О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260136
гр. Пловдив, 09.03.2021 г.,
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав,
на девети март две хиляди двадесет и първа година, в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН
ГАНЕВ
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТО КРАЧОЛОВ ВЧНД
№
103 по описа за 2021 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 440 ал.2 НПК.
С определение № 260204 от 11.02.2021 г. по ЧНД № 217/2021 г. Пловдивският
окръжен съд е оставил без уважение молбата на И.С.И. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказание в размер на 20
години Лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 465/2010 г. по описа на
Окръжен съд Хасково.
Недоволен от така посоченото определение
е останал осъденият, който чрез своя защитник го е обжалвал с искане то да бъде
отменено и неговата молба да бъде уважена.
Лишеният от свобода е депозирал
собственоръчно написана жалба, която обаче правилно е приложена от
първостепенния съд към делото с преценката, че е просрочена.
Началникът на Затвора в *и Окръжна
прокуратура Пловдив не са взели становище по жалбата.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивната инстанция
счита, че в атакуваното определение обстойно е проследено поведението на
осъдения И.С.И. и протичането на корекционния процес.
Правилно е прието, че И.И. търпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА в Затвора *в размер на 20
години, при първоначален СТРОГ режим, наложено му по НОХД № 465/2010 г. на
Окръжен съд Хасково за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.3 от НК, за
това че е причинил смъртта на майка си.
За начало на наказанието се счита датата 26.04.2010 г.,
със зачетено приспадане на предварително задържане, като от 30.09.2010 г.
осъденият е постъпил в Затвора. След влизане на присъдата в сила на 22.12.2011 г.,
той е поставен на СТРОГ режим. Придобил е право на условно предсрочно
освобождаване, считано от 26.04.2020 г., когато е изтърпял половината от наложеното
наказание.
Според становището на Началника на Затвора *, приложения
доклад и справка, осъденият не приема отговорност за извършеното деяние, отрича
да е извършил престъплението, счита се за набеден, не осъзнава факторите,
довели до деянието, не приема присъдата за справедлива, не изразява особено
съжаление към жертвата.
Интелектуалното му ниво е около средното, съответства
на нивото на образованост, има амбиции и желание за по-добър статус в затворническата
йерархия, поради което конфликтните взаимоотношения са израз на противоречието
между желание и възможности. Свръхактивен, неоснователно претенциозен, лесно
влиза в конфликти, общува с малък кръг лишени от свобода, предимно от същата
стая. Обикновено е добронамерен, но при провокация реагира импулсивно и
агресивно. Към служителите се отнася с нужното уважение. Проявява активност и
съдейства при водената корекционна работа, като при разговори се наблюдават
известни криминални нагласи в мисленето и поведението.
Посочено е, че лишеният от свобода има изградени
трудови навици. Устроен е на работа в затвора и дълго време е работил в
обособеното производство. В момента е спрян от работа, но има отработени 1078
дни. Участва в провежданите мероприятия в групата. До момента 9 пъти е
нарушавал установените правила и норми, за което има наложени наказания, три от
които все още са активни.
Награждаван е 7 пъти за участие в групови програми,
добро изпълнение на трудовите норми и примерно поведение.
При първоначалното определяне на риска от рецидив, при
осъдения И. е отчетен среден към висок такъв, с измерение 76 т., като след
подаване на молбата за условно предсрочно освобождаване е изготвена нова оценка
на риска, с отчитане на понижение, но запазване на средни стойности – 59 т.
Констатирано е, че все още не са постигнати целите в пълен обем в зоните: отношение
към правонарушението, умения за мислене, жилищно устройване и взаимоотношения.
Рискът от вреди в обществото също е преценен като среден към висок. Потвърдени
са първоначалните опасения във връзка с въпросите на контрола и с нарушение на
задълженията.
Въз основа на това е изразено становище, че не са
налице положителни промени в нагласите и мисленето на осъдения и прогнозата за
живот на свобода е по-скоро неблагоприятна. В негативен план се явяват липсата
на собствено жилище и каквито и да е взаимоотношения с близките и с децата му.
Предвид на това, Началникът на Затвора *изразява становище, че целите по
поправяне и превъзпитание не са изпълнени в пълен обем и с осъдения трябва да
се работи още.
С оглед на установената по-горе безспорна фактическа
обстановка, напълно правилно първоинстанционният съд е преценил, че в случая не
са налице основания осъденият И.И. да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от наказанието,
наложено му по НОХД № 465/2010 г., по описа на Окръжен съд Хасково.
Пловдивският апелативен съд
изцяло споделя становището в атакуваното определение, че доказателства за поправянето му не са в достатъчен
обем, позволяващ извод за предсрочно освобождаване. Действително е необходимо
корекционният процес да продължи и с осъдения да се работи още в четирите
проблемни зони
Абсолютно правилен е изводът на Пловдивския окръжен
съд, че при освобождаване към този момент, на практика ще се направи драстична
редукция на наложеното наказание, което ще компрометира самото наказване.
И пред настоящата инстанция се поддържа доводът, позовавайки
се на решение на ЕСПЧ, според който при условията в местата за лишаване от
свобода в България, осъденият обективно не би могъл да изпълни изискванията за
условно предсрочно освобождаване. Предпоставките, при които лишен от свобода
може да бъде освободен изчерпателно са регламентирани в закона и те не зависят
от условията в затвора или организацията по изтърпяване на наказанията.
Напълно неоснователно е възражението, че на И.И. не му
е дадена възможност да се поправи. Същият е бил устроен на работа и дълго време
е работил. Не е без значение и обстоятелството, че той неколкратно е наказван,
като три от наложените санкции все още са активни.
Предвид на всичко изложено по-горе
законосъобразно първоинстанционният съд е стигнал до извода, че към настоящия
момент И.И. все още не е дал доказателства за поправянето си и не е налице
настъпила трайна и необратима промяна в него по време на изтърпяване на
наказанията.
Следователно не е налице втората
кумулативно изискуема предпоставка, освен тази свързана с необходимостта от
изтърпяване на необходимия срок от наложеното наказание, визирано в чл. 70 ал.
1 НК.
Поради това настоящата инстанция
намира, че не са налице предпоставките, посочени в хипотезата на чл.439а НПК,
от които да се направи положителен извод, че е дал доказателства за своето
поправяне.
Предвид изложеното и Пловдивският апелативен съд намира,
че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260204 от 11.02.2021 г. по ЧНД №
217/2021 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.