Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 14.11.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното заседание на осми октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря Мария
Методиева, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 10634 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е
образувано по искова молба, рег. № 8025337/ 30.11.2016 г. /приложена по гр. д.
№ 690205/ 2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 71 – и състав/, с което Д.С. ***, с
ЕГН **********, починала в хода на производството и заместена от своите
наследници Д.Т.Д. и Т.Д.Д., и З.С.Д. от гр. Ямбол, ж. к. *******, с ЕГН **********,
като наследници на К.М.П., чрез процесуалния им представител, са предявили
против З. „Б.И.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, са
предявили искове за осъждането на ответното дружество да заплати на всяка една
от тях следните парични суми: В размер на по 60 000 лв. като част от
75 000 лв., предявен от всеки от ищците Денкови, представляващи
обезщетение за причинените на наследодателката им Д.С.Д. неимуществени вреди и
в размер на по 180. 50 лв. за всеки от
тях, представляваща обезщетение за причинените на наследодателката им Д.С.Д.
имуществени вреди, и в размер на 1000 лв., увеличена в размер на 120 000
лв. като част от 150 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на
З.С.Д. неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, както и сумата от по 361 лв., увеличена в
размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за причинените на З.С.
имуществени вреди в резултат на смъртта на общата на ищците наследодателка К.М.П.
в резултат на ПТП, настъпило на 11.06.2016 г. по вина на водач на МПС – л. а.
м. „Фиат“, модел „Палио“, с ДК№ *******, за което МПС има сключена валидна застраховка
в ответното дружество, ведно със законната лихва върху всяко от главните
парични задължения, считано от предявяване на исковата молба в съда до
окончателното и изплащане.
Съобразно изложените в
исковата молба твърдения, на 11.06.2016 г. в гр. Ямбол, по ул. „Граф Игнатиев“
водачът л. а. м. „Фиат“, модел „Палио“, с ДК№ *******допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата – не пропуснал движещата се по пешеходна
пътека пешеходка К.М.П., в резултат на което настъпило ПТП. При последното
пострадала пешеходката, която получила следните травматични увреждания:
травматичен шок; контузио капитис, коли ет корпори; комоцио церебри; фрактура
на дъгата на С 6; епидурален хематом в шиен и лумбален отдел. Пострадалата била
хоспитализирана в МБАЛ „Св. Панталеймон“ АД в гр. Ямбол неподвижна, без
възможност да извършва движение с четирите крайника. На 13.06.2016 г. била
изписана и непосредствено след това приета в „МБАЛ – Бургас“ АД, където
престояла до 27.06.2016 г. и и била поставена диагноза „херния дискалис
травматика, зентрален коренчев синдром“. Било проведено оперативно лечение с
поставяне на гръбначен имплант, за който били сторени разноски в размер на 722
лв. На 16.07.2016 г. К.М.П. починала в резултат на причинените и травми от
остра дихателна и сърдечна недостатъчност. За погребението и нейните дъщери Д.С.Д.
и З.С.Д. сторили разходи в размер на 1000 лв. Отношенията между тях и майка им
били много топли, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич,
подкрепа и уважение. Понесли смъртта и тежко и изпаднали в тежка скръб. По
отношение на л. а. м. „Фиат Палио“ имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ в З. „Б.И.“ АД. В тази връзка ищците намират, че за тях
е налице правен интерес да предявят своя пряк иск срещу застрахователя за
обезщетяване на нанесените им неимуществени, съответно имуществени вреди в
резултат на поведението на виновния водач на МПС и причинената в тази връзка
смърт на тяхната наследодателка. Претендирани са разноски и адвокатско
възнаграждение.
По реда и в срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответникът З. „Б.И.“ АД, чрез процесуалния си представител, е
депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на основателността на
заявената претенция с възраженията, че не е установена причинно – следствена
връзка между ПТП и смъртта на К.П.. Последната сама нарушила правилата за
движение по пътищата – разпоредбата на чл. 113 ал. 1 от ЗДвП и съпричинила поне
на 50 % вредоносния резултат. Не бил налице деликт, тъй като липсвало
противоправно деяние, налице било случайно такова по смисъла на чл. 15 от НК,
както и причинно – следствена връзка между него и вредоносните последици.
По реда на чл. 219 ал. 1 от ГПК ответникът е привлякъл като подпомагаща страна водачът на л. а. м. „Фиат“,
модел „Палио“, с ДК№ *******– Л.Г.Д., срещу когото е предявил обратен иск при
условията на евентуалност и в случай, че бъдат уважени главните искове в
определен размер, същите, по пътя на регреса, да бъде осъден да ги заплати водача
на МПС съгласно чл. 433 т. 3 от КЗ, поради факта, че същият е употребил
алкохол, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до пълното
изплащане на дължимата сума.
Третото лице – помагач и
ответник по обратния иск Л.Г.Д. е депозирал писмен отговор, в който се е
противопоставил на редовността му, тъй като не бил наясно с предявените главни
претенции. В хода по същество не изразява становище.
С оглед релевираните от
страните доводи и съображения и ангажираните по делото доказателства, Софийски
градски съд приема за установено от фактическа страна следното:
От представения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица става ясно, че на 11.06.2016 г. в гр. Ямбол,
по ул. „Граф Игнатиев“ на кръстовището с ул. „Драма“ е възникнало ПТП между л.
а. м. „Фиат“, модел „Палио“, с ДК№ *******, управляван от Л.Г.Д. и пешеходката К.М.П.,
като в графа „Обстоятелства и причини за ПТП“ е написано, че водачът на МПС,
приближавайки към пешеходна пътека не е пропуснал пешеходецът и го е блъснал. Приложена
е епикриза от МБАЛ „Св. Панталеймон“ АД гр. Ямбол, за периода 11.06.2016 г. –
13.06.2016 г., в която е посочено, че К.М.П. е постъпила в тежко състояние, с
травматичен шок, контузио капитис – коли ет корпорис, комоцио церебри, фрактура
на дъгата на С 6, епидурален хематом в шиен и лумбален отдел.Посочено е, че не
движи и четирите крайника. Непосредствено след изписването си на 13.06.2016 г. К.М.П. е била
хоспитализирана в неврохиргугично отделение на „МБАЛ – Бургас“ АД, където и
била поставена окончателна диагноза херния дискалис травматика, централен
коренчев синдром, където пролежала до 27.06.2016 г. Във връзка с лечението и на
16.06.2019 г. бил закупен антидекубитален дюшек на стойност 372 лв. с ДДС, а
към самото лечебно заведение заплатила сумата от 350 лв. за престоя си там. На
16.07.2016 г. починала в резултат на
остра дихателна и сърдечна недостатъчност. За погребението и З. М.П.заплатила
сумата от 1 000 лв. срещу фактура. Срещу водача на л. а. м. „Фиат Палио“ –
Л.Г.Д. било образувано досъдебно производство № 411/ 2016 г. по описа на РУ –
Ямбол, приключило с обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 134/ 2018
г. по описа на ОС гр. Ямбол. С присъда № 109/ 20.09.2018 г. Л.Г.Д. бил признат
за виновен в това, че на 11.06.2016 г. в гр. Ямбол, на пешеходна пътека на
кръстовището на ул. „Граф Игнатиев“ с ул. „Драма“, при управление на л. а. м.
