РЕШЕНИЕ
№ 730
гр. Враца, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря Анита Людм. Мейцова
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20241420101039 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Ник Електроникс“ ООД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Брюксел“ № 11Б срещу „Титан Агро България“
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Лукашов“ № 5, ет.
3, офис 33 за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата
11 556,80 лева – главница, представляваща сбор от продажните цени с начислен ДДС на
доставени стоки по сключен между страните неформален договор за търговска покупко-
продажба, за който са издадени следните фактури: № **********/23.03.2020 г.; №
**********/27.04.2020 г.; № **********/15.06.2020 г.; № **********/25.06.2020 г.; №
**********/16.07.2020 г.; № 00000334681/16.07.2020 г.; № **********/12.08.2020 г.; №
**********/10.09.2020 г.; № **********/26.05.2021 г.; № *********/14.07.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2023 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 3 568,96 лева, представляваща сбор от мораторни лихви върху главните
задължения, считано от падежа на всяко от вземанията, за периода от 01.12.2020 г. до
30.11.2023 г., за които е издадена заповед № 1817 от 13.12.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3182/2023 г. на Врачанския районен съд.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че страните са в трайни търговски отношения във връзка с доставени
от ищеца на ответника стоки въз основа на неформални договори за търговска покупко-
1
продажба, както и въз основа на неформални договори за изработка с предмет предоставяне
на услуги, в изпълнение на които ищецът е доставил на ответника стоките и ищецът е
извършил в полза на ответника услугите, подробно описани в процесните фактури, както и
че точно е изпълнил задълженията си по облигационните правоотношения между страните.
Поддържа, че ответникът е неизправна страна, тъй като не е заплатил получените стоки и не
е заплатил изработеното по договорите за изработка на падежа. Поради неизпълнението на
ответника, на 13.12.2023 г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за
горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 3182/2023 г. на Врачански районен съд,
като съдът уважил заявлението и издал заповед № 1817 от 13.12.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. В срока по чл. 412, т. 8 от ГПК ответникът подал
писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което е предявен настоящия
иск.
Ответникът „Титан Агро България“ ЕООД е подал писмен отговор по реда на чл. 131
от ГПК, с който е оспорил исковете. Наведени са твърдения, че през процесния период
ответното дружество не е било собственик, не е ползвало под наем, не е било
лизингополучател на описаните в представените с исковата молба фактури комбайни, пътно-
превозни средства и друг инвентар, както и че не е искало, не е получавало и не е приемало
процесните стоки и услуги. Оспорено е ответното дружество да е ползвало описаната в
исковата молба техника и подписите в графа „клиент“ да са положени от представител на
ответното дружество. Оспорени са представените с исковата молба писмени доказателства
като нечетливи и като неотговарящи на действителната фактическа обстановка. Направени
са следните изрични възражения: за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията за мораторни лихви и за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Направено е искане да бъде задължен ищецът да представи информация
как е предал на ответника паролите за употреба на платформа за проследяване и отчет на
предавани данни от системата за контрол на машини.
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание с правно
основание чл. 422, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
С определение № 637 от 10.04.2024 г. по делото съдът допусна обезпечение на
предявените искове чрез налагане на „възбрана” върху следните недвижими имоти:
поземлен имот с планоснимачен № 251018 в землището на с. Б., община Б., местност „С. д.“,
с площ по документ 1,377 декара, образуван след разделянето на имот 251015, поземлен
имот с планоснимачен № 251057 в землището на с. Б., община Б., местност „С. д.“, с площ
по документ 2,000 декара, образуван след разделянето на имот 251015, сграда с
планоснимачен № 251018 в землището на с. Б., община Б., местност „С. д.“, с площ по
документ 1194,000 кв.м., с предназначение „зърноплощадка от асфалтобетон“ и сграда с
планоснимачен № 251017 в землището на с. Б., община Б., местност „С. д.“, с площ по
документ 1606,000 кв.м., с предназначение „зърноплощадка от асфалтобетон“ и след
представяне на доказателства за внесена гаранция издаде обезпечителна заповед № 18 от
2
12.04.2024 г.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на
чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от фактическа страна:
Видно от работни карти № 22648/21.03.2020 г., № 24497/10.06.2020 г., 24543/11.06.2020
г., № 6822/14.07.2020 г., № 6831/14.07.2020 г., № 6833/15.07.2020 г. и № 7053/09.09.2020 г.,
всички носещи подпис в графата „подпис на клиента“, ищецът „Ник Електроникс“ ООД и
ответникът „Титан Агро България“ ЕООД са били в трайни търговски отношения по повод
доставяни от ищеца на ответника услуги по доставка, инсталиране, поддръжка и ремонт на
оборудване за земеделски машини, чрез които услуги се повишава ефективността на същите.
