№ 243 / 16.7.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 16.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 2822 по описа на РС-Монтана за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът ,,К. Б., ЕИК: 8., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,Ш. П., представляван от управителя Радослав Велчев е предявил срещу А.В.Б., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, п.к. 3400, ул.,,Камен Цанов‘‘№43, ет.3, ап.7 обективно съединени установителни искове, за признаване за установено, че съществуват вземания на дружеството-ищец към ответника, както следва: 1000,00лв. главница по Договор за кредит № **********/16.01.2017 г., 205,95 лв. такса за експресно разглеждане на заявката, 904,40 лв. наказателна лихва, начислена за периода от 17.02.2017 г. до 22.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/30.08.2019г./ до окончателното й изплащане.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
На 16.01.2017 г. между ,,4ФИНАНС‘‘ЕООД/ВИВУС/ и А.В.Б. е сключен договор за кредит № **********. Договорът бил сключен, чрез кредитен посредник на кредитодателя,,КРЕДИТУР БГ‘‘ЕООД. В заявката си ответникът заявил желание да му бъда отпусната сумата от 450,00 лв., а също заявява и допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 15.02.2017г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, заемната сума била отпусната на кредитополучателя с разписка на дата 16.01.2017 г.
На 28.01.2017 г. А.Б. заявил също така желание да му бъде отпуснат допълнителен кредит в размер от 250,00 лв., като отново заявил експресно разглеждане на заявката. Договорът бил изменен на същата дата-28.01.2017 г., като на тази дата и кредитодателят отпуска сумата на ответника, чрез ,,Изипей‘‘АД.
На 31.01.2017 г. процесният договор за кредит бил изменен още веднъж, след отправена заявка от страна на отв. Б. за отпускане на още 300,00 лв. Сумата била преведена на името на кредитополучателя на същата дата.
Съгласно последното изменение на договора от 31.01.2017 г., към датата на падежа ответникът е следвало да плати сума в общ размер от 1 231,19 лв., както следва; 1000,00 лв. главница, 205,95 лв. такса експресно разглеждане и 25,23 лв.-договорна лихва за периода на отпускане на кредита.
С настъпване на падежа на договора на 15.02.2017 г., кредитополучателят не изплаща дължимите суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора и Общите условия към него, започва да се начислява наказателна лихва, формирана,чрез надбавяне на ОЛП на БНБ-10,00%, към договорния лихвен процент- по процесния договор той е 40,80%, върху неизплатената главница за периода на просрочието.
На 23.11.2018 г. ,,4ФИНАНС‘‘ЕООД в качеството си на цедент, сключва с ,,К. Б./цесионер/, Договор за прехвърляне на вземания/цесия/ № BGF-2018-033/23.11.2018 г., , по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № **********/16.01.2017 г. на обща стойност 2 165,58 лв. По силата на договора за цесия, на осн. чл. 99, ал.3 от ЗЗД, на 03.01.2019 г. отв. Б. е получил лично уведомлението за настъпилата цесия, за което се е подписал в известие за доставяне, приложено към делото.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответникът, чрез назначеният му особен процесуален представител адв. К. е подал писмен отговор на исковата молба, в която излага съображения за недопустимост и неоснователност на исковете.
На първо място излага съображения за недопустимост на исковете.
На следващо място твърди, че исковете са неоснователни, тъй като: от приложените към исковата молба документи, не е доказано, че заемът действително е отпуснат; оспорва се твърдението в исковата молба, че отв. Б. лично е известен от упълномощения цесионер за цедиране на вземането по реда на чл. 99, ал.4 от ЗЗД; не са установени претенциите за наказателни лихви, които са по същество обезщетение за забава; налице са неравноправни клаузи, за което съдът да се произнесе.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Исковете за процесуално допустими. Разгледани по същество, искът за 1000,00 лв. главница е основателен, като исковете за 205,95 лв. такса за експресно разглеждане на заявката и 904,40 лв. наказателна лихва, дължима за периода от 17.02.2017г. до 22.11.2018г. са изцяло неоснователни.
Съображенията на Районния съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени.
От приложените към исковата молба и надлежно приети от съда писмени доказателства, се установява следното:
На 16.01.2017 г. между ,,4ФИНАНС‘‘ЕООД/ВИВУС/ и А.В.Б. е сключен договор за кредит № **********. Договорът бил сключен, чрез кредитен посредник на кредитодателя,,КРЕДИТУР БГ‘‘ЕООД. В заявката си ответникът заявил желание да му бъда отпусната сумата от 450,00 лв., а също заявява и допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 15.02.2017г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, заемната сума била отпусната на кредитополучателя с разписка на дата 16.01.2017 г.
На 28.01.2017 г. А.Б. заявил също така желание да му бъде отпуснат допълнителен кредит в размер от 250,00 лв., като отново заявил експресно разглеждане на заявката. Договорът бил изменен на същата дата-28.01.2017 г., като на тази дата и кредитодателят отпуска сумата на ответника, чрез ,,Изипей‘‘АД.
На 31.01.2017 г. процесният договор за кредит бил изменен още веднъж, след отправена заявка от страна на отв. Б. за отпускане на още 300,00 лв. Сумата била преведена на името на кредитополучателя на същата дата.
Съгласно последното изменение на договора от 31.01.2017 г., към датата на падежа ответникът е следвало да плати сума в общ размер от 1 231,19 лв., както следва; 1000,00 лв. главница, 205,96 лв. такса експресно разглеждане и 25,23 лв.-договорна лихва за периода на отпускане на кредита.
С настъпване на падежа на договора на 15.02.2017 г., кредитополучателят не изплаща дължимите суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора и Общите условия към него, започва да се начислява наказателна лихва, формирана,чрез надбавяне на ОЛП на БНБ-10,00%, към договорния лихвен процент- по процесния договор той е 40,80%, върху неизплатената главница за периода на просрочието.
На 23.11.2018 г. ,,4ФИНАНС‘‘ЕООД в качеството си на цедент, сключва с ,,К. Б./цесионер/, Договор за прехвърляне на вземания/цесия/ № BGF-2018-033/23.11.2018 г., , по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № **********/16.01.2017 г. на обща стойност 2 165,58 лв. По силата на договора за цесия, на осн. чл. 99, ал.3 от ЗЗД, на 03.01.2019 г. отв. Б. е получил лично уведомлението за настъпилата цесия, за което се е подписал в известие за доставяне, приложено към делото.
От горното безспорно се установява валидно възникналото облигационно правоотношение между страните.
От приложените на осн. чл. 183 от ГПК по указание на съда в оригинал уведомление за цесия и пощенска разписка/л.71-72 от делото/ е видно, че ответникът надлежно е уведомен за прехвърлянето/цесията/ на вземането в полза на дружеството-ищец, по реда чл.99, ал.3 от ЗЗД/ от предишния кредитор ,,4ФИНАНС‘‘ЕООД, за което отв. Б. се е подписал лично.
По делото не са приложени от ответника писмени доказателства, че е извършил каквито и да е плащания по процесния заемен договор, което е в негова доказателствена тежест, съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК.
Договорът за заем/кредит/, регламентиран в чл.240, ал.1 от ЗЗД,, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество‘‘. Договорът за заем/кредит/ е реален договор, т.е. за да се счита за сключен, не е достатъчно само двете страни да постигнат съглашение, както е при консенсуалните договори-нужно е още заемната сума да бъде предадена във фактическата власт на заемателя, което е установено от приложените на л. 22-24 от делото разписки.
Водим от горното съдът намира, че от страна на ответника е налице договорно неизпълнение по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗЗД, а ищецът ,,К. Б. е изрядна страна по договора, като е изпълнил своето задължение по него да предаде заемната сума във фактическата власт на ответника Б..
Главното вземане от 1 000,00лв. безспорно е изискуемо, като този иск следва да бъде уважен в пълният му размер.
Относно исковите суми от 205,95 лв.- такса за експресно разглеждане на заявката и неустойка в размер от 904,40 лв. /наказателна лихва/, начислена за периода от 17.02.2017 г. до 22.11.2018 г.:
Клаузите в първоначалния договор за кредит, както и в измененията към него от 28.01.2017 г. и 31.01.2017г. за дължимите такси за експресно разглеждане на кредита, в общ размер от 205,95лв. съдът намира, че са нищожни, поради накърняването на добрите нрави. Правното основание за нищожност е чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Добрите нрави са нарушени, когато не са спазени принците на справедливост и добросъвестност в гражданските правоотношения. Причината за това е очевидното използване от страна на кредитора на господстващото му финансово положение и нуждата на кредитополучателя от възможно най-бързо получаване на сумата, за да бъдат начислени подобни немалки суми. С подобни уговорки в договорите за кредит често се цели и определяне на скрити лихви.
По нищожен договор или клауза от договор не се дължи изпълнение, поради което посочената сума от 205,95 лв. такса за експресно разглеждане на заявката не следва да бъде заплащана от отв. Б..
Относно начислената наказателна лихва/неустойка за забава/- без оглед на избраното наименование в договора,,наказателна лихва,,, подобна договорка всякога представлява по своето естество неустойка за неизпълнение,неправилно или забавено изпълнение на договорно задължение.
Съгласно ТР № 1/2009г./15.06.2010г. на ОСТК на ВКС ,,нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора‘‘.
Съдът намира, че с размер на наказателна лихва/неустойка за забава/ от 904,40 лв./почти колкото главницата/ за времеви период от една година и девет месеца, съществено е нарушен принципът за справедливост в заемното правоотношение, като се цели прекомерното обогатяване на едната страна за сметка на другата, като както се посочи по-горе, кредиторът се е възползвал от своето господстващо положение, като в случая длъжникът съществено се ощетява.
Уговореният размер на неустойката за забава надвишава повече от пет пъти размерът на законната лихва. Ирелевантен е фактът, че кредиторът я формира като сбор от договорната лихва от 40,99 %/който размер също е над средният и допустим размер за възнаградителна лихва/ плюс основният лихвен процент на БНБ от 10%, след като вземането е заявено като единно вземане за наказателна лихва/неустойка за забава/.
Водим от горното, искът по чл. 92 ЗЗД за неустойка за забава/ наказателна лихва/ за периода от 17.02.2017г. до 22.11.2018г. следва да бъде отхвърлен, поради противоречието на тази клауза с добрите нрави- нищожност на осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД.
Така мотивиран съдът намира, че главният иск за връщане на главницата от 1 000,00 лв. по договора за кредит № **********/16.01.2017 г., като основателен и доказан, следва да се уважи изцяло, а останалите два иска да се отхвърлят в цялост.
При този изход на делото, ответникът А.В.Б., ЕГН xxxxxxxxxx следва да бъде осъден да заплати на дружеството-ищец съобразно чл. 78, ал.1 от ГПК, направените деловодни разноски, реализирани както в настоящото исково, така и в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете, съгласно простото тройно правило, което съдът прилага при изчисляването на размерът им.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на ,,К. Б., ЕИК: 8., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,Ш. П., представляван от управителя Радослав Велчев КЪМ А.В.Б., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, п.к. 3400, ул.,,Камен Цанов‘‘№43, ет.3, ап.7,дължимо по Договор за кредит № **********/16.01.2017 г., сключен между ,,ЧФИНАНС‘‘ЕООД/ВИВУС/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, райо ,,Студентски‘‘, ул.,,Никола Габровски‘‘№ 79, ет.2 от 1 000,00лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/30.08.2019г./ до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО исковете за 205,95 лв. такса за експресно разглеждане на заявката, 904,40 лв. наказателна лихва, начислена за периода от 17.02.2017 г. до 22.11.2018 г., дължими по същия договор, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК А.В.Б., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, п.к. 3400, ул.,,Камен Цанов‘‘№43, ет.3, ап.7 ДА ЗАПЛАТИ на ,,К. Б., ЕИК: 8., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,Ш. П., представляван от управителя Радослав Велчев сумата от общо 266,40 лв. деловодни разноски по гр.д.№2822/2019 г. по описа на РС-Монтана за заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за особен представител на ответника, както и общо 43,71лв. деловодни разноски, направени по ч.гр.д.№2201/2019г. по описа на РС-Монтана- за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
УКАЗВА на А.В.Б., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, п.к. 3400, ул.,,Камен Цанов‘‘№43, ет.3, ап.7, че може да заплати присъдените по-горе суми в полза на ,,К. Б., ЕИК: 8., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,Ш. П., представляван от управителя Радослав Велчев по следната банкова сметка: xxx: xxx, BIC: xxx, при ,,БАНКА ДСК‘‘ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: