№ 1143
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
Членове:Валентин Т. Борисов
Даниела П. Попова
като разгледа докладваното от Валентин Т. Борисов Въззивно гражданско
дело № 20221100504755 по описа за 2022 година
Депозирана е жалба вх. № 27814/10.05.2022 г. на СГС, с вх. 23341/19.04.2022 г.
от ЗАД ОЗК - З. АД ЕИК ****, в качеството му на длъжник по изп. д. №
20228630401027 по описа на ЧСИ С.Х., peг. № 863, против разноските по
изпълнителното дело. Налице са твърдения, че на 12.04.2022г. на ЗАД „ОЗК З.“ АД е
връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 13667/05.04.2022 г. по изп. д. №
20228630401027 по описа на ЧСИ С.Х., peг. № 863, район на действие - СГС, с която
застрахователя - длъжник е поканен да заплати в полза на взискателя П.В.П. сумата от
192 222,71 лв., от които главница в размер на 160 000 лв., законна лихва в размер на 23
644,44 лв. за периода от 03.11.2020Г. до 19.04.2022г., 200 лв. разноски по
изпълнителното дело и 8378,27 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към
19.04.2022 г. Доколкото ЗАД „ОЗК З.“ АД е заплатило доброволно на взискателя по
изпълнителното дело сумата от 80 000 лв. на 05.04.2022 г. и е внесло обезпечение във
връзка с депозирана касационна жалба по сметка на Върховен касационен съд в размер
на 80 000 лв., то считам, че длъжникът по горепосочената покана за доброволно
изпълнение не дължи заплащане на 8378,27 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ,
изчислени към 19.04.2022г. в условията на евентуалност, същите следва да бъдат
намалени.
Взискателят по изп. д. № 20228630401027 по описа на ЧСИ С.Х., peг. № 863,
П.В.П. е депозирала възражение по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, с което взема
становище за неоснователност на жалбата.
ЧСИ С.Х., peг. № 863, район на действие - СГС, в мотивите си относно
1
депозираната жалба, намира същата за допустима, но неоснователна. Счита, че
разноските по изпълнителното дело са правилно определени и не са налице основания
за неприсъждането им, евентуално намаляването им.
Съдът намира жалбата за редовна и допустима, като подадена в срок и от страна
с правен интерес от обжалване, а разгледана по същество за частично основателна, по
следните съображения.
Изпълнително дело № 20228630401027 е образувано по молба вх. №
20301/05.04.2022г. на взискателя П.В.П. от гр. Варна, въз основа на изпълнителен лист
№ 42 от 01.04.2022г., издаден по в.т. дело № 20213001000589/2021г. но описа на Ас-
Варна, ТО, II състав, срещу длъжника Застрахователно акционерно дружество “ОЗК
З.” АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Възраждане”, ул. ****, за заплащане на описаните в изпълнителния лист суми от 160
000 лв., законна лихва от 03.11.2020 г. до окончателното изплащане. С молбата
взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
С жалбата се оспорват разноските в размер на 8378,27 лв. такси по Тарифата към
ЗЧСИ. Видно от данните по изпълнителното дело те са формирани както следва – 24
лв. с ДДС по т. 1 от ТТР към ЗЧСИ, 6 лв. с ДДС по т. 3 от ТТР към ЗЧСИ, 72 лв. по т. 5
от ТТР към ЗЧСИ, както и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 8 276.27 лв. с
ДДС.
При тези данни настоящата съдебна инстанция намира следното от правна
страна.
Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок от съобщението (чл.
436, ал. 1 от ГПК), от страна с правен интерес от обжалване, поради което е
допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните
съображения.
Според разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК на обжалване подлежи всеки
акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по изпълнението (в този
смисъл т. 2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС). В нормата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и
доп. ДВ. бр. 68 от 31.07.2020 г. / за защита по изпълнително дело е предвидено, че
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително
дело е 200 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 79 ГПК разноските по изпълнението, в това число
заплатеното от взискателя възнаграждение за един адвокат, са за сметка на длъжника.
Минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие
по изпълнителното дело е 200 лв. за образуване на делото, а за водене на делото и
извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането е съобразно размера на
2
вземането (чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения). В настоящия случай процесуалният представител на
взискателя е подал молба за образуване на изпълнителното дело, с която е поискал
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и е възложил на съдебния
изпълнител извършването на изпълнителни действия.
По направеното оспорване на таксите и разноските по изпълнителното дело,
съдът намира жалбата за частично основателна. Това е така, защото според
разпоредбата на чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ размерът на
таксата за изпълнение на парично вземане е обвързан от размера на събраната сума,
като според чл. 26, б. таксата е в размер на 8 276.27 лв. с ДДС, но в конкретния случай
и с оглед горепосочените доказателства, а именно вносна бележка за платена на
взискателя сума в размер на 80 000 лв. на 05.04.2022 г., т.е. в деня на образуване на
изпълнителното дело, т.е. половината от дължимата сума, то тази такса следва да бъде
намалена до сумата от 5 304 лв. с вкл. ДДС. В тази насока следва да се има предвид, че
съдът не споделя довода на съдебния изпълнител, че доброволното плащане на
дължимата сума по сметка на взискателя не го освобождава от разноски, тъй като по
конкретното дело и доколкото взискателят е платил в деня на образуване на делото,
същия не е имал задължение да заплати сумата по специалната сметка на ЧСИ във
връзка с воденото изпълнително дело. В останалата част не са налице основания за
отмяна, респ. намаляване на определените от ЧСИ такси по ТТР към ЗЧСИ.
Относно направените разноски за настоящото производство.
В производството по реда на чл. 435 от ГПК предмет на съдебен контрол и
проверка за процесуална законосъобразност са действията и актовете на органа по
принудителното изпълнение, поради което и субект на отговорността за обезщетяване
причинените вреди (в това число и разходите за обжалването им по реда на чл. 435 от
ГПК), е съдебният изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство по
обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на
разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 от ГПК в случая е неприложим. Затова искането
на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 437 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 27814/10.05.2022 г. на СГС, с вх.
23341/19.04.2022 г. от ЗАД ОЗК - З. АД ЕИК ****, в качеството му на длъжник по изп.
д. № 20228630401027 по описа на ЧСИ С.Х., peг. № 863, против разноските по
изпълнителното дело, акта на ЧСИ за разноски по покана за доброволно изпълнение от
3
05.04.2022 г. с изх. № 13667/05.04.2022 г. на ЧСИ по изп. д. № 20228630401027, в
частта за разноските по чл. 26 по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, за
разликата над 5 304 лв. с вкл. ДДС до 8 276.27 лв. с ДДС и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА таксите по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ дължими от ЗАД ОЗК - З. АД ЕИК ****, гр. София по изп. д. № 20228630401027
по описа на ЧСИ С.Х., peг. № 863 от 8 276.27 лв. с ДДС на 5 304 лв. с вкл. ДДС, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4