РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Бургас , 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шести ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
Секретар:Лена Р. Димитрова
Прокурор:Георги Димитров Дуков (ОП-
Бургас)
като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20202100600914 по описа за 2020 година
С присъда № 117 от 31.07.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 624/2020 г.,
Бургаският районен съд признал подсъдимия Т. И. П. с ЕГН ********** за
виновен в това, че на 21.02.2018 г. в гр. Бургас, на кръстовище на бул.
„Христо Ботев“ и ул. „Княз Борис I“, на пешеходна пътека, регулирана с
пътен светофар в работен режим, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, нарушил правилата за
движение - чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗДвП, като при завиване надясно от бул.
„Христо Ботев“ по ул. „Княз Борис I“ не пропуснал пресичащата по
пешеходната пътека пешеходка Х. Н. Т. с ЕГН ********** от гр. Бургас,
поради което допуснал пътнотранспортно произшествие и по
непредпазливост ѝ причинил средна телесна повреда, изразяваща се във
фрактура на външния кондил на ляв голям пищял, довело до трайно
затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 4-6 месеца
при обичайно протичане на оздравителния процес – престъпление по чл. 343,
1
ал. 1, б. „б“, предл. второ вр. чл. 342, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК
съдът освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание глоба в размер на 1500.00 лева и на основание чл.
78а, ал. 4 НК го лишил от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство.
На основание чл. 304, предл. първо НПК районният съд оправдал
подсъдимия П. по повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл.
второ НК и по чл. 119, ал. 1 и ал. 4 ЗДвП.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъдил Т. П. да заплати
направените по делото разноски.
Недоволен от така постановената присъда е останал прокурорът, който
в подадения въззивен протест изразява становище, че съдебният акт е
неправилен и постановен в противоречие със събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Предлага атакуваната присъда да бъде отменена и да
бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият бъде признат за виновен
в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. второ вр. ал.
1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 120, ал. 1 и чл. 119, ал. 4 ЗДвП, за което
да му бъдат наложени наказанията лишаване от свобода за срок от 1 година, с
приложението на чл. 66 НК, и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок от 18 месеца. В тази насока прокурорът е изложил
подробни аргументи в подаденото Допълнително писмено изложение.
Недоволство от присъдата е изразил и частният обвинител Х. Н. Т.. В
жалбата е посочено, че присъдата се явява индулгенция по отношение на
извършителя и деянието, което опорочава съдебния акт. Твърди се, че
присъдата е в противоречие със събраните доказателства, доказващи по
безспорен начин извършеното от подсъдимия престъпление. Претендира се
отмяна на съдебния акт като незаконосъобразен и необоснован, като изцяло
се споделя предложението, направеното с въззивния протест.
В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на
Окръжна прокуратура - Бургас поддържа подадения протест и
допълнителните писмени съображения към него. Посочва, че районният съд
2
неправилно е приел, че след като в случая поведението на участниците в
движението се регулира от светлинните сигнали не е налице
квалифициращото обстоятелство „пешеходна пътека“ по чл. 343, ал. 3 НПК.
Намира, че позоваването на т. 6, б. „б“ от ТР № 2/2016 г. на ВКС, ОСНК е
неточно, защото посоченият приоритет на светлинните сигнали касае
упражняването на право на предимство на пешеходеца при преминаване през
пътното платно по регулирана със светофарна уредба пешеходна пътека. То
обаче не влияе по никакъв начин на квалифициращото обстоятелство
„пешеходна пътека“, за наличието на което е от значение единствено мястото
на настъпване на деянието, което е определящо за квалификацията по чл. 343,
ал. 3 НК.
Частният обвинител Хр. Т. и повереникът – адв. Здравко Жильов от
БАК поддържат въззивната жалба. Повереникът изтъква, че действително чл.
7 ЗДвП посочва градацията, която следва да съобразяват участниците в
пътното движение – регулировчик, светлинни сигнали, пътни знаци и
маркировка, но законодателят при определянето на квалифициращия признак
по чл. 343, ал. 3 НК – „пешеходна пътека“, не прави разлика дали тя е
регулирана със светлинен сигнал или с пътен знак. Подчертава, че
пострадалата е пресичала именно на разрешителен сигнал на светлинната
уредба – зелен и на пешеходна пътека.
Подсъдимият Т. П., редовно призован, не се явява в съдебно заседание
на въззивната инстанция. Неговият защитник – адв. Пламен Ченголов от БАК
изразява становище, че окончателните изводи на първоинстанционния съд са
правилни и деянието не е извършено на пешеходна пътека. Позовава се на
видеозаписа, видно от който пострадалата е пресичала след мисленото
продължение на стоп-линията. Моли въззивния съд да потвърди
първоинстанционната присъда.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и
извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие
следното:
В хода на съдебното производство районният съд е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила.
3
На 31.07.2020 г. първоинстанционният съд е провел разпоредително
заседание, в което са взели участие прокурор при БРП, подсъдимият Т. П.,
защитникът - адв. Ченголов, пострадалата Хр. Т., конституирана като частен
обвинител и повереникът - адв. Жильов. При обсъждането на въпросите по
чл. 248, ал. 1 НПК своето становище са изразили прокурорът, повереникът и
защитникът. Районният съд не е предоставил такава възможност на
подсъдимия и на частния обвинител, в нарушение на изискването да бъдат
изслушани прокурорът и лицата по чл. 247б, ал. 1 и ал. 2 НПК (чл. 248, ал. 5
НПК). По този начин подсъдимият и частният обвинител са били лишени от
участие в разпоредителното заседание, само в което се обсъжда въпросът за
допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на
процесуалните правила. След приключване на разпоредителното заседание
нито подсъдимият, нито частният обвинител могат да правят възражения за
нарушени техни права в предходната процесуална фаза. В това заседание те
могат да се присъединят към заявеното становище на защитника, респ.
повереника или да откажат да вземат отношение по посочените в чл. 248, ал.
1 НПК въпроси, но задължително е следвало да им бъде предоставена
възможност да изразят своята позиция по тях. Като не е изпълнил това
законово изискване, районният съд е ограничил правата на подсъдимия и на
частния обвинител.
По искане на защитника, след провеждане на разпоредителното
заседание районният съд е пристъпил незабавно към разглеждане на делото
по реда на глава двадесет и седма от НПК. Защитникът направил изявление,
че той и подсъдимият желаят да бъде разпитано единствено вещото лице,
изготвило автотехническата и допълнителната автотехни-ческа експертизи,
като не оспорват другите събрани в хода на досъдебното производство
доказателства. Последвало изслушване на становищата на прокурора и на
повереника, като последният се ограничил с твърдението, че не възразява да
бъде проведено съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 НПК.
Непосредствено след това районният съд с определение на основание чл. 372,
ал. 3 НПК е одобрил „изразеното съгласие“. От съобразителната част на
определението се установява, че е било дадено съгласие да не се провежда
разпит на всички свидетели и на вещото лице, извършило
съдебномедицинската експертиза. Едва след постановяване на посочения
4
съдебен акт подсъдимият П. е бил изслушан по въпроса, по който съдът вече
се е произнесъл. И ако подсъдимият, макар и несвоевременно, е дал своето
съгласие, то районният съд изцяло е игнорирал частния обвинител, който
изобщо не е взел участие в предварителното изслушване на страните. В чл.
371, т. 1 НПК са посочени страните, чието съгласие е необходимо, за да бъдат
ползвани при постановяване на присъдата протоколите за разпит на
свидетелите и експертните заключения от досъдебното производство. Сред
тези страни изрично е посочен частният обвинител, наред с повереника. Без
изразено съгласие от частния обвинител и при липса на конкретно изявление
от страна на повереника за кои свидетели и вещи лица той дава съгласие да
не се провежда разпит, проведеното съкратено съдебно следствие при
хипотезата на чл. 371, т. 1 НПК е опорочено.
На следващо място, в мотивите на присъдата районният съд е посочил,
че е направил своите фактически изводи въз основа на доказа-телствените
материали по делото, сред които са показанията на свидетелите Хр. Т., Л. Д. и
М. Ст., първоначалната и допълнителната автотехнически експертизи и
записа на СД, предоставен от ОП „Траспорт“ при Община Бургас. Между
показанията на свидетелите обаче съществува противоречие. Д. и Ст.
заявяват, че след произшествието са разговаряли с подсъдимия, който им
казал, че пешеходката е била ударена при пресичане на ул. „Княз Борис I“ от
ляво надясно по посоката на движение на лекия автомобил (л. 127 и л. 128 от
ДП). Според показанията на пострадалата Хр. Т. тя е предприела пресичане
на пътното платно от дясно наляво по посоката на движение на автомобила.
Наред с това в заключението на първоначалната автотехническа експертиза е
отразено, че мястото на удара е на 2,0 метра от бордюра по средата на
маркираната пешеходна пътека (л. 57 от ДП). В допълнителната
автотехническа експертиза е отбелязано, че се променя „единствено
отстоянието на мястото на удара не спрямо пешеходната пътека, а спрямо
линията на тротоара на ул. „Хр. Ботев“. Мястото на удара е определено на 2,0
метра от бордюра на ул. „Княз Борис I“ и на 3,50 м от тротоарната линия на
ул. „Христо Ботев“ (л.174 от ДП). От изгледания в съдебно заседание
видеозапис е видно, че мястото на удара е различно от посоченото в
експертните заключения.
Констатираните противоречия са съществени, тъй като се отнасят до
5
обстоятелства, включени в предмета на доказване в настоящото наказателно
производство. Районният съд не е съзрял тези противоречия, което сочи, че не
е извършена задълбочена оценка на доказателствата. По този начин
районният съд е формирал вътрешното си убеждение в нарушение на чл. 14
НПК. Допуснатото процесуално нарушение лишава въззивния съд от
възможността да проследи изграждането на вътрешното убеждение на
първоинстанционния съд и правилното приложение на материалния закон.
Затова нарушението е съществено и налага отмяна на постановената присъда
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В диспозитива на присъдата при словесното изписване на деянието, в
извършването на което подсъдимият П. е признат за виновен, е посочено, че
то е осъществено „на пешеходна пътека, регулирана с пътен светофар в
работен режим“. Посоченото обстоятелство е отразено и при описанието на
действията на подсъдимия, обуславящи съставомерността на деянието – при
управление на моторно превозно средство нарушил правилата за движение,
като при завиване надясно от бул. „Христо Ботев“ по ул. „Княз Борис I“ не
пропуснал „пресичащата по пешеходната пътека пешеходка Х. Н. Т.“.
Извършването на деянието на пешеходна пътека, независимо какъв вид
е тя, е съставомерен квалифициращ признак по чл. 343, ал. 3 НК. Въпреки
двукратното му словесно изписване, съдът е посочил, че правната
квалификация на деянието е по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ вр. чл. 342,
ал. 1 НК. В случая не може да се приеме наличие на грешка от техническо
естество, тъй като районният съд изрично е отразил в диспозитива на
присъдата, че оправдава подсъдимия по квалифицирания състав на чл. 343,
ал. 3, б. „а“, предл. второ НК. Констатираното противоречие не дава
възможност да се установи каква е била действителната воля на съда относно
извършеното деяние и неговата правна квалификация, още повече като се има
предвид, че в мотивите на присъдата недвусмислено е отбелязано, че
деянието е извършено на пешеходна пътека. Това противоречие е довело и до
ограничаване на процесуалните права на страните в процеса, поради което
съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3,
т. 1 НПК.
Допуснатите от районния съд съществени нарушения на процесуалните
6
правила не могат да бъдат отстранени от въззивния съд, но са отстраними при
ново разглеждане на делото от първата инстанция.
С оглед на изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че постановената от районния съд присъда следва да бъде отменена, а
делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд от
разпоредителното заседание.
Мотивиран от горното и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1
НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда № 117 от 31.07.2020 г., постановена по н.о.х.д. №
624/2020 г. по описа на Бургаския районен съд и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7