За доставено оборудване, за услугите, описани в работните карти, за услуги по
корекция на сигнала и услуги по пренос на данни са издадени от страна на ищеца фактури
№ **********/23.03.2020 г.; № **********/27.04.2020 г.; № **********/15.06.2020 г.; №
**********/25.06.2020 г.; № **********/16.07.2020 г.; № 00000334681/16.07.2020 г.; №
**********/12.08.2020 г.; № **********/10.09.2020 г.; № **********/26.05.2021 г.; №
*********/14.07.2022 г., представени с исковата молба.
Във връзка с оспорването в отговора на исковата молба относно начина на предаване от
ищеца на ответника на паролите за употреба на платформа за проследяване и отчет на
предавани данни от системата за контрол на машини, ищецът е представил имейл
кореспонденция (л. 48 от делото), съдържаща потребителско име и парола за достъп,
изпратени от адрес *************@***.** до адрес *******@************.**, като
съдържанието на тази интернет кореспонденция не е оспорено от ответника до
приключването на съдебното дирене по делото.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ивелин Бисеров
Иванов и Росен Володиев Крумов, и двамата служители на ищцовото дружество.
Свидетелят И. И. дава показания, че работи в „Ник Електроникс“ ООД на длъжност
сервизен специалист и отговаря за навигацията и управлението на земеделската техника,
като отношенията между ищцовото и ответното дружество са от повече от пет години и са
свързани с инсталиране и обслужване на навигации за селскостопански машини, както и
други услуги, които повишават ефективността на машините. Свидетелят е извършил по
заявка на ответника инсталиране на два трансферни кита на два комбайна „Клас Лексион
760“, които се ползват от ответника. Трансферните китове са необходими за по-лесното
преместване на навигацията от една на друга машина, а самата инсталация представлява
ново инсталиране на окабеляването на самия комбайн, за да могат механизаторите да си
прехвърлят машините, без да викат служители на ищеца за прехвърлянето. Задължително
при пристигането на служители на ищеца на място има работници, които ги очакват, както и
задължително се подписва работна карта. По времето на извършената от свидетеля Иванов
инсталация върху работната карта са се изисквали две имена и подпис, а после само подпис.
Свидетелят не помни случай, при който да му е била възложена поръчка от „Титан Агро
България“ ООД и същата да не е извършена.
3
Свидетелят Р. К. дава показания, че работи в „Ник Електроникс“ ООД на длъжност
акаунт мениджър от 2017 г., като при неговото постъпване на работа фирмата е имала
изградени отношения с „Титан Агро България“ ООД. Задължение на свидетеля Крумов е да
поддържа отношения с фирмата-клиент от началото до края, включително приемане на
поръчката, разпределение на работата между служителите на „Ник Електроникс“ ООД,
комуникация със сервизния техник, който ще извърши ремонта и изпращане на документ,
въз основа на който търговският асистент на ищцовото дружество издава фактура.
