РЕШЕНИЕ

гр. София, 07.04.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публично заседание, проведено на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА                                             

           ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. № 506 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 47 от 17.06.2020 г. по гр.д. № 101/2019 г. Пиропският районен съд е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Г.Т.С.  дължи на И.С.Б. сумата 4000 лева – главница за изплатен потребителски кредит по сметка № 15514207 към „Б.ДСК” ЕАД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 798/2018 г. на РС-Пирдоп до окончателното изплащане на сумата. Г.Т.С. е осъдена да заплати на И.С.Б. направените разноски в заповедното производство в размер на 381,74 лева и разноските в исковото производство в размер на 631,74 лева.

Решението е обжалвано от ответницата Г.Т.С. като неправилно, постановено в противоречие със събраните доказателства и с установената съдебна практика. В жалбата се сочи, че съдът не е съобразил няколко основни факта, по повод на които е възникнало задължението между съдлъжниците, и събраните в тази насока доказателства, а именно: сумите по изтегления по време на брака кредит са постъпили единствено по сметката на ищеца и те са му били необходими за покриване на негови лични нужди /предстояща операция и лечение/; до прекратяване на брака ответницата е плащала суми за погасяване на кредита; получените от ищеца суми по кредита не са изразходвани за покриване на разходи за семейството, а за негови лични нужди. Настоява обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърли предявения иск.

Ответникът по жалба не е представил отговор на същата.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез пълномощника си адв. Евтимова, поддържа жалбата. Ответникът по жалба, чрез пълномощника си адв. З., оспорва жалбата и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено. Страните претендират разноски.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

В исковата молба ищецът И.С.Б. твърди, че на 20.02.2008 г. с ответницата Г.Т.С. са сключили договор за кредит за текущо потребление с „Б.ДСК” ЕАД за сумата 600 лева и срок за погасяване 120 месеца. Бракът му с ответницата е бил прекратен с решение от 11.10.2012 г. по гр.д. № 208/2012 г. на РС- Пирдоп. Ищецът твърди, че след прекратяване на брака ответницата престанала да погасява вноските по кредита за текущо потребление и дължимата сума по договора била изплатена изцяло от него. Във връзка с подадено от ищеца заявление по чл. 410 от ГПК било образувано ч.гр.д. № 798/2018 г. на Пирдопски РС и издадена заповед за изпълнение срещу длъжника Г.Т.С., срещу която тя подала възражение. Въз основа на тези твърдения е отправено искане за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 4000 лева, представляваща изплатена от него главница по потребителски кредит по сметка № 15514207 към „Б.ДСК” ЕАД, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала писмено отговор, с който оспорва иска. Твърди, че в началото на 2008 г. се нуждаели от пари за предстояща операция на ищеца за смяна на тазобедрената става в размер на около 2000 лева, за която сума сключили договор за кредит. Сумата по кредита била изтеглена от ищеца. Впоследствие се наложило на ищеца да се направи още една операция, за заплащането на разходите по която ответницата в края на август 2010 г. изтеглила заем от 3000 лева, който тя сама изплатила. По отношение на приложения с исковата молба договор за кредит ответницата твърди, че не е убедена, че отпуснатата сума по заема, за която тя се е подписала, е в размер на 6000 лева. Твърди също, че в началото на 2017 г. от Б.„ДСК” я уведомили, че ищецът е спрял да обслужва кредита, след което тя заплатила дължимия остатък от 1460 лева. Въз основа на това счита, че е изплатила остатъка от кредита, който е трябвало да бъде погасен от нея след прекратяване на брака, а сумата от 1600 лева до претендираните 4000 лева е недоказана от ищеца.

След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът  намира следното от фактическа страна:

Установено е безспорно, че страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 11.09.1993 г., прекратен с развод с решение от 11.10.2012 г. по гр.д. № 208/2012 г. на РС-Пирдоп.

Видно от заверено копие на Договор за кредит за текущо потребление от 20.02.2008 г., между „Б.ДСК” ЕАД от една страна и от друга – И.С.Б. и Г.Т. Б., в качеството им на кредитополучатели, е сключен договор за кредит, по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 6000 лева за текущо потребление, със срок на погасяване 120 месеца при месечни погасителни вноски съгласно погасителен план. Посочено е в договора, че кредитът се усвоява и се погасява чрез разплащателна сметка № 15036812 с титуляр И.С.Б..

Съгласно приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, кредитът по горепосочения договор е окончателно погасен  на 20.02.2017 г. Изплатените от И.С.Б. суми по договора за кредит са в размер на 10123,76 лева, а изплатените от Г.Т. Б. суми по този кредит са в размер на 1377,76 лева. Дължимата и изплатена сума по кредита след 11.10.2012 е в размер на 6178,71 лева, от която И.С.Б. и изплатил сума в размер на 4801,23 лева, а Г.Т. Б. /С./ е изплатила сума в размер на 1377,48 лева.

От представения договор за потребителски кредит № FL546275/17.08.2020 г. се установява, че на посочената дата между „Ю.И Еф Д. Б.” АД от една страна като кредитор и от друга Г.Т. Б. - като кредитополучател, е сключен договор, по силата на който банката й е предоставила потребителски кредит в размер на 3110 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит № FL406544/27.05.2008 г. и кредитна карта № VC100957/20.08.2008 г., сключен между банката и Г.Т. Б. като кредитополучател/картодържател, с краен срок на погасяване 17.09.2017 г.

Представени са 2 бр. епикризи от УСБАЛ „Проф. Б. Б” ЕАД от 27.03.2008 г. и от 04.11.2008 г., от които е видно, че ищецът е бил хоспитализиран в периода от  18.03.2008 г. до 27.03.2008 г. за извършено оперативно лечение имплантация на тазобедрена ендопротеза в дясно, и в периода от 24.11.2008 г. до 04.12.2008 г. за имплантация на тазобедрена ендопротеза в ляво.

Видно от писмо изх. № 433/16.09.2019 г. на УБАЛ „Проф. Б. Б.” ЕАД, за първата операция на ищеца сумата за доплащане от пациента е 1260 лв., а за втората – 1290 лв.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 798/2018 г. на РС-Пирдоп, че по заявление на И.С.Б. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г.Т.С. за сумата 4000 лева за изплатен потребителски кредит по сметка № 15514207 към „Б.ДСК”, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, срещу която заповед длъжникът е възразил.

При така установеното от фактическа страна и с оглед наведените във въззивната жалба възражения, въззивният съд намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 127, ал. 2, вр. чл. 121 от ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 2 от СК. Тази правна квалификация се извежда от твърденията, изложени в исковата молба, че по време на брака страните са изтеглили кредит за текущо потребление и ответницата е преустановила погасяването на вноските по кредита след прекратяване на брака, и отправеното искане за установяване, че ответницата му дължи изплатената от него част от кредита. Въпреки, че в молба ищецът не е изложил изрично твърдение, че поетото по договора за кредит задължение е за задоволяване нужди на семейството, предвид твърдението му, че кредитът е изтеглен по време на брака и липсата на твърдения за друго основание на претендираната от него дължимост от ответницата на заплатената от него част от кредита, следва да се приеме, че претенцията на ищеца е основана на установената в чл. 32, ал. 2 от СК презумпция, създаваща солидарна обвързаност на двамата съпрузи за задължения, поети за задоволяване на семейни нужди.

Искът е частично основателен.

Установено е от представения договор за кредит за текущо потребление от 20.02.2008 г. с „Б.ДСК” ЕАД, че същият е сключен от двамата ответници као кредитополучатели. Направените от ответницата с отговора на исковата молба възражения по същество не касаят авторството на волеизявланията на подписалите процесния договор за кредит лица, а и видно от съдържанието на подадения отговор на исковата молба, същата не оспорва, че договор за кредит е бил сключен в началото на 2008 г. Ответницата е изложила твърдение, че кредитът е бил предназначен и използван за разходи за операция на ищеца за смяна на тазобедрената става, с оглед на което и предвид поддържаното във въззивната жалба възражение, че средствата по заема са били разходвани за покриване на лични нужди на ищеца, по същество ответницата оспорва законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване на нужди на семейството. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че направените разходи не са за удовлетворяване на семейна нужда. Под „нужди на семейството” се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване със храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи/включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. В случая разходването на получената сума по процесния кредит за заплащане на операция за смяна на тазобедрената става на ищеца, което се твърди от ответницата, следва да се приеме като „нужди на семейството”, тъй като се касае за такива лични нужди на съпруга, които осигуряват здравословните му потребности, поради което те са не само израз на семейна взаимопомощ и солидарност, но са необходими за нормалното съществуване на семейната връзка. Не се твърди, а и не се установява получената в заем сума да е била разходвана от ищеца за други негови лични нужди, надхвърлящи семейните. С оглед на това следва да се приеме, че задължението по процесния договор за кредит е поето за  нужди на семейството и получената в заем сума е била разходвана за удовлетворяване на тези нужди. С оглед на това е възникнала по силата на закона / чл. 32, ал. 2 от СК/, солидарна отговорност на двамата съпрузи за задължението по договора за кредит. Законовата солидарност на съпрузите, установена в чл. 32, ал. 2 от СК е основано на принципа на съпружеската имуществена общност и задължението на двамата съпрузи да участват в удовлетворяването на семейните нужди.

Съгласно чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, следва да се понесе от тях по равно, а съгласно ал. 2 на тази разпоредба, всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. В случая доколкото солидарността на страните е възникнала по силата на закона /чл. 32, ал. 2 от СК/ и с оглед особения характер на съпружеските имуществени отношения, изплащането на задължението от единия съпруг с негови лични средства докато трае бракът не поражда за него право да иска заплащане от другия съпруг на разликата над припадащата му се част. Но ако задължението е платено от единия съпруг след прекратяването на брака, същият разполага с правото по чл. 127, ал. 2 от СК да иска от другия съпруг да му заплати горницата над припадащата му се част.

  Възникването на правото по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД в полза на солидарния длъжник предполага същият да е изпълнил такава част от солидарното задължение, която да е по-голяма от стойността на припадащата му се част от него. В случая е установено по делото от представените писмени доказателства и от заключението на СЧЕ, че кредитът е бил изцяло погасен след прекратяването на брака между страните. Установено е, че след прекратяването на брака дължимият остатък от кредита е в размер на 6178,23 лева, т.е. припадащата се част на всеки от бившите съпрузи от остатъка по кредита е в размер на 3089,35 лева. Установено е, че ищецът е заплатил сума в размер на 4801,23 лева, т.е. повече от припадащата му се част от задължението, поради което за него е възникнало правото да иска от ответницата платеното за горницата над припадащата му се част, която възлиза на сумата 1711,88 лева.

По горните съображения, предявеният иск за установяване съществуването на вземане на ищеца за изплатеното от него след прекратяване на брака за погасяване на процесния получен по време на брака с ответницата  кредит е основателен за сумата 1711,88 лева, а за разликата над този размер до пълния предявен размер от 4000 лева искът е неоснователен.

  Предвид изложените съображения и поради частично несъвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния,  обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 2288,12 лева, представляваща разликата над приетия за основателен от въззивния съд размер от 1711,88 лева до уважения от първоинстанционния съд размер от 4000 лева, и вместо него постановено друго, с което предявеният установителен иск се отхвърли за тази част от претендираното вземане. Решението следва да бъде потвърдено в останалата му част, с която е признато вземане на ищеца срещу ответницата за сумата 1711,88 лева, представляваща дължимата част от погасената след прекратяване на брака част от процесния договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, решението следва да бъде отменено и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноските в заповедното и исковото производство за разликата над сумата 435,80 лева /от които 164,15 лева разноски в заповедното и 271,65 лева разноски в исковото производство/, която сума ответницата дължи на ищеца съобразно уважената част от исковете.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направените искания за разноски, ответникът по жалба следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката направените от нея разноски за държавна такса във въззивното производство съразмерно на уважената част от жалбата в размер на 46,60 лева, а жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалба направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от жалбата в размер на 129 лева. Жалбоподателката не е представила доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника й за въззивното производство, поради които такива не следва да й се присъждат.

 

 

По изложените съображения Софийски окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 47 от 17.06.2020 г. по гр.д. № 101/2020 г. на Пирпопски районен съд, В ЧАСТТА, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Г.Т.С. дължи на И.С.Б. сумата 2288,12 лева, представляваща дължимата част от погасената след прекратяване на брака между страните сума по договор за кредит за текущо потребление от 20.02.2008 г., сключен между „Б.ДСК” ЕАД и И.С.Б. и Г.Т. Б. /С./, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 798/2018 г. на Пирдопски РС до окончателното й изплащане, както и в частта за разноски за заповедното и исковото производство за разликата над сумата 435,80 лева, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.Б. срещу Г.Т.С. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено съществуването на вземане на И.С.Б. за сумата 2288,12 лева, съставляваща разликата над сумата 1711,88 лева до пълния предявен размер на иска от 4000 лева, представляваща дължимата част от погасената след прекратяване на брака между страните сума по договор за кредит за текущо потребление от 20.02.2008 г., сключен между „Б.ДСК” ЕАД и И.С.Б. и Г.Т. Б. /С./, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 798/2018 г. на Пирдопски РС до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 47 от 17.06.2020 г. по гр.д. № 101/2020 г. на Пирпопски районен съд в останалата му част, с която е признато за установено съществуването на вземане на И.С.Б. за сумата 1711,88 лева, представляваща дължимата част от погасената след прекратяване на брака между страните сума по договор за кредит за текущо потребление от 20.02.2008 г., сключен между „Б.ДСК” ЕАД и И.С.Б. и Г.Т. Б. /С./, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 798/2018 г. на Пирдопски РС до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА И.С.Б. да заплати на Г.Т.С. сумата 46,60 лева за разноски по делото.

ОСЪЖДА Г.Т.С. да заплати на И.С.Б. сумата 129 лева за разноски по делото.

 

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                              2.