РЕШЕНИЕ
№ 20198
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110142953 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът ********** е предявило против ********** положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 190.50лв., представляваща цена за ползвана без основание доставена
от ********** топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва от 13.03.2023 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на
30.84лв. за периода от 31.12.2017г. до 14.12.2020 г., сумата от 12.58лв. - главница за
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната
лихва считано от 13.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2.40лв. -
лихва за забава за периода от 01.07.2020 г. до 06.03.2023 г., за които има издадена
заповед по чл.410 ГПК от 29.03.2023. по ч.гр.д. № 13182/2023г. по описа на СРС, 27
състав.
Ищецът твърди, че между него и ответното дружество за процесния период
01.07.2019 г. до 30.04.2022 г. нямало сключен договор за топлинна енергия за
стопански нужди, поради което за ползваната топлинна енергия за топлоснабден имот -
в *********, ответното дружество се е обогатило неоснователно за сметка на ищеца до
размера на обедняването за предоставена топлинна енергия, поради което се
претендира възстановяване на сумата до обедняването. Въз основа заявление на ищеца
от 13.03.2023 г., на 29.03.2023 г. по ч.гр.д. № 13182/2023 г. по описа на СРС, 27 състав,
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която от ответника са
1
претендирани процесните суми.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника, като в срока е
депозиран отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват по основание и
размер. Оспорва се ответникът да е пасивно легитимиран по предявените искове с
твърдението, че не е ползвал услугите на ********** за процесния имот и не е
отправял искане за използване на тези услуги, както и не е сключвал договор за
доставка на топлинна енергия с ищеца. Твърди, че в приложения протокол от общо
събрание от 08.11.2001г. липсва подпис на представител на ответника в качеството му
на собственик на апартамент № 25 и на апартамент № 26. Оспорва да етажните
собственици на сградата, в която се намира процесния имот, да са взели валидно
решение за сключване на договор с фирмата за дялово разпределение с твърдението, че
представител на ответника не е взел участие в общото събрание, поради което не е бил
налице изискуем кворум за вземане на валидно решение от общото събрание и
сключеният договор от 11.12.2000г. е невалиден.
По делото е конституирано трето лице – помагач на страна на ищеца **********,
което не е взело участие по делото.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа страна следното:
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът е бил собственик на
процесния имот през процесния период, както и че за процесния период няма сключен
договор между страните за доставяне на топлинна енергия за стопански нужди.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява,
че в процесния недвижим имот, за който има открит аб.№ ********, за процесния
период м.07.2019г. до м.04.2022г., се установява, че за процесния имот не е начисляван
разход за ТЕ, нито за БГВ, а единствено за сградна инсталация, остойностена на сумата
от 280.61лв., така и е извършвана услуга дялово разпределение от третото лице –
помагач.
Прието по делото е и писмо от 25.11.2022г., с което ответникът се кани да плати
суми на ищеца в 7дн срок от получаване на писмото.
Приети са и договор между ТЛП и етажната собственост за извършване на
услугата дялово разпределение, Протокол от ОС на ЕС от 08.11.2001г., с който се взема
решение да се сключи договор с ФДР.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Правна квалификация: исковете са предявени по реда на чл.422 ГПК и са с правно
основание чл.59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По исковете по чл.59 ЗЗД : При релевираните в исковата молба твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът
да е доставил топлинна енергия до стопанският обект на ответника и да е извършил
услугата дялово разпределение; 2) ответникът реално да е потребил доставената
топлинна енергия; 3) да липсва валидно правно основание - тоест годен
правопораждащ юридически факт от който между страните да е възникнало валидно
правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени блага, а
именно доставянето и потреблението на топлинна енергия и услугата дялово
разпределение за процесния период; 4) липса на друго основание за защита на правата
на обеднелия ищец.
По исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД: Ищецът следва да докаже, че в неговия
патримониум съществува изискуемо вземане, което длъжникът е бил поканен да
заплати.
Ответникът е търговец, поради което и при съобразяване на действащите през
процесния период разпоредби на § 1, т. 33а и т. 2а от ДР на ЗЕ, за да възникне валидно
правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия, съответно за
дяловото й разпределение е необходимо да се сключи писмен договор за същото между
страните - аргумент от чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката, който предвижда,
че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя, а в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г. писменият договор се сключва между топлопреносното предприятие и
клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. В настоящия казус ищцовата
претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор и
наличието на неоснователно обогатяване от ответника, тъй като между страните не е
бил сключен нов договор за продажба на топлинна енергия, след изтичане действието
на стария, което не е и спорно между страните.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото
основание включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на
ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт и това
3
разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат
на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши,
увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В разглеждания
случай липсата на договор за продажба обуславя липса на основание за получаването
на топлинна енергия за процесния имот.
Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване
на индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна
енергия за сградна инсталация, защото освен собственици и титуляри на вещни права
на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в
сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия,
свързани с тях (в който смисъл е Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно
дело № 15 от 2009 г. на Конституционния съд). Тези потребители обективно получават
в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните или вертикални
топлопроводи (в случая хоризонтални) на сградната инсталация, поради което не е
налице пълна липса на потребление на топлинна енергия.
По отношение на размера на доставеното количество топлинна енергия, съдът
кредитира заключението на вещото лице по СТЕ. Съгласно същото се установява, че за
процесния недвижим имот, за процесния период е била начислявана сума за сградна
инсталация остойностена на сумата от 280.61лв. (при претенция от 190.50лв., до който
размер с оглед диспозитивното начало следва да се уважи искът). При така
установеното съдът приема че за ответника е възникнало валидно задължение към
ищеца за заплащане на горепосочените суми, с които суми ответникът се е обогатил за
сметка на обедняването на ищеца. В случая начислената сума е само за сградна
инсталация, която не зависи от потребление на топлинна енергия в имота за отопление
с индивидуални отоплителни тела, както и от потребяването на енергия за горещо
битово водоснабдяване. Начисленията за сградна инсталация се определят от обема на
имота, а не от потреблението на енергия в него. По делото не се твърди и не се
установява трето лице да е ползвало имота, поради което и съдът приема, че
ответникът по исковете носи отговорност пред ищеца за заплащане на енергията за
сградна инсталация за имота през процесния период ( в този смисъл и Решение № 186
от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 13746 / 2021 г. на СГС; Решение № 260516 от 23.03.2023
г. по в. гр. д. № 4928 / 2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС; Решение № 260934 от
05.07.2023 г. по в. гр. д. № 13372 / 2020 г. на Възз. IV-д състав на СГС и др.).
Изцяло неоснователна е претенцията за заплащане на стойността на извършване
на услугата дялово разпределение, доколкото ищецът не е доказал обедняване за тази
сума, т.е. не са ангажирани доказателства, че ищцовото дружество е заплатило
спорната сума на ФДР – Трето лице – помагач. Искът за лихва за забава върху
претендираната сума, като акцесорно вземане също се явява неоснователен. По иска за
присъждане на законна лихва с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, произтичащ от
4
неизпълнение на задължение за заплащане на паричното обезщетение по чл. 59 от ЗЗД,
не може да бъде уважен без отправена покана от ищеца до ответника. По делото е
приета покана от ищеца до ответника с дата от 25.11.2022г., т.е. след процесния
период, поради което искът по чл.86 ЗЗД е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат двете страни. Ответникът не е
доказал сторени такива. Ищецът е доказал разноски в размер на 75лв. за д.т., 100лв. за
юрк.възнаграждение, както и 350лв. за експертиза, вкл. следва да се присъдят
сторените по ч.гр.д. № 13182/2023г., които са в размер на 25лв. за д.т. и 50лв. за
юрк.възнаграждение или общо 550лв. Съразмерно на уважената част следва да му
бъдат присъдени разноски в общ размер на 443.36лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК
положителен установителен иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, че ******** с
ЕИК: **********, дължи на ************, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. ********, сумата от 190,50 лева (сто и деветдесет лева и 50 стотинки),
представляваща сума, с която се е обогатил без основание за доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.07.2019 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: *******, аб.№********, ведно със законна лихва за период от
13.03.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума има издадена Заповед № 9387
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 29.03.2023г. по ч.гр.д. №
13182/2023г. поо писа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава за
периода от 31.10.2020г. до 06.03.2023г. в размер на 30.84лв., ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за неоснователно обогатяване за сумата от 12.58лв, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2020 г. до 30.09.2021г.
ведно със законна лихва от 13.03.2023 г. до изплащане на вземането, ОТХВЪРЛЯ иска
за мораторна лихва върху последната главница в размер на 2.40лв. за периода от
01.07.2020г. до 06.03.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ******** с ЕИК: **********, да заплати
на ***************, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. ********,
разноски в общ размер на 443.36лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца - **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5