Протокол по дело №1544/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 893
Дата: 1 юли 2024 г. (в сила от 1 юли 2024 г.)
Съдия: Капка Живкова Вражилова
Дело: 20225220201544
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 2 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 893
гр. Пазарджик, 26.06.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
Наказателно дело частен характер № 20225220201544 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
Частният тъжител А. К. Ш., редовно призована чрез повереника адв.Б.-
не се явява. За нея се явява повереникът адв.А. Б., редовно призован и
редовно упълномощена.
Подсъдимата И. Т. Т., редовно призована- явява се лично и с нейните
защитници адв.М. М. и адв.Д. Ю., редовно упълномощени по делото.
Свидетелят А. П., редовно призован- явява се лично.
Вещото лице Б. Х. П., редовно призован- явява се лично.

АДВ. Б.: Налице са предпоставки за даване ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ю.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМАТА: Да се гледа делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
А. М. П.- роден на ****г. в гр.Пловдив, живущ в гр.Пловдив, ****,
българин, български гражданин, женен, с висше образование, работещ като
лекар в УМБАЛ „Св.Георги“, Отделение по спешна медицина, Звено
„Хирургия“, неосъждан, ЕГН **********, без родство със страните.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

Пристъпи се към разпит на свидетеля А. П.:
СВ. П.: Към м.април 2022г. бях на същата длъжност- лекар в УМБАЛ
„Св.Георги“, Отделение по спешна медицина, Звено „Хирургия“.
На свидетеля се предяви копие на лист за преглед на пациент в КДБ/СО
от 21.04.2022г., снимкова разпечатка на ехографско изследване, декларация за
информирано съгласие за ехографско изследване и резултат от образно-
диагностично изследване от Отделение по образна диагностика, находящи на
л.114-117 от делото.
СВ. П.: Не си спомням подробности по случая, доколкото това е част от
ежедневната ми работа. Не си спомням и подсъдимата като пациент.
СЪДЪТ: За основна диагноза в листа за преглед на пациент е въведен
код МКБ S308, което отговаря на „Други повърхностни травми на корема,
долната част на гърба и таза“. В същото време при изписване на обективното
състояние, което Вие правите в листа за преглед на пациент, е отразено
следното …. /цитира/. От така извършения лаически прочит на посоченото, е
налице несъответствие между отразеното обективно състояние на пациента и
поставената диагноза. Може ли да обясните защо това е така?
СВ. П.: По МКБ трябва да се сложи диагноза. Пациентът съобщава, че е
претърпял удар в съответната област и тъй като се води съдебен случай, за да
се кодира и да се вкарат данните, трябва да се постави диагноза. Не мога да
напиша просто медицински преглед през спешен кабинет. Това е просто най-
близката диагноза по МКБ, която мога да сложа.
СЪДЪТ: От това, което сте записал като обективно състояние, била ли е
констатирана в крайна сметка травма- най-вече в корема?
СВ. П.: Аз не съм съдебен лекар. Аз гледам дали има коремни
поражения вътре в органите, но такива в случая не съм установил. Ако имаше
2
външни белези от удар, ние отбелязваме само рани. Другото съдебният медик
си го определя.
СЪДЪТ: Тези други повърхностни травми на корема, долната част на
гърба и таза на практика били ли са установени така, както е посочено в
диагнозата?
СВ. П.: Анамнезата на пациента е, че е удряна в корема. Това води до
мнението, че е имала травма, но за нараняване на коремни органи от
изследванията няма данни. След прегледа на практика не съм установил
повърхности рани на корема, в долната част на гърба и таза, но както Ви
обясних, няма каква друга основна диагноза да се заложи при прегледа в
листа на пациент. Такава е системата, с която работим, тя го изисква. Не я
определям аз. Системата не дава възможност да се заложи просто
извършването на медицински преглед без диагноза, защото това е спешен
кабинет. Ехографското изследване не е извършено от мен. Има си лекар,
който го извършва и неговото име го пише на листа. Аз само съм го
назначил. Образната диагноза е извършена от д-р А. Б. и д-р Т. Г., което е
видно от резултата.

Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
Б. Х. П.- на 67 години, от гр.Пловдив, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, с висше образование, без родство със страните.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл.291 от НК.

ПРИСТЪПИ СЕ към изслушване за изготвената СМЕ.
ПРОЧЕТЕ СЕ заключението на вещото лице д-р П..
СЪДЪТ: Д-р П., основният въпрос е има или няма нанесен удар в
корема на частния тъжител Ш.?
В.Л. Д-Р П.: Съществуват в конкретния случай две хипотези. Едната
хипотеза е, че е нанесен удар в областта на корема. В областта на корема,
понеже са меки стените, евентуално, би могло да възникне кръвонасядане
най-често, щом няма охлузване. Това кръвонасядане може да се прояви след
няколко дни от датата на нанесената травма. Възможно е също така да е
нанесен удар с малка сила, който сам по себе си да не остави никакво
3
травматично увреждане и да е причинило само болезН.ст в областта на
удареното място- в случая корема- най-общо. Това е първата хипотеза. През
дрехи, когато е нанесен удар, е възможно, дори да е с голяма сила, пак да не
даде охлузване. Когато ударът е през дрехите, дори с крак с обувка, много е
възможно при не голяма сила външно да не се види и да няма да има
охлузване. При такъв удар с твърд тъпоръбест предмет е възможно да
възникне нарушаване на повърхностния слой на кожата и епитела и да се
предизвика охлузване, което ще бъде видимо непосредствено в рамките на 1-
2 минути след удара, доколкото се свлича епидермисът и това се вижда. В
конкретния случай е възможно да има впоследствие кръвонасядане, което не е
констатирано и при другите прегледи.
Втората хипотеза е, че такъв удар вероятно не е нанесен. Има 3
документа по делото, които са издадени на г-жа А. К. Ш.. Инцидентът става
на 19-ти април следобед. Първият преглед се извършва от Спешна помощ, на
място, в рамките на половин час да кажем и тогава не са констатирани
травматични увреждания. На 21-ви април Ш. отива в гр.Пловдив, където
посещава Спешно отделение при д-р П., който преди малко съобщи, че по
стечение на обстоятелствата трябва да се пише диагноза по МКБ, защото
такава е организацията на работа. Той също не е констатирал такива
травматични увреждания. Отивайки Ш. на преглед на 27-ми април при д-р Я.
в Съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Георги“ в гр.Пловдив на 3-ти етаж в
една сграда, в която се намира Патоанамия, патофизиология и съдебна
медицина, е осъществен преглед и тя също не констатира видими
травматични увреждания по глава, шия, тялото и крайниците, но записва
диагнозата от спешно отделение, защото тя няма как да не отрази това, което
е посочено в листа за преглед на пациент, съставен от д-р П..
Това са двете хипотези. Първата- че е нанесен удар, Ш. е изпитала
болка, но не са се появили травматичните увреждания. Втората- че е
възможно да не е нанесен удар в областта на корема. Това са двете хипотези и
съдът ще прецени на коя да даде вяра.
Ако има нанесен удар, то механизмът на получаване ще бъде удар с
твърд тъпоръбест предмет, който би могъл да предизвика само болка- в
конкретния случай по чл.130 ал.2 от НК за няколко дни от датата на нанасяне
на травмата.
4
Дори да е нанесен удар с крак с обувка, когато е през дрехи, е
възможно, както казах, да не остави травматични увреждания. Много зависи
каква е обувката. Думата „обувка“ не винаги се свързва с кубинка.
Маратонката е със съвсем друга конфигурация, тя не е военна обувка с твърди
ръбове от гьон в основата на ходилната част на обувката, която да има остри
ръбове и да предизвика травматично увреждане. Маратонката сама по себе си
е мека и от мек материал изработена. Тя също представлява твърд тъп
предмет, но нейната плътност и еластичност е съвсем различна от кубинката,
за която преди малко казах. Още повече, че ако ударът е нанесен, както би
трябвало с ритник, то най-често ще бъде с долната част на подметката, която
има макар и ограничена площ, но няма такива ръбове, които да предизвикат
охлузването, за което ме питате.
За останалите травматични увреждания, посочени в тъжбата- по глава,
по таз и по гръб, аз не съм установил никакви травматични увреждания,
независимо от диагнозата по МКБ, посочена в листа от СО, която много
често бърка нашата работа.
АДВ. Б.: Известно ли Ви е, че сред материалите по делото фигурира
като ВДС- флаш-памет, съдържаща видеоматериал?
В.Л. Д-Р П.: Мисля, че съм гледал видеоматериала, но беше доста
отдавна.

СЪДЪТ прецени, че в съдебно заседание и в присъствието на вещото
лице следва да бъде направен повторен оглед на веществените доказателства-
компакт диск, изпратен от Регионален център на тел.112 и флаш-памет,
представена от повереника на частния тъжител. Целта е вещото лице да се
запознае непосредствено със съдържанието им, ако е пропуснал да стори
това, след което същият да отговори на въпроса- дали това променя
заключението, което вече е дал.
В присъствие на вещото лице д-р П. и на страните се пристъпи към
оглед на веществените доказателства- компакт диск, изпратен от
Регионален център на тел.112 и 1 брой флаш-памет, представена от
повереника на частния тъжител, посредством възпроизвеждане на
съдържащите се в тях аудио и звукови файлове.
5
В.Л. Д-Р П.: Това, което се видя от записа на трите видеофайла, е че има
някакъв контакт между двете, но нищо не се вижда конкретно като действия.
Явно върху самия телефон вероятно падат ударите, защото той се движи
активно, но на записа никъде не се вижда, че има нанесени удари върху г-жа
Ш.. Иначе чуват се реплики и вероятно има контакт между двете жени.
Вижда се, че обувките на подсъдимата не са ботуши, а тип маратонки, ударът
с които би могъл да доведе до охлузвания, както обясних преди малко.
АДВ. Б.: По т.3 от заключението в частта относно начина, по който са
били причинени телесни увреждания на подсъдимата И. Т., не можах да се
ориентирам въз основа на какви материали по делото базирате отговора си за
начина на причиняване на телесните увреждания.
В.Л. Д-Р П.: Травматичните увреждания, които са констатирани при
прегледа, който е осъществен на г-жа Т. на 20-ти, т.е. на следващия ден, те са
описани като травматични увреждания, локализирани в лявата част на лицето
и в областта на гърдите. В обясненията на г-жа Т. някъде беше споменато,
което ми дава основание да приема, че когато тя е била в колата, е получила
удари от Ш. в лявата страна на лицето през прозореца. Тези травматични
увреждания са локализирани в ляво на лицето. Когато човек е вътре в лек
автомобил на шофьорско място с лява дирекция, естествено, че той като се
обърне към отворения прозорец, лявата част на лицето отговаря да е най-
близката част, за да могат да бъдат нанесени евентуално травматични
увреждания върху нея. Затова обсъждам в експертизата, че подсъдимата е
била вътре в колата, когато е получила травматичните увреждания по лявата
част на лицето. Възможно е от това, което се видя на видеозаписа, тези
увреждания да са й нанесени и извън колата при онзи конфликт, който не се
вижда между тях двете. Понеже аз съм взел предвид нейните обяснения,
затова приемам, че травматичните увреждания са нанесени, когато тя е била в
колата и са попаднали в лявата част на лицето, а кръвонасядането в областта
на гърдите по-вероятно да е причиН., когато те са били една срещу друга,
лице с лице или лице срещу лице, защото травмата върху гърдите не би могла
да се получи вътре в автомобила. Посочените по-нататък: разкъсно-контузна
рана на главата, кръвонасядания и травматични отоци по лицето, главата и
тялото са констатирани при осъществения преглед при посещението на г-жа
Т. в Съдебна медицина на 20.04.
6
Като гледах записа, докато подсъдимата е в колата, такива травматични
увреждания, които съм констатирал при прегледа, в т.ч. в областта на лицето,
няма, но ние не виждаме какво е станало след излизането й от колата.
Тук искам да направя едно допълнение във връзка с това, за което
преди малко стана дума. В записа се видя, че г-жа Ш. снима с дясна ръка.
Това става ясно особено когато има съприкосновението с майката на
пострадалата- г-жа М. Т., защото се виждаше в кадър лявата ръка на лицето,
което прави записа, което означава, че телефонът е бил и в дясна ръка, а не
само в лявата. Възможно е това, което коментирах, че може да са нанесени
удари не е само с лява, но и с дясна ръка да са или с ръка с телефон съответно.
АДВ. Ю.: Ако има кръвонасядане в областта на корема и то се проявява
след няколко дни, както Вие казахте, това кръвонасядане видимо ли е?
В.Л. Д-Р П.: За да е кръвонасядане и да бъде повърхностна травмата в
областта на корема, би трябвало, макар и по-късно, да се види и то ще бъде
съответно с цветова гама на прясното кръвонасядане. Всяко едно
кръвонасядане започва следствие на разкъсани кръвоносни съдове в меките
тъкани и излялата се прясна кръв, като най-често кръвонасядането започва
синкаво-червеникаво, мораво-синкаво, мораво. Като минат 3-4 или 5 дни,
благодарение на това, че тези левкоцити са дали хемоглобин и този
хемоглобин, който носят е останал в меките тъкани, под влияние на
кислорода започва неговата промяна, става от червено-син в кафяв и после
зеленикаво и най-накрая през жълто би трябвало да избледнее напълно.
В конкретния случай би трябвало да е със синкав цвят кръвонасядането
в корема и то да е видимо. Ако е обаче дълбоко кръвонасядане, няма как да
се констатира и да се види и да се каже, че има такова кръвонасядане. Ако е
дълбоко и не се вижда, ние няма как да кажем, че има кръвонасядане. Още
повече, че за да има такова дълбоко кръвонасядане, би могло да е по-тежка
травмата, която да налага оперативна интервенция например. Ако не е видима
травмата и е дълбоко кръвонасядането, т.е. когато травматичните увреждания
са с по-сериозен характер в дълбочина и са засегнати органи в коремната
кухина, състоянието и оплакванията, които ще има пострадалият, щяха да
бъдат повод тя да посети Спешно отделение и да даде оплаквания. Преди
малко колегата П. каза, че са правили ехографски изследвания, които не
установяват травматични изменения във вътрешните органи и във
7
вътрешната коремна част стена на корема. В противен случай, при такова
посещение, ако те бяха видели някакви промени, пациентката щеше да бъде
приета и съответно според състоянието можеше й да бъде лекувана, както с
алтернативни методи, така и с оперативна интервенция, ако имаше засегнати
вътрешни органи с разкъсване и кръвоизливи. В този случай щеше да има
външна изява при всички положения и щеше да има кръвонасядания, макар
че последните ще се видят след известно време, както обясних вече. В
случая, прегледите са правени достатъчно по-късно.
Обясних вече, че както може да е имало удар, така може и да е нямало.
Това са двете хипотези. Ако е имало удар, то той е бил с малка сила и не е
причинил видимо кръвонасядане, което да бъде констатирано при следващите
прегледи.
АДВ. М.: В сигнала до тел.112 ясно се чу изявлението на тъжителката,
че е изритана с ботуш. От снимките се видя, че ботуш няма. Глаголът
„изритвам“ като механика и като действия и въздействие какво би трябвало
да произведе като резултат?
АДВ. Б.: Възразявам по въпроса.
СЪДЪТ НЕ ДОПУСКА ВЪПРОСА НА АДВ.М..
АДВ. М.: Когато човек бъде изритан, както се твърди- в корема, едно
изритване какви увреждания причинява на тази област на тялото?
АДВ. Б.: Отново възразявам на така поставения въпрос. Вещото лице в
устния си доклад установи в пълнота всички тези обстоятелства и считам, че
не е необходимо да се преповтаря.
АДВ. М.: Вещото лице изразява хипотези. Едната хипотеза е, че може
да има лек удар, а другата- че няма да има удар, но това са хипотези, а
конкретиката е в изпълнителното деяние, както е вмеН.. Нека да отговори
вещото лице, ако се изрита някой в корема с крак- „изритване“ като глагол,
както е вмеН. изпълнителното деяние, какви увреждания едно изритване
причинява?
СЪДЪТ ДОПУСКА ВЪПРОСА НА АДВ.М..
В.Л. Д-Р П.: Изразът „изритвам“ сам по себе си означава, че е положена
по-голяма сила в удара с крак, защото едно е ритане, а друго е изритване.
Това обаче е граждански изказ. Ако е "изритване", би трябвало травматичните
8
увреждания да са по-сериозни и по-видими, травмата да е по-тежка.
АДВ. М.: Представили сме една молба от 12.03.2024г., която казахте, че
допълнително ще прецените, в която сме посочили какво е описала
тъжителката в жалбата си до РП-Пазарджик като упражН. върху нея насилие.
В нея пише следното /цитира/. В резултат на подобно въздействие върху
тялото какви увреждания би следвало да получи лицето, което търпи такива
удари? Видими ли биха били те?
АДВ. Б.: Аз правя възражение на този въпрос. Той не е бил предмет на
заключението на вещото лице. Ако следва вещото лице да отговори на така
поставения въпрос, то би следвало да се назначи допълнителна експертиза.
АДВ. М.: Оттеглям си въпроса.
СЪДЪТ: Ще преформулирам въпроса на адв.М., разбирам смисъла, не
се налага изготвяне на допълнителна експертиза. Когато изготвяхте
експертизата, предполагам, че сте се започнал с всички материали по делото,
защото така ви беше поставена задачата от съда. Част от писмените
материали по делото е и жалбата, която е подала Ш. до РП- Пазарджик, във
връзка с изложеното в която е имало назначена прокурорска проверка. В тази
жалба ЧТ е изложила своите твърдения за това какво се е случило. Това,
което е отразено в жалбата до РП собственоръчно от Ш., променя ли по
някакъв начин Вашето заключение?
В.Л. Д-Р П.: Не го променя. Така описаната ситуация, от това което
адв.М. цитира по жалбата- нанесени няколко удара с крак в корема, скубане
на косата, бутане на земята и влачене по земята. Всички травматични
увреждания, които се очакват от подобен род действия, щяха да приличат
много на т.нар. „теренна травма“, особено когато имаме падане на
пострадалата на терена, влачене на тялото по терена, което щеше да даде
значителни травматични увреждания, съответно по главата, където е скубана,
ще има липса на коса, в областта на корема- кръвонасядане, по крайниците от
влачене и падането на терена- охлузвания, които ние ги нямаме описани в
медицинската документация. Това, което на мен ми е основа да изградя
заключението си по СМЕ са медицинските обективни данни. Анамнезата или
предварителните сведения, които се представят от лицето, без значение дали
пострадал, или извършител, имат субективен характер и там нещата нямат
тази тежест, както всичко, което е посочено при съответните прегледи, които
9
са 3 на брой- от ФСМП- Пазарджик, д-р П. в УМБАЛ „Св.Георги“ и след това
д-р С. Я., изготвила СМУ. Имам достатъчно много медицинска база- три
прегледа, на които никъде няма описани такива тежки травматични
увреждания, които да говорят за подобен начин на нанасянето им, както са
описани в жалбата до РП- Пазарджик.
АДВ. М.: В молбата, която съм депозирал, под т.2 съм посочил какво
сочи тя в тъжбата като механизъм и начин на получаване на увреждания
/цитира/. Тъй като акцентираме върху областта на корема, когато има удари с
крака, предполага ли това множество удари и какви биха били очакваните
травматични увреждания?
В.Л. Д-Р П.: Мисля, че по този въпрос дадох отговор вече по-рано. При
тази ситуация трябва да бъдат много изявени травматичните увреждания, ако
съответстват на това, което е записано в частната тъжба.

Страните /поотделно/: Нямаме други въпроси. Да се приеме
заключението.

Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА заключението на вещото лице д-р П. и определя
възнаграждение на вещото лице в размер на 350 лв. за изготвяне на
заключението, както и 30 лв. за явяване и изслушване в днешното съдебно
заседание, платими от бюджета на съда по сметка на вещото лице.

СЪДЪТ намира, че с оглед изясняване на обективната истина по делото,
следва да бъде допуснато изготвянето на комплексна фоноскопна експертиза
с участие на лингвист за идентификация на лице по признаците на неговия
говор на чуващата се дума „мършо“ във файл №2 от записа на флаш-памет,
представена от повереника на частния тъжител и приета по делото като
веществено доказателство с протоколно определение от 04.04.2023г.,
доколкото не се вижда кой я изрича. Вещото лице следва да отговори на
въпроса дали думата "мършо" във файл №2 от записа на флаш-памет е
произнесена от подсъдимата И. Т..
10
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА изготвянето на комплексна фоноскопна експертиза с участие
на лингвист, която да отговори на въпроса дали думата "мършо", която се
чува във файл №2 от записа на флаш-памет, е произнесена от подсъдимата И.
Т..
Вещото лице да отговори на въпроса след извършване на оглед на
посочения файл, като при необходимост от съдействието на съда или на
някой от защитниците на подсъдимата, на същото да бъде осигурено такова.
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до Национален институт по криминалистика-
гр.София при МВР, които да определят вещо лице, което да изготви
допуснатата по делото комплексна фоноскопна експертиза с участие на
лингвист.
Да се укаже на определеното вещо лице, че следва да изготви и депозира
заключението си не по-късно от 7 дни преди датата на следващото съдебно
заседание.

Пак с оглед изясняване на обективната истина по делото, съдът намира,
че следва да допусне до разпит в качеството на свидетел полицейския
служител Д. Д.- полицейски инспектор към РУ- Пазарджик, който е снел
обясненията в хода на извършената прокурорска проверка във връзка с
подадения сигнал от частния тъжител до РП- Пазарджик, по който е
образувана пр.пр.вх.№ 2243/22г. по описа на РП- Пазарджик. Същият този
полицейски инспектор е изготвил и приетата по делото като писмено
доказателство докладна записка рег.№181800-8946/06.06.2022г., находяща се
на л.58 по делото. Същият е имал преки впечатления от споделеното му от
подсъдимата и от частния тъжител в хода на снемане на обясненията, поради
което следва да допусне до разпит в качеството на свидетел Д. Д..
Най-сетне, съдът намира, че следва да бъде извършен допълнителен
разпит на свидетеля С. К. Н., предвид наличието на известни противоречия
във връзка със споделеното от него пред съда и съдържанието на видеозаписа
от приобщената по делото като веществено доказателство флаш-памет.
Водим от горното, съдът
11
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел по делото Д. Д., който за
следващото съдебно заседание да се призове по месторабота.
ДОПУСКА допълнителен разпит на свидетеля С. К. Н., който за
следващото съдебно заседание да се призове на известния по делото адрес.

АДВ. Ю.: Ще помоля съда да преразгледа определението си, предвид на
обстоятелството, че действително чува се думата „мърша“, но не е ясно кой
към кого се обръща така. Звукът в този момент в рамките на около половин
минута е много лош. Неясно би останало при всички случаи и считам, че ще
бъде непълна експертизата и необоснована, тъй като в рамките на този период
от време около половин минута има някакви реплики и някакво обръщане на
двете дами една към друга, в която не може да се чуе какво си говорят и какво
си казват.
АДВ. Б.: Експертизата е способ за доказване и се назначава, когато са
необходими специални знания за установяване на конкретни факти от
предмета на доказване. В този ред на мисли аз считам, че е невъзможно,
недопустимо и несъстоятелно в днешното съдебно заседание някои от
участниците в производството да изразяват предварително становище
относно резултатите на заключението, без значение в каква посока ще бъде
то. Ако бъде необосновано, по НПК позволява по искане страните, а и
служебно, да бъде назначена повторна експертиза.
АДВ. М.: Аз възразявам да се извърши допълнителен разпит на
свидетеля Н., доколкото разбирам, че ще бъде разпитван във връзка с факти и
обстоятелства, свързани с телесната повреда или механизма на нанасяне на
уврежданията. Аз не разбирам в какво се изразява неяснотата, което той е
казал, доколкото не виждам необходимостта от преразпита на свидетеля.
Бихте ли мотивирали какво налага неговия допълнителен разпит?

СЪДЪТ не намира за необходимо да преразглежда или отменя
определението си, с което допуска провеждането на допълнителен разпит на
св.Н., доколкото счита, че аргументира в достатъчна пълнота необходимостта
от извършването му. Най-сетне, за да изготви своя съдебен акт, съдът се
12
нуждае от изясняване на обективната истина в пълнота, поради което изцяло в
неговите правомощия е да прецени колко и какви съдебно-следствени
действия да бъдат извършени.
АДВ. Ю.: Ние ще окажем пълно съдействие при необходимост за
снемане на сравнителни образци, но кой ще окаже съдействие г-жа Ш. също
да даде този сравнителен материал?

За събиране на доказателства и предвид обстоятелството, че графикът
на съдията-докладчик до средата на м.юли е запълнен изцяло, а след това
предстои съдебната ваканция, през която се разглеждат строго ограничен кръг
дела, лимитирани в ЗСВ, а настоящото не е сред тях, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 25.09.2024г. от 10:00 часа, за която
дата и час подсъдимата Т. и защитниците адв.М. и адв.Ю.– уведомени.
Частният тъжител Ш.- увеодмена чрез повереника. Повереникът адв.Б.-
уведомен. Да се призоват свидетелите Д. Д. и С. Н.. Да се пише писмо до
НИК в горния смисъл.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 11:34 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
13