Решение по дело №471/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260031
Дата: 1 декември 2020 г. (в сила от 1 декември 2020 г.)
Съдия: Кристина Ламбрева Пунтева
Дело: 20205200600471
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

          260031              01.12.2020 ГОДИНА       ГРАД ПАЗАРДЖИК

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,НА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ НОЕМВРИ ДВЕХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА ГОДИНА, В ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ СЪСТАВ:

      

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ

                                              ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ДЖУНЕВА

               КРИСТИНА ПУНТЕВА

 

СЕКРЕТАР  КОНСТАНТИНА РЯДКОВА

ПРОКУРОР  ТАНЯ МАДИНА

КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА ПУНТЕВА ВНОХД №471  ПО ОПИСА ЗА 2020 ГОДИНА,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ,ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

С Присъда №62 от 08.07.2020 година,постановена по НОХД №*89/2018 година на Пазарджишкия районен съд,е признат подс.Р.Ж. М. за виновен в това,че в периода 05.10.10.2017 година включително, в землището на с. *****, обл. Пазарджик в местностите „****** - *****“ и „*****“, при условията на продължавано престъпление, чрез действията на животни /свободно движещи се коне/, противозаконно е унищожил чужди движими вещи - посеви от сорго, собственост на „б. ****“ ЕООД, представлявано от Ю. В. З. от с. К., обл. Пазарджик, и посеви от люцерна, собственост на Н. Н. К. от същото село, като по този начин е причинил на „б. ****“ ЕООД и Н. Н. К. значителни вреди на обща стойност 9 626 лева,  като на основание чл. 216, ал. 5, във връзка с ал. 1 от НК, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Осъден е подс.М. да заплати на „б. ****“ ЕООД сумата в размер на 9076 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 10.10.2017 година до окончателното й изплащане.

Осъден е подс.М.  да заплати направените по делото разноски в размер на 222,86 лева, от които 202,86 лева платими по сметка на ОД на МВР – Пазарджик, 20,00 лева платими по сметка на Районен съд – Пазарджик, както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 363,04 лева, платими по сметка на Районен съд – Пазарджик.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия Р.Ж.М./съгласно присъдата М./-адв.Л.М. ***.Твърди се в жалбата,че присъдата е незаконосъобразна и необоснована.Иска се да бъде отменена,като се постанови нова оправдателна присъда.Твърди се,че направеният извод от съда за виновността на подсъдимия не кореспондира със събраните по делото доказателства.Твърди се,че не е доказано,че той е извършител на деянието,тъй като доказателствата, подкрепящи обвинителната теза,били сериозно дискредитирани.Твърди се,че не е доказано по делото,подсъдимият да е собственик на свободно движещи се коне,които да са причинили материални щети на чужди движими вещи.Твърди се,че конете са собственост на фирма,чийто собственик е св.Б.,който бил плащал на св.В.,за да се грижи за тях.Не се сочат нови доказателства.

Жалбата се поддържа в съдебно заседание,като се иска връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Повереникът на граждански ищец „б. ****“ ЕООД адв.И.Б. поддържа становище,че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.Не сочи доказателства.

Представителят на ОП-Пазарджик  поддържа становище, че първоинстанционната присъда страда от съществен порок – в присъдата подсъдимият е записан с друга фамилия и с различно ЕГН от констатираните фамилия и ЕГН по личната му карта от въззивната инстанция,като посоченото в присъдата ЕГН е на друго лице-М.О.М..Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.Не се сочат доказателства.

Пазарджишкият окръжен съд,като взе предвид доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт съгласно правилата на чл.314 от НПК,прие за установено следното:

Като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, Пазарджишкият окръжен съд констатира,че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при постановяването й.

Видно ,че с обжалваната присъда на Районен съд-Пазарджик е осъден Р.Ж. М.,роден на *** година,с ЕГН **********.

На първа страница от мотивите към присъдата съдът е приел,че обвинението е против Р. М..На стр.2-ра,ред 3-ти отдолунагоре съдът е приел,че подсъдимият е Р.М..Че подсъдимият е Р.М. е приел и в абзац 3-ти на стр.3 от мотивите си.Навсякъде другаде в мотивите е прието,че подсъдим е Р. М..

При това положение е налице от една страна вътрешно противоречие в мотивите на присъдата,кой е подсъдимият,който осъжда първоинстанционния съд – Р. М. или Р.М..

От друга страна е налице и противоречие между диспозитива на присъдата и част от мотивите на страниците,посочени по-горе,в които е посочено,че подсъдимият,който се осъжда,е М.,а с диспозитива на присъдата се осъжда М..

Същевременно е видно,че с обвинителния акт прокурорът е повдигнал обвинение на Р.Ж.М.,а с диспозитива на присъдата е осъден Р. М..

Във всички съдебни протоколи е записано,че подсъдимият е М.,като само в протокола на последното съдебно заседание е посочено,че не се явява подс.М..След това подсъдимият,който съгласно записаното в началото на протокола не се явявал,дава съгласието си за четене показанията на свидетел,като правото на лична защита и последна дума са упражнени в това съдебно заседание от Р.М.,а не М.,а съдът е потвърдил мярката за неотклонение „Подписка“ по отношение на Р. М..След това съдът е постановил присъдата си по отношение на лице Р. М.,което не е упражнило правото си на лична защита и на последна дума съгласно този протокол от съдебно заседание на 08.07.2020 година.

От обвинителния акт е видно,че е повдигнато обвинение на Р.Ж.М.,роден на *** година,с ЕГН **********.

В разпоредителното заседание на 13.03.2019 година първоинстанционният съд е снел самоличността на подсъдимия-като Р.Ж.М.,с ЕГН **********.Тоест подсъдимият,на когото първоинстанционният съд е снел дата на раждане и ЕГН,е с различни дата на раждане и ЕГН от посочените в обвинителния акт.Снетите от първоинстанционния съд фамилия,дата на раждане и ЕГН на подсъдимия не фигурират и в диспозитина на постановената присъда – там подсъдимият е с фамилия,различна от посочената в обвинителния акт и с датата на раждане и ЕГН същите като в обвинителния акт,но различни от снетите от съда в съдебно заседание.

Същевременно съдът констатира,че в Постановлението за привличане на обвиняем от 28.06.2018 година е привлечен като обвиняем Р.Ж.М.,роден на *** година,с ЕГН ********** – тоест с обвинителния акт е повдигнато обвинение на лице със същите имена като тези,посочени в постановлението за привличане,но с различна дата на раждане и ЕГН.Лицето,което е привлечено като обвиняем, е със същите имане,дата на раждане и ЕГН като снетите от първоинстанционния съд в разпоредителното заседание.Лицето,по отношение на което е постановена обжалваната присъдата,е с различна фамилия,дата на раждане и ЕГН от лицето,привлечено като обвиняем,и с различна фамилия от лицето,на което е повдигнато обвинение с обвинителния акт.

От въззивната инстанция служебно са изискани три справки,от които е видно,че в НБДанни лицето с датата на раждане и ЕГН,посочени в присъдата и в обвинителния акт,не е Р.Ж. М./който е осъден/ или М./който е обвинен/.Тази дата на раждане и ЕГН е на съвсем различно лице-М.О.М.,който изобщо не е участвал по настоящото дело.От справките е видно,че в НБД има лице на име Р.Ж.М. с дата на раждане и ЕГН каквито са били снети от първоинстанционния съд и каквито са посочени в постановлението за привличане,но такова лице не е било осъдено с първоинстанционната присъда,макар да е участвало по делото,както и лице с такива дата на раждане и ЕГН не е било обвинено по делото.Видно е от справките,че лице с имена Р.Ж. М. не съществува в НБД на РБългария/каквото лице е било осъдено по настоящото дело с обжалваната присъда/.

С оглед гореизложеното настоящата инстанция счита,че при постановяване на присъдата първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение,свързано с името и самоличността на подсъдимия.В чл.305,ал.1 и 4 от НПК е посочено,че в съдържанието на присъдата се посочва името на подсъдимия и данни за неговата самоличност.Името на подсъдимия е различно от името на лицето,на което с обвинителния акт е било повдигнато обвинение и което е било привлечено като обвиняем.Лицето,по отношение на което първоинстанционният съд е постановил присъда,е с различна самоличност /дата на раждане и ЕГН/ от лицето,на което съдът е снел самоличността в съдебно заседание,както и от лицето,което е било привлечено като обвиняем.Първоинстанционната присъда е постановено по отношение на лице,каквото не съществува с тези имена в Националната база Данни Население в РБългария. Същевременно тя е постановена по отношение на лице с ЕГН и дата на раждане,които съществуват в тази база данни,но това лице не е участвало по делото и е със съвсем различни имена.

Това съществено процесуално нарушение не може да бъде отстранено от въззивната инстанция,тъй като това би означавало едва в тази инстанция за първи път да се посочи,кой е подсъдимият,като бъде евентуално осъден или оправдан.Касае се за съществено процесуално нарушение,което е довело до ограничаване процесуалните права на всички страни по делото – да разберат,кое е лицето,което е осъдено по настоящото дело.

Този съществен процесуален порок обаче може да бъде отстранен от първоинстанционния съд - след отмяна на настоящата присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия районен съд - на основание чл.335,ал.2 от НПК във връзка с чл.348,ал.3,т.1 от НПК и във връзка с чл.334,т.1 от НПК.

Поради така допуснатото съществено процесуално нарушение, опорочило първоинстанционната присъда, настоящата инстанция не се произнася по съществото й.

Воден от горното и на основание чл.335,ал.2 от НПК във връзка с чл.348,ал.3,т.1 от НПК и във връзка с чл.334,т.1 от НПК Пазарджишкият окръжен съд

                                         

                                      Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯВА Присъда №62 от 08.07.2020 година,постановена по НОХД №*89/2018 година на Пазарджишкия районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.