№ 475
гр. П., 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720104569 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на ИР. М. М. срещу „Въглища-П.“ ООД.
Ищецът твърди, че страните са били обвързани от трудов договор, сключен на
30.07.2004 г. и допълнително споразумение от 01.09.2019 г., по силата на което ищцата
изпълнявала длъжността „****“ при ответното дружество. Твърди се, че след м. септември
2020 г. ответникът като работодател е спрял за заплаща трудовото възнаграждение,
дължимо към служителя си за извършената работа и платимо на 25-то число на всеки
календарен месец, след което същият изпадал в забава.
Иска се ответникът да бъде осъден да заплати сумата в общ размер на 13487,50 лева,
представляваща дължими от ответника като работодател, но неплатени трудови
възнаграждения за периода от м. 09.2020 г. до м. юли 2021 г. включително, ведно със
законната лихва върху всяко вземане за дължимо трудово възнаграждение – възлизаща в
общ размер на 627,58 лв., за периода от 26.09.2020 г. до 19.08.2021 г. Претендират се
разноски.
Ответната страна е депозирала отговор с пощ.кл. от 05.11.2021 г. чрез адв. Х., с който
оспорва изцяло предявените искове по основание и размер с искане същите да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
На съда е служебно известно обстоятелството, че с Решение от 28.10.2021 г.
дружеството е обявено в несъстоятелност, като определеният временен синдик Р.А. встъпва
в длъжност от 02.11.2021 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По силата на чл. 128 КТ като насрещна престация за предоставената и ползвана от
него работна сила работодателят дължи на работника заплащане на уговореното трудово
възнаграждение. Тъй като по своето правно естество трудовият договор е синалагматичен,
трудовото възнаграждение се дължи при изпълнение от страна на работника на неговото
задължение да предостави на работодателя през уговореното работно време своята трудова
сила.
Не се спори, а от представения трудов договор от 30.07.2004 г. се установява, че
между страните в настоящото съдебно производство е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала при ответното дружество длъжността
„****“, на пълно работно време, с място на работа гр. П., кв. „Бела вода“, рудник „Бела
вода“ с уговорено трудово възнаграждение в размер на 700 лв. и допълнителни
възнаграждения за продължителна работа в размер на 5,6%. Видно от представеното
допълнително споразумение № 024В от 01.09.2019 г. страните са изменили на осн. чл. 118,
ал. 3 КТ размера на уговореното трудово възнаграждение – същият е бил увеличен на 1000
лв.
По делото не се оспорва фактът, че ищцата е изпълнявала трудовите си задължения,
поради което съдът намира, че същата е изпълнявала задължението си да престира работна
сила в процесния период.
Съгласно данните от приетата ССчЕ, кредитирана от съда като изготвена
компетентно, изчерпателно и задълбочено, за периода от м. 09.2020 г. до м. 07.2021 г. на
ищцата е било начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 18428,34 лева, от
което за исковия период по ведомостите за заплати са удържани лични осигурителни вноски
за сметка на лицето /ДОО, ДЗПО и здравна осигуровка/ и ДОД, с което чистата сума /нетно
трудово възнаграждение/ за получаване е в размер на общо 13487,50 лева. През м. 09.2020 г.
на ищцата частично е било платено трудово възнаграждение в размер на 812,50 лева.
Размерът на неизплатеното НТВ за исковия период по отношение на ищцата възлиза на
13487,50 лева. При съобразяване изискуемостта на паричното задължение – 25-то число на
всеки месец, вещото лице е достигнало до експертния извод, че размерът на мораторната
лихва върху всяка една от главниците, считано от настъпването на забава до депозиране на
исковата молба, възлиза общо на 627,58 лева.
След като ищецът е изпълнил своето основно трудово задължение да престира на
работодателя своята трудова сила през исковия период, ответникът е бил длъжен да му
заплати в срок уговореното трудово възнаграждение – арг. чл. 270, ал. 2 КТ, което не е
сторил. Ето защо предявените главни и акцесорни искове за неплатени трудови
възнаграждения и лихви следва да бъдат уважени в цялост.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски – в размер на 1000 лв., съгласно списъка за разноски и представения
договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че същите реално са били
изплатени на упълномощения от нея адвокат.
На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 КТ чл. 357 КТ ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт всички сторени в настоящото
производство разноски – държавни такси в размер на 564,60 лв., както и възнаграждение за
вещо лице в размер на 120,00 лв.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „ ВЪГЛИЩА П.“ ООД
/в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Бела
вода“, рудник „Бела вода“, представлявано от управителя Николай Младенов Киряков, да
заплати на ИР. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***, сумата в размер на
13487,50 лева, представляваща дължими, но неплатени трудови възнаграждения за периода
от м. 09.2020 г. до м. юли 2021 г. включително, ведно със законната лихва върху всяко
вземане за дължимо трудово възнаграждение – възлизаща в общ размер на 627,58 лв., за
периода от 26.09.2020 г. до 19.08.2021 г.
ОСЪЖДА „ВЪГЛИЩА П.“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК ********* да заплати на
ИР. М. М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1000 лева – разноски
пред Районен съд П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 КТ чл. 357 КТ „ВЪГЛИЩА
П.“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд П. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
вр. чл. 357 КТ сумата от 684,60 лева – държавни такси и разноски пред Районен съд П.,
както и на осн. чл. 11 ТДТССГПК сумата от 5,00 лева, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от 29.12.2021 г., на осн. чл. 315, ал. 2 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК, включително
и на назначения на дружеството временен синдик.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3