„Фиат Палио“ с ДК№ *******, със скорост на движение от 78 км./ ч. и в пияно
състояние – с концентрация на алкохол в кръвта си от 1.84 промила, е нарушил
правилата за движение по пътищата, установени с Пътен знак за въвеждане на
забрана по чл. 47 ал. 3 от ППЗДвП, вр. чл. 21 ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, и с
разпоредбата на чл. 119 ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на
К.М.П. и средна телесна повреда на Е.Г.Б., поради което и на основание чл. 343
ал. 4, вр. ал. 3 б. Б, вр. ал. 1 б. В, вр. чл. 342 ал. 1, вр. чл. 54 от НК му
било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години при
първоначален общ режим. С решение № 18/ 15.03.2019 г. по ВНОХД № 275/ 2018 г. по
описа на Апелативен съд гр. Бургас първоинстанционната присъда е била изменена в
частта относно наложеното на Л.Г.Д. наказание
„лишаване от право да управлява МПС“, като е било намалено от завинаги
за срок от шест години, като е било приспаднато наложеното му по
административен ред наказание „лишаване от право“, като в останалите и части
присъдата е била потвърдена.
От показанията на св. Ж.Д.Д.,
внук на К.М.П., се установява, че в резултат на ПТП, произтекло на 11.06.2016
г. на пешеходна пътека, като след него водачът на виновния автомобил избягал от
местопроизшествие, тя била незабавно приета в болницата в гр. Ямбол. На третия
ден от престоя си там лекарите препоръчали да бъде откарана в болницата в гр.
Бургас, където лекарите установили, че има счупване между втория и третия
прешлен на гръбначния стълб и трябва на всяка цена да се постави имплант, в
противен случай счупването ще има фатален резултат. Независимо от успешната
операция К.М.П. останала неподвижна, преместили я в хоспис за долекуване, но
след това била върната в болницата, защото получила пневмония, скоро била
поставена на командно дишане и в крайна сметка починала. Дъщерите и много тежко
приели смъртта и, почти всеки ден ходели на гробищата, защото приживе връзката
им с майка им била много силна, К.М.П. отгледала внуците си, помагала на
дъщерите си, те от своя страна също и помагали.
Като свидетел в процеса е бил
разпитан И.Т.Т., очевидец на ПТП, който потвърждава, че през м.06.2016 г. в
неговия квартал на гр. Ямбол пресичали две жени на пешеходна пътека. От дясната
си страна видял засилен автомобил, който ударил двете жени, след което водачът
дал на заден, заобиколил ги и избягал от местопроизшествието. Пешеходната
пътека била боядисана ярко, виждала се, инцидентът станал през деня, имало
добра видимост, жените били в средата на пешеходната пътека.
От заключението на вещото лице
по назначената от съда СМЕ се установява, че в резултат на ПТП от 11.06.2016 г.
пешеходката К.М.П. е получила следните травматични увреждания: контузия на
главата, сътресение на мозъка, разкъсно – контузна рана в областта на челото
вдясно; тежка травма на гръбначния стълб в шиен и поясен отдел със счупване на
дъгата и пукване на дясно рамо на шести шиен прешлен, травматична медианна
дискови хернии между 3-4, 4-5 и 5-6 шийни прешлени; хематом над твърдата
обвивка на гръбначния мозък в шиен отдел от трети до шести шиен прешлен и от 12
гръден до първи поясен прешлен със стеноза /стеснение/ на гръбначномозъчния
канал в шиен отдел с притискане на гръбначния мозък и настъпване на шийна
дискогенна миелопатия на ниво С 3 – С 4 шийни сегменти, изявена клинично
квадрипареза /слабост на горни и долни крайници/ и централен корд /коренчев/
синдром. На базата на получената съчетана травма е било регистрирано състояние
на травматичен шок. Всички описани телесни увреждания са причинени от удари с
твърди тъпи предмети и добре могат да бъдат обяснени като механизъм да са
получени при ПТП. Предвид регистрирането им непосредствено след инцидента, то вещото
лице достига до извода, че те са в пряк и непосредствен резултат от ПТП. На
базата на тежката гръбначно – мозъчна травма в шиен отдел и продължително
залежаване, независимо от лечението при К.М.П. са се развили дистрофични и
възпалителни промени от хипостатичен тип, довели до настъпване на непреодолима
дихателна и сърдечно – съдова недостатъчност. Налице е причинно – следствена
връзка между смъртта и ПТП. Разходите за закупуване на декубитален дюшек, видно
от фактура № 2694/ 16.06.2016 г. са били необходими, тъй като в резултат на
травмата на гръбначния мозък и причиненото състояние на обездвижване и
продължително залежаване по този начин е имала шанс да се предпази от развитие
на декубитални /пролежни/ рани в нисколежащите притиснати области на тялото.
Сторените по фактура № 81361/ 29.06.2016 г. от „МБАЛ – Бургас“ АД разходи за
болнично лечение са били необходими, тъй като са включвали платените от ищцата
разходи за самото пролежаване, включително потребителска такса по НЗОК.
По делото е назначената САТЕ,
от заключението по която се установява, че най – вероятното място, където е
възникнал ударът между МПС и пешеходката К.П. е било по дължината на пътното
платно на ул. „Граф Игнатиев“ в гр. Ямбол, в района на пешеходната пътека,
намираща се непосредствено преди кръстовището с ул. „Драма“, а по широчина – в
района на пешеходната пътека, на около 8.2 м.в ляво от десния край на платното
за движение /в средната лента/. Причините за настъпване на ПТП се дължат на
незадействане от страна на водача на л. а. м. „Фиат Палио“ на спирачната уредба
на автомобила. Пешеходката е пресичала пътното платно на обозначеното за целта
място – пешеходна пътека, не е имало препятствия, които да са ограничавали
видимостта към последната. Вещото лице е изчислило опасната зона на спиране на
автомобила е от порядъка на 65.47 м. и е дало заключение, че водачът му е имал
техническа възможност да предотврати произшествието при всякакъв ход на
пешеходките.
При така изложените фактически
данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ предвижда, че
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”
при спазване на изискванията на чл. 380.
За да бъде реализирана отговорността на дружеството –
ответник, следва да бъдат установени кумулативно предвидените в тази разпоредба
елементи на фактическия състав: ответникът да бъде застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на МПС, водачът на който е увредил
ищците, т. е. следва да е налице увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Страните по делото не спорят, че за МПС л. а. м. „Фиат“,
модел „Палио“, с ДК№ *******е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответника З. „Б.И.“ АД.
От влязлата в сила присъда №
109/ 20.09.2018 г. по НОХД № 134/ 2018 г. по описа на ОС гр. Ямбол, потвърдена
в тази и част с решение № 18/ 15.03.2019 г. по ВНОХД № 275/ 2018 г. на БАС
става ясно, че водачът на л. а. м. „Фиат Палио“ с ДК№ *******е бил признат за
виновен, че при управление на със скорост на движение от 78 км./ ч. и в пияно
състояние – с концентрация на алкохол в кръвта си от 1.84 промила, е нарушил
правилата за движение по пътищата, установени с Пътен знак за въвеждане на
забрана по чл. 47 ал. 3 от ППЗДвП, вр. чл. 21 ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, и с
разпоредбата на чл. 119 ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на
К.М.П.. Присъдата е задължителна за гражданския съд относно факта, че Л.Д.Г. е
извършил противоправно и виновно деяние, нарушил е правилата за движение по
пътищата и в пряк и непосредствен резултат от неговото поведение е настъпила
смъртта на общата на ищците наследодателка К.М.П..
От показанията на св. Т., които съдът цени
като обективни и безпристрастни, тъй като се подкрепят от заключението на
вещото лице по назначената САТЕ се установява, че пешеходката К.П. не е
допуснала нарушения на правилата за движение по пътищата, пресичала е пътното
платно на обозначено за това място – пешеходна пътека, при ясна видимост и към
момента на ПТП се е намирала в средата на пътното платно, съответно на
пешеходната пътека, следователно не е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат. В тази връзка възраженията на ответното дружество за съпричиняване на
неоснователна.
В показанията си св. Д., сочи,
че дъщерите на К.П., първоначалните ищци Д.С.Д. и З.С.Д. са преживели трудно
внезапната смърт на майка си. Отношенията помежду им били на обич и
разбирателство, взаимно се подкрепяли и подпомагали. К.П. отгледала децата на
дъщерите си, от своя страна последните я посещавали почти всеки ден.
Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредените да претендират парично обезщетение
за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици върху живота на всеки от ищците, в каквато
насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България.
В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на
Пленума на ВС и с Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи и отчете вида и характера на претърпените от всеки от
ищците емоционални и душевни болки и страдания, тяхната продължителност и
интензивност, възрастта на техния наследодател към датата на ПТП – 71 години,
както и отражението, което е дало и продължава да дава процесното ПТП върху
живота им. Предвид всички тези обстоятелства съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от всеки от първоначалните ищци Д.С.Д. и З.С.Д. неимуществени
вреди възлиза на сумата от по 100 000 лв. Тази сума следва да бъде разделена по
равно и съобразно наследствените дялове на наследниците на починалата в хода на
процеса Д.С.Д. - Д.Т.Д. и Т.Д.Д., по 50 000 лв. за всеки от тях. За
разликата над този размер предявените искове за неимуществени вреди за
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
От приложените по делото
писмени доказателства: фактури, става ясно, че за лечението на К.П. са били
сторени следните разходи: за закупуване на декубитален дюшек - на стойност 372
лв. с ДДС, към „МБАЛ – Бургас“ АД – разходи за престой в размер на 350 лв.
Сумата от 722 лв. представлява имуществени вреди, причинени на ищците в пряк и
непосредствен резултат от ПТП, в който смисъл е и заключението на вещото лице
по СМЕ, поради което на всяка от първоначалните ищци се следва сума в размер на
361 лв., като на наследниците на Д.С.Д. същата се дължи по равно. За
погребението на К.П., което също е в следствие на ПТП, ищцата З.С.Д. е сторила
разходи в размер на 1000 лв., които също следва да и бъдат възстановени.
Предявените искове за обезщетение на имуществени вреди са изцяло основателни и
следва да бъдат уважени.
Всяка от присъдените суми се
дължи ведно със законната лихва върху нея, дължима на основание чл. 86 от ЗЗД,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 30.11.2016 г., до
окончателното и изплащане.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на всеки от ищците се дължат съдебно – деловодни разноски и адвокатски
хонорар съобразно уважената част от исковете. На ищцата З.Д. се дължат разноски
и адвокатски хонорар в размер на 3 297.73 лв., а на всеки от ищците Д.Д. и
Т.Д. – в размер на 1 641.97 лв.
Ответникът не е представил
списък с разноски, каквито да му бъдат присъдени съобразно отхвърлената част от
исковете.
По отношение на предявения от З.
„Б.И.“ АД, чрез пълномощника си, срещу Л.Г.Д. обратен иск, за осъждането му да
заплати сумата от 3 722 лв., от които 1000 лв. като част от 150 000
лв., в какъвто размер е било претендираното от Д.С.Д. обезщетение за причинени
неимуществени вреди и 361 лв. – претендирано от същата обезщетение за
имуществени вреди; както и сумата от 1000 лв. като част от 150 000 лв., в
какъвто размер е било претендираното от З.С.Д. обезщетение за причинени
неимуществени вреди и 1361 лв. – претендирано от същата обезщетение за
имуществени вреди, то съдът намира, че обратния иск, черпещ правното си
основание от нормата на чл. 433 т. 3 от КЗ, е основателен. С влязлата в сила присъда
№ 109/ 20.09.2018 г. по НОХД № 134/ 2018 г. по описа на ОС гр. Ямбол се
установява, че ответникът по обратния иск, водачът на лекия автомобил, участвал
в ПТП, е осъществил деянието в пияно състояние с концентрация на алкохол в
кръвта си от 1.84 на хиляда. Разпоредбата на чл. 343 б от НК забранява на
водачите на МПС да ги управляват с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на
хиляда, поради което съдът намира, че е налице основание за реализиране
регресната отговорност на водача Л.Г.Д. изцяло. В съдебно заседание по гр. д. №
69205/ 2016 г. на СРС, проведено на 26.04.2019 г. е било допуснато увеличение
на предявените главни искове. Ответникът не е увеличил размера на предявения от
него срещу третото лице – помагач обратен иск, поради което исковете следва да
бъдат уважени изцяло. Претендирана е законовата лихва, на основание чл. 86 от ЗЗД, считано от датата на ПТП. Искането е неоснователно досежно началната дата
на начисляването и, тъй като отговорността на ответника по обратния иск спрямо
застрахователя не се основава на непозволено увреждане, поради което същата
следва да бъде присъдена, считано от датата депозиране на обратния иск в съда –
20.02.2017 г. до окончателното му изплащане.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в тежест на ответника по обратния иск следва да бъде възложено заплащането
на държавна такса в размер на 204.44 лв., предвид липсата на доказателства за
други сторени разноски и списък съобразно чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на З.С.Д. от гр.
Ямбол, ж. к. *******, с ЕГН **********, следните парични суми: в размер на 1361
лв. /хиляда триста шестдесет и един лева/, представляваща обезщетение за
причинените и имуществени вреди и в размер на 100 000 лв. /сто хиляди
лева/ като част от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди: душевни болки
и страдания, от смъртта на майка и К.М.П., б. ж. на гр. Ямбол, починала на 16.07.2016
г. в резултат на уврежданията и, причинени от ПТП , настъпило на 11.06.2016 г.
по вина на водач на МПС – л. а. м. „Фиат“, модел „Палио“, с ДК№ *******, за
което МПС има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от
30.11.2016 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения от З.С.Д.
срещу З. „Б.И.“ АД иск за обезщетение на причинените и неимуществени вреди за
разликата над посочения от съда размер от 100 000 лв. /сто хиляди лева/,
до предявения от ищцата размер от 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди лева/
като част от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/ като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на Д.Т.Д. ***, с
ЕГН **********, в качеството му на правоприемник на Д.С.Д., б. ж. на с.
Кукорево, починала в хода на настоящото производство на 03.10.2018 г., следните
парични суми: в размер на 180.50 лв. /сто и осемдесет лева и петдесет
стотинки/, представляваща 1/ 2 част /едва втора/ от обезщетението за
причинените на Д.С.Д. имуществени вреди и в размер на 50 000 лв. /петдесет
хиляди лева/ като част от 75 000 лв. /седемдесет и пет хиляди лева/,
представляваща 1/2 /една втора/ част от обезщетението за причинените на Д.С.Д.
неимуществени вреди: душевни болки и страдания от смъртта на майка и К.М.П., б.
ж. на гр. Ямбол, починала на 16.07.2016 г. в резултат на уврежданията и,
причинени от ПТП, настъпило на 11.06.2016 г. по вина на водач на МПС – л. а. м.
„Фиат“, модел „Палио“, с ДК№ *******, за което МПС има сключена валидна
застраховка в ответното дружество, ведно със законната лихва върху посочените
суми, считано от 30.11.2016 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Т.Д.,в качеството му на правоприемник на Д.С.Д., б. ж. на с.
