№ 220
гр. Р. , 19.0*.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в закрито заседание на деветнадесети август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Антоанета Атанасова
Членове:Анета Георгиева
Галина Магардичиян
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 202145005004*4 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Делото е образувано по жалба на Х.Р. Г. – взискател по изп. дело №
16050/2015 г. по описа на ДСИ при РРС чрез адв. П.Х. срещу Постановление
от 1*.06.2021 г., издадено по изп. дело № 16050/2015 по описа на ДСИ при
РРС, с което е прекратено принудителното изпълнение по отношение на
недвижим имот, представляващ 1/2 ид. част от апартамент, находящ се в гр.
Р., ул. "А.Е." № *, бл. „Л.“, ***, собственост на длъжника ПЛ. Д. ИВ. чрез
вдигане на наложената възбрана, вписана на 05.10.2015 г. с рег. № 12975 на
основание чл. 442а ГПК. В жалбата се излагат съображения относно
незаконосъобразността на обжалваното постановление. Твърди се, че от
водените между страните производства ставало ясно, че длъжникът реализира
доходи, но по начин, по който било невъзможно да бъдат запорирани. Водел
се на работа в дружеството на майка си, но в действителност той бил
истинският собственик на дружеството, което се занимавало с транспортна
дейност. Не притежавал автомобили на свое име. Заявява се още, че
образуваното изп. производство е за събиране на месечна издръжка на дете,
което към настоящия момент е на 9 години, при което производството ще
продължи поне още толкова. Заема се позиция, че съдебният изпълнител не
1
преценил това обстоятелство, нито пък процесуалното поведение на
длъжника. Не отчел възможността вземането занапред да остане
неудовлетворено, тъй като от данните по делото било видно, че освен този
имот длъжникът не притежава никакво друго имущество, към което може да
се насочи изпълнението. Излагат се доводи, че през последните 1-2 месеца
длъжникът заплатил всички дължими суми по производството, погасил
задълженията си и по други две изп. дела между същите страни, както и към
останалите си кредитори в резултат на което всички възбрани върху имота
/общо 4 на брой/ били вдигнати в периода м. април - м. май, 2021 г. с
изключение на наложената по изп. дело за събиране на мес. издръжка на
детето му. Според жалбоподателката това поведение на длъжника било
индиция, че възнамерявал да се разпореди с имота, служещ за обезпечение на
издръжката на детето му. Прилага и 2 бр. справки от Имотния регистър в
подкрепа на твърденията си. Иска отмяна на обжалваното постановление.
Претендира разноски.
По реда и в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение от
длъжника ПЛ. Д. ИВ. чрез адв. Ал. Г., с което се взема становище за
неоснователност на жалбата. Заема позиция, че изплаща доброволно, редовно
и навреме месечната издръжка на детето Ралица, а през м. юни, 2021 г. бил
превел и авансово мес. издръжки за м. 07, 0* и 09.2021 г., за което представя
доказателства. Твърди, че за около един месец бил погасил всички изискуеми
суми по образувани и неприключили срещу него изп. дела, вкл. задълженията
си към държавата и към Община Р., т. е. липсвали негови задължения към
трети лица. Последното според длъжника е индиция, че липсва риск от
присъединяване на други кредитори, както хирографарни, така и
привилигеровани и допълнително повишаване на размера на дълга по
процесното изп. дело. Това обстоятелство според него правилно било
отчетено от съдебния изпълнител. Намира обжалваното постановление за
законосъобразно и прави искане жалбата да не се уважава. Претендира
разноски и прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
ДСИ С.Н. е изготвила мотиви по повод на подадената жалба, в които се
излагат съображения за неоснователност на същата.
2
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в
жалбата, в постъпилите писмени възражения и в мотивите на съдебния
изпълнител и доказателствата по делото, в т. ч. приложеното копие от
изпълнително дело № 16050/2015 на СИС при РРС, намира за установено от
фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 16050/2015 по описа на СИС при РРС е
образувано на 1.09.2015 г. по молба на Х.Р. Г. въз основа на изпълнителен
лист № 2700 от 17.06.2015 г. по гр. д. № 75*/2015 г. по описа на Р.нски
районен съд срещу длъжника ПЛ. Д. ИВ. за заплащане на ежемесечна
издръжка на Р.П. И.а, род. на 29.0*.2011 г. в размер на 110 лева, считано от
10.02.2015 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
както и за 7*6 лв. издръжка за минало време. Към момента на образуване на
изпълнителното дело задължението на длъжника е било в общ размер на 11*6
лв., който е формиран от присъдената издръжка за минало време и месечните
издръжки, дължими за периода от подаване на исковата молба до влизане на
решението в сила. От данните се установява, че още от м. юни, 2015 г. П.И. е
започнал да плаща редовно опредеЛ.та му с влязлото в сила решение
издържка. Дължимият остатък, който взискателката претендирала,
образувайки изп. дело, заплатил след получаване на ПДИ. Едновременно с
образуването на изп. дело била наложена възбрана върху притежаваната от
него 1/2 ид. част от апартамент, находящ се в гр. Р., ул. "А.Е." № *, бл. „Л.“,
*** и бил насрочен опис за 1*.11.2015 г., който е отложен по молба на
взискателката именно с оглед пълното му издължаване. В продължение на
около три години и половина по делото не са предприемани изп. действия. С
молба от 10.05.2019 г. е представен изп. лист за увеличен размер на
издръжката от 110 лв. на 200 лв., с която е уточнено че до момента длъжникът
е изплащал мес. издръжка в размер на 110 лв., поради което се претендира
разликата между него до 200 лв. за периода от 7.12.201* г. до м. май, 2019 г.,
т. е. изпълнителните действия са възобновени за събиране на издръжка за
минало време, натрупана за периода от подаване на исковата молба до
влизане на решението в сила. ПДИ е получена лично от длъжника. Насрочен е
отново опис на недв. имот за м. юли, 2019 г., неизвършен поради нередовното
му призоваване. На 3.10.2019 г. имотът е описан и оценен от вещо лице.
