Р Е Ш
Е Н И Е № 266
гр.Кюстендил, 20.12.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Административен съдия: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 265 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр.
с чл.118 КСО.
Д.С.Я. *** оспорва Решение № 2153-09-15/15.07.2021г. на
директора на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата
му срещу Разпореждане № ********** от 21.05.2021год.
на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускането
на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на жалбоподателя на основание чл.69б, ал.2 от КСО. В жалбата се релевират основанията по чл.146, т.2, т.3 и
т.4 от АПК. Сочи се липса на мотиви на
издадените актове на пенсионните органи, както и неизпълнение на задълженията им
по чл.35 и чл.36 от АПК. Материалната незаконосъобразност на оспореното решение
се обосновава с твърдения, че трудът, положен на длъжността „механик“ в ДАП
- гр. Станке Димитров, съотв. в „Рила автотранспорт“ – гр. Дупница в периода
01.07.1988г. - 31.12.1999г. е от
втора категория съгласно т. 53б от ПКТП /отм./. Жалбоподателят твърди, че пряко е участвал в ремонта и поддържането на
автобуси и товарни автомобили в автотранспортна фирма за общо ползване, като ремонтната
дейност е извършвана на съществуващия на територията на фирмата канал. С
горното се обосновава идентичност на трудовите функции
между длъжността „монтьор“, призната за такава от втора категория труд и процесната длъжност „механик“. Допълнителен аргумент в
подкрепа на тезата си оспорващият извежда от
списъка на длъжностите в действащите през периода класификатори, в които
не фигурира длъжност „механик канал“, както и с данните в удостоверението, обр.
УП-2 за заплащане на осигурителни вноски, размерът на които съответства на
дължимия за труд от втора категория. Иска се
отмяна на решението и връщане на преписката на органа с указания относно
приложението на закона. Претендират се деловодни разноски по приложен списък.
В съдебно
заседание и в представени писмени бележки, пълномощникът на жалбоподателя адв. М.П., поддържа жалбата по
изложените в нея съображения, като счита оспореното решение за
незаконосъобразно.
Ответникът – директорът на ТП на
НОИ-гр.Кюстендил, чрез процесуалния си представител юк А.,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореното решение
е законосъобразно като постановено в съответствие с допустимите доказателствени
средства за установяване на осигурителен стаж
и при правилно приложение на
материалния закон. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Административният
съд, като извърши преценка на доказателствата
по делото, както и на доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното:
Административното производство,
приключило с издаване на оспорения административен акт, е започнало по заявление
вх. № 2113-09-175/15.03.2021г. на Д.С.Я., с искане да бъде му отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е представил доказателства за
положения осигурителен /трудов/ стаж и
за осигурителен доход. С оглед предмета
на административния спор следва да се
посочат следните документи: Удостоверение, обр. УП-3 с № 433/ 17.11.2008г.,
издадено от Община Дупница въз основа на данните във ведомостите на „Рила
автотранспорт“, намиращи се в Община Дупница, в което е посочено, че
жалбоподателят е работил в „Рила автотранспорт“
–Дупница на длъжност „монтьор“ от 13.05.1983г. до 01.07.1988г., на длъжност
„механик“ от 01.07.1988г. до 31.12.1999г., като положеният трудът е от ІІ
категория по т.53б от ПКТП; Удостоверение, обр. УП-2, издадено от Община Дупница въз основа
на данните във ведомостите на „Рила автотранспорт“, намиращи се в Община
Дупница, в което е отразен осигурителния доход на лицето, вкл. за спорния
период като се сочи, че върху сумите са внесени осигурителни вноски по чл.4,ал.1 и ал.2 от КСО, чл.9, ал.1
и 2 от КСО и чл.46 от НП; Удостоверение,
обр. УП-30 с № 133/21.03.2002г., издадено от „Рила автотранспорт“ ЕООД в
ликвидация, в което е вписан осигурителен стаж на жалбоподателя, а именно: на
длъжност „монтьор-автомонтьор“ за периода 13.05.1983г. -
16.02.1994г. или 10г. 09м. 02д.; на
длъжност „организатор производство“ за периода 16.02.1994г-01.01.1995г. или
10м. 15д.; на длъжност „механик“ за
периода 01.01.1995г.-01.01.2000г. или
05г. и на длъжност „механик, н-к МСО, н-к склад“ за периода 01.01.2000г. - 21.03.2002г.
или 02г. 10м. 20д., като е посочено, че от положения труд общо 18г. 10м. 07 д., 15г. 09м.
02д. е ІІ категория, а 03г. 01м. 05д. – е ІІІ категория, както и размерът в проценти на внасяния ДОО в
отделните периоди; трудова книжка № 887,
в която са вписани данни относно работодателя и заеманата от жалбоподателя длъжност, а именно: в ДАП - гр.
Станке Димитров - „монтьор“ за периода 13.05.1983г. -
01.08.1984г., „автомонтьор“ за
периода 01.08.1984г. - 01.07.1988г. и
„механик“ за периода 01.01.1988г.-01.03.1990г., както и в „Рила
автотранспорт“ ЕООД –гр. Станке Димитров /гр. Дупница – „механик“ за периода 01.03.1990г.-16.02.1994г., „организатор производство“ за периода 16.02.1994г. - 01.01.1995г. , „механик“ за периода 01.01.1995г.-10.04.2001г. и „механик, н-к МСО, н-к склад“ за периода 10.04.2001г.
- 22.03.2002г. или всичко осигурителен
стаж 18г.10м.07д.
Във връзка с подаденото
заявление, с писмо изх. № 2113-09-175-2/23.03.2021г. на длъжностно лице по
пенсионно осигуряване е поискано удостоверение от Обединен осигурителен архив –
с. Невестино за длъжността на заявителя и други документи, относими към категорията труд в „Рила автотранспорт –
Дупница“ за периода 13.05.1983г. - 31.12.1999г. Следва отговор с писмо изх. № 5531-09-955-1 от
11.05.2021г. на началник отдел „ООА“, видно от което според приетата
разплащателна документация на осигурителя „Транспред“ – гр. Дупница с Приемателно-предавателен протокол №
267-09А/21.07.2009г. и разплащателните
ведомости за процесния период, данните за Д.С.Я. са следните: от м.05.1983г. до
м.06.1988г. – длъжност „монтьор“, „товарен сервиз“; от м.07.1988г. до
м.04.1993г. – длъжност „механик“, „товарен гараж“; от м. 05.1993г. до м.01.1994г. – длъжност „механик“ звено „Механик
- МПС“; от м.02.1994г. до м.12.1994г. – длъжност „механик , организ. производство“,
звено „Механик МПС“; от м.01.1995г. до
м.12.1995г. – длъжност „механик“, звено „Механик МПС“; от м.01.1996г. до м.12.1999г. – длъжност „механик“, звено „Работници“.
Видно от опис на осигурителния стаж, изготвен от длъжностното лице по пенсионно осигуряване на
л.21 от делото, осигурителният стаж на жалбоподателя в „Рила автотранспорт“ за времето
13.05.1983г. - 01.07.1988г. на длъжност „монтьор“ или общо 05г.01м.18д.
е зачетен като такъв от ІІ категория по т.53б от ПКТП, а за останалия спорен
период от 01.07.1988г. - до 31.12.1999г. е зачетен като такъв от ІІІ категория,
като общият осигурителен стаж е определен в размер
на 34г. 05м. 25д.
Въз основа на посочените писмени доказателства,
с разпореждане № ********** от 21.05.2021год.,
длъжностното лице по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ - гр.Кюстендил
отказва да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д.С.Я. на осн. чл.69б, ал.2 от КСО като приема,
че заявителят няма необходимият
осигурителен стаж от втора категория
труд от 15 години, а има само 05г.01м.18д.
Издаденото разпореждане е
съобщено на заявителя на 04.06.2021г. и
е оспорено пред директора на ТП на
НОИ с жалба вх. № 2113-09-175-6/15.06.2021г.
На осн. чл.117, ал.2 от КСО, директорът на ТП на
НОИ - Кюстендил се произнася с Решение № 2153-09-15 от 15.07.2021год., като
отхвърля жалбата на Д.С.Я. по
съображения за неоснователност. Приема
се, че осигурителният стаж за времето от 01.07.1988г. до 31.12.1999г. като механик,
организатор производство и н-к сервиз в „Рила автотранспорт“ ЕООД- Дупница, е от трета
категория труд, доколкото посочените длъжности
са извън обхвата на разпоредбата на т.53б от ПКТП /отм./ съгласно професиите,
посочени в списъка, утвърден от
Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на транспорта. Сочи
се, че в списъка е включена длъжността “механик
канал“, което предполага, че се различава по своя характер от длъжността
„механик“, а заявителят не е представил безспорни доказателства, че е полагал
труд на длъжност „механик канал“. По отношение на длъжностите „организатор
производство“ и „началник сервиз“ се сочи, че изобщо не фигурират в списъка на
длъжности, свързани с ремонта и поддържането на транспортните средства.
Решението на административния
орган е съобщено на жалбоподателя на 21.07.2021год., а жалбата е изпратена по
пощата на 02.08.2021год., т.е. в срока по чл.118, ал.1 от КСО.
В съдебното производство е прието
заверено копие от стр.108 от Сборник
материали по приложението на ПКТП, на която е отпечатана разпоредбата на т.53б и Списък на професиите и специалностите, свързани
с ремонта и поддържането на транспортните средства. Видно от същия, под номер 1
е посочена длъжността “автомонтьор
МПС“, а под номер 23 – длъжността „механик канал“.
Съдът е разпитал свидетелите В.Ч.и В.И., които са
работили заедно с жалбоподателя в ДАП-
Дупница, съотв. в „Рила автотранспорт“ ЕООД - Дупница и с показанията си установяват мястото на работа и трудовите функции на
заеманата от него длъжност „механик“.
Същите сочат, като механик Я. е извършвал проверка за изправност на всички
автомобила на дружеството, в т.ч.
товарни автомобили и автобуси, които в края на работния ден при прибиране задължително преминавали през проверка на светлини, гуми и др., която
се извършвала на канала, изграден под навес на територията на дружеството, а
механиците, вкл. жалбоподателя влизали в
канала и провеждали прегледа на МПС. Съдът счита показанията на свидетелите за
обективни и достоверни, съответстващи на писмените доказателствени средства.
С оглед така установената
фактическа обстановка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като
подадена от надлежен правен субект с
право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК – заявителят в административното производство и в
преклузивния срок по чл.118, ал.1 КСО.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото, както и изцяло на осн чл. 168, ал.1 от АПК, законосъобразността на
оспорения административен акт с оглед критериите по чл.146 от АПК, счита същия
за постановен от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност
по см. на чл.117, ал.3 от КСО, в изискуемата се писмена форма, но в нарушение
на процесуалните правила за разкриване
на обективната истина чрез установяване на действителните факти от значение за
случая по чл.7, ал.1 АПК и за служебното начало при събиране на доказателствата
по чл.9, ал.2 АПК във връзка с чл.35 и чл.36 от АПК, както и в противоречие с материалния закон. Налице са
отменителните основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК.
Видно от съдържанието на
разпореждането и решението, както и от възраженията в жалбата, основният спор
по делото е относно категоризацията на труда на оспорващия като механик за времето от 01.07.1988г. до 31.12.1999г. и конкретно за това, дали същият попада в
приложното поле на разпоредбата на т.53б
от ПКТП /отм./, регламентираща труд от
втора категория. Не е спорно, че
трудът е полаган в ДАП-гр. Станке Димитров, преобразувано в „Рила
автотранспорт“ ЕООД – гр. Дупница, както и че същите са автотранспортни фирми
за общо ползване. В зависимост от
категоризирането на спорния осигурителен стаж, следва да се преценява дали са налице предпоставките по чл.69б, ал.2
от КСО за отпускане на лична пенсия на оспорващия за осигурителен стаж и
възраст. Анализът на събраните доказателства в контекста на приложимите нормативни разпоредби, сочи на
незаконосъобразност и необоснованост на
правните изводи в оспорения
административен акт.
За да реализира правото си на
пенсия при условията на 69, ал.2 от КСО,
която създава по-облекчени условия за пенсиониране, заявителят трябва да
отговаря на изискванията, визирани в нея. В случая административният орган е приел, че същият
няма необходимия осигурителен стаж, положен при условията на ІІ категория труд
от 15 години, доколкото е счел, че трудът
на жалбоподателя на длъжностите механик, организатор производство и н-к сервиз
при посочените осигурители, които същият е заемал през спорния период не
попадат в обхвата на разпоредбата на т.53б
от ПКТП /отм./. Няма анализ на
документите, въз основа на които се формирани горните изводи, като е посочено само, че процесните
длъжности са извън списъка на професиите, утвърден от МТСГ и МТ във връзка с
приложението на визираната разпоредба.
Съдържанието на оспореното решение сочи на липса на фактически и правни основания, т.е. на надлежни мотиви за отказа за отпускане на лична пенсия за ОСВ
на жалбоподателя. Наведените в жалбата оплаквания са основателни. Липсата на мотиви лишава жалбоподателя от възможността
за организира адекватно защитата си против акта,
като не дава възможност на съда да прецени законосъобразността на същия, поради
което всякога е основание за отмяната му само на
това основание.
Извън горното, преценката на
обжалвания административен акт на основанията по чл.146, т.3 и т.4 от АПК и въз основа на събраните доказателствата, обоснова изводи за неговата
незаконосъобразност. Разпоредбата на
точка 53б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отм./, намираща
се систематично в раздел „Транспорт и съобщения“, причислява към втора категория труда на ръководители
на полети в летищата София, Варна и Бургас; работници, пряко участвуващи в
ремонта и поддържането на трамваи, тролейбуси, автобуси и товарни автомобили от
електротранспортните и автотранспортните фирми за общо ползуване, железния път
на трамваите, трамвайната и тролейбусната ел. контактна мрежа;
инженерно-технически състав от гражданската, селскостопанската и
специализираната авиация, пряко участвуващ в поддържането и ремонта на
въздухоплавателните средства; инженерно-технически кадри и обслужващия
въздухоплавателните средства персонал със самолетообслужваща техника и перонна
механизация.
Предвидено е, че конкретните професии се определят по списък,
утвърден от Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на
транспорта. Съобразно спора по делото, дължима е преценка
за това, дали жалбоподателят е сред
работниците,
пряко участвуващи в ремонта и поддържането на трамваи,
тролейбуси, автобуси и товарни автомобили от електротранспортните и
автотранспортните фирми за общо ползуване.
Както се посочи, за да даде
отрицателен отговор на спорния въпрос, органът е обсъждал само списъка на
професиите към т.53б от ПКТП /отм./ и с констатации, че в него липсват
процесните длъжности и че жалбоподателят
не е доказал, че полага труд на длъжност „механик канал“, която е включена в списъка, е отказал отпускането на исканата пенсия. Мотивите
за отказа са незаконосъобразни и са формирани в нарушение на процесуалните
правила на чл.35 и чл.36 от АПК.
Осигурителният стаж, от който се определя категорията на труда при пенсиониране, се установява и доказва по специалния ред на чл.40 от НПОС. Съгласно чл.40, ал.1 от НПОС, стажът се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, които документи по см. на ал.3, се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В процесния случай по преписката са приложени: копие от трудова книжка на жалбоподателя, удостоверение от ООА, издадено на осн. чл.40, ал.9 от НПОС; удостоверения, обр. УП-2, обр. УП-3 и обр. УП-30, издадени от Община Дупница на осн. чл.40, ал.8 от НПОС и съотв. от „Рила автотранспорт“ ЕООД на осн. чл.40, ал.3 вр. с ал.1 от НПОС. Следва, че органът е събрал допустими доказателства, представляващи официални свидетелстващи документи. Същият обаче не е посочил с данните в кои документи мотивира изводите си, от една страна, а от друга страна, е пропуснал да констатира противоречивата информацията относно заеманите от жалбоподателя длъжности през процесния период, вписани в съдържанието на същите документи, които принципно имат еднаква доказателствена сила. Видно от отразеното в трудовата книжка, за времето от 01.07.1988г до 31.12.1999 г., Д.Я. е заемал последователно длъжността "механик", „организатор производство“ и „механик“ в ДАП – Дупница и „Рила автотранспорт“ ЕООД - Дупница. Видно от данните в удостоверение /писмо/, изд. от ООА, жалбоподателят е заемал длъжностите „механик, товарен гараж“, „механик“ в звено „Товарен гараж“, „механик, организация на производството“ в звено „Механик МПС“, „механик“ в звено „Механик МПС“ и „механик“ в звено „Работници“. Видно от данните в удостоверението, обр. УП-3, изд. от Община Дупница, Д.Я. е заемал само длъжността „механик“, а според данните в удостоверение, обр. УП-30, изд. от „Рила автотранспорт“ ЕООД в ликвидация – длъжностите „монтьор-автомонтьор“ до 16.02.1994г., „организатор производство“ до 01.01.1995г. и „механик“ до 01.01.2000г.
От сравнителния анализ на вписаните данни е видно, че няма съвпадение по отношение наименованието на длъжностите и на периодите на заемането им от Я. в издадените документи, които са официални удостоверителни документи по см. на чл. 347 от КТ /трудовата книжка/ , съотв. по см. на чл.179 от ГПК вр. с чл.144 от АПК /издадените удостоверения/, а противоречивото им съдържание е индиция, че някой от тях не отразява действително настъпили в обективната действителност факти. С оглед на горното, органът е бил задължен да ги анализира подробно и при усл. на чл.35 и чл.36 от АПК да прояви активност като събере допълнително данни, достатъчни за да се направи обоснован и категоричен извод за осъществяваната от жалбоподателя трудова дейност, какви са били задълженията му като механик, съществувала ли е при осигурителя длъжност „механик канал“ и имало ли е различие в трудовите функции спрямо тези на длъжността “механик“. Отсъствието на последната в списъка на длъжностите, попадащи в записа на т. 53б от ПКТП (отм.), утвърден от Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на транспорта, само по себе си не е достатъчно за да се откаже категоризирането на положения на същата труд като такъв от ІІ категория, както неправилно е приел органът. Наименованието на длъжностите не винаги е определящо за съответната категория труд. Длъжностите и професиите по Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) са дадени с общата им характеристика, поради което при липса на яснота следва да се съберат доказателства за присъщите задължения на длъжностите, на които е работило осигуреното лице, и условията, при които са изпълнявани. Аргумент в подкрепа на констатацията за недоказаност на правните изводи в оспореното решение, съдът извежда и от данните в Номенклатурата на длъжностите от ЩУ – ЕЩТ към Класификацията на персонала, зает в народното стопанство, в сила от 01.01.1986 г., както и в Класификатора на длъжностните наименования, утвърден със Заповед № 109/12.08.1991 г. на Министъра на труда и социалните грижи, в сила от 01.01.1991г., в които длъжност "механик на канал" не съществува. В тази връзка е било необходимото пенсионните органи да съберат данни, вкл. сведения по см. на чл. 44 от АПК досежно трудовите функции на жалбоподателя като механик; да анализират запазените разплащателни ведомости и други първични документи, за да се установи производствената структура и организацията на труда в автотранспортната фирма; да проверят размера на осигурителните вноски, внасяни за осигуреното лица след влизане в сила на Постановление № 43 на МС от 18.03.1991г. и едва тогава да се извърши преценката на категорията труд и на предпоставките за отпускане на пенсия за ОСВ по чл.69б, ал.2 от КСО.
При събраните доказателства, съдът счита за незаконосъобразни фактическите и правни изводи на органа, че конкретно заеманата от оспорващия длъжност „механик“ е различна от длъжността „механик канал“, която е включена в списъка, приет на основание т.53б от ПКТП /отм./. Още повече, че в случая разпитаните свидетел сочат, че жалбоподателят е работил на канала, разположен на територията на автотранспортната фирма, където е извършвана проверката за изправност на автомобилите. Оспореното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, поради което следва се отмени. На осн. чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да се изпрати на административния орган за повторно разглеждане на заявлението на Д.С.Я. при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид основателността на
жалбата, съдът присъжда в полза на оспорващия деловодни разноски в размер на
500,00лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, като счита същото за
съответно на фактическата и правна сложност на делото. Възражението на
ответника за прекомерност се счита за неоснователно. Видно е, че по делото са проведени две съдебни заседания,
в които активно е участвал адвоката на
жалбоподателя и по надлежно
предявени от него искания, съдът е допуснал и събрал необходими
за изясняване на спора доказателствени средства.
Водим от
гореизложеното и на осн.чл.173, ал.2 АПК вр. с чл.118, ал.2 КСО, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 2153-09-15/15.07.2021г. на директора на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което
е отхвърлена жалбата на Д.С.Я. срещу
Разпореждане № ********** от 21.05.2021год. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване,
с което е отказано отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя на основание чл.69б,
ал.2 от КСО, като изпраща преписката на административния орган за ново произнасяне
съобразно дадените указания по приложението на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Кюстендил да заплати
на Д.С.Я., ЕГН **********,***, деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500,00лв.
Решението
може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: