Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260031 01.12.2020 ГОДИНА ГРАД ПАЗАРДЖИК
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,НА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ НОЕМВРИ ДВЕХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА
ГОДИНА, В ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ДЖУНЕВА
КРИСТИНА ПУНТЕВА
СЕКРЕТАР КОНСТАНТИНА РЯДКОВА
ПРОКУРОР ТАНЯ МАДИНА
КАТО
РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА ПУНТЕВА ВНОХД №471 ПО ОПИСА ЗА 2020 ГОДИНА,ЗА ДА СЕ
ПРОИЗНЕСЕ,ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
С Присъда №62 от 08.07.2020
година,постановена по НОХД №*89/2018 година на Пазарджишкия районен съд,е
признат подс.Р.Ж. М. за виновен в това,че в периода 05.10.10.2017
година включително, в землището на с. *****, обл.
Пазарджик в местностите „****** - *****“ и „*****“, при
условията на продължавано престъпление, чрез действията на животни /свободно
движещи се коне/, противозаконно е унищожил чужди движими вещи - посеви от
сорго, собственост на „б. ****“ ЕООД, представлявано от Ю. В. З. от с. К., обл.
Пазарджик, и посеви от люцерна, собственост на Н. Н. К. от същото село, като по
този начин е причинил на „б. ****“ ЕООД и Н. Н. К. значителни вреди на обща
стойност 9 626 лева, като на основание
чл. 216, ал. 5, във връзка с ал. 1
от НК, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното
наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Осъден е подс.М. да заплати на „б. ****“ ЕООД сумата в размер на 9076
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 10.10.2017 година до окончателното й
изплащане.
Осъден е подс.М. да заплати
направените по делото разноски в размер на 222,86 лева, от които 202,86 лева
платими по сметка на ОД на МВР – Пазарджик, 20,00 лева платими по сметка на
Районен съд – Пазарджик, както и държавна такса върху уважения граждански иск в
размер на 363,04 лева, платими по сметка на Районен съд – Пазарджик.
Срещу така постановената
присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия Р.Ж.М./съгласно
присъдата М./-адв.Л.М. ***.Твърди се в жалбата,че присъдата е незаконосъобразна
и необоснована.Иска се да бъде отменена,като се постанови нова оправдателна
присъда.Твърди се,че направеният извод от съда за виновността на подсъдимия не
кореспондира със събраните по делото доказателства.Твърди се,че не е
доказано,че той е извършител на деянието,тъй като доказателствата, подкрепящи
обвинителната теза,били сериозно дискредитирани.Твърди се,че не е доказано по
делото,подсъдимият да е собственик на свободно движещи се коне,които да са
причинили материални щети на чужди движими вещи.Твърди се,че конете са
собственост на фирма,чийто собственик е св.Б.,който бил плащал на св.В.,за да
се грижи за тях.Не се сочат нови доказателства.
Жалбата се поддържа в съдебно
заседание,като се иска връщане на делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд.
Повереникът на граждански ищец „б. ****“
ЕООД адв.И.Б. поддържа становище,че делото следва да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав.Не сочи доказателства.
Представителят на ОП-Пазарджик поддържа становище, че първоинстанционната
присъда страда от съществен порок – в присъдата подсъдимият е записан с друга
фамилия и с различно ЕГН от констатираните фамилия и ЕГН по личната му карта от
въззивната инстанция,като посоченото в присъдата ЕГН е на друго лице-М.О.М..Иска
се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд.Не се сочат доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд,като
взе предвид доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт
съгласно правилата на чл.314 от НПК,прие за установено следното:
Като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда, Пазарджишкият окръжен съд констатира,че
първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при постановяването
й.
Видно ,че с обжалваната присъда
на Районен съд-Пазарджик е осъден Р.Ж. М.,роден на *** година,с ЕГН **********.
На първа страница от мотивите
към присъдата съдът е приел,че обвинението е против Р. М..На стр.2-ра,ред 3-ти
отдолунагоре съдът е приел,че подсъдимият е Р.М..Че подсъдимият е Р.М. е приел
и в абзац 3-ти на стр.3 от мотивите си.Навсякъде другаде в мотивите е прието,че
подсъдим е Р. М..
При това положение е налице от
една страна вътрешно противоречие в мотивите на присъдата,кой е подсъдимият,който
осъжда първоинстанционния съд – Р. М. или Р.М..
От друга страна е налице и
противоречие между диспозитива на присъдата и част от мотивите на
страниците,посочени по-горе,в които е посочено,че подсъдимият,който се осъжда,е
М.,а с диспозитива на присъдата се осъжда М..
Същевременно е видно,че с
обвинителния акт прокурорът е повдигнал обвинение на Р.Ж.М.,а с диспозитива на
присъдата е осъден Р. М..
Във всички съдебни протоколи е
записано,че подсъдимият е М.,като само в протокола на последното съдебно
заседание е посочено,че не се явява подс.М..След това подсъдимият,който
съгласно записаното в началото на протокола не се явявал,дава съгласието си за
четене показанията на свидетел,като правото на лична защита и последна дума са
упражнени в това съдебно заседание от Р.М.,а не М.,а съдът е потвърдил мярката
за неотклонение „Подписка“ по отношение на Р. М..След това съдът е постановил
присъдата си по отношение на лице Р. М.,което не е упражнило правото си на
лична защита и на последна дума съгласно този протокол от съдебно заседание на
08.07.2020 година.
От обвинителния акт е видно,че
е повдигнато обвинение на Р.Ж.М.,роден на *** година,с ЕГН **********.
В разпоредителното заседание на
13.03.2019 година първоинстанционният съд е снел самоличността на
подсъдимия-като Р.Ж.М.,с ЕГН **********.Тоест подсъдимият,на
когото първоинстанционният съд е снел дата на раждане и ЕГН,е с различни дата
на раждане и ЕГН от посочените в обвинителния акт.Снетите от първоинстанционния
съд фамилия,дата на раждане и ЕГН на подсъдимия не фигурират и в диспозитина на
постановената присъда – там подсъдимият е с фамилия,различна от посочената в
обвинителния акт и с датата на раждане и ЕГН същите като в обвинителния акт,но
различни от снетите от съда в съдебно заседание.
Същевременно съдът
констатира,че в Постановлението за привличане на обвиняем от 28.06.2018 година
е привлечен като обвиняем Р.Ж.М.,роден на *** година,с ЕГН ********** – тоест с
обвинителния акт е повдигнато обвинение на лице със същите имена като
тези,посочени в постановлението за привличане,но с различна дата на раждане и
ЕГН.Лицето,което е привлечено като обвиняем, е със същите имане,дата на раждане
и ЕГН като снетите от първоинстанционния съд в разпоредителното заседание.Лицето,по
отношение на което е постановена обжалваната присъдата,е с различна
фамилия,дата на раждане и ЕГН от лицето,привлечено като обвиняем,и с различна
фамилия от лицето,на което е повдигнато обвинение с обвинителния акт.
От въззивната инстанция
служебно са изискани три справки,от които е видно,че в НБДанни лицето с датата
на раждане и ЕГН,посочени в присъдата и в обвинителния акт,не е Р.Ж. М./който е
осъден/ или М./който е обвинен/.Тази дата на раждане и ЕГН е на съвсем различно
лице-М.О.М.,който изобщо не е участвал по настоящото дело.От справките е
видно,че в НБД има лице на име Р.Ж.М. с дата на раждане и ЕГН каквито са били
снети от първоинстанционния съд и каквито са посочени в постановлението за
привличане,но такова лице не е било осъдено с първоинстанционната присъда,макар
да е участвало по делото,както и лице с такива дата на раждане и ЕГН не е било
обвинено по делото.Видно е от справките,че лице с имена Р.Ж. М. не съществува в
НБД на РБългария/каквото лице е било осъдено по настоящото дело с обжалваната
присъда/.
С оглед гореизложеното
настоящата инстанция счита,че при постановяване на присъдата
първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение,свързано с
името и самоличността на подсъдимия.В чл.305,ал.1 и 4 от НПК е посочено,че в
съдържанието на присъдата се посочва името на подсъдимия и данни за неговата
самоличност.Името на подсъдимия е различно от името на лицето,на което с
обвинителния акт е било повдигнато обвинение и което е било привлечено като
обвиняем.Лицето,по отношение на което първоинстанционният съд е постановил
присъда,е с различна самоличност /дата на раждане и ЕГН/ от лицето,на което
съдът е снел самоличността в съдебно заседание,както и от лицето,което е било
привлечено като обвиняем.Първоинстанционната присъда е постановено по отношение
на лице,каквото не съществува с тези имена в Националната база Данни Население
в РБългария. Същевременно тя е постановена по отношение на лице с ЕГН и дата на
раждане,които съществуват в тази база данни,но това лице не е участвало по
делото и е със съвсем различни имена.
Това съществено процесуално
нарушение не може да бъде отстранено от въззивната инстанция,тъй като това би
означавало едва в тази инстанция за първи път да се посочи,кой е
подсъдимият,като бъде евентуално осъден или оправдан.Касае се за съществено
процесуално нарушение,което е довело до ограничаване процесуалните права на
всички страни по делото – да разберат,кое е лицето,което е осъдено по
настоящото дело.
Този съществен процесуален
порок обаче може да бъде отстранен от първоинстанционния съд - след отмяна на
настоящата присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
Пазарджишкия районен съд - на основание чл.335,ал.2 от НПК във връзка с
чл.348,ал.3,т.1 от НПК и във връзка с чл.334,т.1 от НПК.
Поради така допуснатото
съществено процесуално нарушение, опорочило първоинстанционната присъда,
настоящата инстанция не се произнася по съществото й.
Воден от горното и на основание
чл.335,ал.2 от НПК във връзка с чл.348,ал.3,т.1 от НПК и във връзка с
чл.334,т.1 от НПК Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА
Присъда №62 от
08.07.2020 година,постановена по НОХД №*89/2018 година на Пазарджишкия районен
съд.
ВРЪЩА
делото за ново
разглеждане от друг състав на Пазарджишкия районен съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.