3
Длъжникът не присъствал лично на описа, но осигурил достъп до него. С
молба от 1*.11.2019 г. същият е депозирал вн. бележка за платени в полза на
взискателката 1000 лв. и поискал да се разсрочи остатъка от дълга, който
възлизал на 471,71 лв. Поради неиздължаване на последната сума, на
5.06.2020 г. е постъпила нова молба от взискателката за насрочване на
публична продан на имота, по която съдебния изпълнител я уведомил, че
поради въведеното извънредно положение ще насрочи такава след 14.07.2020
г. Назначена е допълнителна експертиза, която е дала заключение, че цената
на ½ ид. част от описания имот, възлиза на 19 320 лв.
С молба с вх. № 270512 от 1*.05.2021 г. ПЛ. Д. ИВ. поискал от съдебния
изпълнител да вдигне наложената върху недв. имот възбрана, позовавайки се
на несъразмерност на обезпечителната мярка и предприетото принудително
изпълнение и на липсата на каквито и да било негови задължения към
момента, както към взискателката, така и към трети лица. Приложил и вносни
документи, удостоверяващи пълното му издължаване по изп. дело към м.
юни, 2021 г. Съдебният изпълнител извършил актуална справка за наличие на
публични задължения и констатирал, че такива липсват. Поради това издал
обжалваното в настоящото производство постановление, с което прекратил
принудителното изпълнение по отношение на 1/2 ид. част от апартамент,
находящ се в гр. Р., ул. "А.Е." № *, бл. „Л.“, ***, собственост на длъжника
ПЛ. Д. ИВ. чрез вдигане на наложената възбрана, вписана на 05.10.2015 г. с
рег. № 12975 на основание чл. 442а ГПК
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна - взискател, срещу подлежащо на обжалване действие на
съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна като
съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл. 442а, ал. 1 ГПК предвижда, че наложените от
съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни
способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат
всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на
4
длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. Наличието на
свръхобезпеченост следва да се предценява с оглед продължителността на
изпълнителното производство и неговият характер. Съобразявайки критериите,
заложени в цитираната разпоредба, настоящата инстанция намира, че
наложената възбрана върху притежаваната от длъжника ½ ид. част е явно
несъразмерна на размера на задължението по изпълнителното дело. По
делото е налична справка от ТД на НАП за собствени на длъжника МПС, но
взискателката още при образуване на изп. дело е посочила само един изп.
способ – опис на недв. имот. Съдът съобразява на първо място
обстоятелството, че дължимата месечна издръжка от образуването на изп.
дело до настоящия момент се изплаща редовно и доброволно от длъжника.
Предприемането на изп. действия от страна на взискателката е било само за
събиране на издръжката за минало време, дължима от подаване на исковата й
молба до влизане в сила на решението, за чийто размер длъжникът е нямало
как да бъде уведомен преди да има постановено съдебно решение. Всички
суми по изп. дело обаче са погасени доброволно. Няма такива, които да са
събрани в резултат на принудително изпълнение и реализиран изпълнителен
способ. Неколкократно взискателката е декларирала по делото, че
присъдената месечна издръжка й се изплаща редовно и доброволно.
Правилно съдебният изпълнител е преценил, че с процесуалното си
поведение длъжникът не е възпрепятствал изпълнението. Правилно и
обосновано е отчетено и обстоятелството, че по делото липсват присъединени
взискатели.
При така изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното
постановление, с което се прекратява принудителното изпълнение спрямо
процесния недвижим имот е законосъобразно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените
доказателства, разноските за настоящото производство следва да се възложат
в тежест на жалбоподателката.
Мотивиран така, Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Х.Р. Г. чрез адв. П.Х. против
5
Постановление от 1*.06.2021 г., издадено по изп. дело № 16050/2015 по описа
на ДСИ при РРС като неоснователна.
ОСЪЖДА Х.Р. Г., ЕГН**********, със съдебен адрес: гр. Р., ул. „А.К.
адв. П.Х. ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. Д. ИВ., ЕГН ********** от гр. Р. ,лу. „А.Е.“
№ *, бл. „Л.“, *** сумата в размер на 200 лв. /двеста лева/ разноски за
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6