№ 1586
гр. ****, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100502167 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 291332/17.06.2021г. на Т. ЕР. В., ЕГН
**********, чрез пълномощник срещу Решение № 261688 от 20.05.2021г. постановено по
гр.дело № 15490/2020г. на Районен съд ****, 11 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения от въззивника против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, район **** **** Тауърс – Г, бул. **** №****,
иск с правно основание чл.124 от ГПК за приемане на установено между страните, че
ищеца не дължи на ответника сума представляваща разликата над уваженият размер от
5676,10 лева до пълно предявеният размер от 5883,86 лева съставляваща начислена ел.
енергия на адрес на потребление гр. ****, Вилна зона, местност ****, кл. № **********, за
периода 21.07.2020г. – 19.08.2020г. , за което обстоятелство е издадена фактура №
**********/15.09.2020г.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението в обжалваната част. Изложени са съображения, че ответника,
чиято е доказателствената тежест не е установил , че за периода посочен в процесната
фактура същия е доставил, а ищеца реално потребил количество от 1023.70 кВтч ел.енергия
на стойност 207.76 лв. Твърди се, че съдът не може хипотетично и абстрактно да приеме, че
в обекта и за периода е имало средно дневно потребление от 8 часа, при положение , че
такова изобщо не е имало,т.е неправилно съда се е позовал на предполагаема, а не на
доказана консумация. Излага се, че съда не е обсъдил и посоченото в заключението на
1
вещото лице по СТхЕ, че има несъответствие на ведомствените пломби на СТИ.
Отправено е искане да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част
и да се постанови друго, с което исковата претенция да бъде изцяло уважена, като
основателна и доказана. Претендира присъждане на направените в производството съдебно
– деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание въззивника, редовно призован не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител, с писмена
молба, моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените по делото
разноски.Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния
представител на въззивника.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Т. ЕР. В., ЕГН **********
срещу „Енерго – Про Продажби” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. ****, **** № ****, **** ТАУРС – Г, иск с правно основание чл.124 от ГПК за приемане
на установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата от 5883,86 лева,
съставляваща начислена ел. енергия на адрес на потребление гр. ****, Вилна зона, местност
****, кл. № **********, за периода 21.07.2020г. – 19.08.2020г., за което е издадена фактура
№ **********/15.09.2020г.
С влязло в сила решение съда е уважил иска на ищеца за сумата от 5676,10 лева.
В исковата молба, ищцата твърди, че няма качество на потребител на ел. енергия,
доколкото такова качество има единствено собственик или ползвател на имота, до който се
доставя ел. енергия. В тази връзка твърди, че между нея и ответника не е налице
облигационна връзка за доставка на ел енергия за обект на потребление - гр. ****, Вилна
зона, местност ****, кл. № **********. Ако все пак се приеме , че е ищеца е потребител на
ел.енергия за посочения обект, то оспорва фактурираното количество ел.енергия да е
доставено и потребено от нея в посочения период. В случай , че ответника претендира
същото като корекция за минал период , оспорва да са налице основанията за това.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който
предявеният иск се оспорва, като неоснователен. Излага се, че имота до който се
осъществява доставка на ел. енергия е собственост на наследодателя на ищцата Евгений
Вътев, на който от своя страна е придобил имота по реда на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за което
обстоятелство е съставен и НА № 38/1998г.Посочва, че ищцата на 04.05.2018г. е депозирала
заявление за продажба на ел. енергия.
На 11.05.2017г. по повод заявление от ищцата от 04.05.2017г. на обекта на
2
потребление е осъществен монтаж на СТИ № 1102 0110 0845 9372, за което обстоятелство е
съставен и КП №11195400. Началните показания на монтирания СТИ са 6566 кВтч за нощна
ел. енергия и 25297 кВтч за дневна ел.енергия. Излагат се възражения, като се сочи, че от
датата на монтажа до 19.08.2020г. до СТИ 1102 0110 0845 9372 не е осигуряван достъп за
снемане на показанията от отчетника на района, като на 16.05.2018г. ищцата сама е подала
показанията на електромера при показания 8838 кВтч нощна и 29652 кВтч дневна ел.
енергия. Посочва се, че в нарушение на чл. 16, ал.2 от ОУ страната не е осигурила достъп до
имота за отчитане на СТИ. На 19.08.2020г. процесния СТИ е демонтиран, при което от
същия се снети показания: нощна ел. енергия 18696 кВтч и дневна ел. енергия 48956
кВтч. С процесната фактура е осъществено и начисляване на количество ел. енергия и за
предходни неотчетени периоди.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото са представени писмени доказателства: удостоверение за наследници на
****, ЕГН ********** б.ж. на гр. ****, починал на 03.03.2015г.; КНА № 19/1998г.,с който
**** е признат за собственик на имот с площ от 526 кв.м. в местност „Манастирски рид“,
представляващ имот №2019, ведно с построената в него сезонна постройка с площ от 39
кв.м.;протокол за въвод във владение от 12.12.2013г. ,с който ****, ЕГН ********** е
въведен във владение на ПИ №2019 по ПНИ на местност „Манастирски рид, Бялата чешма и
Дъбравата“; заявление № 4494690/04.05.2018г., с което ищцата В. прави искане за продажба
на ел. енергия на обект представляващ „вила“ намиращ се в местност „Манастирски рид“
ПИ №2019, която ел.енергия да бъде предоставяне за битови нужди, при отчитане на дневна
и нощна тарифа. Посочва се, че обекта е с кл. № **********, ап. №**********, който имот
се е ползвал до този момент от ****;писмени изявления от **** и ****, от които е видно, че
лицата не се противопоставят партидата на ел. енергия на вила в местност „Манастирски
3
рид“ да бъде на името на тяхната майка Т. ЕР. В., от които се установява, че ищецът –
въззивник е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в „Манастирски рид,
Бялата чешма и Дъбравата“ ПИ №2019,с кл. № **********, ап. №**********.
От КП № 11195400 от 11.03.2017г., се установява, че на така посочената дата и адрес
на потребление в гр. ****, местност „Манастирски рид“ е осъществен монтаж на СТИ
№1102 0110 0845 9372, при показания за дневна тарифа 25297 кВтч. към момента на монтаж,
съответно нощна тарифа към този момент -6566 кВтч.Протокола е подписан от ищцата В..
Представен е по делото КП № 5129609/19.08.2020г., от който е видно, че на същата
дата е осъществен демонтаж на СТИ №1102 0110 0845 9372, като към момента на
демонтажа показанията на СТИ за дневна тарифа са 48965 кВтч, а за нощна 18696 кВтч.
Изготвена е фактура № **********/15.09.2020г. на стойност 3791.74 лева, за
предоставена ел. енергия на обекта за периода 21.07.2020г.-19.08.2020г., от която 3813,12
лева без ДДС представляваща стойност на дневна ел.енергия от 19304 кВтч, и 1090,10 лева
без ДДС нощна ел.енергия в размер на 9858 кВтч., общо 5883.86лева с ДДС.
От заключението на приетата от ВРС СТхЕ, която съда кредитира, се установява, че
СТИ на процесния обект на потребление е монофазен, двутарифен, за директно мерене,
същия е от одобрен тип и доколкото е преминал през метрологична проверка през 2017г. е
годно средство за измерване на ел.енергия доставена на адреса на потребление. Има
разминаване в посочване номера на ведомствената пломба на процесното СТИ при монтажа
му през 2017г. / д-BG43/01 в-1259641 / и при демонтажа му през 2020г./в 1508764/.
Технически е невъзможно за периода 21.07.2020г.-19.08.2020г. да бъде осъществена
доставка на ел.енергия в размер на 29162 кВтч, която е на стойност от 5883,86 лева.
Посочените 29162 кВтч. ел.енергия биха могли да бъдат доставени на обектна на
потребление за по – голям период от време, обхващаш периода16.05.2018г.-19.08.2020г.
Допустимото средно дневна потребление възлиза на 35,30 кВтч. или от по 4,41 кВтч, на час
при 8-часобо потребление за битов клиент, какъвто е процесния обект на потребление. В
процесния случай, не е осъществена корекция на потребена на адреса ел.енергия, а същата е
стойност на посочена от абоната при самоотчет ел.енергия на 16.05.2018г., съответно такава,
която е снета при демонтаж на СТИ на 19.08.2020г. В открито съдебно заседание на
12.03.2021г.вещо лице е пояснило, че процесния електромер е технически годно и изправно
средство за измерване на ел.енергия.
В първоинстанционното производство е прието заключение по назначена ССЕ, което
съда кредитира и от което се установява, че за процесния период от 21.07.2020г. до
19.08.2020г., за 29 дни, стойността на 1023.85кВтч /по 35.30кВтч дневно/ ел.енергия възлиза
на 207,76 лева, от която 133,85 лева без ДДС – дневна ел.енергия и 38,28 лева без ДДС –
нощна. Експерта изчислява размера на тази стойност, като съразмерно отношение на
общото посочено количество ел.енергия,за което е съставена фактура №
**********/15.09.2020г., при средно дневно натоварване от 35,30 кВтч.
4
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля **** – актосъставител на КП № 5129609/19.08.2020г., от които се
установява, че на 19.08.2020г. е осъществена подмяна на стария електромер с нов „смарт“ и
преместване на СТИ, на границата на имота. Свидетеля посочва, че към този момент не е
видял титуляра по партида на потребление на ел.енергия.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели
на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че в
качеството му доставчик на електроенергия е доставил посоченото във фактурата
количество електроенергия, същото е потребено от абоната за процесния, фактурирания
период, поради което същия дължи заплащането му.
От представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ищеца, безспорно
се установява, че същия е потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е монтиран
процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има
задължението да заплаща използваната ел. енергия. Установено е също, че до 19.08.2020г.
СТИ, отчитащи ел.енергията в обекта е било в границите на имота, а след тази дата е
подменено със „смарт“ устройство, което е изнесено на границата на имота, като по този
начин е осигурен безпрепятствен достъп на служителите на „ЕРП Север“ АД за извършване
на месечен отчет.
Ответното дружество се позовава на реална доставка и редовен месечен отчет, т.е.
ответното дружество твърди, че сумата от 207.57 лева, представлява стойността на реално
доставено и потребено от ищеца количество ел. енергия от 1023.70кВтч за периода 21.07.2020г. до
19.08.2020г., което не е отчетено при редовните месечни отчети поради недопускане на
служителите на дружеството в обекта, поради което и тази сума е дължима от абоната.
От представените по делото писмени доказателства - констативни протоколи и
заключението на вещите лица се установява,че за процесния период посочените 1023.70
кВтч са изчислени на база предполагаемо средно потребление на дневна и нощна
ел.енергия. Ответното дружество не е представило по делото доказателства, от които да се
може да се направи обоснован извод, че именно за процесния период потребеление е
доставено това количество енергия, както и,че е налице осемчасово потребление в имота.
Няма доказателства и за твърденията на ответника, че същия не е могъл да извърши редовен
месечен отчет,респективно е бил възпрепятстван от ищеца да извърши такъв. Дори и да се
приеме, че ищеца, като абонат на ел.енергия е потребявал ел.енергия, на същия не може да
се вмени задължението да заплати такава определено в хипотетичен размер на дневно и
нощно потребление. При изправно СТИ, независимо от различните записвания за
ведомствените пломби на електромера, каквото е заключението на вещото лице по СТхЕ и
разясненията дадени от него в открито съдебно заседание на 12.03.2021г. и при липса на
доказателства за невъзможност да бъде направен ежемесечен отчет на потреблението,
ответното дружество на още по голямо основание следва да фактурира точното количество
ел.енергия за определен период, респективно да докаже доставените точно кВтч дневна и
нощна ел.енергия , чиито заплащане претендира. Следва да се има предвид , че в конкретния
казус не се касае за корекция на сметка, за да се борави с предполагаема консумация или
такава по корекция съгласно ПИКЕЕ, а за заплащане стойността на реално потребена
ел.енергия съответно доставена и потребена през конкретен период.
5
Воден от горното съда приема, че в хода на производството ответника не е доказал
по безспорен начин правото си да получи от ищеца сумата от 207.57 лв., съответно, че
предявения отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде отхвърлен.
Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции решението в обжалваната част
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго , с което иска да бъде уважен.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта , с която ищеца е
осъден да заплати на ответника сумата от 15,18 лева съдебно – деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част на предявеният иск, на осн.
чл. 78, ал.3 ГПК.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза
на въззивника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на
25.00лева – държавна такса, а на процесуалния й представител – адв. М.Л. – сумата от
360.00 лева на основание чл. 38 ал.1, т.2 ЗА съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК съда счита за неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261688 от 20.05.2021г., постановено по гр.дело №
15490/2020г. на Районен съд ****, 11 състав, В ЧАСТТА, с която: е отхвърлен предявения
от въззивника против „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, район **** **** Тауърс – Г, бул. **** №**** иск с правно основание
чл.124 от ГПК за приемане на установено между страните, че ищеца не дължи на ответника
сума представляваща разликата над уваженият размер от 5676,10 лева до пълно предявеният
размер от 5883,86 лева съставляваща начислена ел. енергия на адрес на потребление гр.
****, Вилна зона, местност ****, кл. № **********, за периода 21.07.2020г. – 19.08.2020г.,
за което обстоятелство е издадена фактура № **********/15.09.2020г.; Т. ЕР. В., ЕГН
********** Е ОСЪДЕНА да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, район **** **** Тауърс – Г, бул. **** №****
сумата от 15,18 /петнадесет лева и 18 ст./ лева съдебно – деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част на предявеният иск, на осн.
чл. 78, ал.3 ГПК, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т. ЕР. В., ЕГН
**********, с адрес гр. ****, ул. **** не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, район **** **** Тауърс – Г, бул.
**** №**** сумата от 207.57/двеста и седем лева и петдесет и седем ст./ лева ,
представляваща разликата над уваженият размер от 5676,10 лева до пълно предявеният
размер от 5883,86 лева, съставляваща начислена ел. енергия на адрес на потребление гр.
****, Вилна зона, местност ****, кл. № **********,за периода 21.07.2020г. – 19.08.2020г., за
което обстоятелство е издадена фактура № **********/15.09.2020г. , на осн. чл. 124, ал.1
ГПК
6
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, район **** **** Тауърс – Г, бул. **** №**** ДА ЗАПЛАТИ на Т. ЕР. В.,
ЕГН ********** сумата от 25.00/двадесет и пет/ лева съдебно – деловодни разноски съразмерно
уважената част на предявеният иск, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, район **** **** Тауърс – Г, бул. **** №**** ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат М.Л. Л., ЕГН **********, със служебен адрес гр.**** ул. ****, офис – партер
сумата от 360.00/триста и шестдесет/ лева определено от съда възнаграждение за
предоставено в полза на ищеца Т. ЕР. В., ЕГН ********** от гр. ****, ул. **** процесуално
представителство в производството по в.гр.дело № 2167/2021г. по описа на ВОС, на осн. чл.
38, ал.1, т.2 ЗА.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7