№ 185
гр. София , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Д. Мирчев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Д. Мирчев Въззивно гражданско дело №
20201000503389 по описа за 2020 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ с-в, в открито
заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Коледжикова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Камелия Първанова
2. Д. Мирчев
при секретаря .............Теодора Ставрева………………… и с участието на
прокурора……………………………………….., като разгледа докладваното от .……….
съдия Мирчев ……...…… в.гр.дело № 3389 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
1
С решение № 2771 от 23.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 121/2019 г.
/допълнено в частта за разноските с Определение № 90374/28.08.2020 г./ по описа на
Благоевградски окръжен съд /БлОС/, Х. К. Д. с ЕГН: ********** от гр. Г. Делчев е
осъден да заплати на Гаранционен фонд /ГФ/ по иск с правно основание чл. 288, ал. 12
КЗ /отм./ сумата от 60 025.28 лв. (шестдесет хиляди и двадесет и пет лева и 0.28 ст.),
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, установено със
съдебно решение по гр.д. № 6087/2009 г. на СГС в полза на правоимащите лица К. А.
К. и Д. А. К. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаването на исковата молба - 31.05.2019 г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлен иска над този размер до пълно предявения от 69 313.35 лв., като
неоснователен. Поради този изход, страните взаимно са осъдени да заплатят разноски –
Д. на ГФ в размер на 2 878.92 лв., докато фонда е осъден да заплати възнаграждение по
чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/ на процесуалния представител на ответника-
адв. Б.-Б. от АК-Благоевград в размер на 830 лв.
В срока по чл.259, ал. 1 ГПК решението е обжалвано от ответника Х. К. Д. с
доводи за неправилност и необоснованост, като се иска отмяната му, като вместо това
САС постанови друго решение, с което да се отхвърлят предявените от ГФ искове
изцяло.
От своя страна, процесуален представител на ГФ е депозирал насрещна въззивна
жалба, в която първоинстанционното решение се оспорва в частта, в която иска по чл.
288, ал. 12 КЗ /отм./ е отхвърлен за 9 288.07 лв. /т.е. разликата над 60 025.28 лв. до
69 313.35 лв./. Счита се, че не е имало основания за отхвърляне на претенциите, поради
което се моли САС да отмени решението на БлОС в отхвърлителната му част и да
присъди допълнително сумата от 9 288.07 лв.
Страните претендират разноски и взаимно оспорват жалбите си като
неоснователни с писмени отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК.
Пред САС не са събирани нови доказателства по реда на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.
Разглежданите въззивни жалби са подадени в срок, от страни в процеса, имащи
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим
съдебен акт.
По съществото на спора Софийски апелативен съд намира следното:
Предявен е иск по чл.288, ал. 12 КЗ /отм./.
Ищецът ГФ твърди в исковата си молба, че е изплатил по щета №
210068/29.04.2009 г. и по щета № 210069/29.04.2009 г. обезщетение за неимуществени
2
вреди в размер на 69 313.35 лв. на увредения Д. А. К. и увредения К. А. К., наследници
на М. К., която е загинала при ПТП, настъпило на 28.06.2004 г. в гр. Гоце Делчев, по
влезли в сила съдебни решения по гр. д. № 6087/ 2009 г. на СГС и Н.О.Х.Д № 684/ 2007
г. по описа на ОС - Благоевград. Твърди се, че виновен за катастрофата и смъртта на
лицето, съгласно влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 684/2007 г. по описа на ОС –
Благоевград е ответникът по иска Х. К. Д., който управлявал МПС без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ /ГОА/, при
което ГФ отговарял по исковете за обезщетяване на неимуществени вреди по силата на
чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ КЗ /отм./
Било образувано гр. д. № 6087/ 2009 г. по описа на СГС, като с влязло в сила
решение, Софийски градски съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди на
увредения Д. А. К. и увредения К. А. К., като същите по реда на принудителното
изпълнение и с помощта на съдебен изпълнител, са получили обезщетенията си ведно
със съответните мораторни лихви. Представят се подробни справки за изплатените
суми, като освен тях, както и дължимите такси по изпълнителното дело, следвало да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК още и държавната такса по гр. д. № 6087/ 2009
г. по описа на СГС, която била в размер на 1 605 лв., за което заплащане се ангажира
като доказателство копие от банково бордеро.
Прави се пред БлОС искане да се осъди ответника Д. да заплати сумата
от 69 313.35 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение,
установено със съдебно решение, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаването на исковата молба - 03.06.2019 г. до окончателното изплащане,
както и се претендират сторените по делото разноски.
Ответникът в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв,
в който оспорва иска. Навежда се, че иска е неоснователен, вкл. и поради това, че
правото на вземане е погасено по давност.
САС, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представените по първоинстанционното дело съдебни актове е видно, че
ищецът ГФ е осъден да заплати сумата в размер на 20 000 лв. на К. К., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди със законната лихва, считано от
29.07.2009 г., както и сумата в размер на 20 000 лв. на Д. К., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди със законната лихва, считано от
29.07.2009 г. Не е спорно, че при управлението на лек автомобил „Ауди“ ответникът Д.
е причинил произшествието, при което е пострадала М. К., майка на обезщетените
лица. За ангажиране отговорността на ГФ е установено, че Х.Д. е управлявал
3
автомобила без сключена задължителна застраховка „ГОА“.
От друга страна, видно е от представеното копие от влязлото в сила
решение по гр. д. № 6087/ 2009 г. по описа на СГС, че Д. е участвал като трето лице-
помагач /ТЛП/ на страната на Гаранционния фонд по делото, образувано по исковете с
правно основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ КЗ /отм./, заведени от К. К. и Д. К. за
обезщетяване на неимуществени вреди от гореописаното ПТП.
За събиране на сумите, присъдени в полза на Кр. К. и Д. К. е образувано
изпълнително дело № 524/2014 г. по описа на ЧСИ В. Т., с peг. № *** на КЧСИ. По
изпълнителното дело Гаранционен фонд е поканен да заплати 1/ 40 000 лв. главница; 2/
20025.28 лв. законна лихва, 3/ 1250 лв. – неолихвяема сума, както и 4534.81 лв. -
разноски по изпълнението и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Същите суми съгласно
платежното нареждане са платени от Гаранционен фонд. Плащането е
извършено на 02.06.2014 г. по банков път.
За установяване плащанията на суми по делото в първата инстанция е
изслушана и съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, която се кредитира от САС като
обективна и компетентно изготвена.
При така установеното от фактическа страна, САС намира от правна
страна следното:
Съгласно чл.288, ал.12 КЗ /отм./ след изплащане на обезщетението ГФ
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8 от
същия нормативен акт. Когато увреденото лице разполага с изпълнителен лист срещу
виновния водач, фондът може да се ползва от правата по него въз основа на
документите и извлеченията от сметките, с които се установяват платените от него
суми.
Няма спор, че ответникът не е имал валидна застраховка „ГОА” към момента на
събитието и за ГФ е възникнало валидно задължение за плащане.
Изцяло в доказателствена тежест на ищеца ГФ, който се суброгира в правата
на увреденото лице, е да докаже факта на плащането на обезщетенията за
неимуществени вреди.
САС намира, че въззивната жалба на ответника Д. е изцяло неоснователна, а
насрещната въззивна жалба на ГФ е основателна по следните съображения:
Съгласно приетата в първата инстанция ССчЕ, в.л. Р. Х. сочи, че на 02.06.2014
г. по сметката си в „Общинска банка“ АД, ЧСИ Т. е получила от ГФ сума в размер от
4
68 714.09 лв. От тази сума, в полза на Д. и К. К.и са заделени 63 103.12 лв., която
включва присъдените от СГС главници по обезщетенията за неимуществени вреди,
мораторната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху обезщетенията, адвокатското
възнаграждение в исковия процес, както и разходите по образуваното изпълнително
дело, които включват адвокатски хонорар от 1 361.04 лв. и обикновени /прости/ такси
по ТТРЗЧСИ в общ размер от 66 лв. Отделно от тези суми, ГФ е заплатило и
дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ Т. от 4 605.23 лв. От преведената
от ГФ сума от 68 714.09 лв. е останал остатък от 1005.74 лв., който е върнат обратно на
фонда с платежно нареждане от ЧСИ Т. на длъжника по изпълнителното дело, а
същото е било приключено поради събиране на целия дълг по изпълнителния лист.
Следователно, цялата сума, която реално е платена по изпълнителното дело възлиза на
67 708.35 лв.
Разликата между платените на ЧСИ Т. 67 708.35 лв. и претендираните от ГФ
общо 69 313.35 лв. в настоящето производство, се формира от 1605 лв. заплатена
държавна такса на СГС съгласно решението по гр. д. № 6087/2009 г. на градския съд, е
дължима от фонда на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Тази такса също е заплатена от
Гаранционния фонд по банков път в полза на СГС съгласно цитираната ССчЕ,
изготвена от в.л. Р. Х. в първата инстанция, като е приложено и копие от платежното
нареждане.
От момента на плащането за Гаранционния фонд възниква правото на
регресно вземане спрямо делинквента до размера на платеното, съгласно новелата на
чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.). Въпросът за този размер не може да бъде пререшаван в
производството по регресната претенция. На основание чл. 223 ГПК въззивникът Д., в
качеството му на трето лице-помагач, е обвързан от мотивите на влязлото в сила
съдебно решение на СГС.
Като неоснователни се преценяват оплакванията в жалбата на Д. за
недължимост на претендираните суми. Платените в исковото производство такси и
разноски съставляват разходи за определяне на обезщетението, а платените в
изпълнителното производство суми за такси и разноски са разходи, направени от фонда
за изплащане на обезщетението. Съгласно чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) регресното право
на фонда включва и разходите по ал. 8, а това са точно такива разходи, вкл. и таксата
по чл. 26 ТТРЗЧСИ, тъй като тя е за събиране на паричното вземане от съдебния
изпълнител и се сочи в поканата за доброволно изпълнение. Падежът на вземането на
ГФ по принцип настъпва с изтичането на едномесечния срок по чл. 288, ал. 14 КЗ
(отм.) от получаване на регресната покана от делинквента. След тази дата виновният
водач изпада в забава, за която дължи законната лихва. В случая такава законна лихва
се дължи от постъпването на исковата молба в БлОС – 31.05.2019 г., тъй като така е
5
поискал ГФ в исковата си молба.
Възраженията на Д. в жалбата му относно платените суми, платежните
нареждания, неспазване на разпоредби от ЗПУПС /отм./ и Наредба № 3 на БНБ за
плащанията, са напълно несъстоятелни, нямат опора нито в закона, нито в
доказателствата по делото, а и се опровергават от заключенията на вещото лице Р. Х..
Последната сочи, че всички банкови преводи /от ГФ на ЧСИ Т., от съдебния
изпълнител – на правоимащите лица, както от съдебния изпълнител – на ГФ и от фонда
– на СГС/ са реално осъществени. Доказателствената тежест за неосъществяване на
плащанията е на Д., но пред САС не са направени от него доказателствени искания в
подобен смисъл, поради което съдът следва да вземе предвид не голословни твърдения
на въззивника в жалбата му, а заключението на вещото лице от първата инстанция.
Д. следва да отговаря и за платената в полза на СГС държавна такса от 1605
лв., тъй като същата е била дължима от фонда на основание чл. 78, ал. 6 ГПК - също в
резултат на поведението на Д. при процесното ПТП. Разходът е направен от фонда
правомерно и следва да се поеме от делинквента.
Последният довод по жалбата на Д. е, че имало настъпила погасителна
давност относно претенциите на ГФ спрямо него.
И този довод е несъстоятелен. По въпроса за погасителната давност
спрямо регресните суброгационни искове на застрахователя и Гаранционния фонд
съществува задължителна и безпротиворечива съдебна практика, обективирана в т. 14
на ППВС № 7/77 г., както и в редица решения на ВКС по т. д. 192/09 г. на ІІ т. о, по т. д.
206/10 г. на ІІ т. о, по т. д. 326/10 г. на ІІ т. о. и др., съгласно която давността е 5-
годишна и започва да тече от момента, в който застрахователят, респ. – Гаранционният
фонд изплати обезщетенията на правоимащите лица. В процесния случай
обезщетението е изплатено на 02.06.2014 г. с превод от ГФ към сметката на ЧСИ Т. /а
останалите плащания са осъществени дори по-късно/ и следователно към момента на
предявяване на настоящата искова претенция – 31.05.2019 г. общата 5-годишна
давност по чл. 110 ЗЗД не е била изтекла.
Ето защо възражението за давност е неоснователно.
Като е преценил, че отговорността му се разпростира само до сумата от
60 025.28 лв. БлОС е нарушил материалния закон, поради което решението на
окръжния съд следва да се отмени в отхвърлителната част, а вместо това да се
постанови друго, с което в полза на ГФ да се присъди допълнително сумата от 9 288.07
лв. ведно със законните последици от това – присъждане на дължимите разноски за
втората инстанция, както и допълнително дължими такива за първата инстанция. В
6
останалата обжалвана част решението на БлОС е правилно и ще следва да се потвърди.
По разноските:
ГФ е направил разноски в първата инстанция от 3 072.53 лв. БлОС е присъдил
2878.92 лв., при което разликата от 193.61 лв. следва да се възложи в тежест на
ответника. Допълнително за втората инстанция Д. дължи 114.20 лв. такса за въззивно
обжалване. Сборът от тези две суми възлиза на 307.81 лв.
Разноските, направени от физическото лице за двете инстанции следва да
останат за негова сметка, но първоинстанционното решение следва да се отмени в
частта, в която на адв. Б.-Б. е присъдено възнаграждение по чл. 38 ЗАдв в размер от
830 лв. Поради пълното уважаване на исковите претенции на фонда, не се дължи
възнаграждение на адв. Б.-Б. по чл. 38 ЗАдв нито за първата, нито за втората
инстанция.
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2771 от 23.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 121/2019 г.
/допълнено в частта за разноските с Определение № 90374/28.08.2020 г./ по описа на
Благоевградски окръжен съд, в частта, в която исковата претенция по чл. 288, ал. 12 КЗ
/отм./, предявена от Гаранционен фонд против Х. К. Д. с ЕГН: ********** е
отхвърлена за сумата от 9 288.07 лв. /разликата над 60 025.28 лв. до 69 313.35 лв./,
представляваща изплатено от ГФ застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди в полза на К. А. К. и Д. А. К., установено със съдебно решение по гр.д. №
6087/2009 г. на СГС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаването на исковата молба - 31.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и в
частта, в която е присъдено възнаграждение по чл. 38 ЗАдв в полза на адв. Д. Б.-Б. от
АК-Благоевград в размер от 830 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Х. К. Д. с ЕГН: ********** да заплати на Гаранционен фонд на
7
основание чл. 288, ал. 12 КЗ сумата от още 9 288.07 лв. /девет хиляди двеста осемдесет
и осем лева и 0.07 ст./, представляваща изплатено от ГФ застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди в полза на К. А. К. и Д. А. К., установено със съдебно
решение по гр.д. № 6087/2009 г. на СГС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаването на исковата молба - 31.05.2019 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Х. К. Д. с ЕГН: ********** да заплати на Гаранционен фонд на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от още 307.81 лв. /триста и седем лева и 0.81 ст./
допълнително дължими съдебно-деловодни разноски за две инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2771 от 23.06.2020 г., постановено по гр.д.№
121/2019 г. /допълнено в частта за разноските с Определение № 90374/28.08.2020 г./ по
описа на Благоевградски окръжен съд в останалите обжалвани части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8