Фактурите се изпращат на клиента на имейл, като съгласно практиката на ищеца се
извършва последващо напомняне за фактурите на имейл, по телефона или на вайбър. По
отношение на „Титан Агро България“ ООД свидетелят К. е договарял поръчките за
продукти, сигнали и всичко останало с П. Ц., след което негов служител е изпращал към
свидетеля необходимите серийни номера, снимки и всичко необходимо за евентуални
монтажи. Монтираните на селскостопанските машини навигации помагат за по-точна сеитба
и за улесняване на работния процес, а актуализация се извършва когато въпросната
навигация няма активна корекция. Фактура се пуска при активиране на сигнал и оставя
следа за активни сигнали на дисплея.
Съдът, при отчитане на възможната заинтересованост на свидетелите И. И.и Р. К. по
реда на чл. 172 от ГПК, възприема напълно дадените от тях показания като добросъвестно
дадени, вътрешно логични, почиващи на непосредствени впечатления и подкрепени от
останалите доказателства по делото.
По делото е приета като доказателство неоспорената от страните съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която дава заключение, че не може да отговори на въпроса дали
от „Титан Агро България“ ООД са осчетоводени процесните фактури №
**********/23.03.2020 г.; № **********/27.04.2020 г.; № **********/15.06.2020 г.; №
**********/25.06.2020 г.; № **********/16.07.2020 г.; № 00000334681/16.07.2020 г.; №
**********/12.08.2020 г.; № **********/10.09.2020 г.; № **********/26.05.2021 г.; №
*********/14.07.2022 г., и дали счетоводството на „Титан Агро България“ ООД е редовно
водено, поради неоказано съдействие на вещото лице от ответната страна, както и че въз
основа на издадено от НАП удостоверение може да се направи извод, че фактури №
**********/23.03.2020 г.; № **********/27.04.2020 г.; № **********/15.06.2020 г.; №
**********/25.06.2020 г.; № **********/16.07.2020 г.; № 00000334681/16.07.2020 г.; №
**********/12.08.2020 г.; № **********/10.09.2020 г. са включени в дневника за покупки на
ответното дружество и за тях е ползван данъчен кредит, а фактури № **********/26.05.2021
г. и № *********/14.07.2022 г. не са включени в дневника за покупки на ответното
дружество и за тях не е ползван данъчен кредит.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
Страните са били в облигационни отношения по договор за търговска покупко-
продажба и договор за изработка, в изпълнение на които са извършвани доставки и услуги:
доставка и монтаж на навигационно земеделско оборудване за прецизно земеделие и
платформи за тяхното закрепване върху машините, за доставка и монтаж на допълнително
4
GPS оборудване и платформи за закрепване на оборудването върху машините, както и
услуги по корекция на сигнала на навигационното оборудване.
От показанията на свидетелите И. И. и Р. К. съдът приема за установено, че ищцовото
и ответното дружество са били в трайни облигационни отношения поне от 2017 г., че
поръчките за продукти, сигнали и всичко останало са правени от П. Ц.-представляващ
ответното дружество, че за всички доставени стоки и извършени услуги са съставяни
работни карти, носещи подпис в графа „клиент“ и данъчни фактури, които са представени
като доказателства по делото, както и че по отношение на актуализациите (корекциите) на
сигнал фактури са издавани едва след активиране на сигнала.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено въз основа на
получена от НАП информация, поради неоказано съдействие от страна на ответника, съдът
приема за установено, че всички процесни фактури, с изключение на фактури №
**********/26.05.2021 г. и № *********/14.07.2022 г., са включени в дневника за покупки на
ответното дружество и за тях е ползван данъчен кредит.
Налице е фактическият състав, при който за извършилия доставки на стоки и услуги
възниква право на иск срещу купувача на стоките и възложител на поръчките за услугите:
фактури за разход към купувача/възложител и работни карти, носещи подпис в графа
„клиент“ и несъдържащи забележки и коментар.
