Р Е Ш Е Н И Е
№ 596
гр. Габрово, 24.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Габрово в закрито съдебно заседание от двадесет и втори януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА
и
секретар: Радина Церовска,
постави за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. д. № 311 /нов номер № 181/2020 г./ на Административен съд Габрово по описа за
2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Плевен Жалба с вх. № 3840 от 4.11.2019 г., в последствие
вх. № СДА-01-1768 от 26.11.2019 г. по описа на настоящия съд, подадена от И.Й.Г.,
понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр. Плевен,
с ЕГН: **********, против Заповед № 873 от 3.07.2019 г., издадена от заместник на
началника на затвора в гр. Плевен, с искане за постановяване на нейната отмяна.
С оспорената Заповед се
отказва поискано от жалбоподателя изменение на режима на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ на Г. с по-лек такъв. Режимът на
жалбоподателя бил първоначално определен като „Строг“, но с Определение № 425
от 15.12.2015 г. на Ловешки окръжен съд /по това време той е изтърпявал
наказанието си в затвора в гр. Ловеч/ бил заменен със „Специален“ по
предложение на Комисията по изпълнение на наказанията, поради наличието на
голям брой наказания, висок риск от рецидив и настъпване на сериозни вреди за
обществото. По тези причини на подадена от жалбоподателя молба за изменение на постановения
му с така посоченото съдебно Определение режим, администрацията на затвора в
Плевен, където лишеният от свобода се намира в момента и към издаването на
оспорения ИАА, е дала отрицателно становище. Авторът на оспорената Заповед е
отчел, че жалбоподателят е придобил формалното право за изменение на режима по
чл. 66 и чл. 67, ал. 7 от ЗИНЗС към 26.07.2016 г., но с оглед резултатите от настоящата
работа за преодоляване на дефицитите и стабилизиране на позитивните нагласи в
цялостното поведение на Г. към момента на произнасяне от страна на
административния орган няма достатъчно доказателства за корекция на поведението
му в социално приемлива законосъобразна посока, поради което не се предлага
режимът му да бъде заменен с по-лек, а именно - от „Специален“ на „Строг“. По
тези причини се отказва исканата от жалбоподателя Г. замяна на сега действащия
за него режим.
С Определение № 17 от
12.02.2020 г. на АСГ обявеното за решаване адм. д. № 311 от 2019 г. е било
прекратено и изпратено в Окръжен съд Плевен по подсъдност.
С Определение № 45 от
27.05.2020 г. на смесен състав на ВКС и ВАС, постановено по дело № 183/2020 г.,
делото е определено да се разгледа и реши от Административен съд Габрово. Тъй
като същото е гледано в открито съдебно заседание от същия съд с конституиране,
призоваване и участие на страните, събрани са необходимите доказателства,
изяснено е било от фактическа страна и е било обявено за решаване от същия съд,
то следва да започне от съдопроизводственото действие, от което е било
прекратено, а именно – изготвяне на съдебното решение.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание от 22.01.2020 г. жалбоподателят се явява лично и
поддържа депозираната от него жалба.
Ответната страна – зам.
началник на затвора в гр. Плевен, представлявана от юрисконсулт Попова, оспорва
жалбата.
Съдът, на основание чл. 168 от АПК, разгледа основателността на
подадената жалба във връзка с всички основания, посочени в чл. 146 от същия
кодекс.
От фактическа и правна страна
се установява следното:
Производството по
издаването на процесната Заповед е започнало по инициатива на жалбоподателя, на
основание негова молба, наименована „жалба“, от 28.06.2019 г. /л.77 от адм. д.
№ 311/2019 г. на АСГ/, с която е поискал да бъде „изведен от изолация“ чрез
промяна на режима на изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от
свобода“.
Жалбоподателят е настанен
в затворническо общежитие от закрит тип. Съгласно чл. 65, ал. 2 от ЗИНС в затворите и в затворническите общежития от закрит тип се прилагат
общ, строг и специален режим. Според досието на Г. той е постъпил за
изтърпяване на присъда „лишаване от свобода“ в затвора в гр. Ловеч на
18.01.2005 г. с дата на очаквано освобождаване – 6.10.2020 г. Първоначалният му
режим тогава е бил определен като „усилено строг“. На 6.02.2008 г. е бил
изменен в „строг“, а на 16.01.2016 г. – в „специален“, какъвто е до момента.
Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС първоначалният режим може да бъде заменен със
следващия по-лек такъв от
началника на затвора след изтърпяване на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение
и покаже, че се поправя. Очевидно в началото на 2008 г. е станала такава замяна
с по-лек режим, видно от приложената по делото справка.
Според чл. 67, ал. 1 от
същия закон режимът може да бъде
заменен със следващия по-тежък, когато лишеният от свобода грубо или системно
нарушава установения ред, системно се отклонява от работа или влияе отрицателно
върху останалите. Това се е случило през 2016 г. С Определение № 425 от
15.12.2015 г. Окръжен съд - Ловеч, в
производство по чл. 445 и сл. от НПК, е заменил дотогавашния режим с по-тежък –
„специален“. С Определение № 4 от 19.01.2016 г. на АСВТ това Определение на
окръжния съд е потвърдено и влязло в сила. От тази дата е определен и
настоящият режим за изтърпяване на наказанието на жалбоподателя. Този, именно,
режим Г. е поискал да му бъде изменен в по-лек с процесната молба, на която е
отказано с обжалваната от него Заповед.
Съгласно чл. 67, ал. 4 от ЗИНЗС режимът може да бъде заменен с по-лек, след
като е бил заменен с по-тежък след изтичане на 6 календарни месеца от
поставянето на лишения от свобода на по-тежък режим. В случая предпоставката
за изтекъл 6-месечен срок е налице. Съгласно чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от същия
нормативен акт, първоначалният
режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след
изтърпяване, включително със зачитане на работните дни, на една четвърт, но не
по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако
лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя. Началникът на затвора се произнася с
мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението
за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по
режимно-охранителната дейност или на началника на съответното затворническо
общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се
изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието.
Заповедта подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния
кодекс в 14-дневен срок от
връчването й пред административния съд по местоизпълнение на наказанието.
С Разпореждане № 779 от
27.11.2019 г. съдът е указал на затворническата администрация, че същата следва
да докаже наличието на основанията за определяне на настоящия режим на
жалбоподателя за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, от коя дата е
определен той, имало ли е и други искания от страна на Г. за неговата промяна,
като същите бъдат представени в едно с отговорите по тях на затворническата
администрация. АСГ е посочил, че следва да се предостави и информация
/справка/, придружена с доказателства, за налагани в този период наказания на
жалбоподателя, както и за това, влезли ли са в сила същите, обжалвани ли са
били и ако са били обект на обжалване, то какъв е бил изходът от това.
Процесната Заповед е
издадена от зам. началника на затвора в гр. Плевен – гл. инспектор Николай
Козов. За установяване наличието на правомощия и компетентност у автора на
процесния ИАА е приложена Заповед № 810 от 26.06.2019 г. на началника на
затвора, с която същият, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗИНЗС, която норма предоставя
възможност за делегиране на правомощия, е възложил на Козов да изпълнява
функциите на „началник на затвора“ в периода от 2.07.2019 г. до 7.07.2019 г.,
като датата, на която е издаден процесния ИАА, попада в този период. Съдът
намира, че процесната Заповед е издадена от компетентен орган /от името на
началника на затвора/, от лице, на което са делегирани съответните правомощия
за това.
Същата е издадена в законната
писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Спазена е и процедурата по
издаването й, като в самата нея е посочено, че преди изготвянето й е била
назначена работна група, определена с друга заповед на началника на затвора, с
цел именно да разгледа положението на лишения от свобода И.Й.Г.. Въз основа на
наложени му наказания ответникът е счел, че рискът от рецидив при лишения от
свобода е висок. Висок и непосредствен е рискът от вреди за обществото.
Молителят е придобил формално правото на основание чл. 66, чл. 67, ал. 4 от ЗИНЗС към 26.07.2016 г., но с оглед настоящата работа за предотвратяване на
дефицитите и стабилизиране на позитивните нагласи няма достатъчно доказателства
за корекция на поведението в социално приемлива законосъобразна посока, поради
което не е предложено режимът да бъде сменен от „Специален“ на „Строг“ и затова
авторът на процесния ИАА отказва такава промяна.
В жалбата си против
процесната Заповед Г. сочи, че намира, че отказът за смяна на определения му
режим в затвора съставлява неоснователна принудителна изолация, нечовешко
отношение, на каквото той е подложен вече 3 години и 7 месеца /до издаването на
ИАА/. Този режим не съответства и на влошеното му здравословно състояние, тъй
като жалбоподателят страда от диабет, а има и други заболявания. Изолацията му
е особено опасна с оглед това негово основно заболяване, тъй като е почти през
цялото време сам и в случай, че изпадне за пореден път в хипогликемична кома е
възможно да няма кой да информира за това и да му бъде оказана своевременна
помощ. Твърди, че по-голямата част от наложените му наказания са отменени от
съда, но това не е било взето предвид от административния орган.
От приложената
административна преписка се установява, че със Заповед № 14 от 13.02.2017 г. на
началника на затвора в гр. Плевен и на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗИНЗС на служители от сектор СДВР е възложено да събират молбите по чл. 66 и 67
от закона, да изготвят становища по тях, да ги окомплектоват, а зам. началника
и други посочени в същата заповед лица – да изготвят писмени становища по така
изготвените преписки, след което да се изготви единно становище за издаване на
заповед по изменение или отказ от такова на определения режим.
Заседанието на
назначената комисия в затвора в гр. Плевен по разглеждане на искането на Г. е
проведено на 2.07.2019 г., за което е съставен Протокол № 7 от същата дата. В
т. 2 от дневния ред е предвидено разглеждане на молби за замяна на режима в
по-лек, съгласно чл. 66 от ЗИНЗС. По тази точка Комисията изразява отрицателно
становище по молбата на Г..
Изготвена е Експертна
оценка на актуалното емоционално състояние на заявителя към 26.06.2019 г. от
инспектор – психолог, в която специалистът посочва, че при незачитане на
личността му, той става раздразнителен и отмъстителен, а в конфликтни ситуации
реагира спонтанно и лесно избухва. Определя го като егоцентричен и импулсивен,
личност с конфликтни нагласи в поведението, способни да се актуализират при
всеки случай на навлизане в личното му пространство, поради невъзможността му
да преработва проблемите от ежедневието си по социално приемлив начин. Склонен
е да проявява открити форми на невъздържаност. Конфликтен е спрямо останалите
лишени от свобода, поради което е настанен в самостоятелно помещение. Наказван
е многократно за неспазване на реда и дисциплината.
В приложеното писмено становище
от 2.07.2019 г. на ИСДВР, съгласувано със зам. началник РНОД, началник сектор
СДВР и инспектор психолог, относно молбата на И.Г., е посочено, че същият има
множество криминални прояви в миналото, които са утвърдено поведение в
обществото, като рискът да причини сериозни вреди е среден. Направен е извод,
че не зачита закона и правата на останалите, поради което за обществото рискът
е непосредствен и от разнородно естество. Рискът от рецидив е изчислен на 105
т., като са посочени следните негативни зони: - настоящо правонарушение, което
съставлява деяние с висока степен на обществена опасност; - лицето е
нееднократно осъждано в миналото, като криминалната му дейност датира от
непълнолетната му възраст; - липса на самокритичност /не признава извършеното
деяние/, липса на съчувствие към жертвата и съжаление за стореното; - трайно
криминализирана личност с множество престъпни прояви; - междуличности и
емоционални проблеми /при престоя си в затвора е бил гневен, избухлив, често е
влизал в пререкания със служители и други лишени от свобода, което, именно, е
наложило смяната на режима от „строг“ на „специален“. Режимът е определен от
съда като „специален“ считано от началото на 2016 г. поради големия брой
наказания в миналото, повечето от които са физическа саморазправа с околните,
отказ от изпълнение на законово разпореждане на надзирател, грубо и
провокативно отношение спрямо служители, вкл. заплахи, закани и нецензурни
изрази. Тук рискът от рецидив е определен като такъв с висока стойност. Лицето
е наказано за нерегламентирани взаимоотношения по чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС, което
мотивира отрицателно становище на администрацията на затвора относно подадената
молба за замяна на определения режим с по-лек.
От формуляра на досието на Г. е видно, че лицето
има няколко присъди до постъпването си в пенитенциарното заведение през 2005 г.
и попада в категория „рецидивист“. Последните му две поощрения – писмени
похвали, са от 2013 г. и 2015 г., а последните две дисциплинарни наказания –
писмени предупреждения, са от 20.05.2019 г. и 29.07.2019 г. АСГ проучи
приложената по делото и неоспорена справка за наложени наказания на
жалбоподателя след промяната на режима в настоящия такъв от 16.01.2016 г., от която
установи, че от началото на 2016 г. до момента на Г. са множество наказания. По
делото са приложени и 15 броя заповеди, с които са били наложени санкции за
дисциплинарни нарушения или е продължен периода на изтърпяване на наложени
такива, като с някои от тях са констатирани по две и повече нарушения. Заповедите
са влезли в сила, а наложените наказания са изтърпяни. Няма конкретни твърдения
или представени доказателства която и да било от тях да е била оспорена и
отменена като незаконосъобразна.
АСГ следва да отбележи,
че нито едно от представените писмени доказателства по делото не е било
оспорено, поради което съдът следва да ги вземе предвид в тяхната съвкупност и
въз основа на тях да прецени релевантната фактическа обстановка по спора.
При наличието на
гореизложените обстоятелства съдът намира, че не са налице предпоставки за
замяна на определения на жалбоподателя режим, при който изтърпява наложеното му
наказание „лишаване от свобода“, в по-лек.
Отказът е постановен от
оправомощен орган на власт, в предвидената от закона форма, при спазване на
процесуалните изисквания и съответства на материалния закон и неговите принципи.
Заповедта
е мотивирана в достатъчна степен от административния орган, с посочване на
фактическите и правни основания за нейното издаване. Освен това съдът взе
предвид, че съобразно ТР №
16/1975 г. на ОСГК на ВС, мотиви могат да се съдържат и в предхождащи издаването й документи – становища и
мнения, които са част от административната преписка, както е в настоящия
случай.
Изпълнена е предвидената в чл. 66, ал. 2 от ЗИНЗС процедура. Административният акт е издаден след вземане на становище от посочените в
нея длъжностни лица относно
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието от последната
промяна на режима до момента на издаване на заповедта. Видно от
обстоятелствената част на ИАА, в случая са възприети изцяло дадените от тези длъжностни лица
становища. Данните в същите се потвърждават от документацията по административната преписка. Тези становища са обосновани и аргументирани в
степен, мотивирала административния орган да издаде оспорената заповед. Според
наличните данни към момента на подаване на молбата от жалбоподателя, поведението
му е обосновало преценките в мненията. Същите са обективни, предвид документирани осъществени факти и
обстоятелства – положителни и негативни, разкриващи в цялост поведението на
лицето. Към момента на произнасяне от страна на оправомощения
административен орган
жалбоподателят не е доказал с поведението си, че е достигнал необходимото
израстване по отношение посочените в становищата критерии, за да бъде заменен режимът му в по-лек. Изразеното отрицателно мнение за промяна на режима съответства на данните
от преписката – жалбоподателят все още не приема изцяло отговорността за
собственото си криминално поведение, а изразената от него мотивация за
преосмисляне на криминалното му поведение е формална, все още му липсват
достатъчно добри умения за решаването на проблемите, както и че той не осъзнава
последствията от наличието им и липсва целеполагане. Често извършва
дисцплинарни нарушения. Поради склонността му към конфликти и проява на
различни форми на невъздържаност по отношение на персонала на затвора и
останалите лишени от свобода, психологът е посочил, че е налице вероятност тези
негови поведенчески нагласи да се актуализират „при всеки случай на навлизане в
личното му пространство, поради невъзможността да преработва проблемите от
ежедневието си по социално приемлив начин“. Не се установяват положителни
промени у лишения от свобода от страна на оправомощените да дадат становище
лица и специалисти и не е съществено намален риска от рецидив за
жалбоподателя, напротив, той е увеличен, като при първоначалната
оценка от 90 точки /Определение № 425 от 15.12.2015 г. на ЛОС, съгласно извършената тогава оценка на лишения от свобода, този риск вече достига до 105 точки.
По делото не се
представят доказателства, които да разубедят съда в необективността и
неправилността на тази преценка.
За удовлетворяване на искането на оспорващото лице за смяна на режима
е предвидена законова възможност,
а не задължение за административния орган. Същият дължи отговор на поставените
искания с мотивирана заповед, в която следва да съобрази поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Преценката на началника на
затвора следва да се основава на предвидените в закона становища на
ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на
заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на
съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. В обстоятелствената част на заповедта са възприети
изцяло описаните по-горе становища. За да се постанови такава замяна
не е достатъчно лишеният от свобода просто да е изтърпял наказанието си за определен
период от време при съответния режим, а и с поведението си да е показал, че „има добро поведение и покаже, че се поправя“, а в случая тази
предпоставка не е налице, видно от множеството налагани му наказания за
неспазване на дисциплината и правилата на пенитенциарното заведение и от
заключението на психолога. Санкции са бивали налагани през всяка една от
годините, след определяне на настоящия му режим и то нееднократно.
Здравословното състояние
на жалбоподателя не е също само по себе си причина за промяна на режима, тъй
като по делото не се установява последният да оказва конкретно неблагоприятно
въздействие върху здравето на Г.. По делото не са налице данни, че при нужда в
затвора не се полагат нужните медицински грижи, независимо от режима на
изтърпяване. И при настоящия режим при нужда се оказва необходимата медицинска
помощ и лечение.
По силата на чл. 3 от ЗИНЗС и общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 ЕКПЧОС, администрацията
на затворите и местата за изпълнение на мерките за неотклонение "задържане
под стража" е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване. Независимо
от определения за изтърпяване на наказанието режим, основните права на човека
следва да са спазени, поради което условията, очертани в самия закон, следва да
го предвиждат. Европейската конвенция е ратифицирана от Република България,
поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и
съставлява част от националното право, т. е. спазване на принципите на чл. 3 от
Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от закона по смисъла на чл.
256 и чл. 257 АПК. Изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ при
условията на определен и допустим по закон режим не съставлява автоматично
нарушение на човешките права. За да е налице такова нарушение, то в тежест на
жалбоподателя е да докаже, че именно чрез поставянето му под конкретния режим
са налице и конкретни нарушения на тези негови права, което се явява
несъвместимо със статута му на осъден на такъв вид наказание, което наказание,
само по себе си, съдържа законово ограничение на правата на личността при
изтърпяването си и това е една от неговите цели.
В заключение и въз основа
на гореизложеното настоящият състав на АСГ намира, че жалбата на Г. против
процесната Заповед е недоказана и следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Процесуалният
представител на ответната страна, юрисконсулт Попова, е поискала присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което се явява дължимо, на основание чл. 143,
ал. 3 и 4 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и следва да
сеприсъди в полза на администрацията на ответника в размерна 100.00 лв. Искането
на жалбоподателя, предявено в о.с.з. от 22.01.2020 г., е да бъде освободен от
ДТ, не и от деловодни разноски, поради което съдът следва да го освободи само
от нея, тъй като не може да се произнася служебно по искане, което не е било
отправяно. В тази връзка от затвора гр. Плевен е представена справка за
доходите на жалбоподателя, от която е видно, че същият е получавал месечни суми
от около 100.00 лв. на месец, което е основание за освобождаването му от ДТ,
тъй като той не притежава имущество и други доходи.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2,
предл. второ, във вр. с ал.1 от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСВОБОЖДАВА от държавна
такса жалбоподателя И.Й.Г..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба
с вх. № 3840 от 4.11.2019 г., в последствие вх. № СДА-01-1768 от 26.11.2019 г.
по описа на настоящия съд, подадена от И.Й.Г., понастоящем изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в затвора в гр. Плевен, с ЕГН: **********, против Заповед
№ 873 от 3.07.2019 г., издадена от заместник на началника на затвора в гр.
Плевен, с която на
лишения от свобода жалбоподател е отказано режимът за изтърпяване на наказанието да бъде заменен от
"Специален" на "Строг".
ОСЪЖДА И.Й.Г.,
понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр. Плевен,
с ЕГН: **********, да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство
на правосъдието направени по делото разноски – юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100.00 /сто/ лв.
Решението е окончателно
на основание чл. 66, ал. 2 от ЗИНЗС.
Препис от съдебното
решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА