№ 11312
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20221110137413 по описа за 2022 година
Предявени са от /ФИРМА/, ЕИК срещу П. Д. Н., ЕГН
**********, при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД,
вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, за признаване на
установено в отношенията между страните, че П. Д. Н.
дължи на ищеца, сумите за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
14.01.2021г., издадена в производството по ч.гр.д. №
64387/2020г. по описа на РС – гр.София, 45-ти състав, както
следва: сумата в размер на 2000,00 лв., представляваща
неизплатена главница по договор за издаване на
револвираща международна кредтна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит по разплащателна сметка
№ 002СС-R-006023/16.04.2014г., ведно със законна лихва от
1
18.11.2020 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в
размер на 1820,27 лв., за периода от 19.05.2015 г. до
12.03.2020 г., наказателна лихва в размер на 284,78 лв., за
периода от 08.06.2015 г. до 12.03.2020 г., непогасена
договорна лихва в размер на 64,20 лв., за периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., непогасена договорна лихва в
размер на 187,44 лева, за периода от 14.05.2020г. до
10.11.2020г., законна лихва в размер на 3,89 лева, за периода
от 11.11.2020г. до 17.11.2020г., такса в размер на 39,00 лв., за
периода от 16.04.2014 г. до 18.11.2020 г., разноски за
връчване на покана в размер на 60,00 лв., за периода от
27.10.2020 г. до 18.11.2020 г. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че между страните е сключен
процесния договор, като на 16.04.2014г. ответницата
получила кредитна карта и ПИН-код за нея в запечатан
плик, като за предаването бил подписан Протокол за
получаване на международна револвираща кредитна карта
с чип „Mastercard YES Без Депозит“ от 16.04.2014г. Твърди,
че за всички суми съобразно кредитния лимит, усвоени от
ответника, последният има право на гратисен период, само
при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен
период той погаси задълженията си до пълния размер,
формирани през него, като при непогасяване, но не по-
късно от датата на падежа на съответния отчетен период,
кердитополучателят заплаща лихва, формирана от БЛП,
коригиран с коефициент за пазарна среда в сегмента
кредитни карти за български левове, увеличен с надбавка
2
съгласно Тарифа за таксите и комисионните на Банката.
Поддържа, че към момента на подписване на договора
БЛПкк бил в размер на 7,73% годишно. Поддържа, че при
непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен
период на минимална погасителна вноска или
надвишаване на разрешения текущ разполагаем кредитен
лимит, титулярът заплаща на Банката върху непогасената
част на минималната погасителна вноска, респективно
върху надвишението на ТКЛ за дните на просрочие
наказателна лихва /т.9 от договора/, в размер на лихвата по
т.8 от договора плюс наказателна надбавка в размер на
10,02 пункта за надвишение на ТКЛ, респективно за
просрочена минимална погасителна вноска лихвата по т.8
от договора, плюс наказателна надбавка в размер на ½ от
наказателната надбавка за надвишение на ТКЛ. Твърди, че
ответника не изпълнил задълженията си да погасява
кредита, съгласно договореностите между страните, като
бил в просрочие, считано от 19.12.2016г. – общо 1429 дни
към 18.11.2020г., поради което и Банката на основание
Раздел XI „Просрочени плащания“ от ОУ на /ФИРМА/ за
ползване на револвиращи международни кредитни карти
MasterCard и Visa, неразделна част от договора, обявил
същият за предсрочно изискуем. Ищецът, чрез ЧСИ С.Я.
изпратил до ответника покана, с която уведомил ответника
за предсрочната изискуемост на кредита и с която
предоставил срок за доброволно изпълнение, но в дадения
срок, ответникът не заплатил процесните суми, което
3
предопределило правния интерес му интерес от
предявяване на исковете. Моли за уважаването им.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват по основание
и размер. Оспорва процесния договор, с доводи, че не е
подписван от ответника, и че не е получавал кредитна
карта, както и не е усвоявал суми по договора. Прави
правопогасяващо възражение за давност. Моли за
отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът „/ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Д., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът П. Д. Н., редовно
призован, не се явява, представлява от адвокат Д., която
поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235, ал.2 от ГПК и чл. 12 ГПК приема от фактическа и
правна страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от легитимна
страна, в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
4
от ГПК в производството по ч.гр.д. 64387/2020г. по описа на
РС – гр.София, в срока по чл. 415 от ГПК, и при подадено в
срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.
В конкретиката на случая, от представения по делото
Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит
(овърдрафт) по разплащателна сметка 002СС-R-
006023/16.04.2014г., се установява, че Банката, като
кредитодател е предоставила на П. Н. правото да ползва
Кредитен лимит в размер на 2000 лева под формата на
овърдрафт с използване на всяка от картите, издадени към
сметката на титуляра при условията и по реда, предвиден в
Общите условия на Банката за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип
MasterCard и Visa. В чл. 3 от договора страните
договорили, че срокът за ползване и погасяване на
Кредитния лимит е до 16.04.2016г., като същият се
подновява автоматично, при условията на т.19.1.1 от
Общите условия, а именно срокът се удължава всеки път,
за нов едногодишен срок, до момента на изричното
прекратяване на договора по реда на т.19.2.1 от Общите
условия: едностранно с отправено писмено предизвестие от
титуляра, получено от Банката тридесет дни преди
изтичане на текущия срок на договора или с тридесет
дневно предизвестие по всяко време на срока на договора;
или едностранно от Банката с 60 дневно писмено
5
предизвестие до титуляра; без предизвестие, при
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по
договора, или на други основания, посочени в Общите
условия. В т.8 от договора страните договорили, че при
непогасяване на пълния размер на дебитното салдо,
титулярът заплаща на Банката лихвен процент, коригиран
с коефициент за пазарна среда в сегментни кредитни карти
– БЛПкк в размер на 7,73% годишно, към момента на
подписване на договора, като лихвата се начислява върху
непогасените суми по всяка отделна транзакция за
действителния брой дни, считано от датата на
регистриране на операцията в картовата система на
банката до датата на погасяването.Към датата на
сключване на договора годишната лихва е в размер, както
следва: БЛПкк плюс надбавка от 10,91 пункта-за дебитни
салда, формирани в резултат на ПОС-транзакции или
7,73%+10,91=18,64% годишно, или БЛПкк плюс надбавка
от 12,71 пункта – за всички останали дебитни салда по
сметката или 7,73+12,71=13,44% годишно. В т.9 от договора
страните договорили, че при непогасяване до датата на
падежа на съответния отчетен период, посочен в
извлечението по картовата сметка на минималната
погасителна вноска или надвишаване на текущия
разполагаем кредитен лимит, кредитополучателят заплаща
на банката наказателна лихва, съгласно Общите условия,
както следва: за надвишен разполагаем кредитен лимит – в
размер на лихвата по т.8 от договора, плюс наказателна
6
надбавка в размер на 10,02 пункта лихвен процент, а за
просрочена минимална погасителна вноска – в размер на
лихвата по т.8 от договора, плюс наказателна надбавка в
размер на ½ от наказателната надбавка за надвишение на
текущ разполагаем кредитен лимит.
В т.13.1 от Общите условия на Банката, последната
има право да обяви кредита за предсрочно изискуем след
писмено уведомление до титуляра, в случай, че той не
извърши което и да е плащане в срок, по-дълъг от пет
работни дни. По делото са налице доказателства, че
банката е връчила такова уведомление чрез ЧСИ на
09.10.2020г., с предоставен едноседмичен срок за
погасяване, като след изтичането му ще счита кредита за
изцяло предсрочно изискуем.
Изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, която
като компетентно изготвена и съотносима на останалия
приет по делото доказателствен материал се възприема
изцяло от съда, установява, че кредитът е в просрочие от
19.12.2016г. до 18.11.2020г., като банката е обявила
предсрочната изискуемост на кредита на дата 11.11.2020г.
съгласно т.13.2 от ОУ ползваният овърдрафт става
автоматично изцяло и предсрочно изискуем и когато е
налице забава в плащането на което и да е изискуемо
задължение за срок по-дълъг от 150 календарни дни.
Вещото лице е установило, че банката съгласно
задълженията си по договора и по искане на ответника е
7
открила и водила на нейно име разплащателна сметка с
IBANBG63FINV********BGN0YRLE и е издала
револвираща международна кредитна карта. Съгласно
експертизата и приетата по делото справка за движението
по сметката в периода от 20.04.2014г. до 06.12.2016г.
ответникът е усвоявал различни суми, като са
констатирани и погасявания, както следва: на 21.05.2014г.
сумата от 100,00 лева, на 18.06.2014г. сумата от 1500 лева,
на 08.07.2014г. сумата от 490,00 лева, на 30.07.2014г. сумата
от 1000 лева, на 11.09.2014г. сумата от 100 лева, на
15.10.2014г. сумата от 100,00 лева, на 12.11.2014г. сумата от
200,00 лева, на 17.12.2014г. сумата от 53,44 лева, на
19.12.2014г. сумата от 200,00 лева, на 17.02.2015г. сумата от
4,95 лева, на 13.03.2015г. сумата от 140,00 лева и на
05.11.2016г. сумата от 100,00 лева. Вещото лице е
установило, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение П. Н. е имала
непогасени задължения в размер на 4 459,58 лева, от които
2000,00 лева главница, 1820,27 лева, договорна лихва, за
периода от 19.05.2015г. до 12.03.2020г., 284,78
лева,наказателна лихва, за периода от 19.05.2015г. до
12.03.2020г., 64,20 лева, договорна лихва, за периода от
13.03.2020г. до 13.05.2020г., 187,44 лева, договорна лихва, за
периода от 14.05.2020г. до 10.11.2020г., 3,89 лева, мораторна
лихва, за периода от 11.11.2020г. до 17.11.2020г., 39,00 лева –
такси, дължими за периода от 16.04.2014г. до 18.11.2020 и
60,00 лева – разноски за връчване на покана.
8
Съдът кредитира приетите по делото писмени
доказателства, както и изслушаната ССчЕ. По
гореустановеното, съдът намира, че по исковете с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже валидно
правоотношение между страните, по договор за издаване на
международна кредитна карта с чип и предоставяне на
кредитен лимит в процесния размер, реално предаване на
сумата, възникване на задължението на ответника за
връщане на главницата ведно с договорна и наказателна
лихви и такси, изискуемост на вземането и неговия размер,
а по иска за мораторна лихва размера на главничното
вземане, изпадане на ответника в забава и размера на
лихвата.
Съдът приема, че ищецът доказа наличието на валидно
сключено между страните правоотношение по договор за
издаване на международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит в процесния размер, а и в
о.с.з. от 06.04.2023г. процесуалният представител на
ответника оттегли оспорването си по чл. 193 от ГПК на
протокола за предоставяне на кредитна карта и процесния
договор. От изслушаната ССчЕ съдът намира, че ищецът
установи и предаването на кредитната карта и
предоставянето на сумата по разрешения овърдрафт.
Спорът се концентрира върху провопогасяващото
възражение на ответника за давност и касае изискуемостта
9
на главничното вземане. Ищецът твърди, че давността
започва да тече, считано от датата на обявяване на кредита
за предсрочно изискуем – 11.11.2020г., като се позовава на
т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, а ответникът
възразява, че давността тече от дата 13.08.2015г., когато е
изтекъл срока по т.13.2 от ОУ, поради и с изтичане на този
срок договора се счита автоматично прекратен.
Съдът като правна трактовка се консолидира със
становището на ищеца, но въпреки това следва да се
посочи следното: заповедното производство, както и в
настоящето производство банката се позовава на настъпила
и обявена предсрочна изискуемост, считано от 11.11.2020 г.
Съгласно даденото разрешение в т. 18 от ТР № 4/2013 г. в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
вземане, което произтича от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, при които кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
за направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Това означава, че ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по
реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора трябва да
бъде упражнено преди подаване на заявлението за издаване
10
на заповед за изпълнение, като кредиторът следва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й. В конкретния случай не се установяват според
настоящия състав обективните факти, обуславящи
настъпването на предсрочната изискуемост. Според чл. 10.1
от ОУ титулярът се задължава всеки месец до падежа или
на следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден,
да внася по сметката минималната погасителна вноска,
посочена в извлечението. Такова извлечение не е
представено нито по заповедното, нито по настоящото
исково производство. В този смисъл не става ясно по делото
какъв е размерът на минималната погасителна вноска,
както и падежите на всяка погасителна вноска,
респективно кои погасителни вноски са просрочени, така
че да възникне правото на банката да начислява лихви,
съответно да твърди, че по договора са просрочени 1429
дни, а не вноски по лихва /съобразно представеното
извлечение от счетоводни книги по чл. 417, т. 2 ГПК/,
респективно да обосновава възникване на предпоставки за
предсрочна изискуемост на основание чл. 13.1.1 от ОУ –
неизвършено плащане повече от 5 дни след датата, на
която плащането е станало изискуемо. Освен това не става
ясно с така постъпилите и посочени от съда по-горе
11
плащания кои вноски са погасени и за какъв период. Така
съда е в невъзможност да обсъди и правопогасяващото
възражение за давност, по въпроса от кога започва да тече
давността, досежно претендиране установяване на сумите
за главница, договорна и наказателна лихва и да прецени
какви суми са погасени по давност, доколкото за сумата от
1820,27 лева, договорната лихва се претендира за период от
19.05.2015г., а за наказателна за сумата от 284,78 лева,
считано също от 08.06.2015г. Освен това, не се спори,
установява се и от приетото по делото заключение на
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, а и сам в
писмената си защита ищецът признава, че банката
временно е спряла ползването на овърдрафта и не е издала
нова карта, след изтичане на срока на договора на
16.04.2016г., след която дата лицето не може да тегли, но
може да внася пари. Вещото лице е установило, че
плащанията датират до дата 05.11.2016г., като не се
установява и точната дата на блокиране на картата, като
не става ясно и внесената от ответника сума от 3888,39
лева, съгласно заключението на вещото лице, към кои пера
е отнесена, за кои усвоени суми. При това положение по
делото следваше безспорно да се установят основанията за
начисляване на цитираните лихви и такси, както и техните
размери, каквото доказване по делото не е извършено. И
съдът констатира, че в представеното извлечение от
счетоводните книги на банката, в табличен вид са посочени
датите на усвояване на суми, а в исковото производство се
12
установиха извършените от кредитополучателя
погасявания на съответните дати, тоест установи се дебит,
кредит и салдо, без да е ясно всяка от внесените от
кредитополучателя суми за погасяване на какви по вид и
размер задължения е отнесена. Предвид спецификата на
договора за овърдрафт погасяването на задълженията по
него не се изпълнява на предварително договорени
анюитетни вноски. Кредитният лимит може да се използва
при необходимост и се погасява с всяко постъпване на
средства по сметката, като няма определена месечна
вноска и лихвата, която се заплаща, се начислява само
върху ползваната част и за дните, през които тя е ползвана.
В контекста на изложеното от ангажираните от ищцовата
страна писмени доказателства не се установяват по
основание и размер нито претендираната главница, нито
претендираните договорни и наказателни лихви.
По принцип от правна страна следва да се посочи, че
съществуващата между страните по силата на договора от
16.04.2014 г. облигационна връзка във връзка с
предоставения кредит - овърдрафт и открита
разплащателна сметка с издадена към нея кредитна карта,
не е била прекратена с настъпване на уговорената дата –
16.04.2016 г., или когато е изтекъл срока по т.13.2.1 от ОУ,
така както е посочено от ответника – 13.08.2015г. При
действието на т.3 от договора във връзка с клаузата по т.
19.1.1 от приложимите по правоотношението ОУ на
банката – кредитор, изменени и допълнени с решение на
13
УС на Банката в сила от 10.01.2014г., приети на л.11-17 по
делото, предвиждаща автоматично удължаване с година
срока за ползване на овърдрафта; липсата на ангажирани
доказателства за отправено от длъжника
уведомление/предизвестие до банката за прекратяване на
съглашението в посочения в ОУ текущ срок; и въпреки
неиздаването на нова карта, което също е в дискреция на
ответника, доколкото е имал непогасени задължения към
Банката, по повод усвоени суми в срока на договора, се
налага, че към датата на отправеното от ищеца
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем – 09.10.2020 г., обусловено от безспорната
длъжникова забава /усвоената част от кредита от
предходни месечни периоди не е възстановена чрез
плащане/ и надлежно връчено на ответника, процесният
договор е обвързвал страните. Трайно установена е
практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично
задължение, което по естеството си е еднократно /плащане
на цена, връщане на заем/, респективно при уговорката
плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не
се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се
погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на
изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по
аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. Поради това при
постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е
разделено на погасителни вноски с падежи на определени
14
дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от
отделни, периодично дължими плащания. Задължението
продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена
вноска или моментът, в който е обявена предсрочната
изискуемост, поради което именно от този момент започва
да тече и 5 годишната обща погасителна давност. В т. 3 от
Договора е предвиден срок за ползване на овърдрафта до
16.04.2016 г., като същият се подновява автоматично при
условията и по реда, предвидени в Общите условия на
Банката. Съгласно т. 19.1.1 от ОУ срокът за ползване на
овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов
едногодишен срок при условие, че титулярът не е уведомил
банката за прекратяване на договора най-малко 30 дни
преди изтичане на текущия срок. Приложимото право към
момента на сключване на договора не въвежда
ограничения в срока на потребителските договори нито
изисква изрично писмено съгласие за продължаване на
срока, каквото е предвидено в чл. 62а, ал. 1 от ЗЗП. Поради
липсата на законова забрана за продължаване на договора
и доколкото прекратяването е поставено в дискреция на
потребителя, тази клауза не се явява неравноправна, както
е изложил процесуалният представител на ответника в
писмената си защита и следва да се приеме, че договора е
продължил действието си и след изтичане на
първоначалния срок. Поради което не е на лице крайна
дата на задълженията по договора, която да е настъпила с
15
прекратяването му. При положение, че съдът бе приел че са
се осъществили в действителността обективните факти,
обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост, то
от датата на обявяването й, която не се оспорва от
ответника - 11.11.2020г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение пред БРС – 18.11.2020г. не е изтекла
предвидената в закона давност, поради и което
възражението на ответника, че главничното вземане е
погасено по давност би било неоснователно. В случая обаче
доколкото съдът прие, че ищецът не доказа обективните
факти, обуславящи настъпването на предсрочната
изискуемост то следва да се приеме, че релевантно за
началния момент, от който започва да тече давността, е
датата на последното осъществено усвояване на парични
средства от ответника, в случая, считано от 06.12.2016г.,
което също обуславя извод за неизтичане на давностния
срок. Поради горепосоченото съдът намира, че по делото не
се установи безспорно с точност, коя е последната
непогасена, но усвоена сума, тоест кога е настъпила
изискуемостта за главница, поради което е в невъзможност
да даде краен и точен отговор дали вземането е погасено по
давност.
По отношение на вземането за лихви е приложим
тригодишният давностен срок по чл. 111, б. "в" ЗЗД. Като
част от вноски вземането за договорна лихва,
представляваща цената на кредита, е станало изискуемо с
16
настъпване на падежа на всяка от вноските. В случая обаче
не става ясно кога е настъпил падежа и за коя вноска по
кредита, съобразно посоченото в Раздел I ,б. „о“ от Общите
условия, падеж е датата, до която кредитополучателят е
длъжен да заплати изцяло задълженията си или не по-
малко от минималната погасителна вноска: за дата на
падежа се счита всяко пето число от месеца/при отчетен
период от 20-то число на месеца до 19-то число на
следващия месец/ и всяко 20-то число от месеца /при
отчетен период от 1-во число на месеца до последно число
на месеца/, а ако то е в неработен ден, датата на падежа е
първият работен ден.
Следователно съдът намира, че ищецът не доказа
обективните факти, обуславящи настъпването на
предсрочната изискуемост, на която той се позовава, не
доказа изискуемост на така претендираното за главнично
вземане, поради което исковете като неоснователни следва
да бъдат отхвърлени.
При този изход на правния спор право на разноски се
поражда в полза на ответника на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК. Ответникът претендира за присъждане разноски в
заповедното производство за адвокатско възнаграждение в
размер на 320,00 лева, за което в кориците на приетото
заповедно производство не са представени доказателства за
реално плащане на възнаграждението съобразно
постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТ на ВКС.
17
Приложени са такива в кориците на ч.гр.д. № 457/2022г. по
описа на СГС, но в приложения договор за правна защита и
съдействие от 13.07.2021г. е посочено представителство по
съвсем друго гр.д. № 52556/2020г. по описа на СРС, 59-ти
състав, поради което настоящият съдебен състав не
присъжда тези разноски. Не следва да се присъждат и
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в
исковото производство в размер на 400,00 лева, доколкото и
за тях не са представени доказателства за реално
заплащане на възнаграждението.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК
*********** срещу П. Д. Н., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
за признаване на установено в отношенията между
страните, че П. Д. Н. дължи на /ФИРМА/, сумите за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 14.01.2021г., издадена в производството
по ч.гр.д. № 64387/2020г. по описа на РС – гр.София, 45-ти
състав, както следва: сумата в размер на 2000,00 лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за
издаване на револвираща международна кредтна карта с
чип и предоставяне на кредитен лимит по разплащателна
18
сметка № 002СС-R-006023/16.04.2014г., ведно със законна
лихва от 18.11.2020 г. до изплащане на вземането, договорна
лихва в размер на 1820,27 лв., за периода от 19.05.2015 г. до
12.03.2020 г., наказателна лихва в размер на 284,78 лв., за
периода от 08.06.2015 г. до 12.03.2020 г., непогасена
договорна лихва в размер на 64,20 лв., за периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., непогасена договорна лихва в
размер на 187,44 лева, за периода от 14.05.2020г. до
10.11.2020г., законна лихва в размер на 3,89 лева, за периода
от 11.11.2020г. до 17.11.2020г., такса в размер на 39,00 лв., за
периода от 16.04.2014 г. до 18.11.2020 г., разноски за
връчване на покана в размер на 60,00 лв., за периода от
27.10.2020 г. до 18.11.2020 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19