Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 19.08.2021
г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на десети октомври
през две хиляди и деветдесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 12814 по описа за
2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 368914 от 22.03.2018 год., постановено по гр.дeло № 64937/2015 г. на
СРС, І Г.О., 26 състав, са признати за нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, като противоречащи на чл.143, т. 10 и т.12 от Закона за
защита на потребителите на следните клаузи от Договор за потребителски кредит
от 26.03.2008 год., сключен между С.Х.Г.,
ЕГН ********** и И.З.П., ЕГН ********** от една страна и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: ******от друга, а именно: Чл.3, ал.1 „За усвоения кредит
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дължи на БАНКАТА годишна лихва в размер на Базовия лихвен
процент на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД за жилищни кредити в швейцарски
франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорна надбавка от 1,65 пункта. Към момента на сключване на настоящия
договор БЛП на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД за жилищни кредити в швейцарски
франкове е в размер на 4.5 % процента"; Чл.3, ал.5 „Действащият БЛП на „ЮРОБАНК
И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните.
БАНКАТА уведомява КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ за
новия размер на
БЛП и датата, от която той е в
сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в
настоящия договор надбавки не се променят"; Чл.6, ал.3 „В случай, че по
време на действието на настоящия договор БАНКАТА промени Базовия
лихвен процент на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД за жилищни
кредити, размерът на погасителните вноски, определени в чл.1 се променят
автоматично, в съответствие с
промяната, за което
КРЕДИТОПЛОУЧАТЕЛЯТ, с подписването на настоящия договор, дава своето неотменяемо
и безусловно съгласие"; Чл. 12, ал.1 „БАНКАТА запазва правото си по време
на действие на настоящия договор да променя Тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионните, които „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД прилага при
операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски
франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл.22.
Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на
приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по
настоящия договор". С решението на съда са отхвърлени исковете за
установяване на нищожността на чл. 1, ал. 1, чл. 3, ал. 3, чл. 6, ал. 2 и
чл.22, ал.1 от Договор за потребителски кредит от 26.03.2008 год. С решението
на съда са отхвърлени предявените от С.Х.Г., ЕГН ********** и И.З.П., ЕГН **********,
срещу „Б.Р.С.“-АД, ЕИК ******, иск за
заплащане на сумата от 703,19 шв. франка – частичен от иск в общ размер 958,04
шв. франка, платена без правно основание през периода 09.10.2010 г. –
22,10.2015 г., иск за заплащане на
сумата от 1250 лв. - частичен от иск в общ размер 12864,57 лв. представляваща
недължимо платена сума, в следствие на изчисляване на вноските по кредита, въз
основа на нищожни клаузи от договора, в шв. франкове и промяната на курса на
тази валута спрямо еврото, иск за
признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от 2925,92 шв.франка от
претендираната от ответника главница по договора за кредит в размер на 55 005
евро, поради направено прихващане със съответната част от претендираната от
ответника главница и иск за
признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от 2463,76 лв. от
претендираната от ответника главница по договора за кредит в размер на 55 005
евро., поради направено изявление за прихващане със съответната част от
претендираната от ответника главница по договора за кредит в размер на 55 005
евро. С решението на съда е осъдено „Б.Р.С.“-АД, ЕИК ******, да заплати на С.Х.Г., ЕГН ********** и И.З.П., ЕГН **********,
разноски по делото в размер на 350 лв. С решението на съда са осъдени С.Х.Г.,
ЕГН ********** и И.З.П., ЕГН **********, да заплатят на „Б.Р.С.“-АД, ЕИК ******,
разноски по делото в размер на 1260 лв.
В срока по чл.259
от ГПК,
решението на СРС, І Г.О., 26 състав е обжалвано и от двете страни по делото.
Ищците по делото С.Х.Г. и И.З.П., обжалват
решението с въззивна жалба, подадена чрез пълномощника им адв.Д.Ф., в частта, с която са
отхвърлени предявените от тях обективно съединени искове, с искане същото да
бъде отменено в обжалваната му част и вместо това да бъде постановено друго, с
което предявените искове да бъдат
уважени изцяло, като основателни и доказани. В жалбата се излагат подробни
доводи, че
решението в обжалваната от ищците част е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалноправните
разпоредби на закона. Претендират
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник „Б.Р.С.“***, чрез
пълномощника си адв.Д.М.оспорва жалбата,
по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по
чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а
първоинстанционното решение, в обжалваната от ищците част -потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззивникът-
ответник „Б.Р.С.“***,
обжалва решението с въззивна жалба, подадена чрез пълномощника адв. А.С.,
в частта, с която са признати за нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, като противоречащи на чл.143, т. 10 и т.12 от Закона за
защита на потребителите, следните клаузи от Договор за потребителски кредит от
26.03.2008 год., сключен между С.Х.Г.,
ЕГН ********** и И.З.П., ЕГН ********** от една страна и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: ******от друга, а именно: чл.3, ал.1, чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12,
ал.1 от процесния договор за кредит. Моли съда решението да бъде отменено в обжалваната част, като неправилно и
незаконосъобразно, по подробни съображения изложени във въззивната жалба и
вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло
предявените искове, като неоснователни. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
Въззиваемите страни- ищци С.Х.Г. и И.З.П., не вземат становище по
подадената от страна на ответника въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба, подадена от ищците С.Х.Г. и И.З.П. е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разгледана по същество въззивната жалба,
подадена от въззивника-ответник „Б.Р.С.“*** е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно - не е
постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност
на решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може
да се извлече смисъла му.
Обжалваното
първоинстанционно решение е недопустимо,
в частта, с която са отхвърлени предявените от ищците С.Х.Г. и И.З.П., срещу ответника „Б.Р.С.“-АД, ЕИК ******,
искове за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от 2925,92
шв.франка от претендираната от ответника главница по договора за кредит в
размер на 55005 евро, поради направено прихващане със съответната част от
претендираната от ответника главница, както и за признаване за установено, че
ищецът не дължи сумата от 2463,76 лв. от претендираната от ответника главница
по договора за кредит в размер на 55005 евро., поради направено изявление за
прихващане със съответната част от претендираната от ответника главница по
договора за кредит в размер на 55 005 евро, поради
следните съображения:
Така предявените от ищците и разгледани от съда искове
за признаване за установено, че ищците не дължат сумата от 2925,92 шв.франка от
претендираната от ответника главница по договора за кредит в размер на 55 005
евро, поради направено прихващане със съответната част от претендираната от
ответника главница, както и че ищците не дължат сумата от 2463,76 лв. от
претендираната от ответника главница по договора за кредит в размер на 55 005
евро., поради направено изявление за прихващане със съответната част от
претендираната от ответника главница по договора за кредит в размер на 55 005
евро, са искове за установяване на факт с правно значение. Разпоредбата на
чл.124, ал.4 от ГПК ограничава допустимостта на установителните искове за факти
само до случаите, когато изрична законова разпоредба признава процесуална
възможност да се установява със самостоятелен иск определен факт с правно
значение, релевантен за съществуването на едно право или правоотношение. В
настоящия случай се касае за установяване на факт, който законът не е въздигнал
изрично в предмет на установителен иск, поради което предявените от ищците установителни
искове за факти са недопустими. Съдът приема, че разпоредбата на чл.124, ал.4 от ГПК ограничава
допустимостта на установителните искове за факти само до случаите, в които
изрична законова разпоредба признава процесуална възможност да се установява
със самостоятелен иск определен факт с правно значение, релевантен за
съществуването на едно право или правоотношение. По приложението на чл.97, ал.3 от ГПК/ отм./ и на
аналогичния чл.124, ал.4 от ГПК съществува константна и непротиворечива практика на Върховния касационен
съд, която последователно се придържа към становището за ограниченото приложно
поле на установителните искове за факти и за допустимостта им само в изрично
визираните в закон случаи./ в този
смисъл е и определение № 610/20.07.2011год., постановено по ч.т.дело № 532/2011год.
