№ 471
гр. Пловдив, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20225001000409 по описа за 2022 година
С решение № 260030/18.03.22 г., постановено по т.д. №
197/20 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, е осъден А. И. З. ЕГН
********** да заплати на ,,Б. Д**‘‘ АД ЕИК ********* следните суми,
дължими съгласно Договор за кредит за текущо потребление от ********г. и
за които е налице отказ за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист с разпореждане №****/25.06.2020 по ч.гр.д.№****/20г. по
описа на Районен съд –Казанлък, както следва: сумата от 8169.39 лв.,
представляваща главница по договора, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба 30.07.2020г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 2588.15 лв. лева, представляваща дължима
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 21.04.2019 г. до 11.03.2020
г.; сумата от 102,68 лв. - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава)
за периода от 21.05.2019 г. до 11.03.2020 г.
ОТХВЪРЛЕНИ като НЕОСНОВАТЕЛНИ са предявените
от ,,Б. Д**‘‘ АД против А. И. З. искове за заплащане на следните суми:
сумата над присъдения размер от 8 169.39лева до предявения размер от
32 016.58 лв., представляваща главница по договора, ведно със законната
лихва; сумата от 373,53 лева (триста седемдесет и три лева и 53 ст.)
обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода
от 11.03.2020 г. до 22.06.2020 г., както и сумата 120 лв., представляваща
такса изискуемост.
Съразмерно на уважената част от исковите претенции А. И. З.
1
е осъден да заплати на ,,Б. Д**‘‘ АД разноски по ч.гр.д. № ****/2020 г. по
описа на РС – Казанлък в размер на 279.56лв.. както и разноски за първа
инстанция в размер на 870.65лв.
Въззивна жалба против горното решение в отхвърлителната
му част е подадена от ,,Б. Д**‘‘ АД, с оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност. Иска се да се отмени решението в обжалваната му част и
вместо него се постанови друго, с което осъдителните искови претенции да
бъдат уважени до пълните им предявени размери. Претендират се разноски
по представен списък на разноските.
Въззиваемата страна А. И. З. чрез особен представител адв.
Т. П. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да се постанови
решение, с което да се остави в сила първоинстанционното решение в
обжалваната му част.
Пловдивски апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
Съдът е бил сезиран с осъдителен иск по чл. 415, ал.1,т.3 от
ГПК вр. чл. 430 от ТЗ, предявен от „Б. Д**“ АД във връзка с отхвърлено
нейно искане за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ****/2020г.
на РС – Казанлък по разпореждане № ****/25.06.2020 г. по същото дело и
дадени указания да предяви в едномесечен срок, считано от датата на влизане
в сила на разпореждането, осъдителен иск за претендираните вземания по
договор за кредит за текущо потребление от ******** г.
По силата на процесния договор за кредит Б. отпуска на
кредитополучателя А. И. З. кредит за текущо потребление в размер на 35 000
лв. със срок за погасяване - 120 месеца, считано от датата на усвояването му.
Отпуснатият кредит е предоставен в пълен размер и напълно усвоен на
******** г., което се потвърждава и от приетото заключение на ССчЕ. От
същото заключение е установено, че във връзка с погасяване на кредита
ответникът е изплатил следните суми: главница в размер на 2 788.61 лв. и
лихви в размер на 2072.52 лв., като след 21.05.2019 г. е преустановил
редовното погасяване на кредитното задължение, като са направени две
частични вноски – на дати 11.06.2019г. -152.14 лв. главница и 21.51 лв. лихви
и на 23.07.2019 г. - 72.49 лв. главница и 27.51лв. лихви. До датата на
подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
/23.06.2020 г./ са останали непогасени или частично непогасени 10 бр.вноски
- главница в общ размер 1 967.22 лв. и лихви в размер на 2 350.16 лв. До
датата на подаване на исковата молба в съда - 30.07.2020 г. са останали
непогасени или частично непогасени 15 бр. вноски - главница в общ размер 3
914.44лв. и лихви в размер на 2 943.89лв. Към датата на изготвяне на
заключението непогасените вноски с падеж 21-во число на месеца /т.е. до
2
21.08.21 г./ са 28 броя в общ размер на 12 242.61 лева, от които главница – 8
169.39 лв. и лихви - 4073.22 лв.
С оглед така установените факти първоинстанционният съд е
приел, че ищцовата банка е изпълнила задълженията си по процесния договор
за предоставяне на уговорената сума като кредит, но от страна на
кредитополучателя не са изпълнени задълженията за заплащане на
дължимите погасителни вноски и кредитополучателят е изпаднал в забава, от
която за Б. е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем
съгласно чл. 19.1. от Общите условия към Договора, според който
кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко
неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и главница. От
субективна страна, обаче, е прието, че предсрочната изискуемост не е обявена
редовно – нито преди иницииране на заповедното производство /поради което
и заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било отхвърлено от
заповедния съд/, нито с връчване на исковата молба на особения
представител на ответника в рамките на исковото производство, независимо
от обстоятелството, че същата съдържа изрично волеизявление на Б., че с
исковата молба същата упражнява правата си по чл. 19.1 от Общите условия,
приложими към договора. Изложени са мотиви, че особеният представител
на ответника, назначен в исковото произвоство, се назначава, за да се
обезпечи надлежното участие на ответника - длъжник в съдебното
производство и за да се упражнят законосъобразно процесуалните му права
като страна, но доколкото ответникът не участва лично или чрез
упълномощен лично от него адвокат по делото, връчване на изявлението за
превръщане на кредита в предсрочно изискуем, не е стигнало до неговото
знание, респ. такова връчване не е надлежно. Първоинстанционният съд се е
позовал и на т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид така изложените мотиви осъдителният иск е уважен
до размера на падежиралите вноски по главници и лихви с позоваване на т.1
от ТР № 8/2017 на ОСГТК на ВКС, според което е допустимо предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен
само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ; предявеният по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че неправилно
първоинстанционният съд не е зачел връчването на исковата молба като
редовно връчване на волеизявлението на Б. за обявяване на предсрочната
изискуемост, като се цитира и релевантна съдебна практика.
3
Настоящият съдебен състав не споделя съображенията на
първоинстанционния съд, че връчването на волеизявлението за обявяване
предсрочната изискуемост на кредита не е редовно, тъй като е осъществено
чрез особен представител. Особеният представител е назначен на осн. чл. 47,
ал.6 от ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал.1-5 от ГПК с
оглед охрана на интереса на длъжника в исковото производство. Връчването
на всички съдебни книжа на ответника чрез надлежно назначения особен
представител е редовно, включително връчването на исковата молба. Няма
пречка в исковата молба да бъде инкорпорирано изявление за обявяване
предсрочната изискуемост на кредита, като в този случай с редовното
връчване на исковата молба на особения представител се съобщава редовно и
волеизявлението на Б. за обявяване на предсрочната изискуемост. Не може да
се отрече редовността на връчването поради обстоятелството, че длъжникът
не е получил преписа от исковата молба лично или чрез упълномощен лично
от него процесуален представител. Впрочем константната съдебна практика е
приела при връчване чрез нотариална покана, че връчването е редовно в
хипотеза на 47, ал.1-5 от ГПК вр. чл. 50 от ЗННД, когато е надлежно
удостоверено отсъствие от адреса на длъжника от съответното длъжностно
лице по реда, била е проведена надлежно процедура по залепване на
съобщение и лицето не се е явило в законоустановения срок за получаване
на същото, като в този случай не се изисква назначаване на особен
представител на лицето в нотариалното производство.
В случая обективните предпоставки, обуславящи
настъпването на предсрочната изискуемост, безспорно са налице. С
редовното връчване на препис от исковата молба, в която е инкорпорирано
изрично волеизявление на Б. за обявяване на предсрочната изискуемост, се
осъществява и субективният елемент, необходим за настъпването й. В
случая препис от исковата молба е връчен на особения представител на
ответника на дата 10.05.2021 г., от която дата следва да се приеме, че е
настъпила предсрочната изискуемост на кредита.
Обстоятелството, че този субективен елемент настъпва в хода
на исковото производство, следва да се преценява в светлината на чл. 235,
ал.3 от ГПК, според който съдът взема предвид фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Следва да се
отбележи, че цитираната т.1 от ТР № 8/2017 на ОСГТК на ВКС не разглежда
хипотеза, в която предсрочната изискуемост настъпва в хода на исковото
производство.
Предвид посоченото съставът на ПАС намира, че в частта, с
която е отхвърлен искът за главница за разликата над 8 169.39 лв. до пълния
предявен размер от 32 016.58 лв. решението е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което искът в тази част
следва да бъде уважен. Пълният размер на дължимата главница възлиза на
32 016.58 лв., което се потвърждава от приетото заключение на ССчЕ.
4
Предсрочната изискуемост в случая е настъпила на дата
10.05.2021 г., което обстоятелство е от значение за началния момент, от
който следва да се присъди законната лихва върху сумата, тъй като това е
моментът, в който длъжникът изпада в забава.
В частта, с която са отхвърлени претенциите за присъждане
на сумите 373,53 лв. - обезщетение за забава след датата на настъпване на
изискуемост за периода от 11.03.2020 г. до 22.06.2020 г., и 120 лв. - такса
изискуемост, ПАС намира, че решението следва да бъде оставено в сила.
Периодът, за който се претендира обезщетението за забава
предхожда датата, на която настоящият съдебен състав намира, че е
настъпила предсрочната изискуемост /10.05.21 г./, при което няма правно
основание за този период да се дължи обезщетение за забава.
По отношение претендираната „такса изискуемост“ съдът
намира, че претенцията е останалата недоказана. От приложените към
исковата молба писмени доказателства, както и от всички събрани
впоследствие доказателства не се установява основание за дължимост на
такава такса. При това положение претенцията е останала недоказана.
Във въззивната жалба са изложени и оплаквания относно
уважаването на иска за възнаградителна лихва до размера, посочен в
исковата молба – 2588.15 лв. за периода 21.04.19 – 11.03.2020 г., вместо за
сумата 4073.22 лв., установена от вещото лице, която включва всички
непогасени вноски до 21.08.21 г. Тези оплаквания излизат извън предмета на
въззивната жалба, която касае отхвърлителната част на първоинстанционното
решение, в която липсва отхвърлителен диспозитив за разликата между 4
073.22 лв. и 2 588.15 лв., явяваща се всъщност възнаградителна лихва за
периода 12.3.20 – 21.08.21 г. Ето защо тези оплаквания не следва да бъдат
разглеждани по същество.
За разноските:
Съразмерно на уважената част от исковете с
първоинстанционното решение длъжникът е осъден да заплати на Б. 279.56
лв. – разноски за заповедното производство и 870.65 лв. – разноски пред
първата инстанция
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция А. З. следва
да бъде осъден да заплати на Б. сумата 1437.65 лв. – разноски за
първоинстанционното производство /над присъдените с обжалваното
решение 870.65 лв./
Във въззивната инстанция Б. – жалбоподател е направила
разноски в общ размер на 1226.94 лв. /ДТ + възнаграждение за особен
представител/. Съразмерно на уважената част на жалбата А. З. следва да бъде
5
осъден да заплати на Б. разноски за настоящето производство в размер на
1208.29 лв. На основание чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал.1 и
2 от НЗПП същият дължи на Б. и юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция, което съдът определя в размер на 300 лв.
В полза на въззиваемата страна не се дължат разноски, тъй
като не се установява такива да са направени. Възнаграждението на особения
представител адв. П. е определено с разпореждане № 261346/10.06.22 г.,
постановено по първоинстанционното дело на ОС Стара Загора, и подлежи на
изплащане от внесения за целта депозит от Б., при поискване от особения
представител.
Мотивиран от горното съставът на ПАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260030/18.03.22 г., постановено по
т.д. № 197/20 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, В ЧАСТТА, с която е
ОТХВЪРЛЕН иска на ,,Б. Д**‘‘ АД против А. И. З. за заплащане на сумата
над присъдения размер от 8 169.39 лв. до предявения размер от 32 016.58
лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от
******** г., ведно със законната лихва,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. И. З. ЕГН ********** да заплати на ,,Б. Д**‘‘
АД ЕИК ********* сумата 23 847.19 лв. , представляваща разликата над 8
169.39 лв. до пълния предявен размер от 32 016.58 лв. - главница по Договор
за кредит за текущо потребление от ******** г., ведно със законна лихва
върху сумата, начиная от 10.05.2021 г. до окончателното плащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260030/18.03.22 г.,
постановено по т.д. № 197/20 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, в
ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, а именно: в частта, с която са
отхвърлени исковете на ,,Б. Д**‘‘ АД против А. И. З. за заплащане на сумите:
373,53 лв. - обезщетение за забава след датата на
настъпване на изискуемост за периода от 11.03.2020 г. до 22.06.2020 г.,
120 лв. - такса изискуемост.
ОСЪЖДА А. И. З. ЕГН ********** да заплати на ,,Б. Д**‘‘
АД ЕИК ********* сумите:
1437.94 лв. – разноски за първоинстанционното
производство /освен присъдените 870.65 лв. с първоинстанционното решение/
6
1208.29 лв. – разноски пред втората инстанция.
300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7