Определение по дело №70/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 415 ал. 2 от ГПК.

Образувано въз основа на частна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от Главния изпълнителен директор В. М. С. и Д. Н. Н., чрез пълномощника- Главен юристконсулт М. Г., срещу Разпореждане от 05.11.2014г., постановено по частно гражданско дело №106/2011г. по описа на Районен съд Благоевград, с което е било оставено без уважение молбата на представителят на [фирма] за допълване на Определение № 6229/16.09.2014г. по ч.гр.д. № 106/2011г. по описа на РС Благоевград.

В частната въззивна жалба са навадени доводи за неправилност на атакуваното разпореждане, като жалбоподателят моли съда да го отмени изцяло и да постанови определение, с което да допълни Определение № 6229/16.09.2014г. по ч.гр.д. № 106/2011г. по описа на РС Благоевград, като посочи в диспозитива за кои лица се отнася обезсилената заповед, а именно лицата депозирали възражение по чл. 414 ал.2 от ГПК: Г. С. В., ЕГН [ЕГН], В. В. В., ЕГН [ЕГН] и С. В. В., ЕГН [ЕГН]. Възразява се с частната жалба, че съдът по заповедното производство е обезсилил издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 106/2011г. по описа на РС Благоевград и е прекратил производството по делото, тъй като не са представени от заявителя доказателства, че в указания от съда срок по чл. 415 ал.1 от ГПК, от [фирма] е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване на вземането пред гражданския съд. Основното оплакване в частната жалба е, че като е обезсилил издадената заповед за незабавно изпълнение и като е прекратил производството по ч.гр.д. № 106/2011г. по описа на РС Благоевград, съдът не е посочил спрямо кои длъжници, подали възражение по реда на чл. 414 от ГПК, се отнася постановения съдебен акт. Във връзка с така направеното оплакване са изложени съображения, че срещу издадената заповед, възражение по чл. 414 от ГПК са подали само наследниците на починалия едноличен търговец В. В., собственик на [фирма], именно- Г. С. В., ЕГН [ЕГН]- негова съпруга, В. В. В., ЕГН [ЕГН]- негов син и С. В. В., ЕГН [ЕГН]- негова дъщеря. Това обстоятелство не е било обсъждано в мотивите на съда, а не е посочено и в диспозитива на съдебния акт. Възразява се, че определението на съда не е пълно, тъй като не сочи всички лица, по чието възражение се е развило производството. Възразява се, че съгласно чл. 415 ал.2 от ГПК, действието на възражението е само спрямо лицата подали възражение по реда на чл. 414 от ГПК, а не спрямо всички длъжници- спрямо неподалите възражение такива. Навадени са доводи, че в Определение № 6229/16.09.2014г. по ч.гр.д. № 106/2011г. по описа на РС Благоевград, съдът е пропуснал да посочи иманета на подалите възражение длъжници, поради което същото е непълно и неоснователно съдът по заповедното производство е отказал да уважи молбата за неговото допълване, депозирана по реда на чл. 250 от ГПК. Сочи се, че така постановеното определение е от тези които не могат да бъдат изменяни от съда който го е постановил по реда на чл. 253 от ГПК, поради което и същото подлежи на обжалване пред по-горната инстанция на основание чл. 250 ал.3 от ГПК.

Отделно с частната жалба е наведено оплакване и за липсата на мотиви в разпореждането, с което съдът е отказал да допълни постановеното Определение № 6229/16.09.2014г. по ч.гр.д. № 106/2011г. по описа на РС Благоевград. Единствено е посочено от съда, че акта касае трите страни по делото, без да са посочени кои са те. Възразява се в частната жалба, че съображенията на съда по заповедното производство са неясни, тъй като заповедното производство образувано въз основа на заявление и на основание чл. 417 т. 2 от ГПК е едностранно, като в него участва само заявителя.

В срока по чл. 276 ал.1 ГПК, не е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.278 от ГПК намира подадената частна въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е внесена и дължимата във връзка с жалбата държавна такса.

За да извърши проверка за законосъобразност на обжалваното определение на първоинстанционния съд съобразно компетентността си, въззивната инстанция намира за установено следното от фактическа страна:

Пред Районен съд Благоевград на 13.01.2011г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 т. 2 от ГПК от заявителя [фирма], срещу [фирма], за притезание за парично вземане за погасяване на сумите по Договор за кредит от 08.05.2007г. Пред съда по заповедното производство е представено извлечение от счетоводните книги на банката кредитор към 13.01.2011г., за дължимите суми по партидата на едноличния търговец и Договор за банков кредит от 08.05.2007г.

Заявлението е уважено от съда като е издадена Заповед за изпълнение на пърично задължение въз основа на документ № 355 от 14.01.2011г. по образуваното ч.гр.д. № 106/2011г. по описа на РС Благоевград, по реда на чл. 417 от ГПК, като [фирма] е осъден да изплати на [фирма], сумата 30 143.70лв., представляваща неизплатена главница по Договор за банков кредит от 08.05.2007г.; сумата 3 607.75л., представляваща договорна лихва за периода от 25.05.2009г. до 12.01.2011г.; сумата 106.83лв., представляваща наказателна лихва за просрочена главница за периода от 25.05.2009г. до 12.01.2011г.; сумата 242.44лв., представляваща заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението- 13.01.2011г. до окончателното изплащане на дължимото. Съдът е постановил незабавно изпълнение на заповедта и е издал изпълнителен лист въз основа на нея в полза на кредитора- [фирма].

В срока по чл. 414 ал.2 от ГПК по делото са депозирани възражения от наследниците по закон на длъжника- Г. С. В., ЕГН [ЕГН], В. В. В., ЕГН [ЕГН] и С. В. В., ЕГН [ЕГН], които са възразили, че не дължат изпълнение на паричното задължение по издадената заповед, тъй като имат вписан в съда отаз от наследството на починалия едноличен търговец.

Пред съда по заповедното производство е представено Удостоверение за наследници № 828/08.04.2014г. от което се установява, че собственика на [фирма]- В. К. В., е починал на 05.04.2014г., като е оставил следните наследници по закон- Г. С. В., ЕГН [ЕГН]- съпруга, В. В. В., ЕГН [ЕГН]- син и С. В. В., ЕГН [ЕГН]- негова дъщеря.

Пред съда по заповедното производство по ч.гр.д. № 106/2011г. по описа на РС Благоевград, са представени съдебни удостоверения, издадени от РС Благоевград, с които се удостоверява, че наследниците на починалия едноличен търговец, са депозирали пред РС Благоевград откази от наследтвото на В. К. В., които са надлежно вписани в нарочната книга на съда за отказите от наследство. На това основание и по искане на молителите- Г. С. В., В. В. В. и С. В. В., съдът по заповедното производсто с Определение № 6150/12.09.2014г. по ч.гр.д. № 106/2011г. по описа на РС Благоевград, на основание чл. 420 ал.2 от ГПК, е спрял незабавното изпълнение на издадената Заповед за изпълнение на пърично задължение въз основа на документ № 355 от 14.01.2011г. по образуваното ч.гр.д. № 106/2011г. по описа на РС Благоевград.

След депозирането на възраженията по реда на чл. 414 от ГПК, срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, от наследниците на починалия длъжник, съдът е уведомил заявителя- [фирма], за депозираните възражения от наследниците на починалия едноличен търговец- В. К. В., като е указал на банката кредитор, съобразно чл. 415 ал.1 от ГПК възможността да предяви иск за да установи вземането си срещу длъжниците по реда на чл. 422 от ГПК, в едномесечен срок. Съобщенията на съда са получени от главния юристконсулт на банката- Г., на 28.07.2014г.

След като в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК, по делото пред съда по заповедното производство не е била представена искова молба, с която заявителят да е заявил правата си пред гражданския съд, чрез предявяване на иск с правно основание чл. 422 от ГПК, съдът с Определение № 6229/16.09.2014г. по ч.гр.д. № 106/2011г. по описа на РС Благоевград, е обезсилил на основание чл. 415 ал.2 от ГПК, издадената Заповед за изпълнение на пърично задължение въз основа на документ № 355 от 14.01.2011г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, като е прекратил производството по ч.гр.д. № 106/2011г. по описа на РС Благоевград.

Съобщение за постановеното определение, с което заповедта за изпълнение е била обезсилена на основание чл. 415 ал.2 от ГПК, е получено от представителят на [фирма]/юристконсулт Г./ на 17.09.2014г., като срещу определението не е подадена частна жалба, в едноседмичния срок, посочен от съда за обжалване на постановения съдебен акт.

В едномесечния срок по чл. 250 ал.1 от ГПК, пред съда по заповедното производство е депозирана от [фирма], молба за допълване на Определение № 6229/16.09.2014г. по ч.гр.д. № 106/2011г. по описа на РС Благоевград, като се посочи в диспозитива на същото, за кои лица се отнася обезсилената заповед, а именно за лицата подали възражение по реда на чл. 414 ал.1 от ГПК- Г. С. В., ЕГН [ЕГН], В. В. В., ЕГН [ЕГН] и С. В. В., ЕГН [ЕГН], като алтернативно се поддържа искане за поправка на очевидна фактическа грешка, която се иска от съда по заповедното производство да бъде отстранена по реда на чл. 247 от ГПК, отново чрез посочване на имената на длъжниците, по отношение на които обезсилената заповед се отнася.

Във връзка с искането за допълване на определението на съда са изложени съображения от пълномощника на [фирма], че в хода на изпълнителното производство по ИД № 103/2011г. по описа на ЧСИ Ал. Ц., образувано въз основа на изпълнителен лист издаден на основание Заповед за изпълнение на пърично задължение въз основа на документ № 355 от 14.01.2011г. по образуваното ч.гр.д. № 106/2011г. по описа на РС Благоевград, собственика на длъжника- [фирма]- физическото лице В. К. В., е починал на 05.04.2014г. Оставените от починалия наслидници по закон- Г. С. В., ЕГН [ЕГН], В. В. В., ЕГН [ЕГН] и С. В. В., ЕГН [ЕГН], са депозирали пред РС Благоевград, писмени откази от наследството на починалия, които са надлежно вписани в съответната книга на районния съд. Сочи се в молба до съда по заповедното производство по реда на чл. 250 от ГПК, че на основание отказите от наследството на починалия, наследниците на В. К. В. са депозирали възражения по реда на чл. 414 от ГПК срещу издадената Заповед за изпълнение на пърично задължение въз основа на документ № 355 от 14.01.2011г. по образуваното ч.гр.д. № 106/2011г. по описа на РС Благоевград. След като [фирма] не е предявила иск с правно основание чл. 422 от ГПК съобразно деданите и от съда указания и в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК, съдът по заповедното поризводство е постановил Определение № 6229/16.09.2014г. по ч.гр.д. № 106/2011г. по описа на РС Благоевград, с което е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил производството. Твърди се от заявителя- [фирма], че определението не е пълно, тъй като съдът не посочил нито в обстоятелствената част, нито в диспозитива на съдебния си акт, срещу кои от длъжниците са обезсилени изпълнителните титули, а именно- срещу наследниците на починалия едноличен търговец, подали възражения по реда на чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение.

Излагат се още съображения във връзка с искането за допълване на определението на съда по заповедното производство, че пропуска на съда да посочи спрямо кои длъжници е обезсилената заповед за изпълнение е съществен, тъй като при отказ на преките наследници по закон от наследството на починалия едноличен търговец, съгласно чл. 53 от ЗН се уголемява дела на наследниците от по- горен ред, а в случая това е преживелия брат на починалия търговец- С. К. В.. Така излагат се съображения, че макар съда по заповедното производство да не е задължен служебно да следи за тези обстоятелства, то той е длъжен да посочи спрямо кои длъжници, е обезсилената заповед за изпълнение, тъй като вземането на кредитора се запазва срещу невъзразилите срещу заповедта наследници на починалия търговец, от втори ред след отказалите се от наследството наследници от първи ред.

С писмената си молба от 20.10.2014г. по ч.гр.д. № 106/2011г. по описа на РС Благоевград, представителят на [фирма] е поискал от съда по заповедното производство, да бъде допълнено по реда на чл. 250 от ГПК или алтернативно да бъде поправена допусната очевидна фактическа грешка в Определение № 6229/16.09.2014г. по ч.гр.д. № 106/2011г. по описа на РС Благоевград, като се посочат длъжниците спрямо които е обезсилената заповед за изпълнение.

С Разпореждане № 7531 от 04.11.2014г., предмет на обжалване по настоящото дело, съдът по заповедното производство е оставил искането за допълване на Определение № 6229/16.09.2014г. по ч.гр.д. № 106/2011г. по описа на РС Благоевград, без уважение, с мотива-„тъй като акта на съда касае трите страни по делото”. Атакуваното разпореждане е подписано от съдията който го е постановил, без да посочено името на същия.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на ОС Благоевград, излага следните правни доводи:

Изводите на съдията докладчик формулирани в Определение № 6229/16.09.2014г. по ч.гр.д. № 106/2011г. по описа на РС Благоевград, са изградени върху вярна оценка на установената фактическа обстановка. Основани са на липсата на положителните предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 415 ал.1 и 2 от ГПК и са верни и почиващи на закона. Същите се основават на довода, че доказването на факта на предявяване на иска по чл. 422 от ГПК и спазването на процесуалния срок за това, са в тежест на заявителя в производството по чл. 417 от ГПК. В изпълнение на задължението по чл. 415 ал. 2 от ГПК, молителят следва да представи пред съда, издал заповедта за изпълнение, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозирането на исковата молба. Константа е съдебната практика, че заявителят не само следва да предяви установителен иск за съществуването на вземането си в указания от закона срок, но и да уведоми съда по делото, че искът е своевременно съдебно предявен, като заяви това по делото по което е издадена заповедта за изпълнение.

За да настъпят неблагоприятните правни последици визирани в разпоредбата на чл. 415 ал. 2 от ГПК, съдът е длъжен да укаже на молителят, че може да предяви иска по чл. 422 от ГПК относно вземането си и да му посочи законовия срок в който следва да стори това. Изводите на въззивната инстанция в настоящия казус са, че съдът надлежно и точно е изпълнил това свое процесуално задължение, съобразявайки се с общите правила за призоваване и връчване на съобщения по гражданските дела. Не се оспорва от частния жалбоподател- [фирма], чрез неговия процесуален представител по настоящото дело, че иск с правно основание чл. 422 от ГПК в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК, пред гражданския съд не е бил предявен, поради което съдът в заповедното производство правилно и законосъбразно е обезсилил издадената Заповед за изпълнение на пърично задължение въз основа на документ № 355 от 14.01.2011г. по образуваното ч.гр.д. № 106/2011г. по описа на РС Благоевград, като е прекратил и производството по делото. При наличието на всички предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 415 ал.2 от ГПК, определението е правилно и законосъобразно, тъй като е съобразено с правната норма и буквата на закона.

В т. 5г от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК, наред с другите задължителни указания до съдилищата за приложението на процесуалните норми в заповедното производство, изрично е посочено че разпоредбите на чл. 247, чл. 250 и чл. 251 от ГПК, намират приложение и в това особено производство. З. следователно може да иска в срока по чл. 250 ал.1 от ГПК от съда по заповедното производство да допълни заповедта за изпълнение, ако със същата не се е произнесъл по всички посочени в заявлението искания и по отношение на всички посочени лица. Процесуално допустимо е заявителят да поиска по реда на чл. 250 от ГПК и допълването на актовете на съда в заповедното производство, тогава когато същите са непълни или съдът не се е произнесъл по всички искания на молителя. Ето защо направеното искане от предтавителят на банката заявител- [фирма], за допълване на Определение № 6229/16.09.2014г. по ч.гр.д. № 106/2011г. по описа на РС Благоевград, настоящият състав на ОС Благоевград счита за процесуално допустимо, още повече че същото е било заявено от юристконсулт Г., като пълномощник на [фирма], в срока по чл. 250 ал. 1 от ГПК.

С частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото дело е навадено и оплакване за нарушение на процесулните норми на ГПК, доколкото в обжалваното разпореждане на съда по заповедното производство липсват мотиви или по- точно изложените мотиви са неясни, тъй като съдът е посочил че „акта на съда касае трите страни по делото”, а заповедното производство е едностранно. След като един съдебен акт е обжалван изцяло, то за валидността и допустимостта на обжалваното разпореждане, съдът следи служебно, като в този смисъл може да се произнесе относно нищожността на обжалвания съдебен акт и без да е направено искане за това от частния жалбоподателя. Законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на един съдебен акт, но те са изяснени не само от доктрината, но и от съдебната практика. Нищожност на един съдебен акт/в случая писмено разпореждане/, е налице при особено тежки пороци, които на практика водят до липсата на валидно постановен съдебен акт. Според настоящия състав на ОС Благоевград, обжалваното Разпореждане № 7531 от 04.11.2014г., по ч.гр.д. № 106/2011г. по описа на РС Благоевград, страда именно от такива пороци, поради което същият е нищожен. Така в постановения съдебен акт не е посочено името на автора на писменото разпореждане, а е поставен само подпис. В този смисъл не е сигурно че обжалвания съдебен акт е постановен от съдия от РС Благоевград, в рамките на правораздавателната му власт. В този смисъл невъзможно е за въззивния съд да извърши проверка и дали постановения съдебен акт е подписан от същия съдия, който го е постановил. Липсва посочване в съдебния акт за мястото на неговото постановяване. В този смисъл основателно е и оплакването, че постановения съдебен а абсолютно неразбираем. Така мотивите изразени от съдията докладчик в обжалваното Разпореждане № 7531 от 04.11.2014г. по ч.гр.д. № 106/2011г. по описа на РС Благоевград, са неразбираеми тъй като от тях не могат да бъдат изведени, дори и чрез тълкуване, правните съображения на съда, въз основа на които той е стигнал до извода да откаже допълването или поправката на явна фактическа грешка на Определение № 6229/16.09.2014г. по ч.гр.д. № 106/2011г. по описа на РС Благоевград. Формалните мотиви, тогава когато същите са и неясни, се приравняват на пълната липса на мотиви, какъвто е и настоящия случай, тъй като съдът е посочил че съдебния акт се отнася до „трите страни”, в едно безспорно прието от теорията и съдебната практика едностранно производство, в което не би могло да има три страни. В този смисъл безспорно е налице невъзможност смисъла на постановеното разпореждане да се изведе от изложените мотиви на съда, дори и чрез тълкуване на съдебния акт. В съдебната практаки е прието, че един съдебен акт е „неразбираем”, когато от него не може да се разбере каква въобще е волята на съда- не са посочени нито страните, нито са изложени фактически и правни съображения, защо съдът отказва допълване на определението, нито е ясно какви са правните аргументи за съда за да формира воля по направеното искане, което решил да остави без уважение. Следва на това основание обжалваното разпореждане на съда по заповедното производство да бъде отменено като нищожно, а делото върнато на съда за произнасяне по съществото на искането за допълване на Определение № 6229/16.09.2014г. по ч.гр.д. № 106/2011г. по описа на РС Благоевград, евентуално за поправка на явна фактическа грешка в него.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК и чл. 250 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Разпореждане от 05.11.2014г., постановено по частно гражданско дело №106/2011г. по описа на Районен съд Благоевград, с което е било оставено без уважение молбата на представителят на [фирма] за допълване на Определение № 6229/16.09.2014г. по ч.гр.д. № 106/2011г. по описа на РС Благоевград.

ВРЪЩА делото на съда по заповедното производство, за произнасяне по същество по искането на [фирма], чрез неяния представител- главен юриснконсулт Г., за допълване на Определение № 6229/16.09.2014г. по ч.гр.д. № 106/2011г. по описа на РС Благоевград, или при условията на евентуалност- за поправка на явна фактическа грешка в така постановения съдебен акт, поради непосочване в диспозитива на постановеното определение, за кои лица се отнася обезсилената заповед за изпълнение.

Определението на съда е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: