О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1753 Година 10.06.2020
Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На десети юни Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 6184 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен
отговор, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове
допустими.
Следва
да се приемат като относими, допустими и необходими
писмени доказателства, представените от страните писмени документи (чл. 183 ГПК).
С
оглед характера на делото следва да се задължи ответника да представи ЛТД на
ищцата, както и копие от ведомостите за заплати за септември и октомври 2019 г.
(чл. 190 ГПК).
Следва
да се уважи искането на ищцата и назначи по делото съдебно - икономическа
експертиза, която да отговори на поставените от същата въпроси към същата в
искова й молба, като и на въпросите –има ли ищцата неползван платен годишен
отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, колко дни и
за коя година, както и какъв е размера (брутен и нетен) на претендираното
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за същия, изчислено по реда на чл. 177 КТ към
деня на прекратяване на трудовото й правоотношение, и изплатено ли й е същото от
ответника изцяло или отчасти към датата на проверката от вещото лице; какъв е
размера (брутен и нетен) на всяко едно от претендираните
от ищцата трудови възнаграждения за всеки един от посочените в исковата молба
месеци, изплатени ли са й същите от ответника и на коя дата, както и има ли
неплатени й трудови възнаграждения за някой от исковите месеци, за кои и в
какъв размер (брутен и нетен) (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й не следва
да се определя депозит и срок за внасянето му от ищцата, тъй като е освободена
от разноски по делото (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК), в който случай
възнаграждението на вещото лице се поема първоначално от сумите, предвидени в
бюджета на съда (чл. 83, ал. 3 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, а на ищцата следва да се изпрати и препис от отговора с
приложенията към него. За насроченото съдебно заседание следва да се призове и
вещото лице. Страните следва да се напътят към спогодба чрез медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора (чл. 140, ал. 3 ГПК).
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява,
че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй
като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на
претенциите по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината
от дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищцата права са посочени
в исковата й молба и уточняващата я такава, и изразяват по същество в това, че в
периода от 02.07.2018 г. - 11.11.2019 г. работела по
трудово правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор № 118/02.07.2018
г., при заемана от нея длъжност „-“ в обект „И.“ в -. През целия период на
полагане на труд от нейна страна никога нямало обвинения от ръководството за
допуснати от нея нарушения. Трудовият й договор бил прекратен на 11.11.2019 г. със заповед за дисциплинарно наказание №
118/02.07.2018 г., съставена на основание чл. 188, т. 3 КТ. Заповедта била
връчена на ищцата с писмо, връчено чрез куриер „-, на 13.11.2019 г. На
обратната разписка било отбелязано от страна на ищцата, че възразявала срещу заповедта
и щяла да я оспори в предвидения по закон ред. В заповедта като основание за
прекратяване на трудовото правоотношение бланкетно били
посочени следните причини за налагане на дисциплинарно наказание: 1 повече от
три закъснения/преждевременни напускания на работа в 1 календарен месец, за
повече от 1 час; 2. злоупотреба с доверието на работодателя, 3. Други тежки нарушения
на трудовата дисциплина. Прекратяването на трудовия й договор било направено
изцяло в нарушение на закона, поради неспазване на императивните изисквания за
мотивираност на заповедта, както и на процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание. При налагане на дисциплинарно наказание работодателят не бил спазил
формалните изисквания на закона относно мотивирането на заповедта за уволнение
съобразно чл. 195, ал. 1 КТ. Като причина за прекратяване на трудовия договор било
посочено дисциплинарно уволнение, поради това, че работникът нарушавал
трудовата дисциплина - не бил посочен периодът, в който били извършени
нарушенията; злоупотреба с доверието - не било посочено в какво се изразявало;
други тежки нарушения - също не ставало ясно какви били тези нарушения. От
отбелязването в заповедта било трудно да се определи действително каква била
причината за дисциплинарното й уволнение. Не било ясно кога били извършени
твърдените нарушения, не било ясно в какво точно се било изразило поведението
на ищцата, какво конкретно била казала, направила или пропуснала да направи, за
да се преценяло дали тези действия били от естество да се квалифицират като
нарушения, както ги бил определил работодателят. Мотивите в заповедта следвало
да бъдат изчерпателно изложени, тъй като само въз основа на тях можело да се
провери осъществени ли били от обективна страна релевантните за спора факти,
респ. правилно ли било прекратено трудовото правоотношение. Изложеното в
заповедта не представлявало мотиви, не било изложение на конкретни
обстоятелства и поведение на ищцата, а правна квалификация, възпроизвеждаща
текста на чл. 190, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 7 КТ. Твърдените нарушения не били
индивидуализирани в достатъчна степен, за да можела ищцата да разбере причината
за налагане на дисциплинарно наказание. Работодателят следвало да опише в
заповедта всяко нарушение така, както го бил възприел и оценил с неговите
обективни и субективни признаци и точно време на извършване, но не го бил
изпълнил. Последното било от съществено значение за възможността ищцата да се
защити срещу неоснователното ангажиране на дисциплинарната й отговорност, тъй
като неразбирайки в какво точно била обвинена, тя трудно би могла да даде
адекватни обяснения и при възможност - на доказателства, оборващи изводите на
работодателя. На следващо място, работодателят пренебрегнал и императивните
изисквания на чл. 193, ал. 1 КТ, съгласно които същият бил длъжен преди
налагането на дисциплинарно наказание да изслуша работника или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Това
задължение за изслушване или за приемане на писмените обяснения на работника било
съществен елемент от дисциплинарната процедура по налагане на дисциплинарно
наказание. Изискването било въведено, за да осигури възможност за защита на
работника и същевременно, за да се дадяло възможност на работодателя да прецени
всички обстоятелства, свързани с констатираното нарушение /решение № 221 от
30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7639/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят -/. В процесния случай работодателят не
поискал обяснения от ищцата. Трайната съдебна практика на ВКС приемала, че
нормата на чл. 193, ал. 1 КТ била спазена, ако обясненията били снети преди
налагане на дисциплинарно наказание /решение № 237 от 24.06.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 826/2009 г., IV г. о., ГК/. Ищцата не била извършвала твърдените в
заповедта дисциплинарни нарушения. Отделно от това не без значение било и
чистото й дисциплинарно минало. През цялото време на полагане на работа от
страна на ищцата към нея не били отправяни оплаквания или забележки за начина,
по който тя я изпълнявала. Поради това работодателя бил допуснал още едно
нарушение - пренебрегнал принципа, залегнал в чл. 189, ал. 1 КТ, като наложил
наказание, несъответстващо на степента на извършеното нарушение.
Искането
е да се признае за незаконно дисциплинарното уволнението на ищцата и отмени заповед
за дисциплинарно наказание № 118/02.07.2018 г., с която е наложено, да се възстанови ищцата на
заеманата преди това й уволнение длъжност „-“ на И. в -, и се осъди ответника
да й заплати обезщетение в размер на 231 лева за периода от 11.11.2019 г. до 26.11.2019 г., през който е останала без
работа поради уволнението, 200 лева неплатено трудово възнаграждение за
септември 2019 г., 200 лева неплатено трудово възнаграждение за октомври 2019
г., 300 лева обезщетение за неползвани 20 дни платен годишен отпуск за 2019 г.,
и законна лихва върху тези суми от подаване на исковата молба в съда до
изплащането им, както и сторените по делото разноски.
Правната
квалификация на предявените от ищцата искове - на иска за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна - нормата на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, на иска за възстановяване на
заеманата преди това уволнение длъжност - нормата на чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ,
на иска за заплащане на обезщетение по чл. 225 КТ – нормата на чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ, на исковете за неплатени трудови възнаграждения – нормата
на чл. 245, ал. 1 от КТ, и на иска за неплатено обезщетение за неползван платен
годишен отпуск – нормата на чл. 224, ал. 1 КТ.
С
подаденият в срок отговор ответникът заема становище, че неоснователно с подадената
искова молба, ведно с уточненията към същата, се претендирали суми, които вече
били заплатени от работодателя. С оглед на това, оспорвал и моли като
неоснователен да бъдел отхвърлен предявеният от ищцата иск за трудово
възнаграждение за м. октомври 2019 г. в размер на 200 лева, тъй като сумата била
заплатена от страна на ответника в полза на ищцата /както било посочено на
предходната страница в т.4.3. по б. „а”/. Платена била съгласно „Разчетно-платежна ведомост за месец октомври 2019 г.“. Дължимата
чиста сума за получаване от 257.62 лева - трудово възнаграждение за м.10.2019
г., била част от платената на 25.11.2019 г. от ответника на ищцата сума от 540
лева. Що се отнасяло до иска за
изплащане на сума в размер на 300 лева - обезщетение за неползван основен
платен годишен отпуск за 2019 г. и както вече било посочено по-горе в
предходната т.4.3 от настоящия отговор: Първо, за 2019 г., на ищцата не се
дължали 20 дни платен годишен отпуск, тъй като трудовото й правоотношение било
прекратено на 13.11.2019 г., т.е. не се дължал пълният размер платен годишен
отпуск за цялата година, а и ищцата била назначена на непълно работно време -
на четиричасов работен ден. Поради това и за 2019 г. до прекратяване на
трудовия договор се полагали 8 дни платен годишен отпуск. Видно от приложената
електронна разпечатка на „Разчетно-платежна ведомост
за месец ноември 2019 г.“, общо брутно това обезщетение по чл. 224 КТ за
неползван платен годишен отпуск /8 дни, колкото се полагали за 2019 г. до
прекратяване на трудовия договор/ се изчислявало на 126.48 лева. Второ, в процесната заповед работодателят бил посочил, че такова
обезщетение се дължало /предвид прекратяването на трудовото правоотношение/ и
това обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. /8 дни/ било заплатено
на ищцата преди завеждане на делото /както било посочено в предходната т.4.3 по
б. „б”/. Платено било съгласно „Разчетно-платежна
ведомост за месец ноември 2019 г.“. Дължимата сума за обезщетение по чл. 224 КТ
за неползвания платен годишен отпуск за 2019 г. /8 дни/, която в брутен размер
се изчислявала на 126.48 лева, била част от платената на 25.11.2019 г. от
ответника на ищцата сума от 540 лева. В този смисъл неоснователно по делото се
претендирало нещо /обезщетение/, което вече било изплатено преди завеждане на
делото. Ето защо моли съда този иск да бъде отхвърлен. Трето, независимо от
изложеното по-горе, оспорва иска за обезщетение за неползван платен годишен
отпуск така, както бил предявен, съгласно уточняващата молба, тъй като такова
обезщетение по чл. 224 КТ се дължало при прекратяване на трудовото
правоотношение. Но при отмяна на заповедта за уволнение, основанието за
получаване на това обезщетение щяло да отпадне и сумата се явявала недължима,
поради което и моли този иск също да бъде отхвърлен. Предвид изложеното, моли
съда по делото да бъде постановено решение, с което предявените искове за
възстановяване на ищцата на работа, за изплащане на 200 лева неплатено трудово
възнаграждение за м.10.2019 г. и на 300 лева обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2019 г., да бъдат отхвърлени. Щял да заплати сума в размер на
257.60 лева, представляваща дължимото трудово възнаграждение за м. септември
2019 г., която сума била пълният размер на чистата сума за получаване, съгласно
„Разчетно-платежна ведомост за месец септември 2019
г.“. Щял да заплати и претендираното обезщетение за
оставане без работа по чл. 225 КТ за периода от 13.11.2019 г. /датата на
прекратяване на трудовото правоотношение/ до 26.11.2019 г. /датата на подаване
на исковата молба/, което било изчислено общо брутно в размер на 142.28 лева,
или чиста сума за получаване – 128.05 лева, съгласно приложената към настоящия
отговор „Разчетно платежна ведомост за месец февруари
2020 г.“. Както било посочено по-горе по т.4.3., на 25.11.2019 г. на ищцата
били платени 540 лева, което било със 70.42 лева повече от сбора на дължимите:
257.62 лева - за трудово възнаграждение м.10.2019 г. и 211.96 лева - за трудово
възнаграждение м. 11.2019 г. и за обезщетение по чл. 224 КТ за неползван платен
годишен отпуск за 2019 г., или общо дължимите 469.58 лева. Разликата между 540
лева и 469.58 лева се равнявала на 70.42 лева. Моли тази сума от 70.42 лева да
се считала за частично платено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ - за оставане
без работа поради уволнението - за периода от 13.11.2019 г. до 26.11.2019 г.,
като общо дължимата сума за това обезщетение се изчислявала общо брутно в
размер на 142.28 лева или чиста сума за получаване – 128.05 лева, което било
видно от приложената към настоящия отговор електронна разпечатка на „Разчетно-платежна ведомост месец февруари 2020 г.“.
Следователно заплатена била част от дължимата чиста сума за получаване – 128.05
лева /обезщетение по чл. 225 КТ за оставяне без работа поради уволнението/,
която част била в размер на 70.42 лева, остатъкът за плащане бил в размер на
57.63 лева. В случай че ответникът бъде осъден да заплати определени суми на
ищцата, прави следните възражения за прихващане: 1/ В случай че ответникът бъде
осъден да заплати определени суми на ищцата и ако искът за заплащане на
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019 г. бъде отхвърлен, и тъй
като това обезщетение вече било заплатено от ответника на ищцата преди
завеждане на делото, прави следното възражение за прихващане: Прави възражение за
прихващане между заплатената от работодателя - ответник сума в размер на 105.98
лева /възражение за прихващане за тази чиста сума в размер на 105.98 лева,
представляваща заплатеното от ответника на ищцата обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван основен платен годишен отпуск 8 дни за 2019 г. - което
обезщетение се изчислявало общо брутно на 126.48 лева и след удръжките чистата
сума за получаване възлизала на 105.98 лева - последната сума била половината
от посочената сума от 211.96 лева, съгласно „Разчетно-платежна
ведомост за месец ноември 2019 г.“/ и друга сума, която ответникът евентуално
бъде осъден да заплати на ищцата, до размера на заплатеното обезщетение от 105.98
лева, така че ответникът да бъде осъден да заплати определена сума /намалена,
по-малка по размер/ след извършване на прихващане с насрещното вземане на
ответната страна към ищцата, с размера на заплатеното обезщетение за неползван
ПГО за 2019 г. от 105.98 лева, т.е. съответната искова претенция да бъде
отхвърлена за размер от 105.98 лева, с оглед направеното възражение за
прихващане. 2/ Прави и възражение за прихващане между надплатената сума в
размер на 70.42 лева, представляваща надплатената разлика между дължимата сума
от общо 469.58 лева /съгласно разчетно-платежните
ведомости за месеците октомври и ноември 2019 г./ и реално платената от
работодателя - ответник на ищцата на 25.11.2019 г. сума от 540 лева и друга
сума, която ответникът евентуално бъде осъден да заплати на ищцата, до размера
на надплатените 70.42 лева, така че ответникът да бъде осъден да заплати
определена сума /намалена, по-малка по размер/ след извършване на прихващане с
насрещното вземане на ответната страна към ищцата, с размера на надплатените 70.42
лева, т.е. съответната искова претенция да бъде отхвърлена за размер от 70.42
лева, с оглед направеното възражение за прихващане. Моли да му бъдат присъдени
направените съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя
между тях по делото, както следва: ответникът носи тежестта да докаже по делото
законността на уволнението на ищцата, че й е платил дължимите за исковите
месеци трудови възнаграждения изцяло и без забава, както и дължимото
обезщетение за неползван платен годишен отпуск, както и твърдените в отговора
обстоятелства, на които е основал възраженията си за прихващане, респективно
неоснователността на предявените от нея искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2, чл.
245 и чл. 224 КТ, а ищцата носи тежестта да докаже по делото, че за исковия
период е останала без работа по трудово правоотношение, поради уволнението й и размера
на неползвания платен годишен отпуск, респективно - основателността на
предявените от нея искове по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 224 КТ.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: трудов
договор № 118/02.07.2018 г., служебен бон, заповед за дисциплинарно наказание
от 11.11.2019 г., служебен бон от 25.11.2019 г.,
разписка за прием на пощенски паричен превод от 25.11.2019 г., заявление от
08.11.2019 г., писмо вх. № 000030-14442/13.11.2019 г., приемо
- предавателен протокол, решение № 177/29.11.2019 г., разчетно-платежна
ведомост за м. септември 2019 г., разчетно-платежна
ведомост за м. октомври 2019 г., разчетно-платежна
ведомост за м. ноември 2019 г. и разчетно-платежна
ведомост за м. февруари 2020 г.
ЗАДЪЛЖАВА
ответника най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да
представи цялото намиращо се при него лично трудово досие на ищцата, както и копие
от ведомостите за заплати за септември и октомври 2019 г., КАТО МУ УКАЗВА, че
непредставянето им в този срок, съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК.
НАЗНАЧАВА по делото съдебно - икономическа експертиза, като
за вещо лице определя В.Е.Н., което след като се запознае с доказателствата по
делото, извърши проучване при ответника, в съответните ТД на НАП, ТП на НОИ и
там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което
да отговори на всички въпроси, поставени от ищцата към тази експертиза в исковата
й молба, както и на въпросите на съда в обстоятелствената част на настоящото
определение.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 08.07.2020
г. от 15.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящото определение. За тази дата да се призове и вещото лице за изготвяне
на заключението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: