Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 214 10.02.2020 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и
трети януари две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
2.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
при секретаря С. А., в присъствието на прокурора Дарин
Христов, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно
наказателно дело № 2841 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по
повод постъпила касационна жалба от Г.И.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, против
решение № 1200/04.10.2019 г. по АНД № 3156/2019 г. по описа на Районен съд- Бургас.
В жалбата са развити
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона,
съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. В нея се сочи,
че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено
процесуално нарушение, изразено в неизпълнение на изискването за пълно описание
на нарушението и обстоятелствата, при което то е извършено, като това нарушение
не е констатирано от съда. Отбелязано е, че не е посочено в НП за чия сметка е
извършван превозът на товари. Твърди се, че жалбоподателят е преминал периодично обучение за придобиване
на професионална компетентност за извършване на обществен превоз на товари.
Наред с това се сочи, че са налице пороци при подбора на приложимата за
деянието материалноправна разпоредба. Посочено е още, че документът за
психологическа годност не е между изрично изброените в Наредба № Н-8 от
27.06.2008 г., които следва да се представят при поискване от контролните
органи, а при установени от последните нарушения при извършване на случаен
превоз, отговорност следва да носи работодателят на водача. Направено е искане
за преквалифициране на деянието като маловажен случай. По същество се иска отмяна
на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебното заседание
процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства.
Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго за отмяна на
наказателното постановление. Претендира разноски.
Ответникът по
касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно
уведомен. Не заявява становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:
С решението, предмет
на касационната проверка, Бургаският районен съд е потвърдил наказателно
постановление № 22-0000186 от 09.07.2019 г., издадено от началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“- Бургас, с което на основание чл. 93, ал. 1, т.
1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр.) е наложено на касатора Г.И.К. административно
наказание- глоба в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба
№ 41 от 04.08.2008 г. и на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП е наложена на
същия глоба в размер на 500 лева, за това, че е извършвал превоз на товари
(асфалт) за собствена сметка с товарен автомобил марка „Рено“ модел „Премиум“ с
рег. № А 60 41 КК, собственост на „Стил строй комерс“ ЕООД, без карта за
квалификация на водача и без удостоверение за психологическа годност на същия.
Съдът е приел, че деянията са доказани по изискуемия от процесуалния закон
несъмнен начин и са съставомерни, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
От фактическа страна
по делото е установено, че на 02.07.2019 г. около 11.45 часа в гр. Бургас, на
КПП № 4, в посока към гр. Бургас, К. е извършвал превоз на товари (асфалт) за
собствена сметка с товарен автомобил марка „Рено“ модел „Премиум“ с рег. № А 60
41 КК, собственост на „Стил строй комерс“ ЕООД. Същият е бил спрян за проверка
от инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“- Бургас, при която е
било установено, че не притежава карта за квалификация на водача и
удостоверение за психологическа годност. За тези нарушения бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено
обжалваното наказателно постановление.
В нормата на чл. 2,
ал. 1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. е предвидено изискване водачите на
моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E,
C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, да
притежават карта за квалификация на водача, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или
превози за собствена сметка. Неизпълнението на това изискване съставлява
нарушение по чл. 93, ал. 1 от ЗАвПр. Според настоящия съдебен състав в случая
са налице съставомерните елементи на нарушението. По делото не е спорно, че на
посочените в НП дата и място касаторът е извършвал превоз на асфалт с товарен
автомобил марка „Рено“ модел „Премиум“. Не е спорно също така, че последният не
е притежавал с карта за квалификация на водача, а е следвало да притежава
такава, с оглед категорията на управлявания автомобил и вида на осъществявания
превоз.
Според дефиницията,
дадена с нормата на § 1, т. 4, б. „а“ от ДР на ЗАвПр., превоз за собствена
сметка е: „превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена
дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети
без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов
договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е
основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на
лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари,
товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени
нужди извън предприятието ….“. От данните по делото е видно, че при
осъществяване на превоза управляваният от касатора товарен автомобил е бил
обозначен с табела „превоз за собствена сметка“, като според обясненията на
последния, дадени в хода на проверката, превозваният товар е бил необходим за
ремонтни дейности, осъществявани от неговия работодател „Стил строй комерс“
ЕООД, собственик на товарния автомобил. При тези данни възражението на
касатора, че осъщественият превоз не е „за собствена сметка“, се явява
неоснователно. Деянието правилно е квалифицирано от наказващия орган по чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАвПр., а субект на отговорността е водачът на превозното
средство, каквото качество касаторът несъмнено притежава. Обстоятелството, че същият е преминал
периодично обучение за придобиване на професионална компетентност за извършване
на обществен превоз на товари, не променя горния извод за съставомерност на
деянието, доколкото, както е посочил и районният съд, удостоверението за
професионална компетентност е основание за издаване на карта за квалификация,
но не замества същата.
С нормата на чл. 178,
ал. 5, предл. 2 от ЗДвП е предвидено административно наказание- глоба в размер
500 лева за водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или
обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за
психологическа годност. Такова удостоверение не е представено от касатора нито
в хода на административнонаказателното производство, нито пред съда, поради
което следва да се приеме, че са налице съставомерните елементи на посоченото
нарушение и законосъобразно е ангажирана отговорността на същия.
Касаторът счита, че в
случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.28, б. „а” от ЗАНН,
поради маловажност на извършеното административно нарушение. В тази връзка
сочи, че нарушението е извършено за първи път, както и че е завършил курс за
периодично обучение. Тези доводи са неоснователни и правилно
първоинстанционният съд не е намерил основание да приеме така предложената
квалификация на деянието. С оглед данните по делото, не би могло да се приеме,
че е налице маловажен случай на административно нарушение, доколкото деянието
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от този вид. Изложените в касационната жалба доводи за липса на други
нарушения не са от естество да обосноват извод за маловажност на случая, а
доколкото нарушението е формално, въпросът за липса или незначителност на
вредните последици не може да бъде обсъждан.
Според настоящия
съдебен състав в производството по издаване на наказателното постановление не
са допуснати сочените от касатора съществени нарушения на процесуални правила.
Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно
изискванията на закона и е предявен на нарушителя, за да се запознае със
съдържанието му. Както в акта, така и в наказателното постановление нарушението
е описано пълно и ясно, в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4, респ.
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, с което е осигурено правото на защита на
наказаното лице.
При извършената
служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до
недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните
съображения, не са налице и сочените в жалбата основания за отмяна решението,
поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното
и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 1200/04.10.2019 г. по АНД № 3156/2019 г. по описа на Районен съд- Бургас.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.