РЕШЕНИЕ
№ 1324
гр. Варна , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Г. Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501279 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, вр. Чл.17 от Закона за защита срещу
домашното насилие.
Производството е образувано въз основа на въззивна жалба подадена от С. Т. И., чрез
пълномощник адв. С. Р., срещу постановеното решение №261242/09.04.2021г. на ВРС, по гр.д.
№1948/2021г., в частта с която не е уважена подадената от С. Т. И., действаща лично и като
законен представител на малолетното дете Я. Ю. Я. молба за налагане на мерки за защита от
домашно насилие по чл.5, ал.1,т.3 от ЗЗДН, спрямо Ю. Я. Я. поради извършен на 08.02.2021г. акт
на домашно насилие, като се забрани на Ю.Я. да приближава жилището и местата за социални
контакти и отдих на молителите за срок от една година, а именно: адреса, на който живеят
молителката и детето- гр. Белослав, ул. „*****“ №*, детската градина, която посещава детето – гр.
Белослав, ул. „***“ №*, ОДЗ «Щастливо детство» и да се определи временно местоживеене на
детето Я. при пострадалия родител – С.И..
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановена в нарушение на процесуалния закон. Съдът не е разгледал всички наведени в молбата
твърдения за претърпяното от молителката и детето домашно насилие и не е изложил мотиви по
тях. Не са разгледани и обсъдени в тяхната съвкупност и цялост всички събрани по делото
доказателства, поради което са направени неправилни и необосновани изводи. С неуважаване на
своевременно направено искане за изслушване на детето Я., съдът е допуснал процесуално
нарушение. Съдът не е взел предвид и изложеното от социалния работник в представеният по
делото социален доклад. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което
молбата да бъде изцяло уважена.
Въззиваемият Ю.Я. в писмен отговор, оспорва основателността на жалбата.
ДСП Девня не е изразила становище по жалбата.
Съдът след извършена служебна проверка за валидност и допустимост на обжалвания
1
съдебен акт, намира същия за действителен и постановен при наличие на процесуалните
предпоставки, за което съдът следи служебно. По неговата правилност и обоснованост и
предметните предели на произнасянето, съобрази следното:
Производството пред районен съд е образувано по молба на С.И., действаща лично и като
майка и законен представител на Я.Я. за налагане на мерки по ЗЗДН срещу Ю.Я..
На основание чл.9, ал.3 ЗЗДН като доказателства по делото са приложена декларации от
молителката С.И., лично за нея и като майка и законен представител на детето Я. за осъществено
спрямо тях домашно насилие, с твърдения идентични на описаните в исковата молба.
Между страните не е спорно, че молителката С.И. и Ю.Я. са родители на детето Я., родена
на ****г. През 2017г. отношенията между родителите се влошили, като между тях са били
образувани множество производства по ЗЗДН. След прекратяване на производствата С. и Ю.
отново заживели заедно като фактическата им раздяла е настъпила на 08.02.2021г. Производство
по чл. 127, ал.2 СК с определение от 23.03.2021г. упражняването на родителските права е
предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения.
На 08.02.2021г. между страните по делото е възникнал скандал, като съгласно представения
протокол, съставен по реда на ЗМВР служители на МВР са посетили жилището на страните и Ю.Я.
е бил предупреден да не отправя закани и заплахи спрямо С.И..
По делото са представени докладни записки, съставени от служители на ПУ Белослав и
Аврен.
В представеният по делото социален доклад, изготвен от ДСП Девня се посочва, че детето
Я. живее с майка си в гр.Белослав, ул. “*****“, като ползват част от втори етаж от къща, в която
живеят родителите на молителката С.И. и синовете й Т. и Г.. По наблюдение от социален
работник, детето Я. се страхува от баща си, въпреки, че не го вижда. Разстройва се при
разговорите с него по телефона. След заживяването си в гр.Белослав детето е спокойно.
По делото са ангажирани и гласни доказателства.
От показанията на разпитаните в първоинстанционното и въззивното производство
свидетели се установява, на 08.02.2021г. в късния следобяд около 17:00- 18700 часа, между
страните е възникнал скандал, след което ответникът напуснал семейното жилище за няколко
часа, а молителката се обадила на телефон 112. Пристигнали представители на полицията, които
съставили протокол за предупреждение на Ю.Я., а С.И., заедно с Я. напуснала жилището. Всички
свидетели посочват, че скандалът е станал в присъствие на детето, както и че то било разстроено и
плачело. Според свидетелката Я. /сестра на ответника/ детето било по-скоро стресирано от
полицаите. След скандала молителката напуснала заедно с детето жилището и се преместила да
живее при родителите си, в друго населено място. Според свидетеля Й./ баща на молителката И. и
дядо на Я./, детето било много разстроена и се страхувало от баща си. Един два дни, след като
отишло да живее в дома на свидетеля, то постепенно се успокоило.
От съвкупния анализ на събраните гласни и писмени доказателства съдът намира за
доказано, че на 08.02.2021г. по отношение на молителите е осъществено психическо насилие от
страна на ответника. Съгласно чл.13, ал.2, т.3 и ал.3 ЗЗДН, декларацията от молителя по чл.9, ал.3
ЗЗДН е доказателствено средство относно изложените в нея обстоятелства. Представените
декларации, съдържат твърдения за упражнено спрямо молителите насилие от страна на ответника
на посочената дата. Описаното в декларациите кореспондира с установеното по преписката,
образувана от РУ на МВР Белослав, както и с показанията на разпитаните по делото свидетели.
От ангажираните от ответника доказателства не се опровергават твърденията на
молителите в представените декларации и от представените от тях доказателства.
Въз основа на анализа на всички доказателства по делото, настоящият състав на съда
намира, че по безспорен начин е установено осъществяването на акт на домашно насилие под
формата на емоционално и психическо насилие. От доказателствата се установява, че на
2
08.02.2021г. в с. Аврен, ул. „****“ № * в дома на страните по време на вечеря Ю.Я. поискал от
молителката С.И. допълнително още хляб на масата. Отказът на С.И. да му подаде хляб разгневил
ответника, той взел пълна чиния с храна и я хвърлил на пода. Детето на страните присъствало на
инцидента, разстроило се и започнало да плаче.
С оглед на горното съдът приема, за доказано, че на 08.02.2021г. въззиваемият е извършил
домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН спрямо молителите. Независимо от влошените
отношения на С.И. и Ю.Я., както и това каква е причината за влошаването им и какъв е конкретния
повод за конфликта, съдът приема, че поведението на ответника и отношението му към
молителката в присъствието на детето Я., така както е изложено в декларациите по чл.9, ал.3
ЗЗДН, надхвърля рамките на допустимото поведение.
Въззивният съд счита, че ВРС правилно е приел молбите за налагане на мерки по ЗЗДН за
основателни.
С оглед установените форми на домашно насилие, районния съд правилно е наложил
мярката предвидена в чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН – задължаване на ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо молителите и налагане на глоба. Същите са подходящи за
постигане на възпитателния ефект и достатъчна ответникът да преосмисли поведението си и за
нормализиране на отношенията между страните. Съдът отчита, че скандалът е възникнал по битов
повод и макар, че поведените но въззиваемия е предизвикало страх у детето, то не е застрашило
здравето и живота на молителите. Страните живеят в различни населени места, като налагането на
мярка за забрана Ю.Я. да се приближава до жилището и местата за социални контакти на
молителите не е в интерес на непълнолетното дете на страните. Налагането на такава, предвид
установения интензитет и вид на осъщественото насилие, не е в интерес на детето, тъй като би
възпрепятствало осъществяването на определения от съда режим на лични отношения на детето и
неговия баща и би довело до отчуждаване между тях.
Предвид изложеното, решението на ВРС, следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на въззиваемия ЮЛ. ЯН. ЯН.,
следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски, доказани в размер на 400
лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261242/09.04.2021г. на ВРС, постановено по гр.д. №
1948/2021г.
ОСЪЖДА С. Т. И., ЕГН ********** да заплати на Ю. Я. Я. , ЕГН **********, сумата от
400лв., представляваща сторени разноски във въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3