на ВКС, ТК, ІІ Т.О./.
Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК, когато решението е
недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото.
Поради изложените съображения за недопустимост на
обжалваното съдебно решение, в частта, с която са отхвърлени предявените
от ищците С.Х.Г. и И.З.П., срещу ответника
„Б.Р.С.“-АД,
ЕИК ******, искове за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата
от 2925,92 шв.франка от претендираната от ответника главница по договора за
кредит в размер на 55 005 евро, поради направено прихващане със съответната
част от претендираната от ответника главница и иск за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от
2463,76 лв. от претендираната от ответника главница по договора за кредит в
размер на 55 005 евро., поради направено изявление за прихващане със
съответната част от претендираната от ответника главница по договора за кредит
в размер на 55 005 евро, на основание чл.270,
ал.3, изр.1 от ГПК решението на Софийския районен съд следва да бъде обезсилено, в тази му част, като процесуално недопустимо, а производството
по делото в тази част - прекратено.
Обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо и в частта, с която с която е призната
за нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД,
като противоречаща на чл.143, т. 10 и
т.12 от Закона за защита на потребителите на следната клауза от Договор за потребителски
кредит от 26.03.2008 год., сключен между С.Х.Г., ЕГН ********** и И.З.П., ЕГН **********
от една страна и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: ******от друга, а именно:
чл.3, ал.1 „За усвоения кредит КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дължи на БАНКАТА годишна
лихва в размер на Базовия лихвен процент на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД за
жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1,65 пункта. Към момента на
сключване на настоящия договор БЛП на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД за жилищни
кредити в швейцарски франкове е в размер на 4.5 % процента". В
настоящия случай, видно от петитума на исковата молба ищците не са предявили
срещу ответника иск за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.3, ал.1 от
процесния договор за кредит. Като е прогласил за нищожна клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесния договор
за кредит, първоинстанционният съд е нарушил принципа на диспозитивното начало
и произтичащата от него забрана за произнасяне извън пределите на търсената с
иска защита. С оглед на което решението на СРС следва да бъде обезсилено в тази
му част, като процесуално недопустимо и производството по делото да бъде
прекратено в тази част.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно,
но процесуално недопустимо и в останалата обжалвана от страните част, поради
следните съображения:
Съдът
приема, че предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.146 ЗЗП за прогласяване
нищожност на клаузите на чл.1, ал.1, в частта „ кредитен лимит в швейцарски
франкове, в размер на равностойността на швейцарски франкове на“, на чл.3,
ал.3, на чл.3, ал.5, на чл.6, ал.2, на чл.6, ал.3, на чл.12 и чл.22, ал.1 и
ал.2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 34237 от 26.03.2008 г., и
осъдителни искове с правно основание основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
за присъждане на недължимо платени суми в конкретно посочен размер.
Съдът приема, че предметът на делото е
спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца,
индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на
спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения.
Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл
по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото
въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава
решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено
основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора
и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички
доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички
правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.
На следващо място, част от хипотезите, при
които решението е недопустимо са очертани в т.9 от ППВС № 1/1985 г. : при липса
на право на иск или ненадлежното му упражняване, при оттегляне или отказ от
иска, липса на искане за възобновяване на спряно по взаимно съгласие на
страните производство и др. В пленумното постановление е посочено, че в тези
случаи втората инстанция следва да обезсили решението и да прекрати
производството по делото, а при нарушаване на правилата за подведомственост или
родова подсъдност – след обезсилване на решението, делото подлежи на изпращане
на компетентния съд или орган. При разглеждане на иска на непредявено
основание, следва да се обезсили недопустимото първоинстанционно решение, а
делото да се върне на първата инстанция за разглеждане на предявения иск. Тези
принципни постановки, приложими и при сега действащия ГПК, са последователно
прилагани и съответно доразвити във формирана практика на ВКС, а именно:
решение по т.дело № 850/2012 г., І т.о., решение по т.дело № 748/2015 г., І
т.о., решение по т.дело № 1512/2014 г., ІІ т.о., решение по т.дело № 2830/2015
г., І т.о., решение по т.дело № 2806/2015 г., ІІ т.о., решение по т.дело №
3636/2015 г., ІІ т.о. и др. Съобразно тази съдебна практика, съдебният акт е
недопустим, когато е постановен в отклонение от принципа на диспозитивното
начало в процеса, или при съобразяване на невъведени в процеса факти от
страната, релевантни за квалифициране на претендирани права, в резултат на
което съдът се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран. В цитираните
решения е изразено принципно становище относно предмета на защитата, която се
търси чрез иска и индивидуализирането на спорното материално право чрез
обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Съгласно т. 9 на ППВС № 1 от 10.11.1985 г.
когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, т. е. разгледал е
иск, който не е предявен и не е разгледал предявения, постановеното решение е
недопустимо и след обезсилването му, делото се връща на първоинстанционния съд,
за да разгледа предявения иск. Във формираната по реда на чл. 290 от ГПК
практика на ВКС - решение № 249 от 23.07.2010 г. по гр. дело № 92/2009 г., IV
г.о., решение № 124 от 24.03.2011 г. по гр. дело № 882/2010 г., решение № 131
от 14.07.2011 г. по гр. дело № 1120/2010 г., II г.о., решение № 329 от 20.12.2011
г. по гр. дело № 1789/2010 г., III г.о., решение № 157 от 30.10.2013 г. по т. дело
№ 1091/2012 г., I т.о. и цитираните в него решения на ВКС, решение № 130 от
23.06.2016 г. по т. дело № 748/2015 г., I т.о. , решение № 163 от 24.10.2017 г.
по т.дело № 2323/2016 г., II т.о. и др. се приема, че основанието за
обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение като недопустимо и връщане
на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск по чл.
270, ал. 3, изр. 3 ГПК е налице само при разгледан непредявен иск, тоест когато
в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън
заявения предмет на делото и обема на търсената защита. Предмет на делото е
спорното материално субективно право, претендирано или отричано от ищеца,
индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Когато съдът се
е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил
предмета на делото въз основа на факти и обстоятелства, на които страната не се
позовава, решението е недопустимо, тъй като е разгледан непредявен иск.
В настоящия случай, при
постановяване на обжалваното решение, първоинстанционният съд не е зачел
посочената съдебна практика и се е произнесъл извън очертания предмет на делото
по претендираното от ищците спорно материално право. Освен индивидуализиращите
белези на това право, сочени чрез основанието и петитума на иска, при
очертаване на предмета на делото решаващият състав е обсъдил невъведени от ищците
факти, различни от заявените в обстоятелствената част на исковата молба и е
направил правни изводи по искания, каквито на практика не са били заявени с
исковата молба. В случая е налице излизане извън заявения предмет на делото и
обема на търсената защита при произнасянето на първоинстанционния съд. В случая, макар и формално първоинстанционният съд да
се е произнесъл по предявените искове обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.146 ЗЗП за
прогласяване нищожност на клаузите на чл.1, ал.1, в частта „кредитен лимит в
швейцарски франкове, в размер на равностойността на швейцарски франкове на“, на
чл.3, ал.3, на чл.3, ал.5, на чл.6, ал.2, на чл.6, ал.3, на чл.12 и чл.22, ал.1
и ал.2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 34237 от
26.03.2008 г., и осъдителни искове с правно основание основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, същият е формирал изводи по факти, които не са били въведени
от ищците, като основание на исковите им претенции. В случая, съдът приема, че
основание на исковите претенции на ищците са изложените от тях твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба за нищожност на конкретно посочени
клаузи на сключен договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 34237 от 26.03.2008 г., а не на сключен
договор за потребителски кредит от 26.03.2008 г. В процесния случай, в петитума на исковата молба е
направено искане от ищците за прогласяване нищожност на конкретно посочени
клаузи от договор за кредит за покупка
на недвижим имот HL 34237 от 26.03.2008 г., а не на договор за
потребителски кредит от 26.03.2008 г.
С обжалваното решение, съдът е разгледал искове за нищожност на клаузи на
разпоредби от договор за потребителски
кредит от 26.03.2008 г., а не на договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 34237 от
26.03.2008 г.
В
тази връзка следва да се отбележи, че
за да определи действителното основание на спорното материално право, съдът
винаги изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения / в този смисъл Решение № 55 от 27.04.2015 г. по гр.дело №
5558/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. постановено по реда на чл.290 от ГПК,
Решение № 454 от 03.06.2010 г. по гр.дело № 195/2010 г. по описа на ВКС, ІV г.о.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК/, които формират основанието на исковата
претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6, ал. 2 ГПК/,
съдът е задължен да разреши правния спор относно предявената искова претенция
съобразно твърдените от ищеца в исковата молба факти, при точна и коректна
интерпретация за фактите.
В процесния случай, обжалваното
решение е недопустимо, тъй като не е постановено в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита. Първоинстанционният съд не е разгледал
предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.146 ЗЗП за прогласяване нищожност на конкретни
клаузи от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 34237 от
26.03.2008 г., и осъдителни искове с правно основание основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
с оглед обстоятелствата на които ищците са се позовали, съобразно заявените и
въведени от тях в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за
нищожност на конкретни клаузи на разпоредби от договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 34237 от 26.03.2008 г., и оттук за връщане на исковите суми, получена от ответника при
начална липса на основание. Т.е. в процесния случай са разгледани искове на
непредявено основание. Първоинстанционният съд, макар и формално да се е
произнесъл по предявените искове, не е обсъдил посочените от ищците в
обстоятелствената част на исковата молба факти, в резултат на което съдът се е произнесъл по предмет, с който не е
сезиран, в нарушение на основния принцип за диспозитивното начало в гражданския
процес, установен от нормата на чл.6, ал.2 от ГПК. В случая съдът е формирал
изводи по факти, които не са били въведени от ищците, като основание на исковите
им претенции.
С оглед на изложеното, обжалваното решение,
като процесуално недопустимо следва да се обезсили в тази обжалвана от страните
част, включително и в частта за разноските на основание чл.
270, ал. 3, изр. 3-то от ГПК и делото да се върне на СРС за ново разглеждане
от друг състав на същия съд и произнасяне по предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.146 ЗЗП за прогласяване нищожност
на клаузите на чл.1, ал.1, в частта „ кредитен лимит в швейцарски франкове, в
размер на равностойността на швейцарски франкове на“, на чл.3, ал.3, на чл.3,
ал.5, на чл.6, ал.2, на чл.6, ал.3, на чл.12 и чл.22, ал.1 и ал.2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 34237 от
26.03.2008 г., и осъдителни искове с
правно основание основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Новото разглеждане би следвало да започне от стадия на изготвяне на доклад по
делото по чл.146 от ГПК.
Предвид изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора
разноски в настоящето производство при спазване на разпоредбата на чл.78 от ГПК
не следва да бъдат присъждани. Такива следва да присъди СРС при новото
разглеждане на делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 368914 от 22.03.2018 год., постановено по гр.дeло № 64937/2015 г. на
СРС, І Г.О., 26 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от ищците С.Х.Г., ЕГН **********
и И.З.П., ЕГН **********, срещу ответника
„Б.Р.С.“-АД,
ЕИК ******, искове за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата
от 2925,92 швейцарски франка от претендираната от ответника главница по
договора за кредит в размер на 55 005 евро, поради направено прихващане със
съответната част от претендираната от ответника главница и иск за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от
2463,76 лв. от претендираната от ответника главница по договора за кредит в
размер на 55 005 евро, поради направено изявление за прихващане със съответната
част от претендираната от ответника главница по договора за кредит в размер на
55 005 евро, като процесуално
недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, в тази му част.
ОБЕЗСИЛВА решение № 368914 от 22.03.2018 год., постановено по гр.дeло № 64937/2015 г. на
СРС, І Г.О., 26 състав, в частта, с която е призната за
нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД,
като противоречаща на чл.143, т. 10 и
т.12 от Закона за защита на потребителите на следната клауза от Договор за
потребителски кредит от 26.03.2008 год., сключен между С.Х.Г., ЕГН ********** и
И.З.П., ЕГН ********** от една страна и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: ******от
друга, а именно: чл.3, ал.1 „За усвоения кредит КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дължи на
БАНКАТА годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния
период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1,65 пункта. Към
момента на сключване на настоящия договор БЛП на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД
за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4.5 % процента", като процесуално недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, в тази му част.
ОБЕЗСИЛВА
решение № 368914 от 22.03.2018 год.,
постановено по гр.дeло № 64937/2015 г. на
СРС, І Г.О., 26 състав, в
останалата обжалвана част, с която са признати за нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, като противоречащи на чл.143, т. 10 и т.12 от Закона за
защита на потребителите на следните клаузи от Договор за потребителски кредит
от 26.03.2008 год., сключен между С.Х.Г.,
ЕГН ********** и И.З.П., ЕГН ********** от една страна и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: ******от друга, а именно: чл.3, ал.5 „Действащият БЛП на „ЮРОБАНК
И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните. БАНКАТА уведомява
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ за новия
размер на БЛП и
датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите
салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят"; чл.6,
ал.3 „В случай, че по време на действието на настоящия договор БАНКАТА
промени Базовия лихвен
процент на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“ АД за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определени в
чл.1 се променят автоматично, в съответствие с
промяната, за което
КРЕДИТОПЛОУЧАТЕЛЯТ, с подписването на настоящия договор, дава своето неотменяемо
и безусловно съгласие"; чл. 12, ал.1 „БАНКАТА запазва правото си по време
на действие на настоящия договор да променя Тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионните, които „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД прилага при
операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски
франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл.22.
Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането
им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по настоящия
договор", в частта, с която са
отхвърлени исковете за установяване на нищожността на чл. 1, ал. 1, чл. 3, ал.
3, чл. 6, ал. 2 и чл.22, ал.1 от Договор за потребителски кредит от 26.03.2008
год, в частта, с която са отхвърлени
предявените от С.Х.Г., ЕГН ********** и И.З.П., ЕГН **********, срещу „Б.Р.С.“ АД, ЕИК ******, иск за
заплащане на сумата от 703,19 швейцарски франка – частичен от иск в общ размер
958,04 швейцарски франка, платена без правно основание през периода 09.10.2010
г. – 22,10.2015 г., иск за заплащане
на сумата от 1250 лв. - частичен от иск в общ размер 12864,57 лв.
представляваща недължимо платена сума, в следствие на изчисляване на вноските
по кредита, въз основа на нищожни клаузи от договора, в швейцарски франкове и
промяната на курса на тази валута спрямо еврото, както и в частта относно присъдените разноски по делото, и ВРЪЩА делото, в тази част на СРС,
за ново разглеждане от друг състав на същия съд на предявените обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
във вр. с чл.146 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузите на чл.1, ал.1, в
частта „ кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността на
швейцарски франкове на“, на чл.3, ал.3, на чл.3, ал.5, на чл.6, ал.2, на чл.6,
ал.3, на чл.12 и чл.22, ал.1 и ал.2 от
договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 34237 от
26.03.2008 г., и осъдителни искове с
правно основание основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, съгласно мотивите на
настоящето решение.
РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.