Кукорево, срещу З. „Б.И.“ АД иск за обезщетение на причинените и неимуществени
вреди за разликата над посочения от съда размер от 50 000 лв. /петдесет хиляди
лева/, до предявения размер от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/ като част от 75
000 лв. /седемдесет и пет хиляди лева/ като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД със седалище
и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на Т.Д.Д. от гр. Бургас,
ж. к. „*******, с ЕГН **********, в качеството му на правоприемник на Д.С.Д.,
б. ж. на с. Кукорево, починала в хода на настоящото производство на 03.10.2018
г., следните парични суми: в размер на 180.50 лв. /сто и осемдесет лева и
петдесет стотинки/, представляваща 1/ 2 /една втора/ част от обезщетението за
причинените на Д.С.Д. имуществени вреди и в размер на 50 000 лв. /петдесет
хиляди лева/ като част от 75 000 лв. /седемдесет и пет хиляди лева/,
представляваща 1/ 2 /една втора/ част от обезщетението за причинените на Д.С.Д.
неимуществени вреди: душевни болки и страдания от смъртта на майка и К.М.П., б.
ж. на гр. Ямбол, починала на 16.07.2016 г. в резултат на уврежданията и,
причинени от ПТП, настъпило на 11.06.2016 г. по вина на водач на МПС – л. а. м.
„Фиат“, модел „Палио“, с ДК№ *******, за което МПС има сключена валидна
застраховка в ответното дружество, ведно със законната лихва върху посочените
суми, считано от 30.11.2016 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т.Д.Д.,в качеството му на правоприемник на Д.С.Д., б. ж. на с.
Кукорево, срещу З. „Б.И.“ АД иск за обезщетение на причинените и неимуществени
вреди за разликата над посочения от съда размер от 50 000 лв. /петдесет хиляди
лева/, до предявения размер от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/ като част от
75 000 лв. /седемдесет и пет хиляди лева/ като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на З.С.Д. от гр.
Ямбол, ж. к. *******, с ЕГН **********, сумата от 3297.73 лв. /три хиляди
двеста деветдесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/, представляващи
сторени от нея съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на Д.Т.Д. ***, с ЕГН **********, сумата
от 1 641. 97 лв. /хиляда шестстотин четиридесет и един лева и деветдесет и
седем стотинки/, представляваща сторени от него съдебно – деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на Д.Т.Д. ***, с
ЕГН **********, сумата от 1 641. 97 лв. /хиляда шестстотин четиридесет и един
лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща сторени от него съдебно –
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено с участието
на трето лице - помагач на ответника Л.Г.Д. ***, с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Л.Г.Д. ***, с ЕГН **********,
да заплати на З. „Б.И.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******,
сумата от 3 722 лв. /три хиляди седемстотин двадесет и два лева/, от които 1000
лв. /хиляда лева/ като част от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, в
какъвто размер е било претендираното от Д.С.Д., починала в хода на процеса и
заместена по реда на чл. 227 от ГПК от своите наследници Д.Т.Д. и Т.Д.Д.,
обезщетение за причинени неимуществени вреди и 361 лв. /триста шестдесет и един
лева/ – претендирано от същата обезщетение за имуществени вреди; както и сумата
от 1000 лв. /хиляда лева/ като част от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/,
в какъвто размер е било претендираното от З.С.Д. обезщетение за причинени
неимуществени вреди и 1361 лв. /хиляда триста шестдесет и един лева/–
претендирано от същата обезщетение за имуществени вреди, причинени им в
резултат от смъртта на К.М.П., б. ж. на гр. Ямбол, починала на 16.07.2016 г. в
резултат на уврежданията и, причинени от ПТП, настъпило на 11.06.2016 г. по
вина на водач на МПС – л. а. м. „Фиат“, модел „Палио“, с ДК№ *******, Л.Г.Д.,
който го е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта си от 1.84 на хиляда,
ведно със законната лихва, считано от 20.02.2017 г. до окончателното и
изплащане.
ОСЪЖДА Л.Г.Д. ***, с ЕГН **********,
да заплати на З. „Б.И.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******,
сумата от 204.44 лв. /двеста и четири лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща разноски за държавна такса по обратния иск.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд
гр. София.
СЪДИЯ: