Определение по дело №711/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.197 – чл.202 от Административно процесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл.56, ал.4 и във вр. с чл.27 ал.2 т.1 АПК.

Образувано е по жалба от Б.И.Б. ЕГН ********** ***, против Заповед №3286з-527/14.02.2023г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция”, с която е оставено без разглеждане заявление с вх. № 365000-9858/13.03.2019 г. по описа на ОДМВР Варна от Б.И.Б. с ЕГН **********, за снемане на полицейски регистрации, като недопустимо.

В жалбата и уточняващи по делото молби се сочи, че процесната заповед е нищожна, поради което се отправя искане за прогласяването на нищожността й. Релевират се доводи за незаконосъобразност, поради допуснати от органа издал акта нарушения на административно производствените правила, несъответствие с материалния закон и неговата цел. Твърди се, че за административния орган възниква задължение произтичащо пряко от нормативен акт, а в случая служебното задължение по заличаване на полицейски регистрации, поради настъпила реабилитация, която административният орган не спори по никакъв начин и такава проверка не е извършена. Административният орган се е позовал на заповед № 3-9167/02.12.2013г. на зам. директора на ГДНП и сочи сезиране с вх.№ от 20.09.2013г., поради което е издал недопустим административен акт, който е нищожен. Счита, че не се установява съществуването на фактическите основания, посочени в адм. акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му и не съдейства за установяване на обективната истина, което не е целта на закона. Сочи се, че административният орган не е оспорвал силата и валидността на известното му писмено доказателство свидетелство за съдимост, което удостоверява правен статус на Б. да не е осъждано лице и законовата презумпция за настъпилата реабилитация, което е бил длъжен да вземе предвид за заличаване - чл. 159,ал.6 ЗМВР. Поддържа, че тези юридически факти на нищожна порочност са безспорни, с последицата за водене на привиден административен процес и неосъществено прилагане на материалния закон. Позовава се на решение № 9147 от 20.06.2013г. по адм.д.№12090/2012г. на ВАС, V отд. Счита, че административния орган не е изпълнил определение № 288 от 30.01.2023 г. на Административен съд - Варна, по адм.д.№ 2849 2022 г. и демонстрира пренебрежително отношение към вече върнатата му административна преписка за произнасяне по същество на отправеното до него искане.

Административната преписка е изпратена след разпореждане на съда № 4451/04.04.2023г. в Административен съд-Варна от ответника, който не ангажира становище по основателността й.

След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорената в настоящото производство заповед №3286з-527/14.02.2023г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция” е постановена във връзка с Определение № 288 от 30.01.2023 г. на Административен съд - гр. Варна, XIX състав, постановено по адм. дело № 2849/2022 г. по описа на съда, с което е отменен отказ, обективиран в писмо с peг. № 328600-21970/24.10.2019г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция”. Със същото определение Административен съд-Варна е изпратил на директора на Главна дирекция „Национална полиция” административната преписка за решаване по същество на искане с вх. № 365000-9858/13.03.2019 г. от Б.И.Б., ЕГН **********. за снемане на полицейската му регистрация № 58747/2807.2004 г., извършена в 01 РУ Варна - ОДМВР Варна.

В изпълнение на горепосоченото определение на Административен съд-Варна в ГДНП била извършена проверка, от която се установило, че е постъпило чрез ОДМВР Варна искане от Б. за служебно снемане на полицейски регистрации, депозирано и подписано от адвокат Т.Х.Я. ***- 9858/13.03.2019г. по описа на ОДМВР Варна. След проверка по искането на лицето с вх. № 365000-9858/13.03.2019 г. по описа на ОДМВР Варна било установено, че Б. *** само една полицейска регистрация под № 58747/28.07.2004 г. за деяние по чл. 131, ал. 2, т. 4 от НК, по БПП № 1463/2004 г. по описа на 01 РУП – Варна, пр. пр. № 9263/2004 г. на РП Варна. При същата било установено, че чрез МВР в ГДНП е постъпило идентично искане с вх. peг. № М - 9801/05.09.2013 г. по описа на МВР, вх. peг. № Я - 61649/11.09.2013 г. по описа на ГДНП от Б.И.Б., ЕГН **********, за снемане на полицейска регистрация.

Въз основа на извършена проверка и мотивирано предложение от директора на ОДМВР Варна, както и на основание Наредба № Із-701 от 17 март 2011 т. за реда за извършване на полицейска регистрация (обн. ДВ. бр. 27 от 01 април 2011г.), действаща към момента на искането на лицето и Заповед № Із-1303/27.06.2012 г. относно възлагане на функции по снемане и отказ за снемане на полицейска регистрация, действащи към момента на депозиране на искането, в Главна дирекция “Национална полиция” била издадена заповед, peг. № 3-9167/02.12.2013 г. на заместник директора на ГДНП за отказ за снемане на полицейска регистрация № 58747/28.07.2004. извършена в 01 РУ - ОДМВР Варна на Б..

В ГДНП била получена докладна записка с peг. № 2697/20.03.2014 г. по описа на 05 РУ - ОДМВР Варна, съгласно която Б.И.Б. е посетен от служители на 05 РУ - ОДМВР Варна, на посочения в искането адрес, за връчване на заповед № 3-9167/02.12.2013 г. на ГДНП, но същият отказал получаването й. Предвид, заявление вх. № 365000-9858/13.03.2019 г. по описа на ОДМВР Варна административният орган извършил преценка, че отново се иска снемане на полицейска регистрация № 58747/28.07.2004 г. извършена в 01 РУ Варна - ОДМВР Варна на Б.И.Б., идентично със заявление вх. peг. № М - 9801/05.09.2013 г. по описа на МВР, вх. peг. № Я - 61649/11.09.2013 г. по описа на ГДНП, по което административният орган се е произнесъл със Заповед с peг. № 3-9167/02.12.2013 г. на заместник- директора на ГДНП за отказ за снемане на полицейска регистрация, влязла в сила на 17.03.2014 г., не са представени нови доказателства, както и липсата на промяна във фактическите обстоятелства, при която е била издадена първоначалната заповед, било прието че е налице хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, според която при влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, така подаденото второ заявление със същото искане е недопустимо и следва да се остави без разглеждане.

По делото не е спорно, а и както бе посочено административния орган се е произнесъл с оспорената заповед на основание и във връзка с определение № 288 от 30.01.2023 г. на Административен съд - гр. Варна, XIX състав, постановено по адм. дело № 2849 2022 г. по описа на същия съд. От същото се установява, че е с предмет жалбата на Б., против писмо изх.№ 328600-51970/24.10.2019г., представляващо отказ на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ за снемане на полицейска регистрация №58747/28.07.2004г., извършена в Първо РУ на ОД на МВР – Варна на Б.Б.. Констатирано е, че е обоснован със съществуването на заповед № З-9167/02.12.2013г. на заместник директора на Главна дирекция „Национална полиция“ между същите страни и със същия предмет – отказ за снемане на полицейската регистрация на Б.И.Б. с ЕГН ********** с № 58747/28.07.2004г., извършена в Първо РУ при ОД на МВР гр. Варна. Съдът е приел, че писмо с изх.№ 328600-51970/24.10.2019г., на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ представлява изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл.197 от АПК. Аргументът, че не може да бъде издадена заповед за снемане на полицейската регистрация на Б.Б., за това че вече има издадена макар и преди 10 години /през 2013г./ заповед за отказ за същото, касае допустимостта на искане с вх.№ 365000-9858/13.03.2019г. на Б.Б.. Съдът е анализирал относимите разпоредби, като е посочил, че съгласно чл.27 ал.2 т.1 от АПК, административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт, включително проверява дали има влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. След като, отказът в обжалваното писмо е обоснован единствено с наличието на влязъл в сила административен акт - заповед № З-9167/02.12.2013г. на заместник директора на Главна дирекция „Национална полиция“ със същия предмет и между същите страни, означава че искането на Б.Б. с вх.№ 365000-9858/13.03.2019г. е прието за недопустимо.

Съдът прави извода, че обжалваният отказ не е такъв за издаване на административен акт, защото на първо място той е изричен, както изисква разпоредбата на чл.197 от АПК. На второ място, административният орган е отказал изрично да разгледа поставения пред него въпрос за прекратяване на полицейската регистрация по същество. Ако беше разгледал този въпрос по същество, тогава директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ е следвало да съобрази наличието на предпоставките по чл.68 ал.6 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ като съдът е посочил, и че е щял да установи, че е налице основание за снемане на полицейската регистрация на Б.Б. по смисъла на чл.68 ал.6 т.4 от ЗМВР във връзка с чл.19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, тъй като след сключване на споразумението за прекратяване на наказателното производство, на Б.Б. е наложена глоба в размер на 800 лева, т.е. наложено му е административно наказание.

Административен съд – Варна в горепосоченото влязло в сила определение прави разграничение между извършването на полицейска регистрация и обработването на данни в информационните фондове на МВР, тъй като целта на обработката на данни от полицейската регистрация е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, съгласно чл.27 от ЗМВР. Обработката на данни в информационните фондове на МВР по чл.26 ал.1 от ЗМВР, освен за посочените за полицейската регистрация цели, се извършва и за разкриване на престъпления – провеждане на наказателно производство. Макар и полицейската регистрация да не е обвързана със срок, основанието за нея отпада с отпадане на целта, за която е извършена, т.е. тя е ограничена от целта, за която се извършва.

Отделно от изложеното, съдът посочва, че заповедта с № З-9167, с която е отказано снемането на полицейската регистрация на Б.Б. е била издадена на 02.12.2013г. и като основание за отказа е посочено предложение на в.н.д. директор на ОД на МВР – Варна по вх.№ 41260/03.09.2013г./ №44108/30.09.2013г., в което е отбелязано, че н.о.х.д. № 2835/2004г. по описа на Варненския районен съд е приключило със споразумение по чл.24 ал.3 от НПК, което е извън основанията по чл.68 ал.6 т.2 от ЗМВР за снемане на полицейска регистрация. При новото разглеждане на искането за нейното снемане е трябвало да бъде преценен основния въпрос относим към неговата основателност, а именно: дали е отпаднала целта, заради която е била извършена полицейската регистрация. Точно такава преценка на основателността на искането на жалбоподателя не е била направена в обжалваното от него писмо с изх.№ 328600-51970/24.10.2019г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“.

Отделно от това съдът е приел, че не е достатъчно позоваването на издадена през 2013г. заповед за отказ за снемане на полицейска регистрация, за да се приеме, че искането, направено на 13.03.2019г. е недопустимо. Периодът оттогава до датата на новото искане е шестгодишен като е прието, че органът е длъжен да разгледа всички нововъзникнали обстоятелства относими към установяване на фактическата обстановка свързана с целта, за която полицейската регистрация е била извършена.

С оглед на горните съображения, в производство по чл.197 от АПК отказът е отменен и преписката върната на административния орган за решаване на искането по същество в указания от съда срок, който започва да тече от постъпване на преписката при него.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните прави изводи:

Жалбата е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган и е постановена в писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа изложение с посочени фактически и правни основания. Независимо от горното, при извършване на преценката за законосъобразност на оспорения акт, на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира следното:

По делото не е налице спор по фактите, както и че с определение № 288 от 30.01.2023 г. на Административен съд - гр. Варна, XIX състав, постановено по адм. дело № 2849 2022 г. е отменен отказ по чл.197 от АПК, обективиран в писмо изх.№ 328600-51970/24.10.2019г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция и му е изпратена административната преписката за решаване по същество в 7-дневен срок от получаването й на искане с вх.№ 365000-9858/13.03.2019г. от Б.И.Б. с ЕГН ********** за снемане на полицейската му регистрация № 58747/28.07.2004г. извършена в Първо РУ при ОД на МВР гр. Варна.

Не е налице и спор, че жалбоподателят е подал искане с вх.№ 365000-9858/13.03.2019г. за снемане на полицейската му регистрация № 58747/28.07.2004г. извършена в Първо РУ при ОД на МВР гр.Варна по което съдът се е произнесъл, който е обсъден и обоснован с наличието на влязъл в сила административен акт - заповед № З-9167/02.12.2013г. на заместник директора на Главна дирекция „Национална полиция“ със същия предмет и между същите страни.

Горното сочи, на повторно произнасяне по същото искане след отмяна на отказа и несъобразяване от административния орган с тълкуването на закона дадено в определение № 288 от 30.01.2023 г. на Административен съд - гр. Варна, XIX състав, постановено по адм. дело № 2849/2022 г. и задължителните указания по приложението му за произнасяне по същество по направеното искане вх.№ 365000-9858/13.03.2019г. Разпоредбата на чл.201 от АПК определяща действие на определението регламентира, че по разрешения с него въпрос определението е задължително за административния орган и за лицата, участвали при обжалването.

Нормата на чл. 177 ал.1 от АПК регламентира, че решението има сила за страните по делото. Горното е относимо и в производствата от вида на процесното по чл.197 от АПК. Ако оспореният акт бъде отменен /какъвто е настоящия случай/ или изменен, решението има действие по отношение на всички. Ал.2 от горепосочената разпоредба императивно предвижда, че всеки акт или действие на административен орган, постановен в противоречие с влязло в сила решение на съда, е нищожен. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.

Анализът на горепосочените норми и оспорения административен акт – заповед, с която се оставя без разглеждане искане вх.№ 365000-9858/13.03.2019г. вместо да се произнесе по същество компетентния административен орган в контекста и на приложената административна преписка обуславя извода на съда, че същият е нищожен. Т.е. вместо да реши искането по същество, ответникът е издал заповед, в противоречие на правилото по чл. 201 от АПК.

По повод подадената жалба съдът следва да обяви нищожността и да върне отново преписката на органа за ново произнасяне, при съобразяване с дадените указания.

Съдът констатира, че след влизането в сила на съдебното определение по адм.д.№2849/2022г. и изпращането на преписката на административния орган за произнасяне по същество, от Директора на ГДНП не спазени указанията на съда по задължителното тълкуване и прилагане на закона. В конкретния случай липсват каквито и да е доказателства за причината за неизпълнението на влезлия в сила съдебен акт, с който е отменен административния акт. В случай на необходимост да бъдат представени допълнителни документи или да бъде снабден органът с други, предпоставящи издаването на акта документи, издавани от други органи, не е правно основание на административния орган за неизпълнението му, тъй като в АПК са уредени правомощия на административния орган по събиране на доказателства и част от същите се съхраняват при него. Извън горното процесуалният закон предвижда даване на конкретни указания от административния орган на участниците в административното производство, а при неизпълнението им в указания срок, органът разполага с възможност за предприемане на последващи действия.

От приложените с административната преписка доказателства се установява, че не са предприети действия по изпълнение на влязло в сила определение доколкото именно с подадено от жалбоподателя заявление явства и искане за произнасяне и приключване на образуваното и висящо производство пред административния орган. Единствено се установява, че по неговото заявление отново се посочва, че е влязла в сила заповед, която съдът е констатирал, че е издадена 2013г. при липса на мотиви налице ли е основание за снемане на полицейската регистрация по заявеното искане, по което не е налице произнасяне от компетентния административен орган. Това, взето в съвкупност със съдържанието на оспорената заповед, обосновава извода, че произнасяйки се по описания начин административния орган е постановил нищожен акт, т. е. в противоречие с влязлото в сила определение № 288 от 30.01.2023 г. на Административен съд - гр. Варна, XIX състав, постановено по адм. дело № 2849/2022 г. по описа на Административен съд-Варна. С категоричност се установява, че не са изпълнени и задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

По изложените съображения, с оглед констатираното противоречие на оспорения акт с влязлото в сила определение № 288 от 30.01.2023 г., постановено по адм. дело № 2849/2022 г. по описа на Административен съд-Варна, без да са изпълнени указанията на съда, следва заповед №3286з-527/14.02.2023г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция” да бъде обявена за нищожна и преписката да бъде върната на административния орган, за ново произнасяне в 7-дневен срок от влизане в сила на настоящото определение, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с определение № 288 от 30.01.2023 г., постановено по адм. дело № 2849/2022 г. по описа на Административен съд-Варна.

С оглед констатираната нищожност на акта, съдът не следва да се произнася относно основанията за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 от АПК.

При този изход на спора и при липса на искане за присъждане на разноски съдът не дължи произнасяне по същите.

Предвид горното и на основание чл. 200 ал.1 от АПК, вр.чл.172 ал.2 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на заповед №3286з-527/14.02.2023г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция”, с която е оставено без разглеждане заявление с вх. № 365000-9858/13.03.2019 г. по описа на ОДМВР Варна от Б.И.Б. с ЕГН **********, за снемане на полицейски регистрации, като недопустимо.

ВРЪЩА административната преписката на директора на Главна дирекция „Национална полиция“, за произнасяне в 7-дневен срок от влизане в сила на настоящото определение, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с определение №288 от 30.01.2023 г., постановено по адм. дело № 2849/2022 г. по описа на Административен съд-Варна.

Определението подлежи на обжалване от страните, участващи в административното производство по смисъла на чл. 200, ал. 2 от АПК, с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването пред Върховния административен съд.

Определението да се съобщи на страните, чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

	Съдия: