Решение по дело №303/2018 на Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Русе, 13 декември 2018 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенският административен съд, в публичното заседание на 27 ноември 2018 година в състав:

 

Съдия: Диан Василев

 

при секретаря …… Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора  …….…..  като  разгледа    докладваното  от  ……… съдията   ………    административно дело №303…… по   описа   за  2018  година, за да се произнесе, взе предвид: 

Производството е по чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по повод постъпила жалба от В.Н.К. ***, в качеството й на земеделски производител.

Тя е насочена срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2016г. на Държавен фонд „Земеделие“, изх. №01-6500/2918 от 11.05.2017г., издаден от Г. Г., зам. изпълнителен директор на фонда, подписан със запетая.

В жалбата се твърди, че е налице нейната допустимост, на основание чл.149, ал.5 от АПК, тъй като се претендира нищожност на волеизявлението на административния орган, поради липса на компетентност. В последствие в изложението в нея се говори и за незаконосъобразност на оспорения административен акт, на всички основания, разписани в чл.146, т.1-5 от АПК. Акцентира се и върху факта, че в самото писмо не са посочени причините за издаването на акта от лице, различно от изписаното до подписа, което било основание за нищожността на административния акт. Оспорва се и подписа да е на зам. изпълнителния директор на ДФЗ.

Иска се от Административния съд да обяви за нищожен Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2016г. на Държавен фонд „Земеделие“, изх. №01-6500/2918 от 11.05.2017г., съответно да го отмени като материално незаконосъобразен. Претендират се направените по делото разноски, за които се представя списък.

Ответникът по жалбата – зам. изпълнителният директор на ДФЗ гр. София, действащ чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Л. Ж., счита жалбата за неоснователна, като излага подробни доводи за законосъобразност на административния акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, и заключението по извършената графологична експертиза, намира следното:

В частта с оплаквания за материална незаконосъобразност/унищожаемост на оспорения административен акт, жалбата се явява процесуално недопустима, тъй като е подадена много след изтичане на 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК. В тази й част съдът още с протоколно определение от 25.09.2018г.(л.30), неоспорено от страните, остави без разглеждане жалбата й прекрати производството в тази му част.

 По отношение довода за нищожност на Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2016г. на Държавен фонд „Земеделие“, изх. №01-6500/2918 от 11.05.2017г., жалбата, с оглед разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК се явява допустима, депозирана от надлежна страна, адресат на ИАА, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Факти и правни изводи:

Няма спор между страните, че В.Н.К. е земеделски производител.

За кампания 2016г. тя подала до ДФЗ заявление(л.33 и сл. от адм. преписка) за подпомагане с УИН 18/210616/75262, с което кандидатствала по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020. Към заявлението били приложени и изискуемите в такива случаи документи.

Към заявлението, и неразделна част от преписката по стартиралата процедура е и сключения между В. К. и сертифициращ орган - „Лакон България СЗХ“ ООД договор(л.171 гръб и сл. от адм. преписка). От този договор, виждаме, че задълженията на сертифициращия орган са свързани с извършване на инспекционни проверки за съответствие  с валидната редакция на Регламент ЕО №834/2007 и за правилата за прилагане на Регламент ЕО 889/2008.

На 13.09.2016г., от ДФЗ било отправено уведомително писмо, адресирано до В. К., тъй като при извършени административни проверки по подаденото от ЗП заявление били установени наличие на площи, заявени от повече от един земеделски производител. Било установено, че процентът на площта от пресичане на заявените от В. К. парцели, спрямо одобрените за участие такива е 87.93%. Това било счетено като неспазване на изискването на чл.20, ал.2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г.

Това, ведно с посочената норма на чл.63, т.1, вр. с чл.77, т.4, б. „в“ от Регламент (ЕС) №1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г., и в съответствие с чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., дало основание за ДФЗ-РА да прекрати поетия ангажимент по отношение на ЗП В.Н.К. по направление „Контрол на почвената ерозия“. На това основание е и издаденият Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2016г. на Държавен фонд „Земеделие“, изх. №01-6500/2918 от 11.05.2017г.

Видно от втора страница на акта, той е подписан от зам. изпълнителен директор ДФ „Земеделие“, като под подписа стои името на Г. Г..

Основният спор, предвид и прекратителното определение на съда досежно останалите оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт е относно компетентността на неговия издател. В тази връзка, съдът на първо място разбира се, дължи произнасяне относно  другите изложени доводи, с които адвоката на оспорващата страна също твърди, че сочените от него пороците също водят до нищожност.

Адвокатът на В. К. твърди, че в акта липсват фактически и правни основания за издаването му и така била нарушена нормата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Липсвали били и мотиви, нарушена била и формата. Всичко това според него също обосновавало нищожност на ИАА.

Административен съд Русе счита, че последните изложени в предходния абзац оплаквания няма как да бъдат отнесени до искането за обявяване на нищожност на един административен акт. Пороци, подобни на твърдените, в тяхната съвкупност биха могли да доведат и до извод за нищожност, но те следва да са толкова съществени, и толкова груби, за да се стигне до такъв извод. В настоящия случай, видно от формата и съдържанието на Акта за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2016г., това не е така. Актът е в писмена форма, посочени  са както фактически, така и правни основания за приемането на такова решение от ДФЗ.

По отношение на твърдението за липса на компетентност на издателя на акта, респективно на оспорване на положения над името на зам. изпълнителния директор на ДФЗ подпис:

Видно от доказателствата по делото, находящи се както в административната преписка, така и събрани допълнително от съда, включително и от съдебната графологична експертиза, в проведеното пълно и всестранно разследване за установяване на компетентността на издателя на акта, на лицето, подписало го със запетая е, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган.

От решение на заседанието на Управителния съвет на ДФЗ, по протокол №111/10.03.2017г., в т.9.1 от протокола-л.29(адм. преписка)-лице и гръб е видно, че за зам. изпълнителен директор на ДФЗ е избрана Г. Г.. От заповед №03-РД/4509 от 24.03.2017г.(л.31 от адм. преписка) пък узнаваме, че Г. Г. е оправомощена да организира и ръководи пряко дейността на дирекция „Директни плащания“ и др.( виж т.1-6 от заповедта). От заповед № 03-РД/715 от 24.03.2017г.(л.32 от адм. преписка), издадена на основание приложимите текстове от Закон за подпомагане на земеделските производители, и чл.10, т.1 и т.2, чл.11, ал.2 от УП на ДФЗ, както и след решение на Управителния съвет на ДФЗ, по т.9.1.2 от протокол №111, подписана от изпълнителния директор на фонда, узнаваме, че той е делегирал правомощия на Г. Г. да подписва уведомителни писма по мерките за директни плащания по т.1, а по т 2.- да издава и подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие парцели, животни или пчелни семейства, както и за неизпълнени ангажименти по мярка „Агроекология и климат“, и т.н.(виж т.1-17).

От цитираните документи става ясно, че Г. Г. е компетентния орган, оправомощен да издава актове като процесния-Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2016г. на Държавен фонд „Земеделие“ от 11.05.2017г.

Както обаче посочихме по-горе, пред титула зам. изпълнителен директор на ДФЗ на оспорения акт, е положена запетая, а под подписа стои записано името именно на Г. Г..

В практиката това е възприето като означение за издаване на акта от лице, различно от титуляра. С оглед на тези факти, съдът направи пълно и всестранно изследване и за компетентността на лицето, подписало акта със запетая.

Установи се, от събраните от съда допълнителни доказателства, че това е А.Д.. Видно от представената по делото заповед №03-РД/977 от 09.05.2017г.(л.26), изпълнителният директор на ДФЗ му е възложил да замества Г. Г. за времето от 09.05.2017г. до 12.05.2017г. Посочено е, че заместването е относно правомощията на Г. Г., възложени й със цитираните по-горе два броя заповеди от 24.03.2017г. Заповедта е обоснована с нормите на чл.20, т.2 и т.3 от ЗПЗП и чл.13, ал.1 и ал.5 от Устройствения правилник ДФЗ, както и чл.10, т.13 от него. Причината за това заместване е в обективната невъзможност тя да изпълнява своите задължения поради излизането й в отпуск за временна неработоспособност за времето от 09.05.2017г. до 19.05.2017г., съгласно представен болничен лист под №Е20177927357(л.52). По делото бе приет като доказателство и протокол №70/27.11.2014г., от който  е видно, че А.Д. е избран за зам. изпълнителен директор на фонда, действал като такъв до освобождаването му на 19.05.2017г. Бе проведено оспорване на подписа на А. Добрев, но вещото лице по назначената и неоспорена графологична експертиза в своето заключение установи, че подписът е именно на Добрев.

Внимателният прочит на правните основания, посочени в заповед №03-РД/977 от 09.05.2017г., в контекста на самите правни норми, намиращи се в Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие", сочи следното:

Според чл.13, ал.5 от УП на ДФЗ, при отсъствие, „заместник изпълнителните директори се заместват от друг заместник изпълнителен директор въз основа на изрична заповед на изпълнителния директор на фонда“. Такава заповед както видяхме е налице.

Следващата, имаща отношение към спора норма е тази на чл.13, ал.3 от същия правилник, според която „Заместник изпълнителните директори заместват изпълнителния директор в случаите и по реда на чл. 11.“, т.е. и при делегирани правомощия.

След всичко описано дотук, за съда става ясно, че: 1. Г. Г. е била към датата на издаване на оспорения акт зам. изпълнителен директор с ресор и компетентност, именно даващи й правото да издава актове от този вид; 2. Към датата на издаване на Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2016г. на Държавен фонд „Земеделие“, изх. №01-6500/2918 - 11.05.2017г., Г. Г. е била в обективна невъзможност да подпише такъв акт, заради отпуск за временна неработоспособност за времето от 09.05.2017г. до 19.05.2017г., съгласно представен болничен лист под №Е20177927357; 3. Актът е подписан от А. Добрев, със запетая пред титула и името на Г. Г., който към него момент безспорно е бил също зам. изпълнителен директор; 4. Съобразно цитираните  разпоредби на чл.13, ал.5 и чл.13, ал.3 от УП на ДФЗ, А. Добрев е имал нормативното правомощие да замества Г. Г.; 5. Налице и е и изрична писмена заповед от изпълнителния директор за заместване на Г. Г. от другия зам. изпълнителен директор А. Добрев, обоснована и на нормата на чл.13, ал.4 от УП на ДФЗ- „Поименното оправомощаване на заместник изпълнителните директори по ресори съгласно ал. 1 се извършва със заповед на изпълнителния директор“.

Всичко изложено по-горе обосновава неоснователността на искането за обявяване на нищожност на Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2016г. на Държавен фонд „Земеделие“, изх. №01-6500/2918 от 11.05.2017г.

Вярно е, че в самия акт не е записано, че се издава по заместване и този пропуск се явява нарушение на административните правила, но то в никакъв случай не е съществено и не прави акта нищожен. От страна на АО бе направено доказване, че А. Добрев е бил компетентен да подписва актове от вида на процесния.

Ето защо оспорването, в частта с искане за обявяване на нищожност на Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2016г. на Държавен фонд „Земеделие“  с адресат В. К. е неоснователно и недоказано и следва да се отхвърли.

Ответник по делото е зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", като издател на оспорения акт. На същия съобразно разпоредбата на чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК се дължи заплащане на разноските за производството, които в случая представляват юрисконсултско възнаграждение.

В тези случаи, на основание препращащата норма на чл. 144 от АПК, приложение намира чл. 78, ал. 8 ГПК. Последната разпоредба е претърпяла промяна с § 2 от ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 8/24.01.2016 г.), поради което следва да бъде съобразена именно в новата си редакция. Съгласно тази нова редакция, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). От своя страна съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Това е Наредбата за заплащането на правната помощ – НЗПП (обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г.).

Съгласно чл. 24 от НЗПП по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева.

Последната норма възлага на съда да определи конкретния размер на юрисконсултското възнаграждение в рамките на определените в разпоредбата граници.

В конкретния случай е претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, но такава сума съдът няма право да присъди. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 150 лева.

Водим от горното, съдът

 

                           Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ по оспорване на В.Н.К. *** искането й за обявяване на нищожност на Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2016г. на Държавен фонд „Земеделие“, изх. №01-6500/2918 от 11.05.2017г.

Осъжда В.Н.К. *** да заплати на  Държавен фонд „Земеделие”- Разплащателна агенция гр. София направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150(Сто и петдесет) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

 

Съдия: