Варна бяха изпълнили служебните си задължения и
установили чрез допълнителни изследвания и консулти действителната
причина за изпитваните от ищцата непрекъснати болки в сочения период
12.03.2019 г. – 13.03.2019 г., вредоносните последици за пострадалата не биха
настъпили в този обем и интензитет.
С оглед наличието на всички елементи от правопораждащия
процесното вземане фактически състав, предявеният иск е доказан по
17
основание.
По отношение на неговия размер, съдът съобрази следното:
Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост, като понятието „справедливост” не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението - ППВС № 4/1968 г.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая справедлив еквивалент
на претърпените неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е поне
търсената сума от 25 000 лв. Същата определя, съобразявайки степента на
увреждането, неговия характер и последици, както и условията, при които е
получено – тежка телесна повреда, получена по време на престой в лечебно
заведение, където пациентът би следва да се чувства сигурен за
здравословното си състояние. Съобразява също претърпените болки и
страдания непосредствено преди развитието на фибринозно-гнойния дифузен
периТ.т и впоследствие, вкл. тяхната продължителност и интензитет, а
именно: непрекъснати болки в продължение на повече от 48 часа, станали
нетърпими с напредване на времето и влошаване на състоянието; душевни
страдания по време на престоя в лечебните заведения и по време на
оздравителния процес; страх от леталния изход, тревожност и притеснения в
тази връзка, както и депресивни състояния, актуални и понастоящем. Отчита
и проведеното двустепенно оперативно лечение, свързано с допълнителни
болки, ограничения и неудобства по време на хоспитализациите и след това,
вкл. дискомфорта от изведената стома и невъзможността за самостоятелно
обслужване, ограничения хранителен режим и останалия белег от операциите.
Съдът взема предвид още, че към момента на застрахователното събитие
пострадалата ищца е била на 50 години, която напреднала възраст неминуемо
засяга с отрицателен знак възможностите за приспособяване на човешкия
индивид към промените в условията му на живот и изградените негови
навици и отделно увеличава продължителността на оздравителните процеси
на телесно и ментално ниво. Отчита също преживените от увредената
неудобства, притеснения и негативни емоции, свързани с лечението и
съпътстващите го ограничения, в т.ч. необходимостта от чужда помощ дори
за ежедневни дейности и физиологични нужди. Съдът съобразява още и
обстоятелството, че е нарушен трайно житейският ритъм на увреденото лице.
Не на последно място съдът отчита и установената продължителност на
оздравителния процес, която за хирургическите интервенции е около една
година, но психичното здраве на ищцата все още не е възстановено и за това
са нужни психотерапевтични консултации поне още 2-3 години.
Имайки предвид така установените обективни факти и общото ниво на
икономическо благосъстояние в Република България към датата на
събитието, съдът приема, че обезщетение в посочения размер на 25 000 лв.
репарира част от действително претърпените от ищцата неимуществени
вреди.
Следователно предявеният частичен иск е доказан и по размер и следва
да бъде изцяло уважен.
На основание чл. 429, ал. 3 във вр. ал. 2, т. 2 КЗ застрахователят
дължи и законна лихва върху обезщетението, считано от 14.11.2019 г.,
когато е уведомен от увреденото лице за настъпилото застрахователно
18
събитие, до окончателното изплащане на задължението. Съдът не споделя
доводите на ищцата за дължимост на лихвата от увреждането, тъй като КЗ (в
сила от 01.01.2016 г.) предвижда специални разпоредби, уреждащи
отговорността на застрахователя и неговата забава, които се различават от
тези, предвидени в ЗЗД относно отговорността на делинкветна. Макар
отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице да е функционално
обусловена от отговорността на застрахования, включително и по отношение
на лихвите за забава, дължими от последния на увредения, чл. 429, ал. 3, изр.
2 КЗ изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение лихви
за забава, като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната
измежду посочените в разпоредбата дати - уведомяването на застрахователя
за застрахователното събитие от застрахования или от увреденото лице или
предявяването на претенцията за обезщетение към застрахователя от
увредения, но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие
(така – решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т.д. № 2466/2018 г., I т.о.).
Затова и претенцията за законна лихва следва да бъде отхвърлена за
периода от 14.03.2019 г. до 13.11.2019 г., вкл.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, направеното
искане и представения списък по чл. 80 ГПК, в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 4700 лв., от
които: 1000 лв. за държавна такса (при цена на иска 25 000 лв.), 1100 лв. за
депозити за вещи лица (500 лв. за СМЕ и 600 лв. за СППЕ) и 2600 лв. за
адвокатско възнаграждение, доказателства за реалното заплащане на което са
представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 21.06.2023
г., съдържащ разписка за получено плащане в брой.
Предвид извода за основателност на предявения иск, разноски на
ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.А.Д. „ОЗК – з.““ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *****, представлявано заедно от А.П.Л. и Р.К.Д., да
заплати на Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: *****, сумата от 25 000 лв.
(двадесет и пет хиляди лева) по предявения частичен иск от сума в общ
размер на 70 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на виновно и
противоправно поведение на лекуващите я лекари в периода от 12.03.2019 г.
до 13.03.2019 г. в Клиника за интензивно лечение на остри отравяния и
токсикоалергии в МБАЛ-Варна към ВМА-София, което поведение
представлява покрит застрахователен риск по сключен между ответното
дружество и лечебното заведение договор за застраховка „Професионална
отговорност“, обективиран в застрахователна полица № 0745-175-2018-00003
с период на валидност от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 14.11.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 469 от КЗ вр. чл.
19
189, ал. 1 от Закона за здравето, КАТО ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на законна лихва за периода от 14.03.2019 г. до 13.11.2019 г., вкл.
ОСЪЖДА „З.А.Д. „ОЗК – з.““ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *****, представлявано заедно от А.П.Л. и Р.К.Д., да
заплати на Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: *****, сумата от 4700 лв.
(четири хиляди и седемстотин лева) за сторените разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните
им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
20