№ 2852
гр. София, 18.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А Гражданско дело
№ 20221110133128 по описа за 2022 година
С искова молба от 21.06.2022 г. са предявени от [фирма] срещу М. М. С. и К. Ц. Д.
субективно и обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено спрямо
ответниците, че М. М. С. дължи на ищцовото дружество следните суми: 266, 92 лв. - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер ****периода от
01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 23.06.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 40, 00 лв. за периода от 16.12.2017 г. до 10.06.2020
г., сумата от 9, 06 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 23.06.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1, 67 лв. за периода от 31.07.2017 г.
до 10.06.2020 г., за които суми, представляващи 1/6 ид.ч. от общо заявената претенция,
спрямо М. М. С. е издадена заповед за изпълнение от 13.07.2020 г. по ч. гр. д. № 26226/2020
г. по описа на СРС, 88 състав, както и че К. Ц. Д. дължи на ищцовото дружество следните
суми: 1067, 71 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен
номер ****периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 23.06.2020
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 160, 03 лв. за периода от
16.12.2017 г. до 10.06.2020 г., сумата от 36, 26 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 23.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6,
68 лв. за периода от 31.07.2017 г. до 10.06.2020 г., за които суми, представляващи 4/6 ид.ч.
от общо заявената претенция, спрямо К. Ц. Д. е издадена заповед за изпълнение от
13.07.2020 г. по ч. гр. д. № 26226/2020 г. по описа на СРС, 88 състав. Претендира се и
разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил до имот,
1
собственост на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили
дължимата цена, формирана по система за дялово разпределение. Сочи, че съгласно
публикуваните общи условия за продажба на топлинна енергия купувачите са
изпаднали в забава, поради което и дължат мораторна лихва. Твърди, че купувачите
дължат и суми за услугата дялово разпределение, както и претендират обезщетение за
забава върху всяка една от двете главници.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от К. Ц. Д., подаден чрез адв.
Д. А., назначен й от съда особен представите, в който исковете се оспорват като
неоснователни и недоказани. Оспорва ответницата да е потребител на топлинна
енергия в процесния имот, макар и да е легитимирана като негов собственик, тъй като
видно от приложените от [фирма] писмени доказателства по отношение на това
жилище е сключен договор за продажба на топлинна енергия с М. М. С. и на нейно
име е открита индивидуална партида за целия имот. Оспорва претенцията като твърди,
че същата се основава на счетоводни записания на самия ищец и не е доказана.
Оспорва претенциите за мораторна лихва, като твърди, че ответницата не е поставена в
забава.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от М. М. С., подаден от адв.
Г. М., преупълномощен от назначения й от съда особен представител адв. Д. Д., в
който исковете се оспорват по основание и по размер. Оспорва се качеството
„потребител на топлинна енергия“ на ответницата, оспорва [фирма] да е доставила
топлинна енергия в процесния имот, че е ползвана услугата дялово разпределение,
както и че е сключен договор с дружество за дялово разпределение, оспорва да са
изготвяни изравнителни сметки, както и че същите отразяват данни на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение, оспорва годността на общия топломер.
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт Н., която моли
за уважаване на предявените искове, претендира разноски.
Ответницата М. М. С. се представлява от адв. М., преупълномощен от адв. Д., който
оспорва исковете.
Ответницата К. Ц. Д. не се представлява.
Третото лице – помагач [фирма] не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 26226/2020г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 13.07.2020 г.
Заповедта е връчена на длъжниците М. М. С. и К. Ц. Д. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ:
Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна
уредба, която ги урежда се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
2
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 ЗЕ и в действалите към процесния
период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г.).
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал. 2 на същия текст когато всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или
от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за
потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие,
доставящо топлинна енергия. [фирма] е дружество регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна
и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
От приетия като доказателство Договор за продажба на недвижим имот по реда на
Наредбата за държавни имоти от 03.01.1990 г. /л. 19/ се установява, че на посочената дата М.
Ц. Д. и К. Ц. Д. са придобили процесния недвижим имот, представляващ – апартамент №
82, [адрес]. По делото е прието като доказателство Удостоверение за наследници от
17.03.2016 г. на М. Ц. Д. /л. 16/, от което се установява, че след смъртта му същият е
наследен от К. Ц. Д. – съпруга, Ц. М. Д. – син и М. М. С. – дъщеря. Ето защо и доколкото
липсва насрещно доказаване от представените писмени документи, може да се направи
извод, че след смъртта на М. Ц. Д., собственици на процесния апартамент № 82, [адрес] са
станали К. Ц. Д., Ц. М. Д. и М. М. С..
Съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди
се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. По отношение
на процесния период са действали общите условия на [фирма] от 2016 г. Според чл. 63, ал. 1
от действащите Общи условия при смърт на Клиент - физическо лице, наследниците или
лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение,
са длъжни да уведомят писмено Продавача в срока по чл. 12, т.12 , чрез подаване на
заявление за промяна на партидата, а според ал. 2 от същата разпоредба в случаите по ал. 1,
продавачът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците,
по писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността
на жилището на друго основание. При липса на споразумение между наследниците,
Продавачът открИ. партида на всички наследници, отговарящи съобразно
наследствения дял от удостоверението за наследници. По делото е прието като писмено
доказателство „заявление-декларация“ /л. 17/ от М. М. С. от 29.06.2017 г., с която същата е
заявила, че желае на нейно име да бъде открита партида за апартамент № 82, [адрес] с аб. №
****. Приети са и писмени доказателства съобщения към фактури и фактури /л. 120-138/,
издадени от топлопреносното дружество, видно от които като получател на услугата е
посочена именно М. М. С.. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на
3
закона, съдържащи се в т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2 по
описа за 2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето
на които ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
и. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.нето на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. В случая от представените писмени доказателства и при
съобразяване на Общите условия на дружеството, може да бъде направено заключението, че
е налице договор за продажба на топлинна енергия между [фирма] и М. М. С.. Открита е
партида на името на това лице, издавани са фактури на нейно име и не е проведено
доказване от страна на ищеца, което да обори твърдението на ответницата К. Ц. Д., че за
процесния период не е била битов клиент на топлинна енергия по отношение на процесния
имот. При това положение, съдът достига до заключението, че легитимирана да отговаря по
предявените искове е само М. М. С., а исковете спрямо К. Ц. Д. са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на [фирма] по силата на договор от 30.04.2002 г. /л. 21/. Решението за
възлагането на дяловото разпределение е обективирано в протокол от 29.08.2013 г. /л. 18-
19/. Приет като доказателство е и договор от 03.06.2020 г. /л. 30/ за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етежана
собственост между [фирма] и [фирма]. С писмена молба от 03.10.2023 г. конституираното
като трето лице-помагач [фирма] е заявило, че през процесния период не е извършвало
дялово разпределение за процесната сграда. Като трето лице-помагач е конституирано
[фирма], което е представило индивидуални справки /л. 157- 163/ за използваната топлинна
енергия в имота с аб. № **** с отчетените по електронен път показания на уредите.
Посочено е още, че сградата е на ежемесечен отчет на уредите, поради което топлинната
енергия се начислява ежемесечно въз основа на реално потребление, поради което и не е
необходимо годишно изравняване.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. В
случая се провежда реален ежемесечен отчет, заплащането на доставената топлинна
енегргия се дължи ежемесечно и не се издават изравнителни сметки.
4
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, чието задключение съдът
намира за обективно и професионално изготвено и го кредитра с доверие. С оглед
извършените изследвания вещото лице е е направило заклчение, че процесният имот се
бслужва от две абонатни станции с отделни топломери, които са преминали технологични
проверки през двегодишен период и при проверките не са констатирани отклонения извън
допустимите стойности. Топломерите в абонатната станция са отчитани по електронен път,
а от отчетеното количество енергия са приспаднати технологичните разходи. През
процесния период сградата е била на ежемесечен отчет. В имота има 5 броя отоплителни
тела с монтирани индивидуални разпределители на разходи за отопление с дистанционен
отчет, показанията на уредите. По отношение на сградната инстанция – същата е
изчисляване съгласно Наредба № 16-336/06.04.2007 г. върху плътната отопляема кубатура
236 куб.м. Не е начислявана топлинна енергия за общи части и сградата не е била захранена
с топлинна енергия за б. гореща вода. Според вещото лице изчисленията, извършени от
фирмата за дялово разпределение са в съответствие с ежемесечния отчет. За процесния
период от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г. размерът на начислената сума за топлинна енергия
/за сградна инсталация и за отопление на имот/ е общо 1601, 68 лв.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е прието
като доказателство по делото и съдът го кредитира с доверие като обективно и
професионално изготвено. От заключението по приетата ССчЕ се установява, че през
процесния период от 01.101.2017 г. до 30.04.2019 г. за абонатен номер № **** са начислени
суми за консумирана топлинна енергия в размер на 1601, 57 лв., които не са заплатени от
потребителя. Размерът на лихвата за забава върху всяка от неплатените суми по фактути е
изчислен за периода от падежа на всяка фактура до 10.06.2020 г. при съобразяване на
периода на неначисляване на лихва /13.03.2020 г. до 08.04.2020 г./ в размер на 273, 82 лв.
Размерът на начислените от ищеца суми , свързани с отчета на уредите за дялово
разпределение за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2019 г. е 54, 40 лв.
По делото не се твърди и не се установява плащане на задълженията.
Ето защо и доколкото съдът е обвързан от принципът на диспозитивното начало, съдът
намира, че претенцията спрямо М. М. С., че същата дължи на ищцовото дружество сумата от
266, 92 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер
**** периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г. е основателна и доказана и следва да бъде
уважена.
Върху признатата за дължима главница се дължи законна лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.06.2020 г..
По обезщетенията за забава за заплащането цената на доставена топлинна
енергия
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от НТ, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. Според чл. 33, ал. 2 от същите Общи условия клиентите
са длъжни да заплащат стоиността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се
отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по
ал. 2. Следователно потребителят на топлинна енергия изпада в забава при неизпълнение на
задължението си за заплащане цената на топлинна енергия в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнася. В случая потребителят е следвало да заплати задълженията си
за октомври 2017 г. до 15 декември 2017 г., поради което на 16.12.2017 г. е изпаднал в
забава. Видно от изготвеното заключение по изслушаната ССчЕ дължимата мораторна лихва
5
за периода върху всички издадени фактури от падежа на всяка до 10.06.2020 г. е 273, 82 лв.,
доколкото е претендирана сумата от 40 лв., искът за обезщетение за забава следва да бъде
уважен изцяло.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача.
По делото се установява от приложените индивидуални сметки и изслушаните съдебни
експертизи, че в случая за процесния период дяловото разпределение е извършвано от
[фирма], като за тази услуга са начислявани съответни такси от [фирма], но същите не са
погасени от потребителя.
Съгласно заключението по ССчЕ размерът на начислените от ищеца суми, свързани с
отчета на уредите за дялово разпределение за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2019 г. е 54,
40 лв., доколкото се претендира сума в размер на 9, 06 лв. – искът следва да бъде уважен
изцяло.
Върху признатата за установена главница се дължи и законна лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 23.06.2020 г. до окончателното плащане.
По обезщетенията за забава за заплащането цената на услуга дялово
разпредление
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което за заплащане на мораторна лихва се явява
изцяло неоснователна.
По разноските:
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в двете производства съразмерно с уважените претенции.
Ищецът не е представил списък на разноски, видно от съдържащите се по делото документи
е направил следните разходи в исковото производство: 68, 22 лв. – държавна такса, 827 лв. –
разноски за депозит за особен представител /400 лв. за М. С. и 427 лв. за К. Д./, 530 лв. –
депозит за изготвяне на СТЕ и ССчЕ. Съдът намира, че доколкото исковите претенции са
субективно съединени, то сборът от разноските следа да бъде разделен на две, като в сбора
не се включва възнаграждението на особения представител, доколкото настоящият състав
намира, че задължено лице по него е именно всяка ответница, която е защитавана.
Следователно и с оглед изхода на производството ответницата М. М. С. следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца разноски в исковото производство в по съразмерност общ
размер на 774 лв. за платена държавна такса, депозити и юрисконсултско възнаграждение,
определено в размер на 150 лв., а в заповедното производство по съразмерност ответницата
М. М. С. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 14, 68 лв.
6
Ответницата К. Ц. Д. е защиавата от особен представител, поради което и не й се
дължат разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. М. С., ЕГН **********, с адрес в [адрес]
дължи на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 във вр. с чл. 86 ЗЗД,
следните суми: 266, 92 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с
абонатен номер **** за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
от 23.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 40, 00 лв. за
периода от 16.12.2017 г. до 10.06.2020 г., сумата от 9, 06 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от 23.06.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми,
представляващи 1/6 ид.ч. от общо заявената претенция, спрямо М. М. С. е издадена заповед
за изпълнение от 13.07.2020 г. по ч. гр. д. № 26226/2020 г. по описа на СРС, 88 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1, 67 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 31.07.2017 г. до 10.06.2020 г.
ОТХЪРЛЯ исковете за признаване на установено, че К. Ц. Д., ЕГН **********, с
адрес в [адрес] дължи на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 във вр. с чл.
86 ЗЗД, следните суми: 1067, 71 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
имот с абонатен номер ****периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва от 23.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 160, 03 лв.
за периода от 16.12.2017 г. до 10.06.2020 г., сумата от 36, 26 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от 23.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 6, 68 лв. за периода от 31.07.2017 г. до 10.06.2020 г., за които суми,
представляващи 4/6 ид.ч. от общо заявената претенция, спрямо М. М. С. е издадена заповед
за изпълнение от 13.07.2020 г. по ч. гр. д. № 26226/2020 г. по описа на СРС, 88 състав.
ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН **********, с адрес в [адрес] да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [адрес], сумата от 774
лв. разноски в исковото производство по съразмерност, както и сумата от 14, 68 лв. –
разноски в заповедното производство по съразмерност.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7