По отношение на фактури № **********/23.03.2020 г.; № **********/27.04.2020 г.; №
**********/15.06.2020 г.; № **********/25.06.2020 г.; № **********/16.07.2020 г.; №
00000334681/16.07.2020 г.; № **********/12.08.2020 г.; № **********/10.09.2020 г. съдът
посочва, че съгласно задължителната практика на Върховния касационен съд, формирана по
реда на чл. 290 от ГПК, например решение № 252 от 03.01.2013 г. по т. д. №1067/2011 г. по
описа на ВКС, ТК, II т.о. се приема, че фактът на отразяване фактурата (съдържаща
индивидуализиращите облигационното правоотношение елементи) в счетоводството на
длъжника по установимия с фактурата неформален договор за търговска продажба, факта на
включването й в дневника за покупки по ДДС и факта на ползването на данъчен кредит по
нея, представляват недвусмислено признание на задължението на купувача и доказват
неговото съществуване, като видно от съдържанието на фактурите и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза тези предпоставки в случая са налице.
По отношение на фактури № **********/26.05.2021 г. и № *********/14.07.2022 г., в
които са отразени услуги по корекция на сигнал на навигационно оборудване, въз основа на
показанията на свидетелите И. И. и Р. К. съдът приема, че тези услуги са поръчани от
представляващия ответното дружество, извършени са действително по отношение на
машини, ползвани от ответното дружество и намиращи се в негово владение към датата на
доставяне на услугите, както и че фактурите са издавани след активиране на сигнала на
оборудването чрез QR код.
С протоколно определение от 07.11.2024 г. съдът прие, че отговорът на исковата молба
съдържа оспорване на подписите в графа „клиент“ на представените с исковата молба
5
документи с твърденията, че същите не носят подписи от представляващия ответното
дружество или негови служители, като тези твърдения са отразени в проекта за доклад по
делото, обявен по-късно за окончателен, без от ответника да е направено изрично
доказателствено искане в тази насока, поради което не са налице условията за задължаване
на ищеца да посочи в определен от съда срок дали ще се полза от така оспорените писмени
доказателства, нито са налице условията за допускане на съдебно-почеркова експертиза, тъй
като същата би следвало да отговори на въпроси свързани с това дали подписите са
положени от конкретно посочено в задачата към експертизата лице, че искането за даване на
възможност за представяне на доказателства от информационните системи на КАТ и КТИ
гр. В. Т. е неоснователно, тъй като с исковата молба са наведени твърдения, че страните са
били в трайни търговски отношения във връзка с доставените от ищеца на ответника стоки и
услуги, като обстоятелството дали при изпълнението на задълженията на ищеца стоките и
услугите са доставяни на селскостопански машини които са собственост на ответника се
явява неотносимо към предмета на доказване на това обстоятелство, както и че не се налага
изменение и допълване на доклада по делото.
Следва също да се има предвид, че съгласно трайната практика на ВКС: решение по т.
д. № 465/2010 г., решение по т. д. № 87/2011 г., решение по т. д. № 431/2012 г. на II т. о.,
решение по т. д. № 24/2013 г., I т. о., за да се приложи законовата презумция по чл. 301 от ТЗ
е достатъчно да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на
извършените без представителна власт действия или намерения да се възползва от целения с
тях правен резултат, което условие в случая е налице.
От гореизложеното следва, че предявеният иск за сумата 11 556,80 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от 01.12.2023 г. е изцяло основателен и следва да бъде
уважен.
Уважаването на главния иск обуславя основателност и на обективно съединения с него
и имащ аксецорен характер иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Върху дължимата сума 11 556,80 лева
следва да бъде начислена и лихва за забава. В съответствие с установеното в чл. 327, ал. 1 от
ТЗ правило, забавата в случая е настъпила на датата на издаване на съответните фактури,
когато е извършено и предаването на стоките и доставката на услугите, посочени във всяка
от фактурите. Обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде присъдено в
претендирания с исковата молба размер, като до този извод съдът стигна при използване на
безплатния програмен продукт balans.bg.
Предвид обстоятелството, че претенцията за мораторни лихви е за периода от
01.12.2020 г. до 30.11.2023 г., а разглежданият иск е предявен на 01.12.2023 г. с подаването на
заявление по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3182/2023 г. на Врачански районен съд, съдът
приема за неоснователно възражението на ответника за погасяване по давност на вземанията
на ищеца за мораторни лихви, тъй като между двете дати не е изтекъл предвидения в чл. 111
от ЗЗД тригодишен период.
По разноските:
6
При този изход от делото право на разноски възниква за ищеца, който е представил
доказателства за направени такива, както следва: сумата 302,52 лева (внесена държавна
такса) и сумата 1 267,55 лева (платен адвокатски хонорар с ДДС) по ч. гр. дело № 3182/2023
г. на Врачански районен съд, както и сумата 302,52 лева (внесена държавна такса), сумата
15,00 лева (внесена такса за вписване на обезпечителна заповед), сумата 350 лева (депозит за
вещо лице) и сумата 3 170,37 лева (платен адвокатски хонорар с ДДС) по гр. дело №
1039/2024 г. на Врачански районен съд.
По делото своевременно е направено от ответника възражение за прекомерност на
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като при преценката за неговата
основателност съдът следва да съобрази решение на Съда на Европейския съюз в
Люксембург (СЕС) от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което предвижда националният съд
да откаже да приложи национална правна уредба, в случая Наредба № 1/2004 г., която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер като нарушаваща забраната по чл. 101, параграф 1 от Договора за
функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) – за забрана за ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики. С оглед на даденото тълкуване в решението на
СЕС съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в
Наредба № 1/2004 г. и при определяне на отговорността за разноски, следва да определи
възнаграждението с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са видът на
спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата
и правна сложност на делото. В случая става дума за търговски спор с обща цена 15 125,76
лева с типичната за този вид дела правна и фактическа сложност и обичайните за такива
случаи процесуални действия по образуване на делото и доказване на предявените искове,
включително действия по обезпечаване на предявените искове. В настоящия случай, при
съобразяване на гореизложеното, следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер
на 1 080,00 лева с ДДС по ч. гр. дело № 3182/2023 г. на Врачански районен съд, както и
възнаграждение в размер на 2 160,00 лева с ДДС по настоящото исково производство.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на
„Титан Агро България“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца,
ул. „Лукашов“ № 5, ет. 3, офис 33, че дължи на „Ник Електроникс“ ООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Брюксел“ № 11Б сумата 11 556,80 лева –
главница, представляваща сбор от продажните цени с начислен ДДС на доставени стоки по
сключен между страните неформален договор за търговска покупко-продажба, за който са
издадени следните фактури: № **********/23.03.2020 г.; № **********/27.04.2020 г.; №
**********/15.06.2020 г.; № **********/25.06.2020 г.; № **********/16.07.2020 г.; №
00000334681/16.07.2020 г.; № **********/12.08.2020 г.; № **********/10.09.2020 г.; №
7
**********/26.05.2021 г.; № *********/14.07.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.12.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 3 568,96
лева, представляваща сбор от мораторни лихви върху главните задължения, считано от
падежа на всяко от вземанията, за периода от 01.12.2020 г. до 30.11.2023 г., за които е
издадена заповед № 1817 от 13.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. дело № 3182/2023 г. на Врачанския районен съд.
ОСЪЖДА „Титан Агро България“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Враца, ул. „Лукашов“ № 5, ет. 3, офис 33 да заплати на „Ник Електроникс“
ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Брюксел“ № 11Б
сумата 302,52 лева за държавна такса и сумата 1 080,00 лева за внесено адвокатско
възнаграждение с ДДС – направени по ч. гр. дело № 3182/2023 г. на Врачански районен съд
разноски, както и сумата 302,52 лева за държавна такса, сумата 15,00 лева за такса вписване
на обезпечителна заповед, сумата 350,00 лева за депозит за вещо лице и сумата 2 160,00
лева за внесено адвокатско възнаграждение с ДДС – направени по гр. дело № 1039/2024 г. на
Врачански районен съд разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8