Решение по дело №1298/2012 на Районен съд - Силистра

 Р Е Ш Е Н И Е

№  192

гр. Силистра, 26 април 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на десети април 2013 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И.И. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 1298 по описа на съда за 2012 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:        

           

С решение, постановено по настоящото дело, съдът е допуснал до делба следния недвижим имот: дворно място, намиращо се в гр. С., ул. Д. № ., съставляващо поземлен имот с идентификатор . по кадастралната карта  на гр. С., одобрена със Заповед на  № РД – 18 – 66 / 02. 06. 2008 г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение – урбанизирана територия и начин на трайно ползване – ниско застрояване, с площ от 175 кв.м., ведно с попадащите върху имота сгради: 1. еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № . със застроена площ от 59,00 кв.м., на един етаж, състояща се от три стаи, салон, кухня и маза и 2. сграда с предназначение складова база, склад с идентификатор ., със застроена площ от 10.00 кв.м., на един етаж, при съседи за целия имот: имот с идентификационен № ., имот № ., имот № ., имот № . и имот № . при квоти:

-1/8 ид.ч. за Я.И.М. с ЕГН **********,

-*/8 ид.ч. за Ю.К.И. – П. с ЕГН **********,

-*/16 ид.ч. за  А.Г. К. с ЕГН **********,

-*/16 ид.ч.за И.Г.К. с ЕГН **********  и

-5/8 ид. ч. за Ж.Д.С. с ЕГН **********.

В настоящото производство Ищците Я.И.М. и Ю.К.И. – П. предявяват срещу ответницата имуществени претенции, свързани  с отношенията им по повод поделяемия имот, като твърдят, че за периода от месец октомври 2008 до месец октомври 2012 година ответницата Ж.Д.С. еднолично е ползвала същия, поради което  молят съда да им присъди обезщетение за ползите, от които са лишени в резултат на невъзможността си служат със съсобствената вещ в размер на 685.00 лева за всяка от тях, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 06.03.2013 г., до окончателното изплащане на сумите. Претендират и направените по делото разноски.

Ответницата Ж.Д.С. оспорва този иск като заявява, че никога не е препятствала ищците да ползват общия имот.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

От изготвената по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че имотът, предмет на настоящото производство е фактически неподеляем поради невъзможността за формиране на повече на брой урегулирани поземлени имота, които отговарят на  изискванията на чл. 19 ЗУТ и съответно повече на брой самостоятелни обекти на правото на собственост, съответстващи на броя на съделителите. Съгласно чл. 348 ГПК когато един имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Констатираната невъзможност делбеното  производство да приключи с обособяване на реален дял за всеки съделител, налага прекратяването на спорната съсобственост да се извърши чрез използването на единствения приложим към настоящия случай способ, уреден в чл. 348 ГПК, а именно изнасянето на имота на публична продан. Пазарната стойност на имота съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно – ценова експертиза възлиза на сумата от 30000 лв.

По предявените от съделителите искове по сметки съдът счита следното:

Между страните не се спори, че процесният имот е бил ползван от ответницата през периода, предмет на предявената срещу нея искова претенция, а съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Ищците Я.И.М. и Ю.К.И. – П. изразяват становище, че са уведомили ответницата за желанието си да се ползват лично от подлежащата на делба вещ посредством исковата си молба от 30.09.2008 г., въз основа на която било образувано гр.д. №  1451 по описа за СРС за 2008 г. и чрез която бил предявен и иск за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, макар впоследствие оттеглен с нарочна молба. Цитираното гражданско дело е приложено към доказателствата по настоящото делбено производство, като от исковата молба, по която същото е образувано, се установява, че съдът е бил сезиран с искове за обявяване нищожността на договора за издръжка и гледане, от който ответницата черпи правата си на съсобственик на поделяемия имот, а при условията на евентуалност – с иск за развалянето на този договор. Едновременно с квалифицираните по този начин претенции ищците са предявили и иск за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, формулиран от тях по следния начин: “Да осъдите ответницата да ни заплаща месечно обезщетение за пропуснати ползи от съсобствения ни имот в размер на .....”  При съобразяване на основния предмет на исковото производство, чийто предмет се явява и искането за възмездяване на пропуснатите от ищците ползи, съдът не би могъл да придаде на това искане характер на покана за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, тъй като последната предполага стремеж за компенсиране на невъзможността на някои от съсобствениците да си служат със съсобствената вещ съобразно правата си съвместно със съсобственика, от когото се търси обезщетението, а не желание да  принудят последния да освободи изцяло имота, поради обстоятелството, че оспорват неговите права в имуществената общност. Писмената покана по чл. 31, ал. 2 ЗС предпоставя нуждата и желанието на отправящите я лица да упражнят по - тесните си по обем права на  съсобственици на общата вещ, а не на пълноправни нейни собственици, каквито претенции ищците по настоящото делбено производство са предявили чрез исковата молба по гр.д. №  1451 по описа за СРС за 2008 г.  Стремежът на ищците по гр.д. №  1451 по описа за СРС за 2008 г. да оборят правното основание, от което ответницата черпи правата си върху спорния имот и да отнемат владението й над него, не се съвместява със становището им, че предявеният от тях иск за пропуснати ползи представлява покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, а при положение, че тяхното искане за заплащане на обезщетние не произтича от желанието им да ползват имота съвместно с ответницата, тя не би могла да предположи такова желание, за да им предостави възможност да упражнят собственическите си права.  С оглед на казаното съдът приема, че ищците са отправили валидна покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС едва на 18.02.2010 г., в какъвто смисъл са представени доказателства по  гр.д. № 2804 по описа на СРС за 2010 г., също приложено за послужване по настоящото дело, поради което намира, че едва от този момент може да се обсъжда основателността на иска за присъждане на обезщетение за ползите, от които са били лишени в резултат на невъзможността им да си служат със съсобствената вещ.

От показанията на разпитаните по делото свидетели К.П., баща на ищцата П. и  Г. Г. – неин син, се установи, че ищците нямат достъп до спорния имот, тъй като не разполагат с ключ от него. Свидетелят Г. заяви, че няколко пъти (3 – 4 на брой) е посещавал имота заедно със своята майка, но ответницата не се явявала да им отключи входната врата, така че те не успели нито да влязат, нито да предприемат някои ремонтни дейности, целящи да придадат на имота по – добър търговски вид. Самата ответница в писмения си отговор заяви, че не е препятствала ищците да ползват имота и да го посещават, когато имат желание да сторят това, но същевременно тя не наведе твърдения, че осигурила на останалите съсобственици достъп до къщата като им е предоставила ключ от нея. Действително по делото не бяха събрани доказателства, че ответницата не е позволявала на ищците да влязат в имота, когато те са правили опит в тази насока, тъй като предоставените от свидетелите сведения в този смисъл не са възприети лично от тях в резултат на непосредствени те им наблюдения, а са почерпени от оплакванията на самите ищци, на чиято достоверност те са  се доверили. Въпреки това бездействието на  ответницата да снабди останалите съсобственици с ключове от имота,  е поставило техните собственически права в зависимост от нейните ежедневни ангажименти, която зависимост не кореспондира  с действителния обем на техните правомощия, изискващи наличието на  самостоятелен достъп до притежаваната от тях вещ. Очевидно е, че възможността за ползване на имота не е равнозначна на възможността за гостуване в него, като последното не съставлява елемент от правото на собственост и още по – малко изчерпва неговото съдържание. Поради тези причини съдът намира, че за периода от 18.02.2010 г. до 31.10.2012 г. исковете предявени от ищците Я.И.М. и Ю.К.И. – П. се явяват основателни, поради което следва да се уважат в размера от 405,40 лв. за всяка от тях съобразно тази част от пазарния наем за имота, определен в заключението по назначената експертиза, която съответства на квотата на всяка от тях. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху обезщетението следва да се присъди и законна лихва от датата на предявяване на иска - 06.03.2013 г., до окончателното му изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК е чл. 355 ГПК ответницата следва да заплати на ищцата Ю.К.И. – П. направените по делото разноски в размер на 60 лв. за експертиза и 50 лв. за адвокатски хонорар (съдът приема, че само една част от внесения хонорар от 250 лв. следва да бъде възстановен от ответницата, тъй като само част от него касае иска по  сметки, който от своя страна е частично, а не напълно уважен). На основание чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК всеки съделител дължи държавна такса в размер на 4 % върху неговия дял, а именно – сумата от 150 лв. за ищцата Я.И.М., сумата от 150 лв. за ищцата Ю.К.И. – П., сумата от 75 лв. за ищцата А.Г. К., сумата от 75 лв. за ищеца И.Г.К. и сумата от 750 лв. за ответницата. Тъй като държавната  такса по исковете по сметки следва да бъде внесена след тяхното разглеждане, ответницата Ж.Д.С. следва да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 50 лв.

Поради изложените съображения и на основание чл. 235 ГПК  съдът

 

                                                             Р Е Ш И :                                     

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: дворно място, намиращо се в гр. С., ул. Д.№ ., съставляващо поземлен имот с идентификатор . по кадастралната карта  на гр. С., одобрена със Заповед на  № РД – 18 – 66 / 02. 06. 2008 г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение – урбанизирана територия и начин на трайно ползване – ниско застрояване, с площ от 175 кв.м., ведно с попадащите върху имота сгради: 1. еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № . със застроена площ от 59,00 кв.м., на един етаж, състояща се от три стаи, салон, кухня и маза и 2. сграда с предназначение складова база, склад с идентификатор ., със застроена площ от 10.00 кв.м., на един етаж, при съседи за целия имот: имот с идентификационен № ., имот № ., имот № ., имот № . и имот № ., който имот е собственост на съделителите  при квоти:

-1/8 ид.ч. за Я.И.М. ***, р-н В., кв. К., ул. О. № ., вх. . ап. .3,

-1/8 ид.ч. за Ю.К.И. – П.с ЕГН ********** ***,

-1/16 ид.ч. за  А.Г. К. с ЕГН ********** ***,

-1/16 ид.ч.за И.Г.К. с ЕГН ********** ***  и

-5/8 ид. ч. за Ж.Д.С. с ЕГН ********** ***.

Пазарната стойност на имота е 30000 /тридесет хиляди лв./ лв.

            ОСЪЖДА Ж.Д.С. с ЕГН ********** *** да заплати на Ю.К.И. – П. с ЕГН ********** *** сумата от 405,40 лв. /четиристотин и пет лв. и 40 ст./, представляваща обезщетение за ползите, от които ищецата е лишен поради невъзможността са да ползва съсобственото жилище, находящо се в гр. С., ул. Д. № ., за периода от 18.02.2010 г. до 31.10.2012 г., както и законната лихва върху тази сума от 06.03.2013 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за присъждане на такова обезщетение за сумата над 405,40 лв., както и на законна лихва върху горницата от 06.03.2013 г. до окончателното й плащане.

            ОСЪЖДА Ж.Д.С. с ЕГН ********** *** да заплати на Я.И.М. ***, р-н В., кв. К., ул. О. № ., вх. ., ап. . сумата от 405,40 лв. /четиристотин и пет лв. и 40 ст./, представляваща обезщетение за ползите, от които ищецата е лишен поради невъзможността са да ползва съсобственото жилище, находящо се в гр. С., ул. Д. № ., за периода от 18.02.2010 г. до 31.10.2012 г., както и законната лихва върху тази сума от 06.03.2013 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за присъждане на такова обезщетение за сумата над 405,40 лв., както и на законна лихва върху горницата от 06.03.2013 г. до окончателното й плащане.

            ОСЪЖДА Ж.Д.С. с ЕГН ********** *** да заплати на Ю.К.И. – П. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска  в размер на 60 лв. /шестдесет лв./ за експертиза и 50 лв. /петдесет лв./ за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА Я.И.М. ***, р-н В., кв. К., ул. О. № ., вх. ., ап. . да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 150 лв. (сто и петдесет лв.) представляваща 4 % от стойността на нейния дял.

ОСЪЖДА Ю.К.И. – П.с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 150 лв. (сто и петдесет лв.) представляваща 4 % от стойността на нейния дял.

ОСЪЖДА А.Г. К. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 75 лв. (седемдесет и пет лв.) представляваща 4 % от стойността на нейния дял.

ОСЪЖДА И.Г.К. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 75 лв. (седемдесет и пет лв.) представляваща 4 % от стойността на неговия дял.

ОСЪЖДА Ж.Д.С. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 750 лв. (седемстотин и петдесет лв.) представляваща 4 % от стойността на нейния дял и 50 лв. (петдесет лв.) по предявения срещу нея иск по сметки.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от  връчването му на страните пред Силистренски окръжен съд.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                          /М. Петрова/