Р Е Ш Е Н И Е
№ 260988
23.11.2021г. гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав на четиринадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ТОДОРКА МАВРОДИЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №2374 по описа за 2020 година,
намери за установено следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл.95, ал.1 ЗАПСП.
Делото е образувано по искова молба на Н.Т. – гражданин
на ФР Германия, със съдебен адрес:*** – чрез адв.Д.Г.
против „Крис – кар“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Чернишевски”№18.
Ищецът твърди, че е професионален фотограф и автор на
един брой фотографско изображение – снимка „********** ****“, която е
разгласена в авторския му уеб сайд за професионални
фотографии „*********“. Твърди още, че на 21.02.2020г. установил, че ответникът „Крис – кар“ЕООД, който извършва туроператорска дейност, е
използвал въпросната фотография за реклама на организирана от него екскурзия „МАЙСКИ
ПРАЗНИЦИ В Б И Ц“. Рекламата била налична в платформата „“ още към
23.10.2019г., поради което ищецът предполага, че фотографията му е използвана
през времето от 23.10.2019г. до 04.03.2020г. Посочва, че към 18.05.2020г.
снимката продължава да фигурира на сайта на ответника, но за реклама на друга
екскурзия – „Перлите на Адриатика – Б, К, Д. от П“.
Ищецът твърди, че под никаква форма не е давал съгласие процесната фотография да бъде ползвана от ответника, както
и че последният никъде не е отбелязал кой е авторът на изображението. На
30.03.2020г. Т. поканил дружеството да разрешат спора извънсъдебно, но не
получил съдействие за това. Счита, че с действията си ответникът е нарушил
правата му по чл.18, ал.1 вр. с ал.2, т.1-3 и 6 и
чл.19 от ЗАПСП, както и правото му да иска да бъде отбелязан по подходящ начин
като автор на произведението – чл.15, ал.1, т.4 от ЗАПСП.
Ищецът твърди, че в пряка причинна връзка с поведението
на ответника е пропуснал да реализира доход под формата на възнаграждение за
творчеството и труда си, какъвто би получил, ако беше предоставил чрез договор
своята фотография за ползване. Заявява още, че е претърпял финансова загуба в
размер на 420,00 лева, от които: 400,00 лева – платени адвокатски услуги за
доброволно уреждане на спора и 20,00 лева – такса за обезпечение на доказателства
чрез нотариус.
Поддържа се, че ищецът е претърпял и неимуществени вреди,
тъй като тежко е преживял поредната кражба на труда му – чувствал се е унижен,
подценен, с натоварена психика от постоянното следене в интернет дали някой не
му краде произведенията.
По изложените в исковата молба подробни съображения от
съда се иска да осъди ответника да заплати на ищеца сумите: 1057,27 лева,
представляващи обезщетение за пропуснати ползи от използваната от ответника
фотография; 68,72 лева – законна лихва върху посочената главница за периода от
23.10.2019г. до 12.06.2020г.; 420,00 лева, представляващи претърпяна загуба под
формата на платено адвокатско възнаграждение за извънсъдебна помощ и нотариални
такси; 500,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претендирани
частично от обща сума в размер на 1000,00 лева; законна лихва в размер на 31,39
лева, за периода от 21.02.2020г. до 12.06.2020г., изчислена върху главницата
500,00 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Крис – кар“ЕООД чрез пълномощника адвокат Ат.Д. е подал писмен
отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Навеждат се
следните възражения: фотографията „********** ****“ няма художествен характер и
не е годен обект на авторското право; ищецът не доказва, че е автор на процесната фотография; ако съдът приеме, че Т. е автор, да
се счита, че той сам е осигурил по безжичен път достъп на неограничен кръг лица
до фотографията, без да я защити с посочване на нейното авторство, цена за
ползване, възможност за закупуване или ползване, които действия според
ответника следва да се тълкуват като съгласие /разрешение/ от страна на ищеца
фотографията му да бъде използвана неограничено от трети лица; ответникът е
използвал фотографията единствено с информационна цел и без връзка с
осъществяваната от него търговска дейност, поради което приложение следва да
намери чл.24, ал.1, т.7 от ЗАПСП; при условия на евентуалност се застъпва
становище, че поради пандемичната обстановка за процесния период на практика дружеството не е осъществявало
дейност и не се е ползвало от конкретни фотоси; претендираното
обезщетение за пропуснати ползи е прекомерно по размер и недоказано; претендираното обезщетение за неимуществени вреди е силно
преувеличено, не е ясно в какво се изразяват твърдените болки и страдания.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, намира за
установено следното:
Съгласно чл.95, ал.1 ЗАПСП който наруши авторско право,
сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на
носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право
на използване. Обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от нарушението /ал.2/. Приложими са правилата за деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД, поради което за да
бъде уважен иска по чл.95, ал.1 ЗАПСП, е необходимо да са налице следните кумулативни
предпоставки: нарушаване на авторското право, чиято защита се търси, претърпяна
вреда и причинно-следствена връзка между вредата и нарушението, които следва да
се установят от ищеца, както и виновно поведение на нарушителя, което се
предполага до доказване на противното.
В конкретния случай се установява по безспорен начин, че ищецът
е публикувал на своя страница в интернет – www.samfinity.com фотографии, сред които и процесната, озаглавена “***”. Фотографията
е публикувана в неговото професионално портфолио с описание, от което става
ясно, че той е авторът на изображението. След текста са публикувани призивите
„вземете го на стената си” и „купете онлайн лиценз”.
Ответникът не оспорва твърдението, че извършва
туроператорска дейност и във връзка с търговската си дейност използва сайта https://kristour.com/,
като организира екскурзии до Черна гора. Не е оспорен и факта, че на сайта на
дружеството през периода 23.10.2019г. – 12.06.2020г. е била публикувана
фотография подобна на тази на ищеца във връзка с онагледяване на предлагана
туристическа дестинация.
Приетата експертиза на вещото лице П.Т. установява, че Н.Т.
е посочен като автор на изображението. Той притежава суровия RAW файл на процесната фотография, който е бил предоставен за
изследване и който представлява оригиналът на точно определен кадър, генериран
от съответния фотоапарат в момента на заснемането. В този смисъл суровият файл
свидетелства за авторството и за правото на собственост върху съответната
фотография. За да установи /разгледа/ суровите файлове на ищеца, с които е
заснета процесната снимка, на вещото лице е бил
предоставен линк към тях и парола за достъп.
В заключение експертизата посочва, че Н.Т. е автор на процесното изображение, както и че фотографията с
наименование „***”, поместена в галерията на Т. и тази, използвана от
ответника, са идентични.
Съдът не споделя възраженията на ответната страна, че
фотографията на ищеца няма художествен характер и не е годен обект на
авторското право. Фотографията е обект на авторско право по смисъла на чл.3,
ал.1, т.7 от ЗАПСП и е резултат от творческа фотографска дейност, което се
потвърждава и от вещото лице, което е установило наличие на шест броя файлове с
визуализация на процесната снимка, от които след
обработка е получено крайното изображение.
Авторът е разгласил своето произведение в интернет
пространството чрез публикуването му в авторски сайт, което е регламентирано в пар.2, т.1 от ДР на ЗАПСП, довеждайки го до знанието на неограничен
кръг лица. Тази форма на използване на произведението е изключително право на
неговия автор съгласно чл.18, ал.2 от ЗАПСП.
Като неоснователно следва да се приеме и възражението, че
ответникът не носи отговорност за нарушението на авторското право на ищеца, тъй
като ползването на фотографията е осъществено в хипотезата на чл.24, ал.1, т.7
от ЗАПСП. Ответникът не доказва приложимостта на посочената хипотеза, доколкото
става дума за фотографско изображение, а не за произведение, постоянно изложено
на улици, площади и други обществени места.
Не може да се сподели доводът на ответната страна, че
публикуването на изображението в сайта на ищеца и достъпът до него от
неограничен кръг лица, автоматично дава право на всяко трето лице да го ползва
без съгласието на автора. В настоящия случай „Крис – кар“ЕООД
чрез лицето, което го представлява и/или негови служители е използвал
фотографията на Т. без негово съгласие и
то непосредствено във връзка с извършваната търговска дейност – за онагледяване
и реклама на предлагани екскурзии до мястото, заснето на кадъра. Не са
ангажирани доказателства, които да оборват презумпцията за вина, регламентирана
в чл.95г от ЗАПСП.
С оглед на изложеното съдът приема, че са налице всички законови
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника: ищецът като автор на процесната фотография е претърпял имуществена вреда под
формата на пропусната полза от неполучено възнаграждение от предоставяне на
ползването; тази вреда е в пряка причинна връзка с извършеното от ответника
нарушение на авторското право чрез използване на снимката посредством
публичното й показване с търговска цел и без съгласието на автора за процесния период; виновно поведение на ответника, доколкото
не се доказа противното.
Размерът на дължимото обезщетение за пропуснати ползи от
неполучено авторско възнаграждение следва да се определи въз основа на приетата
експертиза. Вещото лице Т. е определил средна пазарна цена за използване на
фотографското изображение в Германия в размер на 540,00 евро или 1056,15 лева, на
база представена от ищеца таблица MFM, създадена от Съюз на професионалните
търговци на фотографии в Германия. В съдебно заседание вещото лице посочва, че
ценоразписът не е променян през годините, наблюдение за което има от работата
си като вещо лице по подобен тип дела. Дали ищецът членува или не в посочения
професионален съюз е обстоятелство ирелевантно за
спора, поради което възражението на ответника в този смисъл се приема за
неоснователно. Ето защо искът за обезщетение за пропуснати ползи ще се уважи в
доказания размер от 1056,15 лева, а за разликата над този размер до пълния
предявен размер от 1057,27 лева ще се отхвърли.
Съгласно чл.84 от ЗЗД при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което претенцията за
лихва върху присъдената главница за периода от 23.10.2019г. до 12.06.2020г. ще
се уважи до размер на 68,65 лева, изчислен с помощта на електронен калкулатор.
За разликата над този размер до пълния претендиран
такъв от 68,72 лева претенцията ще се отхвърли като неоснователна.
В заседанието, в което е даден ход на делото по същество
е предоставена възможност на страните да представят писмени защити по същество
в 10-дневен срок. В този срок са постъпили писмени бележки от пълномощника на
ищеца - адв.Д.Г., който за първи път в процеса е заявил
искане за присъждане на лихва върху главниците, считано от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. Ищецът може да заяви искане за присъждане на
изтекли лихви във всеки момент в хода на първоинстанционното
производство до приключване на съдебното дирене /чл.149, ал.1 от ГПК/. След
приключване на съдебното дирене, в устните състезания по делото страните
излагат становището си по фактическите и правни доводи , без да могат да
въвеждат нови искания, да изтъкват нови факти или да представят нови
доказателства /чл.147 от ГПК/. Ето защо искане за присъждане на изтекли лихви
не може да бъде въведено нито по време на устните състезания, нито в писмената
защита. В този смисъл са постановени Решение №474/14.01.2013г. на ВКС по
гр.д.№1499/2011г., 4 г.о. и Определение №376/02.07.2018г. на ВКС по
ч.т.д.№272/2018г., 2 т.о.
По тази причина искането на ищеца за присъждане на лихва
върху главницата 1056,15 лева, считано от подаване на исковата молба, не
подлежи на разглеждане.
Представени са от ищеца договор за правна защита и
съдействие и платежен документ /приложени на л.74 и 75 от делото на Софийски
градски съд/. Договорът установява, че Т. е направил разноски за защита на
правата си срещу ответника в размер на 400,00 лева – платено адвокатско
възнаграждение за откриване на нарушителя на авторските му права, квалификация
на нарушението и обезпечаване на доказателствата. Тази имуществена вреда е в
пряка връзка с нарушението и подлежи на обезвреда,
поради което искът за вреди в тази му част следва да бъде уважен.
От съдържанието на платежния документ на стойност 124,80
лева за платена нотариална такса от дата 31.03.2020г. не се установяват
направени от ищеца разходи във връзка със защитаваното авторско право в
настоящия процес. Ето защо претенцията за сумата от 20,00 лева, за която се
твърди да е платена за обезпечаване на доказателства, ще се отхвърли като
неоснователна.
По делото не се събраха каквито и да било доказателства в
подкрепа на твърденията, че ищецът е претърпял описаните в исковата молба
неимуществени вреди от извършеното от ответника нарушение. Ето защо тази
претенция ще се отхвърли като недоказана по основание. В случая не е приложима
разпоредбата на чл.95а от ЗАПСП, която посочва начина за определяне на размера
на обезщетението само при доказан по своето основание иск.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената
част от исковете. Ищецът е направил разноски в общ размер на 1383,10 лева, от
които: 83,10 лева – държавна такса, 300,00 лева – възнаграждение за вещо лице и
1000,00 лева – адвокатско възнаграждение. Предвид защитавания материален
интерес и действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намира
възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за неоснователно. Ето защо и предвид уважената част от
претенциите, на ищеца ще се присъдят разноски по съразмерност в размер на 1015,00 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника ще
се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Направените от
страната разноски са в размер на 300,00 лева – платена адвокатско възнаграждение,
ето защо дължимите разноски по съразмерност са 80,00 лева.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Крис – кар“ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Чернишевски”№18 да заплати на Н.Т., роден на ***г.,
гражданин на ФР Германия с адрес: ***, със съдебен адрес:*** – чрез адв.Д.Г., сумите: 1056,15
лева - обезщетение за пропуснати ползи, както и 400,00 лева – обезщетение за претърпяна загуба /платено адвокатско
възнаграждение/ от неправомерно използване на фотографията “***”; 68,65 лева, представляваща
законна лихва върху главницата 1056,15 лева, дължима за периода 23.10.2019г. -
12.06.2020г.; 1015,00 лева –
разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ претенциите: за обезщетение за пропуснати ползи
за разликата над 1056,15 лева до 1057,27 лева; за обезщетение за претърпяна
загуба за разликата над 400,00 лева до 420,00 лева и за лихви върху главницата
1056,15 лева за разликата над 68,65 лева до 68,72 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Т., роден на ***г., гражданин на
ФР Германия с адрес: ***, със съдебен адрес:*** – чрез адв.Д.Г.
против „Крис – кар“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Чернишевски”№18
иск за сумата 500,00 лева, претендирани частично от
1000,00 лева като обезщетение за неимуществени вреди от неправомерно използване
на фотографията “***”, както и претенцията за
присъждане на лихва върху тази сума в размер на 31,39 лева, начислена за
периода 23.10.2019г. - 12.06.2020г.
ОСЪЖДА „Крис – кар“ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Чернишевски”№18 да заплати на Н.Т., роден на ***г.,
гражданин на ФР Германия с адрес: ***, със съдебен адрес:*** – чрез адв.Д.Г. сумата 1015,00 лева – разноски съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н.Т., роден на ***г., гражданин на ФР Германия с адрес: ***, със
съдебен адрес:*** – чрез адв.Д.Г. да заплати на „Крис
– кар“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.”Чернишевски”№18 сумата
80,00 лева – разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: