Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 05.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Б.а
Членове: Снежина Чолакова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Б.а КАНД
№ 160 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „К.3.“ ЕООД, депозирана чрез адвокат Б.
от Шуменска адвокатска колегия, срещу Решение № 217/19.06.2020г. на Районен съд
– Шумен, постановено по ВНАХД № 702/2020г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е изменено Наказателно постановление № 27-0000994/12.03.2020г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен, с което на основание
чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ/, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на „К.3.“
ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за
извършено нарушение по чл. 121а, ал. 1, т. 1а от Кодекса на труда КТ/ и чл.
121а, ал. 8 от КТ, във вр. с чл. 6, ал. 4 Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги /НУРКИРСРПУ/, като съдът е намалил размера на наложената наказание
„имуществена санкция“ от 2000 лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. В тази връзка
жалбоподателят сочи, че съдебният състав не е изследвал в пълнота приобщените
доказателства и е следвало да назначи служебно-икономическа експертиза, от
която да се установи размера на платеното на работника възнаграждение.
Поддържат се и твърдения за неправилна правна квалификация на деянието, както и
за незаконосъобразност на съдебния акт с оглед недоказаността на визираното в
наказателното постановление нарушение. В условията на евентуалност касаторът
застъпва и становището за „маловажност“ на описаното нарушение. По тези
съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с
него постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател се
представлява от адвокат Б., който поддържа предявената жалба.
Ответната страна, Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Шумен, депозира писмено становище, в което излага
доводи за законосъобразност на процесното решение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна и
моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява частично основателна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Дружеството „К.3.“ ЕООД,
с ЕИК ********* е с предмет на дейност строително-монтажни работи.
На 07.02.2020г. била
извършена проверка на документи по спазване на трудовото законодателство и
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ от компетентни
длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен във връзка с
Програма 1, мярка № 6 „Осъществяване контрол по спазване на законодателните
изисквания за командироване и изпращане на работници в рамките на предоставяне
на услуги“ от Годишния план за дейността на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“. При проверката, било установено, че дружеството, в
качеството му на работодател, при осъществяване на дейността си командирова
работници в Кралство Белгия в рамките на предоставяне на услуги в друга държава
- членка на европейския съюз по договор с „МSL Революсион“.
Било установено че
търговецът сключил трудов договор № 10/07.10.2019 г. с лицето Ж.Ю.А., като
последният бил назначен на длъжност „общ работник в строителството“, при пълно
работно време с уговорено трудово възнаграждение от 1880 лв. Също така било
констатирано, че със Заповед № 25/01.12.2019г. Ж.А. било командирован да
осъществява трудовите си задължения в гр. Лиеж, Кралство Белгия, със задача –
довършителни работи за срок от 10 дни, считано от 01.12.2019 г.
След извършване на
справка в националния уебсайт на Кралство Белгия –
http://www.emploi.belgique.be/fr/themes/remuneration/salaires-minimums-par-sous-commissios-paritaire/banque-de-donnees-salaires,
било установено, че минималната ставка след 01.10.2019 г. за I категория
/неквалифициран/ труд за възрастни работници в строителството е в размер на
14.590 евро на час. Прието било, че дружеството – жалбоподател „К.3.“ ЕООД,
в качеството му на работодател, при осъществяване на дейността си е начислило и
изплатило на общия работник в строителството Ж.А., командирован в рамките на
предоставяне на услуга /строително – монтажни работи/ в гр. Лиеж, Кралство
Белгия, брутно трудово възнаграждение за месец декември 2019г. за отработени 10
дни в размер на 989.47 лева /на база основно месечна заплата 1880 лв./, което е
по-малко от дължимото минимално такова съгласно минималната ставка на
заплащане, установена за същата или сходна работа в приемащата държава /14.590
евро/час/. Впоследствие резултатите от проверката били обективирани в Протокол
за извършена проверка на 07.02.2020г. – на документи, представени в Дирекция
“Инспекция по труда” - гр. Шумен, а констатираните нарушения били описани в
двадесет и една точки в съставения протокол. В точка тринадесета от протокола
за извършената проверка било записано: „Работодателят да начисли и да заплати
остатъка от трудовото възнаграждение за месец декември 2019г. на общия работник
в строителството Ж.А., командирован в рамките на предоставяне на услуга /СМР/
на територията на Кралство Белгия, до минималната ставка за заплащане,
установена за същата или сходна работа в приемащата държава /14.590
евро/час/ – чл. 6, ал. 4 от Наредбата за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ, обн. ДВ бр. 2/2017 г./, във вр
чл. 121а, ал. 1, т. 1а и ал. 8 от Кодекса на труда, във връзка с което е дадено
задължително за изпълнение предписание със срок за изпълнение - 28.02.2020г.
Протокол за извършена проверка бил съставен и връчен на управителят на
дружеството на 12.02.2020г.
Въз основа на установените
факти, на 12.02.2020г. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 27-0000994, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е
нарушена разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги /обн. ДВ бр. 2/2017 г./, във вр. чл. 121а, ал. 1, т. 1а и ал. 8 от
Кодекса на труда. Актът бил съставен в присъствие на представляващия
дружеството, като последният подписал акта без възражения. Впоследствие,
дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е
депозирало писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт и на материалите в административнонаказателната преписка било
издадено и процесния правораздавателен акт.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Съдебният състав извел и решаващия правен извод относно
безспорната установеност на приписаното на дружеството неизпълнение,
аргументирайки се с анализ на приложимата правна уредба и съобразявайки
приобщените писмени и гласни доказателства. Въззивният съд отхвърлил възможността
деятелността да бъде квалифицирана като „маловажна“. Наложената санкция
предходната инстанция обаче счела за неоправдано завишена, поради което
изменила атакуваното наказателно постановление.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.
При извършената проверка
за правилността на атакувано съдебно решение касационният състав намира, че
решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, поради което се
явява неправилно, като съображенията в тази насока са следните:
Правните си изводи съдебният състав е
формирал въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, сред които
съставеният Протокол за извършена проверка и представената към момента на
проверката Разчетно-платежна ведомост за месец декември 2019г. на „К.3.“ ЕООД,
в която бил отразен размер на основната заплата на Ж.А. в размер на 1880 лева.
В хода на съдебното производство пред съда е представен разходен касов ордер от
07.01.2020г. за заплатена заплата на Ж.А. за месец декември 2019г. в размер на 1911.15
лева, подписан от работника, а след съставяне на АУАН от страна на дружеството
на 26.02.2020г. била представена нова ведомост за заплати за м. декември
2019г., в която била отразена основна заплата за Ж.А. в размер на 2462.88 лева
и сума за получаване в размер на 1911.15 лева. От друга страна, касаторът
представя пред настоящата инстанция Протокол Приложение 9 към чл. 8, ал. 7 от
Наредба № Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, и Декларация образец 1 за
заплатени на Ж.А. осигуровки върху трудово възнаграждение в размер на 2285 лева
за месец декември 2019г. Задължението за подаването на Декларация образец 1
произтича от Наредба№ Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в сила от
3.01.2020г., като съгласно 4, ал. 1, б. „а“ от същата наредба Декларация
образец № 1 се подава за всеки календарен месец до 25-о число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните, а при начислено или изплатено
възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е
начислено или изплатено възнаграждението.
Изясняването на обстоятелството за
момента на заплащането на дължимото трудово възнаграждение и неговият размер е
от съществено значение при преценка законосъобразността на наказателното
постановление. Съгласно чл. 220 от АПК, касационният състав преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение. В настоящия случай с цел
изясняване на обективната истина по делото е необходимо да бъде назначена
съдебно-икономическа експертиза, по която, след запознаване с материалите по
делото и извършване на необходимите справки в НАП и в счетоводството на
касатора, вещото лице да даде отговор на въпроса за размера на изплатеното от
работодателя „К.3.“ ЕООД възнаграждение на Ж.А. за месец декември 2019г. С
оглед установяване на фактите, релевантни за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, настоящият
състав счита, че въззивното решение следва да бъде отменено, като на основание
чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото бъде върнато на Районен съд – гр. Шумен за
ново разглеждане от друг състав на съда.
Водим от горното и на основание 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Шуменският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 217/19.06.2020г. на Районен
съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 702/2020г. по описа на съда.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Шумен за ново разглеждане
от друг съдебен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 05.10.2020 г.