№ 15255
гр. София, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110148581 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Предявени са осъдителни искове от „Т...” ЕАД, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на суми за продажна цена на доставена
топлинна енергия и мораторна лихва за забава в плащането на цената, срещу К. Г. Т. като
наследник на П. Д. Х. с цена на исковете 354,12 лв., относно топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. София, ж.к. Л...
Ищецът „Т...“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на
интернет страницата на продавача. При тези твърдения моли ответникът К. Г. Т. да бъде
осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 269,70 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.05.2019 г. до 30.4.2021 г., ведно
със законна лихва от 31.08.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в
размер на 71,01 лв. за периода от 15.9.2020 г. до 03.08.2023 г., главница за дялово
разпределение за имота за периода 01.07.2020 г. – м.04.2021 г. в размер на 10,58 лв.,
мораторна лихва за забава върху главница за дялово разпределение в размер на 2,83 лв. за
периода от 15.09.2020 г. до 03.80.2023 г. за топлоснабден имот, аб. № 152956, находящ се на
адрес: гр.София, ж.к. Л... Претендира разноски.
1
Ответникът К. Г. Т. са депозирали отговор в срока по чл. 131 ГПК оспорва наличието
на облигационно правоотношение с ищеца. Прави възражение за давност. Не оспорват
ежемесечните отчети да са редовно извършвани и да съответстват на показателите, отразени
в месечните извлечения, както и сумите, начислени за имота да отговарят на реално
доставената до имота топлинна енергия.
Третото лице помагач „Т...“ ООД не изразява становище за основателността на
предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника (респ. неговия наследодател), по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на § 1, т. 42 (отм.)
ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за
битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. При спор кой е собственик или
титуляр на ограниченото вещно право на ползване на имота, за който е доставена топлинна
енергия, т.е. кой е страна по твърдяното облигационно правоотношение, съответно купувач
по договора за продажба на топлинна енергия, ищецът е длъжен чрез пълно и главно
доказване по правилата на чл.154, ал. 1 от ГПК да установи това правнорелевантно
обстоятелство.
В случая по делото не са събрани доказателства, относно това кой е собственик или
ползвател на процесния имот. Съдът с доклада по делото е указал на ищцовото дружество,
че не сочи доказателства наследодателят на ответниците да има качеството потребител по
смисъла на по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. По делото е изискана и представена декларация
вх. № **********/16.06.2021 г. по ЗМДТ, подадена от К. Г. Т. /л./, но видно от същата тя се
отнася до друг имот, а не процесният - бл.629, вх.Г, ет.1, ап.99, находящ се в гр.София, ж.к.
Люлин. Не е представено и е заявление-декларация от наследодателя на ответниците, респ.
на наследниците до „Т...“ ЕАД за откриване на партида за недвижим имот, находящ се в гр.
София, ж.к. Л... въз основа на която съдът би могъл да приеме, че страните се намират в
2
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Следователно, по делото не е доказана първата материална предпоставка, че е налице
валидно облигационно отношение между страните, по което пасивно материално
легитимиран да отговаря за заплащане на цената на доставената топлинна енергия са именно
ответниците, поради което и с оглед неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Поради това, предявените главни искове са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и
обусловените от тях акцесорни искове за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ГПК.
Тъй като по делото не е доказано, че между страните е възникнало основното
облигационното правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия,
съдът намира, че претенциите за заплащане на цената за припадащата се част от услугата
дялово разпределение и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази
главница по чл. 86, ал. 1 ГПК, също са неоснователни и като такива трябва да бъдат
отхвърлени.
С оглед неустановяването на първата материална предпоставка обуславяща
основателността на предявените искове, съдът намира, че е безпредметно да обсъжда
останалите материални предпоставки, респ. събраните доказателства за тяхното установява,
съответно и възраженията на ответниците в тази насока.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполага само ответникът. Той се представлява от процесуален представител при условията
на чл.38, ал.2, т.3 от ЗА, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва му бъде
присъдена сума за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Ето
защо на процесуалния представител на ответника следва да бъдат присъдени разноски
съобразно чл. 38 от ЗА в размер на 400 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, инкорпорирано в исковата молба е неоснователно, тъй като е определено
под минимума предвид, че се касае за дело с определен материален интерес по смисъла на
чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, от „Т...“ ЕАД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: град София, ул. „..., срещу
К. Г. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ... да бъде осъден да заплати на
3
„Т...” ЕАД от следните суми: 269,70 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 1.05.2019 г. до 30.4.2021 г., ведно със законна лихва от
31.08.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 71,01 лв. за
периода от 15.9.2020 г. до 03.08.2023 г., главница за дялово разпределение за имота за
периода 01.07.2020 г. – м.04.2021 г. в размер на 10,58 лв., мораторна лихва за забава върху
главница за дялово разпределение в размер на 2,83 лв. за периода от 15.09.2020 г. до
03.80.2023 г. за топлоснабден имот, аб. № 152956, находящ се на адрес: гр.София, ж.к. Л...
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Т..., ЕАД, ЕИК ..., с адрес гр. София, ул. „..., да заплати на адв. П. М.,
САК, , на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 400 лв., разноски за
процесуално представителство за оказана безплатна правна помощ на К. Г. Т., ЕГН
**********.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т...“ ООД като трето лице-помагач,
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4