Р Е Ш Е Н И
Е
№ 28.06.2021
година гр. ***
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД *** гражданско отделение, четвърти състав
на ………седми
юни……………….……две хиляди двадесет и първа
година
в публично съдебно
заседание в следния състав :
СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА
С участието на секретаря…………П. Делчева…………….……….……..….
И прокурора ……………………………………………………………..…...……
като разгледа докладваното от съдия Петкова……………….………………..
търговско дело ……….№
32 по описа за 2020 година……....…………..……,
За да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Д.Г.К.
– непълнолетен към датата на постановяване на съдебното решение и действащ със
съгласието на своя баща и законен представител Г.Д.К. ***. Предявяват се срещу
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот
и здраве“ АД – София обективно съединени искове с правно основание чл. 432 ал.
1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ
във връзка с чл. 86 ЗЗД. Ищецът претендира сумите: 40000
лева (частичен иск от 60000 лева) – обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на ПТП, реализирано на ****година, ведно със законните
лихви върху тази главница от 17.01.2019 година до окончателното разплащане; 964
лева – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната
лихва върху тази главница, за периода от 17.01.2019 година до окончателното
разплащане. Претендират се и направените в съдебното производство
разноски.
Ищецът
твърди, че на ****година пострадал при ПТП, реализирано при следните обстоятелства:
около 19:20 часа в гр. ***, по време на движение по ул. ****“, до № 32, И.Е.И.,
управлявайки лек автомобил „Опел Вектра“, с per. № ****, не спазил
необходимата дистанция спрямо движещата се пред колата електрическа триколка, управлявана от малолетния Д.Г.К. и блъснал отзад
същата, вследствие на което пострадал ищецът.
След
пътния инцидент Д.К. бил откаран по спешност в „МБАЛ - ***“ АД, където след
направени редица прегледи, изследвания и рентгенографии,
лекарите установили следните увреждания: счупване костите на лявата подбедрица, закрито; остеоепифизиолиза;
болка, оток, хематом, деформация в областта на ляв глезен; нарушена конгруентност на ставата. На 19.07.2018 година ищецът бил
опериран по спешност в отделението по „Ортопедия“ към „МБАЛ - ***“ – по повод открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, тибия и фубула. Престоят на Д.К. в лечебното заведение
продължил до 25.07.2018 година, когато
същият бил изписан. Било му предписано да се яви на два контролни прегледа в отделението, в рамките на 30 дни след дехоспитализация; конците трябвало да бъдат свалени на 14 -
я ден; следвало да пази левия си крак от натоварване минимум 3 месеца, като ходи
с помощни средства. Предписана му била и терапия за дома, обезболяващи
средства, носене на ортеза. Според лекарските
прогнози болките във връзка с увреждането щели да намалят интензивността си, но
имало вероятност да останат доживот при влошаване на
времето и физическо натоварване. Отделно от това лекарите не могли да дадат
прогноза дали обемът на движенията в областта на фрактурите ще се възстанови
напълно. От друга страна съществувала вероятност на ищеца да се наложи да бъде
извършена повторна оперативна интервенция, при която да му бъдат отстранени
поставените с първоначалната операция метални фиксиращи импланти,
което щяло да доведе до нови болки, страдания и битови неудобства.
В
резултат на преживяното ПТП здравословното състояние на ищеца се било влошило и
това дало отражение на психиката му. Вследствие на изживения шок, Д. се
оплаквал от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за
злополуката, нарушения на съня и вниманието. Допълнително се тревожел за това,
че няма да се възстанови напълно и постоянно ще бъде в тежест на близките си.
За пътния
инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 76/****година
по описа на ОД на МВР – ***, а впоследствеие -
образувано Досъдебно производство №
970/2018 г., по описа на PC - ***. Срещу виновния за процесното ПТП водач И.И. било
образувано АНД № 1415/2019 година по описа на PC-***, по което било постановено решение №
8/10.01.2020 година и И.И. бил признат за виновен за
причиняване на средна телесна повреда на ищеца. Това решение по чл. 78а НК се
приравнявало на влязла в сила присъда и обвързвало гражданския съд по реда на
чл. 300 от ГПК, относно това дали и кой е извършил деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Във връзка с лечението на ищеца били
направени разходи в общ размер на 964 лева -
за закупуване на комплект тубуларна плака с
винтове, патерица и за лечебния и възстановителен период след злополуката. За тези
разходи били издадени фактура № 2103/19.07.2018 година на стойност 920 лева и фактура
№ 2111/31.07.2018 година на стойност 44 лева, двете с издател „Фарма - СИ 2012“ ООД.
Ищецът се позовава на Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от ****година по описа на ОД на МВР-*** и твърди, че виновният
за процесното ПТП и причинените му вреди водач на
лекия автомобил попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени
вследствие на ПТП вреди се покривала от застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, сключена с ответника „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве ” АД - застрахователна полица № **********, валидна от *****година до *****година. Поради това предявил пред дружеството-ответник претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение по Щета № 0801 -
002582/2018-01, получена на 16.10.2018 година, но ответникът не му заплатил обезщетението по
доброволен път до края на срока по чл. 496 ал.1 от КЗ - 16.01.2019 година.
Поради това, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ насочва
претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените имуществени
и неимуществени вреди пряко към
застрахователя на виновния водач, а именно дружеството-ответник. Искът за
обезщетение за неимуществени вреди се предявява като частичен от иск за пълната
сума 60000 лева. Ищецът претендира законни лихви върху двете главници считано от
17.01.2019 година – датата на която бил изтекъл тримесечният срок по чл. 496
ал. 1 вр. ал. 3 т. 1 КЗ. На основание чл. 127, ал. 4 ГПК се посочва банкова сметка ***, с
титуляр – баща и законен представител на ищеца Г.Д.К..
В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът подава
писмен отговор. Оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
твърдения от ищеца механизъм на ПТП и наличието на причинно-следствена връзка на
всички твърдени неимуществени вреди с механизма на пътно-транспортното
произшествие. Твърди липса на основния
елемент на фактическия състав на деликта – противоправно поведение. Счита, че водачът И.Е.И. не е
нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и
Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното
ПТП, така както е описано в подадената искова молба. Напротив, вина за
настъпване на ПТП имал водачът на МПС мотопед (електрически скутер с три
колела) с неизвестна марка и без регистрационни табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. От там – не следвало да се ангажира и
отговорността на застрахователя, при който била сключена ГО за увреждащия
автомобил. В същото време се твърди, че се касае за случайно деяние от страна
на водача И.И.. Водачът на лекия автомобил не би могъл, нито бил длъжен да предвиди общественоопасните последици, тъй като ПТП било технически
непредотвратимо. На второ място се твърди необосновано завишаване на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и
несъобразяването му с правилата по чл. 52 ЗЗД. Оспорва твърденията на ищеца за
вида и тежестта на причинените му увреждания. Ответникът счита, че те не са
получени при настъпване на ПТП, а в един по-ранен момент, при детски игри.
Оспорва и твърдението, че тези травматични увреждания са причинили
продължително разстройство на здравето и оплаквания от психосоматичен характер,
както и че и досега не е приключил възстановителният процес на ищеца. Счита, че
ищецът не е имал нужда от чужда помощ въпреки травмите. Прави се довод за
несъобразяване с приноса на малолетния ищец за настъпване на ПТП. В тази връзка
се прави възражения за съпричиняване на ПТП, поради допуснати от ищеца нарушения на
изискванията на: чл. 5. ал. 1. т. 1. чл. 24. ал. 2. ал. 25. чл. 70, ал. 3, чл.
137е. чл. 140, чл. 147. ал. 3. т. 5, чл. 150а ЗДвП. Твърди се, че малолетния
водач Д.Г.К. намалил значително скоростта на движение на управляваното от него
пътно превозно средство, без да се убеди, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното
движение. Бил без изправни стоп-светлини, не подал своевременно сигнал с ръка,
докато извършвал маневра, свързана с навлизане изцяло или частично в съседна
пътна лента, а също така не бил пропуснал пътните превозни средства, които се
движат по нея. Освен това, малолетният Д.К. управлявал мотопед от категорията L2e без да притежава
валидно свидетелство за управление на МПС от такава категория. МПС-то не било
преминало задължителен технически преглед. Не използвал защитна каска.
Допуснатите от ищеца нарушения били в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП и вредоносните последици от него и съпричиняването
от негова страна било в размер на 80%. Прави се и възражение за съпричиняване от страна на родителите и законните
представители на малолетния ищец. С виновното си действие и бездействие (предоставяйки на малолетното си дете да управлява нерегистрирано и
технически неизправно МПС) и с неполагане
на грижи за Д.К., те били допринесли за настъпване на вредоносния резултат и за
увеличаване размера на вредоносните последици.
Поради това, обезщетението следвало да бъде намалено поне наполовина. С отговора си ответникът признава
съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП - *******
година, по отношение собствеността и ползването на л.а. марка „Опел”, модел „Вектра”, с per. номер по силата на Застрахователна полица, сключена със „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД. Моли съдът с доклада си да
приеме за установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че водачът Д.Г.К.
на ****** година е управлявал електрически мотопед - триколка,
непреминал задължителен годишен технически преглед, нерегистриран, без
регистрационни табели, както и че този мотопед му бил предоставен от баща му Г.Д.К.,
за самостоятелно управление по пътищата, отворени за обществено ползване.
Оспорва и предявения иск за имуществени вреди. Счита, че същият не е доказан.
Възразява срещу акцесорните искове за законните
лихви, с аргумент за неоснователност на главните искове. С тези и останалите доводи, изложени в отговора на
исковата молба, ответникът прави искане за отхвърляне на предявените искове
като неоснователни – както главни, така и акцесорни.
Алтернативно счита, че съдът следва да определи обезщетение за неимуществени
вреди в значително по-нисък размер, след което да отчете съпричиняването
на резултата от страна на пострадалия и да намали дължимото му обезщетение за
неимуществени вреди.
В срока по чл. 372 ал. 1 ГПК ищецът
подава допълнителна искова молба. Оспорва въведените от ответника възражения и
доводи. Настоява, че въпросът относно вината на водача на увреждащия лек автомобил И.И. е
разрешен с влязло в законна сила решение, постановено по реда на чл. 78а НК. Този вид съдебни актове се приравнявали
на влязла в сила присъда и обвързвали гражданския съд на основание на чл. 300 от ГПК, относно това дали и
кой е извършил деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Оспорва твърдението за увреждане на ищеца при събитие,
предхождащо по време процесното ПТП. Твърди, че използваната
от ищеца електрическа триколка не подлежи на
задължителна регистрация, съответно няма задължение за преминаване на
технически преглед. А обстоятелството като дали е бил с включен фар нямало
отношение към настъпване на ПТП, доколкото ищецът бил блъснат отзад, при това в
светлата част от денонощието. Доколкото процесното
ППС не подлежало на задължителна регистрация, то се приравнявало на колело и на
децата било позволено да ги карат. Освен
това, законът не изисквал носене на каска и/или екипировка при каране на
подобно ППС и за управлението му не се изисквало наличието на СУМПС. С тези
доводи ищецът моли да остави без уважение възражението на ответника за съпричиняване на резултата. Счита, че с посочените доказателства ще докаже претенцията си за
имуществени и неимуществени вреди и по размер.
В срока по чл. 373 ал. 1 ГПК ответникът подава
допълнителен отговор. Поддържа всички въведени твърдения, доводи и възражения. Намират
за недоказано твърдението за това, че малолетният се е движил със съобразената
с пътните условия скорост от 15-20 км/h, както и че това била максималната
скорост, която можело да развие процесното превозно
средство. Твърди, че електрическо МПС развива максимална скорост до 35 km/h и моли съда да обърне внимание на обясненията на самия
водач К., дадено при разпита му на 24.10.2018 година. Счита, че малолетният
водач Д.Г.К. с поведението си е създал опасности и пречки за движението – карал
без изправни стоп-светлини и не е подал своевременно сигнал с ръка, докато е
извършвал маневра. Настоява, че електрическият скутер (дву
или три колесен) е превозно средство, снабдено с
електрически двигател и конструктивна максимална скорост до 45 км./ч, а в
случаите на по-мощен електродвигател може да развива и по-високи скорости. Той притежавал безспорно всички
характеристики на мотопед, включително и посочената в ЗДвП максимална скорост
до 50 км./ч. Като пътно превозно средство, участващо в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, той подлежал на задължителна регистрация - чл.140, ал. 1 от ЗДвП и
параграф 6, т. 11 и т. 14 от ЗДвП. На следващо място съгласно ЗДвП,
електрическият скутер трябвало да се управлява от правоспособен водач - чл.
150 и чл. 151 от ЗДвП, а ищецът не
притежавал никаква категория. Счита, че допуснатите от ищеца нарушения се
намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните
последици от него и настоява за намаляване
на обезщетението поне 80 % заради наличието на принос от страна на
малолетния. Поддържа се и възражението за принос от страна на родителите,
неупражнили контрол и грижа спрямо малолетното си дете и предоставили му технически неизправно и нерегистрирано МПС.
Настоява, че обезщетението следва да бъде справедливо, т.е. съобразено с
правилата по чл. 52 ЗЗД.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С решение № 8/10.01.2020 година, постановена
по АНдело № 1415/2019 година по описа на Районен съд
– ***, влязло в законна сила на 27.01.2020 година, И.Е.И. *** е признат за
виновен в това, че на ****година в град ***, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ****,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 23 ал. 1 от ЗДвП:
„водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние
от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне
в него, когато то намали скоростта или спре рязко“, - и по непредпазливост причинил
на Д.Г.К. *** средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в
движението на левия крак, което се дължи на счупване на костите на подбедрицата.
За да стигне до този резултат
наказателният съд е приел следната фактическа обстановка: На ****година около ****часа в гр. *** И.Е.И.
управлявал процесния лек автомобил „Опел Вектра“, в кв. ***, град ***.
Движил се от ул. ****в посока към хранителен магазин „Дани“, който се намирал
на ул. ****в същия квартал. От ул. ****“, водачът И. завил на ляво и излязъл на
ул. ****“. По това време, живеещият също в квартал ****“ Д.Г.К. решил да отиде
до магазина на ул. ****“, като тръгнал натам от бившето училище в кв. ****“, с триколка с акумулаторно задвижване, черна на цвят,
марка ,,VS SPORT”, собственост на баща му Г.Д.К.. Заедно с него на триколката се возила П. И. ***.
Седалката на триколката била
свалена и Д.К. я управлявал прав, а П. Петрова била застанала права пред него и
се държала за кормилото. Д.К. управлявал триколката до магазин „Рами“, находящ се на ул. ****“,
след което тръгнал обратно към училището. Водачите на лекия автомобил и триколката се възприели визуално и взаимно се поздравили – И.И. с клаксона на автомобила, а К. – с вдигане на ръка. След
това и двамата продължили движението си в една и съща посока, по едно и също
пътно платно: Д.К. управлявал триколката в
дясно на пътното платно на ул. ****“, като се движил в посока към с. ***, обл. ***, със скорост около 28,80
км/ч., а зад него се движил И. с лек автомобил „Опел Вектра“, със скорост около 35,06 км/ ч. Зад
автомобила „Опел Вектра“
се движел лек автомобил „Мазда“,
модел „Трибют“, управляван
от св. Р.Х.В., а в автомобила се возили св.св. И.Е.И.
и М.С.И.. В близост до кръстовище, до магазин „Диди“ на ул. ****в гр. ***, Д.К. предприел рязък
завой на ляво, за да заобиколи спрели
на пътя от дясната му страна превозни средства. Веднага след това продължил на
ляво, за да завие по ул. „***“, като при предприемане на маневрата, не подал
нужната сигнализация. При това действие триколката, управлявана от К., била ударена отзад от
управлявания от И.И. лек автомобил „Опел Вектра“, който не бил спазил
необходимата дистанция. Ударът настъпил между предницата на лекия автомобил и
задната част на електрическата триколка. Предната
броня на автомобила затиснала триколката и
левия крак на пострадалия К. от коляното надолу. Пристигналият на място екип на
Спешна помощ отвел пострадалия в МБАЛ - ***, където било установено счупване на
костите на лява подбедрица,
закрито и същият бил настанен в Ортопедично отделение при МБАЛ – ***.
В хода на исковото производство са събрани гласни доказателства. От
показанията на св. И.Е.И. – сочен за делинквент, се установява,
че по време на движението с управлявания от него лек автомобил, той наблюдавал
поведението на пострадалия Д.К., който се движил пред него с триколка, отдясно на пътното платно, до бордюра. Решил да
бъде предпазлив и да не го изпреварва, поради което карал след него, на два-три
метра, със скорост между 30 и 40 км/ч. Д. се движил малко по-бързо и внезапно
навлязъл пред колата му, извършвайки завой наляво, като преди това с нищо не
показал и сигнализирал, че ще предприема каквато и да било маневра. Понеже това
действие на пострадалия било внезапно и неочаквано, св. И. нямал време да
реагира и блъснал триколката с предната част на
леката кола, при което кракът на пострадалия бил затиснат под предната броня.
Запитан относно обстоятелството – имало ли е спрени коли в пътното платно,
които да попречат на движението на триколката и да
поставят пострадалия пред необходимост да ги заобиколи,
св. И. не успява да отговори убедително, като се позовава на липса на ясни
спомени.
Св. Р.Х.В. е била водач на лекия
автомобил, движил се непосредствено след лекия автомобил „Опел Вектра“, управляван от св. И.Е.И.. А св. М.С.И. е майка на
първата свидетелка, която в момента на процесния инцидент се е возила на
задната седалка на колата, управлявана от Р.В.. Св. М.И. съобщава, че й
направила впечатление високата скорост, с която триколката,
управлявана от пострадалия, ги изпреварила отдясно. Почти веднага автомобилът,
движещ се пред тях, спрял рязко и те също били принудени да спрат. Станало ясно
от друг пътник в колата, че триколка с две деца
внезапно пресякла пътя на шофьора на предната кола и децата били „ударени“. Тъй
като св. И. била медицинско лице, тя незабавно се притекла на помощ и
установила, че кракът на пострадалото момче е счупен и подут. Преценила
движението на пострадалия като много опасно, тъй като участъкът от пътя бил
много оживен, на пътното платно имало спрени автомобили и това допълнително затруднявало
движението, а детето карало триколката без всякакви
предпазни средства. Св. Р.В. допълва, че единствено движението с ниска скорост
– и нейното и на водача пред нея, предпазило пострадалия от по-тежки
наранявания. Потвърждава, че от начина, по който възприела положението на триколката след инцидента, за себе си направила извод, че
водачът на триколката предприел маневра завой наляво
и навлязъл пред движещия се лек автомобил на св. И.. Св. И.Е.И. е друг пътник в
автомобила на св. Р.В. – пътувала на предната дясна седалка в момента на
инцидента и потвърждава споделеното от двете свидетелки.
Св. Й.С.К. и св. Г.Д.К.
са майка и баща на ищеца Д.К.. Те обясняват, че към момента на ПТП синът им бил
на 11 години. Година преди това те му купили електрическа триколка
– колело с три гуми, задвижвано с електрически двигател, без всякаква
сигнализация, в това число без стопове. Макар че св. К. непрекъснато напомняла
на сина си да кара внимателно, не била запозната с начина, по който Д. я карал,
но знаела, че не кара триколката по тротоара.
Свидетелите твърдят, че пострадалият претърпял сериозни болки и страдания
поради травмата, получена в резултат на ПТП. Веднага след инцидента бил
гипсиран. Била необходима операция, но тъй като за нея били нужни импланти, не било възможно операцията да бъде извършена веднага.
На следващия ден кракът на Д. бил опериран. Лекарят ги предупредил, че имало
опасност от непълно възстановяване поради това, че счупването било на мястото
на растежа на костта, но засега кракът на детето се развивал нормално и
съразмерно. Четири месеца Д. бил в инвалидна количка, тъй като се изисквало
пълно обездвижване на крака. През това време се наложило да се преместят да
живеят на първия етаж на къщата – тъй като Д. бил едър и с голяма телесна маса,
за да е по-лесно местенето на количката. През първия месец бил на подлога и се
налагало използването на памперси, Д. не можел да се грижи сам за себе си и се
налагало майка му да го къпе, а баща му да помага за преместването му и да го
води до тоалетна. Два месеца му прилагали медикаментозно лечение, в това число
болкоуспокояващи – с инжекции и хапчета. След това започнали рехабилитация –
два курса по 10 дни, Д. продължил да ходи с патерици и до месец декември вече
можел да стъпва на оперирания крак без патерици. През януари на следващата
година на Д. била извършена втора операция – за сваляне на имплантите,
свързана с тридневен болничен престой, след което в продължение на един месец
се налагало използване на патерици и прилагане на лекарства за разреждане на
кръвта и отново болкоуспокояващи. До момента на премахването на имплантите, всеки месец му правили рентгенови снимки и
посещавал ортопед-травматолог, за проследяване на растежа на крака. Свидетелите
твърдят, че всичко това нарушило нормалния ритъм на детето, той бил изнервен, много
плачел и съжалявал за пропуснатото лято. Изпитвал силни болки, като три нощи не
могъл да спи. Споделял, че иска да сложи край на живота си, но реакциите и
поведението на детето не дали основание на св. К. да мисли, че намеренията му
са сериозни. Наложило се да отсъства от училището – пропуснал целия първи срок,
но учил самостоятелно и се справил. И до настоящия момент, при промяна на
времето, кракът го болял, като се налагало да приема болкоуспокояващи, но
въпреки това година и три-четири месеца след инцидента започнал да тренира –
отначало ММА, а след това фитнес. Св. К. съобщава и обстоятелствата около ПТП,
които твърди, че е възприел лично: На пътното платно по посока на движението на
управляваната от Д. триколка и увреждащия автомобил
имало спрени леки автомобили – частично на тротоара и само левите им гуми – на
пътя. Д. се движил в дясната част на лентата за движение, а автомобилът зад
него – в лявата част, по-близо до осевата линия. За да продължи движението си
напред по пътното платно, Д. трябвало да ги заобиколи.
Д. започнал да ги заобикаля, като карал плътно до тях и в този момент го
ударила движещата се зад него кола. Св. К. пояснява, че преди да започне
заобикалянето, Д. не е дал сигнал с лява ръка, нито тротинетката има съответна
сигнализация. Освен това, св. И. не бил наблюдавал пътната обстановка внимателно
и поради това не бил забелязал опита на Д. да заобиколи
спрените коли. Свидетелят настоява, че Д. все още не бил започнал маневра завой
наляво пред движещия се автомобил на св. И., само имал намерение за такъв, но
до кръстовището имало още 15-16 метра. Свидетелят пояснява, че Д. е момче с
телосложение на възрастен мъж и тази триколка може да
бъде използвана и от възрастен човек, както и че с нея може да се развива
скорост до 40 км/ч.
Ищецът по делото е
непълнолетен, поради което по делото са изискани социални доклади, от които се
установява, че успешно е завършил учебната 2018/2019 година. Детето има личен
лекар, който съобщава, че е издавал направления за специализирана медицинска
помощ във връзка с травмата, получена от Д. при процесното
ПТП. По делото се представя писмо от д-р Д. – личен лекар на ищеца, от което
става ясно, че издаването на направления за различни изследвания във връзка с процесната травма е било многократно, през периода от
момента на инцидента до ***година, а освен това и на ***година. Представя се и
медицинска документация, съставена във връзка с предприетите изследвания,
прегледи и лечения поради процесната травма.
По делото се представя
информация съгласно ИИС на НЗОК за периода ***година – ***година, от която се
установяват извършени медицински
прегледи на Д.К., изписани лекарства, предприети медико-диагностични дейности и
болнична медицинска помощ.
По делото е назначена и
изслушана съдебно-психологическа експертиза, заключението на която съдът
възприема като пълно, компетентно, обективно и безпристрастно. Според вещото
лице, настъпилото ПТП се е отразило
негативно върху психичното състояние на ищеца и получените при изследването
резултати дават основание за извода, че при него се наблюдава посттравматичен
стрес и дори се формирали суицидни намерения. В тази връзка, обаче, той не е
бил консултиран или лекуван от специалист психиатър. Възстановителният период
не можел да бъде фиксиран, тъй като психоемоционалният
проблем не бил отработен, а психичната устойчивост и нивото на адаптивност на Д.
било по-ниско от нормата за възрастта.
По делото е назначена и
изслушана комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, заключението на която съдът възприема изцяло като пълно,
компетентно, обективно и безпристрастно. Изводите на експертите относно
механизма на ПТП се препокриват в по-голямата част с тези на наказателния съд,
изложени в мотивите към решението по АНд № 1415/2019
година на РС-***. Според в.л.-автоексперт, водачът на
лекия автомобил И. е възприел извършената внезапно маневра от Д.К., задействал
аварийно спирачната система и е завил наляво, но въпреки това с челната част на
автомобила си, около средата му е ударил в задно ляво колело триколката. Според вещото лице, мястото на инцидента се
характеризира със сравнително висок интензитет на движение на превозни
средства, тъй като е главен път с разрешена скорост на движение 50 км/ч. В.л.
изследва характеристиките на процесната триколка и заключава, че тя представлява триколесен
мотопед, проектиран за превоз на пътници, задвижван от електрически двигател,
т.е. представлява моторно превозно средство от категорията АМ, съгласно
определението по чл. 4 параграф 2 букви „а“ и „б“ от Регламент (ЕС) № 168/2013.
Според вещото лице, няма данни триколката да е
преминала годишен технически преглед, но и няма данни за технически
неизправности в причинна връзка с ПТП.
Според експертите, ако водачът на електрическата триколка,
преди да предприеме маневрата завой наляво, своевременно е бил сигнализирал
намерението си с вдигната настрани лява ръка и е бил изчакал движещите се зад
него автомобили да преминат, то той би могъл да предотврати процесното
ПТП. С оглед скоростта на движение на
лекия автомобил „Опел Астра“ 34,1 км/ч и избраната от
водача дистанция 5м, за водача св. И. не е имало техническа възможност да спре
безопасно и да предотврати ПТП. Но, доколкото водачът на лекия автомобил се е
движил със сравнително малка скорост, той е имал техническата възможност да
възприеме движещите се около него деца, возещи се на електрическа триколка, трябвало е да се движи с по-ниска скорост и на
достатъчна дистанция – поне 14,5 м, така че при възникване на опасност да може
да спре.
Съдебно-медицинската част на
комплексната експертиза заключава, че процесното
счупване е в пряка причинно-следствена връзка с изследваното ПТП. Касае се за
счупване на големия пищял в отдалечената част с лезия
в растежната зона тип 2, без пълно прекъсване на зоната. Счупването на пищяла е
по типа вбиващо счупване. То се получава при скачане и приземяване в позиция на
дорзална флексия на ходилото, т.е. преместване на
тялото напред при фиксирано ходило. Обичайният срок за възстановяване на
счупвания като процесното е 5-6 месеца. Няма
основание да се счита, че не е било спазено предписаното лечение, приложената
рехабилитация е била адекватна. Оздравителният процес при ищеца е приключил
напълно в рамките на около една година, като не са настъпили усложнения и
функционалното състояние на крака е напълно възстановено. При разпита в с.з. вещото лице съдебен лекар
е категорично, че не е възможно в бъдеще да се проявят негативни последствия от
счупването – нито с растежа, нито с движенията на крака. В.л. твърди, че
предходните заболявания на Д.К. – астма и диабет не са оказали влияние върху
възстановителния процес, нито голямата му телесна маса е изиграла решаващо
значение за възникването на фрактурата и последващото
ѝ отзвучаване. В.л. е категорично, още, че по делото липсват обективни
находки, от които да се потвърди или изключи контакт с автомобила: Пострадалият
бил хвърлен на капака и от капака паднал на терена. Т.е. било възможно
счупването да се получи както от падането от капака, така и от падането от триколката, като съдебният лекар изключва – счупването да е
причинено по механизъм на притискане от автомобила непосредствено след
сблъсъка.
По делото е представено и прието като
доказателство писмо от „Дженерали застраховане АД вх.
№ *****година, от което се установява, че на 24.09.2019 година на Д.Г.К. е
изплатено застрахователно обезщетение на основание Групова застраховка
„Злополука за учащи“ в размер на 60 лева.
Дружеството-ответник признава наличието на застрахователното правоотношение
по застрахователна
полица № *****, валидна от *****година до *****година за процесното МПС.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
изводи:
Предявените искове са такива на увреденото лице срещу застрахователя
на делинквента, сключил с него задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Исковете са с правно
основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и са два: за обезщетение на неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания, в размер на 40 000 лева (предявен
като частичен от 60 000 лева); иск за обезщетение на имуществени вреди под
формата на направени разходи за медицинско лечение на получената от ищеца в
резултат на ПТП травма – 964 лева. Освен това, съдът е сезиран и с претенция по
чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с чл. 86 ал. 1 ЗЗД за законни лихви върху
двете главници, считано от 17.01.2019 година – датата, на която е изтекъл
тримесечният срок за доброволно произнасяне от застрахователя по предявената
щета. Претенцията за законните лихви е
такава за обезщетение за забавено плащане с правно основание чл. 497 ал. 1 КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД и има характера на акцесорен
иск, обективно кумулативно съединен с главния.
Отговорността
на застрахователя за обезщетяване на третото увредено лице е договорна, тъй
като произтича от сключения между него
и прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска отговорност
", с който е застрахована деликтната отговорност
на водача на моторното превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и функционално
свързана с деликтната отговорност
на застрахования.
Допустимостта на прекия иск против
застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите"
и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител - чл. 498, ал. 3 от КЗ. С оглед представените по делото доказателства – изпратената до
ответника и получена от него по поща (за което не се спори) претенция, съдът
приема за доказано обстоятелството, че ищецът е предявил претенцията си за
изплащане на застрахователно обезщетение пред застрахователя-ответник, но
споразумението не е постигнато, респективно застрахователят доброволно не е
заплатил обезщетение в срока по чл. 496 КЗ и досега.
Съобразно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно
факти, чието осъществяване е установено с влязла в законна сила присъда и е
недопустимо преразглеждане на въпросите, свързани с това – дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В случая постановеното решение п чл. 78а от НК има силата и характера на
такава присъда. Обвързващ е изводът на наказателния съд, че телесните повреди
на пострадалия Д.Г.К. са причинени противоправно и
виновно от И.Е.И., при процесното пътно-транспортно
произшествие.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно:
извършено деяние, противоправност на същото,
настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно
правоотношение между ответника-застраховател и делинквента
по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От
събраните по делото доказателства настоящият състав намира да е налице
осъществено противоправно деяние от страна на водача
на автомобил „Опел Вектра“ с рег. № **** – И.Е.И.,
който нарушил правилата за движение по пътищата,
а именно чл. 23 ал. 1 от ЗДвП: „водачът на пътно превозно средство е длъжен да
се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко“.
Безспорно е установено по
делото с писмените доказателства и заключението на комплексната експертиза,
онагледено със скица, че поради неспазване на необходимата дистанция от
движещата се пред него триколка, управлявана от
малолетния тогава пострадал, водачът на автомобила не е успял своевременно да
възприеме предприетата от детето маневра завой наляво, както и не е успял да
спре безопасно и така да предотврати настъпването на ПТП и вредоносния резултат
от него. От заключението на експертите следва, че тъй като И. се е движил с
относително ниска скорост, той е могъл своевременно да забележи навлизащата
пред автомобила му триколка с деца. А ако е бил
избрал да се движи на дистанция 14,5 м, а не 5м, то в този случай би имал
техническата възможност да преустанови движението на управлявания от него
автомобил и така да пропусне децата да минат безопасно. Повече от това, от събраните по делото гласни
доказателства, в това число от показанията на самия делинквент
св. И. се установява, че той много преди момента на ПТП е забелязал триколката и пострадалия К. върху нея. Поздравил е детето и
е наблюдавал движението му. Решил да не го изпреварва, за не поставя в риск и
себе си и децата. Но така проявената предпазливост е била недостатъчна. След
като водачът И. си е давал сметка, че пред него има деца, поведението на които
може да бъде рисково и непредсказуемо, следвало е да се движи на значително
по-голямо отстояние от тях, а не на 5 м, което е в
рамките на обичайната дистанция за безопасно движение в градски условия. А след
като не го е сторил, се е стигнало до сблъсък между триколката
и предна челна част на лекия автомобил „Опел Вектра“,
от което Д.К. е бил отхвърлен на капака, след това е паднал на прилежащия терен
и при падане е получил травмата на крака така,
както е посочено в заключението на комплексната експертиза: счупване костите на лявата подбедрица закрито, остеоепифизиолиза
(нарушение на целостта на тръбна кост през зоната между епифизата
и тялото на костта, в процесния случай – растежна зона). Касае се за счупване на големия пищял в
отдалечената част с лезия в растежната зона тип 2,
без пълно прекъсване на зоната. Счупването на пищяла е по типа вбиващо
счупване. То се получава при скачане и приземяване или при падане и приземяване
(доклад на в.л. Е. в съдебно заседание) в позиция на дорзална
флексия на ходилото, т.е. преместване на тялото напред при фиксирано ходило.
Обичайният срок за възстановяване на счупвания като процесното
е 5-6 месеца. В.л. е категорично, още, че счупването не е причинено по
механизъм на притискане от автомобила непосредствено след сблъсъка. Тук следва
да се отбележи, че при изграждане на изводите си относно механизма на
настъпване на ПТП и получаване на увреждането от ищеца съдът не кредитира
показанията на св. Г.К.. Последният очевидно се старае да омаловажи нарушението
на сина си, като твърди, че не се касае за рязка и несигнализирана маневра
завой наляво, а за внимателно заобикаляне на спрели превозни средства и то – поради липса на друга възможност за
нормално продължаване на движение. Има и друга индикация за неговата
заинтересованост – той като родител е следвало да контролира поведението на
ищеца, така че да не се допускат опасни за него и за околните действия. Вместо
това е снабдил 11-годишния си син с моторно превозно средство, което попада в
категорията АМ – мотопеди (закл.КСМАТЕ), може да
развива скорост над 30 км/ч и го е пуснал да се движи из улиците на града, в
това число и натоварени главни пътища. Така че заявлението му, че многократно е
предупреждавал Д. да се движи безопасно, е напълно недостатъчно, за да го
освободи от родителската отговорност да контролира и направлява поведението на
малолетния. Ето защо съдът приема, че св. К. като баща и законен представител
на ищеца е заинтересован от изхода на делото и поради това обсъжда показанията
му при условията на чл. 172 от ГПК. Освен това, показанията му са в дисонанс с останалия
доказателствен материал, те са колебливи и
неубедителни в частта относно това – как
точно той е успял да възприеме самото ПТП, след като видимостта му е била
преградена от паркираните автомобили и то от вътрешността на заведение. В
същото време, показанията на св. М.И., Р.В.
и И.Е.И. намират опора в заключението на
КСМАТЕ и кореспондират с показанията на св. И.И..
Последният също може да се счита заинтересован от изхода на делото, тъй като е делинквент, но съдът преценява показанията му като
достоверни и дава приоритет на тази доказателствена
съвкупност пред изолираните показания на св. К..
С оглед гореизложеното съдът приема, че не
е оборена презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Ангажирането на наказателната или административно-наказателната
отговорност на делинквента не се явява задължителна
предпоставка за реализиране отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ.
Постановяването на осъдителната присъда, респ. решение по чл. 78а от НК
единствено позволява приложението на чл. 300 ГПК и така улеснява доказването на
ищцовата претенция. Но иначе, според възприетата
съдебна практика, образуваното наказателно производство не е пречка за
движението на гражданския спор за обезвреда от
престъпление, предмет на наказателното производство. Установи се реализирането
на неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното
деяние. С оглед и наличието на договорно правоотношение по застраховка
Гражданска отговорност на делинквента с ответното
застрахователно дружество за процесния период, и двата главни иска – за
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, с правна квалфикация
чл.
432, ал. 1 от КЗ са основателни и застрахователят е пасивно,
материално правно легитимиран да отговаря.
При определяне на размера на обезщетението
за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11,
според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат
да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК
редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.;
№ 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ
т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от
03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава".
С оглед изложеното, съгласно чл. 51,
вр. чл. 52 от ЗЗД,
на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на претърпени телесни увреждания, както и
негативни психически промени, пряко свързани с преживения пътен инцидент.
Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че те са
еквивалентни на сумата в размер на 30 000 лв. При определянето му съдът
съобрази характера на претърпеното телесно увреждане
– счупване на костите на лява подбедрица с остеопифизиолиза, причинило трайно затруднение в движението
на левия крак на ищеца. Оздравителният
процес при Д.К. е приключил напълно в рамките на около една година, като не са
настъпили усложнения и функционалното състояние на крака е напълно
възстановено. При това, от показанията
на св. К. става ясно, че една година и три-четири месеца след ПТП Д.К. вече е
бил подновил заниманията си с екстремен спорт като ММА, което подкрепя извода
за пълно възстановяване от травмата. Съдът кредитира изцяло извода на съдебния
лекар Е. и приема, че не е възможно в бъдеще да се проявят негативни
последствия от счупването – нито с растежа, нито с движенията на крака на Д.К..
След като се съпоставят събраните по делото гласни доказателства със
заключението на КСМАТЕ, се установява разлика между обичайния период на
възстановяване при такива счупвания (шест-осем месеца) и наблюдавания при ищеца
(около една година). Съдът приема, че тази разлика, която сама по себе си не е
значителна, се дължи на индивидуалните способности на организма на ищеца да се
справя с травматични състояния. Предходните заболявания на Д.К. – астма и
диабет не са оказали влияние върху възстановителния процес, нито голямата му
телесна маса е изиграла решаващо значение за възникването на фрактурата и последващото ѝ отзвучаване, а лечението и
рехабилитацията са били проведени правилно.
При определяне на размера
на обезщетение за неимуществени вреди съдът взема предвид показанията на
свидетелите Й.С.К. и Г.Д.К. –
двамата родители на ищеца Д.К.. В тази част показанията им са житейски
приемливи, логични и убедителни, намират
опора в останалите доказателства – събраната по делото медицинска документация,
социалните доклади и заключението на съдебно-психологическата експертиза, ето
защо съдът ги кредитира. Те установяват претърпените от ищеца сериозни болки и
страдания поради травмата, получена в резултат на ПТП: Д. е бил гипсиран
веднага след инцидента. Още на следващия ден се е наложило сваляне на гипса и
извършване на операция, свързана с поставяне на импланти
и едноседмичен престой в болничното заведение. В продължение на четири месеца след операцията Д. е бил в инвалидна количка,
тъй като се е изисквало пълно обездвижване на крака. Това е довело до
допълнителни промени и ограничения в живота му – наложило се е да се премести
на първия етаж на къщата. През първия месец след операцията се е налагало
използване на подлога и памперси, а до края на четвъртия месец Д. не е бил
способен сам да се грижи за себе си и за хигиенните си нужди. През целия
възстановителен период на Д. е било прилагано медикаментозно лечение – през
първите два месеца по-интензивно, а след това с болкоуспокояващи, ежемесечно са
били извършвани прегледи, рентгенови изследвания и проследявано състоянието на
растежната зона на крака. Били са проведени два курса по 10 дни на
рехабилитация, но до м.декември 2018 година ищецът е продължил да се придвижва
с помощта на патерици. През януари 2019 година ищецът е претърпял втора
операция - за сваляне на имплантите, която е била
свързана с тридневен болничен престой и последвана от едномесечно
медикаментозно лечение. През целия възстановителен период е изпитвал болки –в
началото с висок интензитет, но впоследствие те постепенно са намалели (в.л. Е.).
Има и понастоящем оплаквания от болки на мястото на счупването – при промяна на
времето и големи физически натоварвания на крака. Поради затруднения в
придвижването и риск да не бъде влошено състоянието му в детската среда, се е наложило
да отсъства от училището – пропуснал е целия първи срок и се е подготвял сам
вкъщи. Това е нарушило нормалния ритъм и начин на живот на ищеца. В същото
време, от показанията на св. К. и социалния доклад следва, че отражението върху
учебния процес при ищеца не е било толкова тежко, тъй като той е завършил
учебната година своевременно и успешно. Съдът отчита и заключението на съдебно-психологическа
експертиза за това, че и до настоящия момент ищецът не е отработил психотравмата, претърпяна в резултат на ПТП и при него се
наблюдава посттравматичен стрес. Що касае данните за формирани суицидни
намерения, то те са били резултат от ниската възраст на ищеца, незрялата
психика, сравнително ниската психична устойчивост и адаптивност на Д.К..
Съпоставяйки заключението на експерта с показанията на св. К. за
обстоятелствата, при които Д.К. е заявил намерението си да се самоубие, съдът
приема, че са касае за моментно състояние, съществувало непосредствено след
ПТП. То вече е отшумяло с отзвучаването на самата травма и отстраняването на
съпътстващите я ограничения, болки и страдания. При определяне на размера на
обезщетението съдът отчита фактора психотравма и
липса на яснота относно периода за преодоляването ѝ. Но същевременно, обръща внимание на извода
на вещото лице, че тя не е отработена до настоящия момент тъй като родителите
на ищеца не са потърсили специализирана психологическа помощ. С това те са
допринесли за непълно възстановяване на психоемоционалната
сфера на Д.К..
Съобразявайки горното, икономическата
конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания
период, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа
на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
Основателни са доводите на
дружеството-ответник за допуснато съпричиняване от
страна на ищеца, поради допуснати от него нарушения, като тези в
причинна връзка с настъпилото ПТП са както следва: Малолетният водач Д.К.
е намалил значително скоростта на движение на управляваното от него превозно
средство – от 28,80 км/ч на 19,98 км/ч (л.25 КСМАТЕ), като едновременно с това
е предприел маневра завой наляво, невлизайки непосредствено и централно пред
движещия се зад него, но в лявата част на пътната лента л.а. „Опел Вектра“. При това, ищецът не се е убедил, че няма да
създаде опасност за останалите участници в движението и че няма да затрудни
излишно тяхното движение, не е спрял и не ги е пропуснал, за да премине и
извърши маневра завой наляво безопасно. Триколката не
е била снабдена с никакво устройство за сигнализация – мигачи, стопове. Поради
това единственото възможно и дължимо сигнализиране на маневрата е било –
подаване на знак с вдигната лява ръка.
Категорично е установено по делото, че такъв знак не е бил подаден. Освен това,
малолетният Д.К. е управлявал МПС, което спада към мотопеди от категорията L2e, без да притежава
валидно свидетелство за управление на МПС от такава категория. Това не е
позволило знанията му за правилата за движение по пътищата да бъдат проверени
по установени в закона ред. Друг е въпросът, че на 11-годишна възраст той не би
и могъл да притежава съответната правоспособност. Съдът приема, че така
допуснатите от ищеца нарушения са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП и вредоносните последици от него и съпричиняването
от негова страна е в размер на 50%. Съдът е съгласен с доводите на ответника за
това, че родителите и законните представители на малолетния ищец не са
изпълнили надлежно и в нужния обем задълженията си да контролират поведението
на непълнолетното си дете, но в конкретния случай не техните действия и
бездействия са в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, а
действията на самия пострадал, така както е посочено по-горе.
По изложените съображения
е основателен и искът за обезщетение за имуществени вреди. Претендират се
такива в размер на стойността на медицинските консумативи, вложени при
извършената на ищеца операция, както и помощно средство – патерица. Представени
са фактури за закупуването им, ведно с касовите бележки за заплатените
стойности. Поради което този иск е изцяло доказан по размер и следва да бъде
уважен, като се отчете и приетият от съда процент на съпричиняване
от страна на самото увредено лице – 50 %.
Предвид основателността на исковата
претенция основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл. 497, ал. 1, т.
2 от КЗ се следва от изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ - три месеца от предявяване на претенцията пред застрахователя. В
процесната хипотеза застрахователят е сезиран на 16.10.2018
година или законна лихва за забава е дължима от 17.01.2019 година до изплащане
на вземането, поради което претенцията за присъждането й е основателна за този
период.
Поради гореизложеното съдът намира
предявения главен иск за обезщетение за неимуществени вреди за основателен и
доказан по размер за сумата 15 000 лева, от която сума следва да бъде
приспаднато изплатеното на ищеца обезщетение за неимуществени вреди на
основание Групова застраховка „Злополука
на учащи“ по повод настъпило застрахователно събитие – ПТП от ****година, в
размер на 60 лева. Ищецът не доказва неимуществени вреди в по-голям размер, поради
което в останалата част над сумата 14940 лева до 40 000 лева искът следва
да бъде отхвърлен. Искът за имуществени вреди, с отчитане на съпричиняването, следва да бъде уважен за сумата 482 лева.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, с оглед изхода от спора от ответника се дължат: разноски в общ
размер на 966,88 лева, от които 616,88 лева – държавна такса и 350 лева заплатени
от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица.
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на адвокатско дружество „Г. и М.“,
представлявано от адв. К.К.Г.
се дължи адвокатски хонорар, определен по чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатски възнаграждения и съобразно уважената част от
исковете, в размер на 1191,19 лева (с ДДС).
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК се дължат разноски съобразно отхвърлената част от исковете в
размер на 498,80 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг:Живот
и здраве“ АД – София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *****
да заплати на Д.Г.К. с ЕГН **********
– непълнолетен и действащ със съгласието на баща си и законен представител Г.Д.К.,
с адрес ***, със съдебен адрес ***, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД,
сума в размер на 14 940 лева - обезщетение за неимуществени вреди във връзка с
настъпило на ****год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва
от 17.01.2019 година до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 14 940
лева до предявения размер от 40 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг:Живот
и здраве“ АД – София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *****
да заплати на Д.Г.К. с ЕГН **********
– непълнолетен и действащ със съгласието на баща си и законен представител Г.Д.К.,
с адрес ***, със съдебен адрес *** оф. 217, на
основание чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД,
сума в размер на 482 лева - обезщетение за имуществени вреди във връзка с
настъпило на ****год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва
от 17.01.2019 година до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 482 лева
до предявения размер от 964 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
ЗАД „ДаллБогг:Живот
и здраве“ АД – София, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. *****да заплати по бюджетна сметка
на ХОС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сума в размер на 966,88 лева – държавна такса и разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг:Живот
и здраве“ АД – София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *****
да заплати на адвокатско дружество „Г. и
М.“ с БУЛСТАТ *****, на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА, сума в размер на 1191,19 лева – адвокатско възнаграждение, с ДДС.
ОСЪЖДА
Д.Г.К. с ЕГН ********** –
непълнолетен и действащ със съгласието на баща си и законен представител Г.Д.К.,
с адрес ***, със съдебен адрес *** да заплати на ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД –
София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***** сумата 498,80 лева
– деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: