РЕШЕНИЕ
гр. София, 03.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, осми състав, в публичното заседание, проведено на тридесет и първи
май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ И.
участието на секретаря Даниела
Ангелова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 168 по описа на
съда за
Т.Й.Г. е предявила срещу Д.Й.С. и
С.М.С. иск за осъждането им да й заплатят солидарно сумата 36 335,25 лева,
представляваща паричната равностойност на дължимите на ищцата издръжка и
гледане за периода от 10.04.2012 г. до предявяване на иска на 11.04.2017 г., на
основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане, сключен с нотариален акт №37, т. І, дело № 68/1990 г. на С.нски РС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 10.04.2012 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищцата твърди,
че с нотариален акт № 37, т. І, дело № 68/1990 г. на С.нски
РС тя и съпругът й Й.С. Г.прехвърлили на ответника Д.Й.С. по време на брака му
с втората ответница С.М.С. правото на собственост върху недвижим имот – УПИ
ХІІ-110 в кв. 31 по плана на гр. С., целия с площ 760 кв.м., срещу задължението
на приобретателя да поеме издръжката и гледането на прехвърлителите, като им осигури нормален живот, какъвто са
водили до сключването на договора. Твърди се, че от момента на сключването му ответниците не са изпълнявали задълженията си по договора
за гледане и издръжка в никаква степен – нито по отношение на ищцата, нито то
отношение на съпруга й Й.Гълъбов, починал през
В писмения си отговор двамата ответници оспорват иска по основание и размер. Втората ответница е направила възражение за
недопустимост на иска по отношение на нея с довод, че тя не е страна по
договора за издръжка и гледане, поради което не е имала задължение да изпълнява
поетите от съпруга й договорни задължения да издържа и гледа прехвърлителите, с искане производството по отношение на
тази ответница да бъде прекратено. В отговора са изложени възражения, че от
сключването на договора за издръжка и гледане до
В съдебно заседание ищцата, чрез
пълномощника си адв. Н., поддържа иска.
Ответниците, чрез пълномощника си адв. М., излагат становище за неоснователност на иска с искане
същият да бъде изцяло отхвърлен.
И двете страни представят писмени
защити.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка с доводите на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна
следното:
С нотариален акт № 37, т. І, дело
№ 68/1990 г. на С.нски РС Й.С. Г.и съпругата му Т.Й.Г.
прехвърлили на сина си Д.Й.С. собствения им недвижим имот, находящ
се в гр. С. и представляващ дворно място , цялото с площ 760 кв.м., съставляващо
УПИ ХІІ-110 в кв. 31 по плана на града, при посочени граници и съседи, срещу
задължението на Д.Й.С. да гледа и издържа прехвърлителите,
като им осигури нормален живот, какъвто са водили досега. Няма спор по делото,
че към момента на сключване на този договор Д.Й.С. е бил в брак със С.М.С..
Видно от представеното
удостоверение на наследници, Й.С. Г.е починал на 03.10.1997 г.
Видно от разпореждане № **********/01.07.2016
г. на НОИ, на ищцата е определена пенсия за осигурителен стаж и възраст в
размер на 161,38 лева месечно, считано от 01.07.2016 г., плюс добавка в размер
на 95,77 лева месечно от пенсията на съпруга й, или общият размер на отпусната
пенсия възлиза на сумата 257,15 лева.
Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза, извършено на база представените по делото
медицински документи, изготвени в периода от 08.09.2017 г. до 20.11.2017 г.,
към момента на изготвяне на заключението, ищцата страда от мозъчносъдова
болест, артериална хипертония, хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност,
болест на зрителния нерв с вторична глаукома. Необходимият понастоящем месечен
разход за лекарства за посочените заболявания е около 43-45 лева.
Според заключението на
съдебно-икономическата експертиза на в.л. С. Н.,*** на 27.02.2018 г. и прието
по настоящото дело в с.з. на 17.05.2018 г., общият размер на необходимите
разходи за живот по нормативите на НСИ за периода от 10.04.2012 г. до
11.04.2017 г. е 33 695,25 лева, като в тази сума са включени необходимите
разходи за храна, облекло, отопление, осветление, лекарства и други битови
потребности, като размерите и измененията на дължимата издръжка по периоди са
посочени в табличен вид в заключението. На база заключението на
съдебно-медицинската експертиза, вещото лице е приело общ размер на
изразходваните суми за лекарства 2640 лева при средномесечен
разход от 44 лева. Така сумирайки всички разходи /съгласно данните на НСИ и
разходите за лекарства според заключението на съдебно-медицинската експертиза/,
вещото лице е дало заключение за общ размер на всички необходими средства за
издръжка на ищцата за процесния период от
36 335,25 лева.
Според приетото в настоящото
производство допълнително заключение на съдебно-икономическа експертиза на в.л.
С. Н., общият размер на необходимите разходи за живот по нормативите на НСИ за процесния период след приспадане на получените от ищцата в
този период доходи от пенсия /в общ размер 15 138,83 лева/, възлиза на
сумата 21 196,42 лева. Вещото лице е дало заключение и за размера на
направените разходи от домакинствата за процесния
период по групи разход на база данни от сайта на НСИ, като общият размер
възлиза на 22 907,00 лева.
Според показанията на св. З. С.
/внучка на ищцата/, баба й живее сама в къща в гр. С.. За нея изцяло се грижат
свидетелката и майка й. Ответниците Д. и С. не са
посещавали ищцата от
Според показанията на св. Л. С.
/син на ответниците/, преди повече от 20 години
ищцата многократно гонила майка му и баща му от дома си и казвала, че ще лиши
баща му от наследство. След погребението на дядото на свидетеля ищцата ги допуснала
само до дворната врата. Според свидетеля, баба му и дядо му не са искали
издръжка от баща му, а му прехвърлили имота, за да се реваншират за това, че го
лишили от друг имот, като родителите му не са имали ангажимент да гледат баба
му и дядо му.
Ответниците са представили решения на ОСЗГ –
гр. С. за възстановяване на ищцата на правото на собственост върху земеделски
земи; констативен нотариален акт от
При така установените факти съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен и иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за неизпълнението на
задължението на ответниците спрямо ищца по сключения
между тях договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане, изразяващо се в паричната равностойност на дължимите на ищцата издръжка
и гледане за посочения период.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗЗД,
всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно
и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата
страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин. Ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът им право да иска изпълнението заедно
с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнението – чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно ТР № 96/28.VI.1966 г. по гр.д. № 65/66 г.,
ОСГК, в случай, че неизправна страна по договор за
прехвърляне на вещни права срещу
задължение за даване на издръжка
в натура е длъжникът -приобретател, т.е. той не изпълнява
задълженията си точно, кредиторът има право на
основание чл. 79, ал. 1, пр. ІІ от
ЗЗД във форма на компенсаторно
обезщетение да иска вместо изпълнение
в натура, заплащането на паричния му
еквивалент. Такова право
кредиторът има както за минало
време, така и за бъдеще, щом
длъжникът не изпълнява точно задължението си и с поведението си е направил невъзможно прякото изпълнение на поетото задължение
за издръжка в натура. Тежестта на доказване изпълнението на
задължението е за ответника.
Неоснователно е
възражението на ответницата С.С. за недопустимост на
така предявения срещу нея иск поради това, че тя не е страна по сключения
договор за издръжка и гледане. Следва да се посочи, че въпросът за
съществуването на задължение на ответника по договор, чието изпълнение, респ.
заместващо обезщетение се претендира от ищеца, е въпрос на основателността на
иска, касаещ установяване на материалноправната
легитимация по правоотношението, а не на неговата допустимост.
Установи се по делото, че
между ищцата и нейния съпруг от една страна, и първия ответник по време на брака му с
втората ответница от друга, валидно е сключен
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка с н.а. № 37 т. І, дело № 68/1990 г. Съдът
не разглежда възражението на ответниците за нищожност
на договора поради неговата привидност, поддържано в писмената защита, тъй като
такова възражение не е направено с отговора на исковата молба, а едва във
второто съдебно заседание по делото, поради което и на основание чл. 133, вр. чл. 131, ал. 2 от ГПК същото е преклудирано.
Отделно от това и само за пълнота следва да се посочи, че твърдението за симулативност на договора за издръжка е гледане е и
недоказано по делото.
Прехвърлите
са изправна страна по
отношение на поетото от тях задължение по
договора за прехвърляне правото на собственост върху имота, предмет на
договора. С оглед възмездния характер на алеаторния договор, съпругът на приобретателя
дължи изпълнение на поетите с него задължение за издръжка и гледане,
респективно и компенсаторно обезщетение в случай на неизпълнение.
Доколкото в нотариалния акт задължението
на приобретателя е описано бланкетно
/като издръжка и гледане/ и липса ограничение относно обема на длъжимата грижа и издръжка, следва да се приеме, че
страните са се съгласили да се осигурява цялата необходима на прехвърлителя издръжка и да бъдат полагани всички
необходими за него грижи, на база действителните му конкретни нужди във всеки
един момент. Дължимата издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи
и други според нуждата на прехвърлителя /без оглед на
възможността й да се издържа сама от имуществото и доходите им/, и полагане на
грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора според неговата нужда.
Поетото задължение за издръжка и гледане е единно и неделимо и следва да се
осъществява чрез престиране на грижа и издръжка
ежедневно, редовно и в пълен обем, докогато е необходимо.
В случая нито се твърди от ответниците,
нито са налице доказателства приобретателят да е
изпълнявал поетите с договора задължения по отношение на ищцата лично или чрез
трети лица. Установява се, че ответниците са
преустановили контактите си с ищцата повече от 20 години преди предявяване на
иска и не са полагали никакви грижи за нея. Ответниците
са направили възражение, че ищцата не се е нуждаела от издръжка, както и че не
ги е допускала до себе си и не е оказвала съдействие за изпълнение на
задължението им за издръжка. Издръжката, ако
не е уговорено нещо различно, се дължи винаги
в пълния й обем и независимо дали прехвърлителят по алеаторния договор има собствени средства
за издръжка – дължимата издръжка не се подчинява
на правилата за издръжка, уредени
в Семейния кодекс, тъй като се
касае за договорно задължение, неизпълнението на което може да
доведе до разваляне на договора.
Неоснователно
е и възражението на ответниците за недължимост на претендираното
обезщетение поради неоказването на съдействие от страна на ищцата, респ.
отказът й да приеме грижи и издръжка. Когато кредиторът по алеаторния
договор не дава необходимото съдействие за изпълнение на задължението за
издръжка и гледане в натура, длъжникът не се освобождава от задължението си да
ги престира. Той следва да поиска трансформация на
задължението за издръжка в натура в паричния му еквивалент, като междувременно
предоставя парична издръжка на кредитора и без да чака решението за
трансформация – нуждата от средства за съществуване на кредитора следва да бъде
удовлетворявана и преди постановяване на решението за трансформация на
задължението за гледане в парично, т.е. за да бъде изправна страна по договора,
когато кредиторът на съдейства за изпълнение на задължението в натура,
длъжникът следва да представи изпълнение в пари. В случая, при безспорно
установеното неизпълнение на ответниците на
задължението им да представят издръжка в натура и без опит задължението да бъде
трансформирано в парично, същите дължат
обезщетение за неизпълнение.
С оглед на горното, съдът намира,
че предявеният иск е доказан по основание и ответниците
дължат заплащане на компенсаторно обезщетение за неизпълненото задължение за
издръжка и гледане в претендирания с исковата молба
период, представляващо паричната равностойност на необходимите на ищцата
издръжка и гледане.
За определяне размера
на обезщетението – паричния еквивалент на гледането и издръжката, съдът взе предвид основното заключение на
съдебно-икономическата експретиза, според която общият размер
на необходимите разходи за живот
на едно лице
по нормативите на НСИ за периода
от 10.04.2012 год. до
датата на завеждане на исковата
молба е 33 695,25 лева, като в тази сума
са включени необходимите разходи за храна, облекло,
отопление, осветление, лекарства и др. битови потребности.
От тази сума не
следва да се приспада получаваната
от ищцата пенсия. Както бе посочено по-горе, при липса на изрично уговорено в договора ограничение на обема на
дължимата издръжка се приема, че
приобретателят е длъжен да осигурява на
прехвърлителя цялата му необходима издръжка,
независимо дали той има собствени
средства и дали е в състояние да се
издържа сам от имуществото и доходите си. В този смисъл е съдебната практика /решение № 82 от 5.04.2011 г. по гр.
д. № 1313/2009 г., IV г. о., решение
№ 494 от 16.11.2011 г. по гр. д. № 642/2011 г., IV г. о, решение № 863/22.12.2010 год. по гр.д. № 1534/2009 год.
IV г.о., решение № 82/05.04.2011 год. по гр.д. №
1313/2009 год. на IV г.о./. Съдът намира, че в размера на обезщетението не следва
да се включват посочените в заключението на СМЕ разходи за лекарства,
необходими във връзка с констатираните заболяванията на ищцата, тъй като по
делото няма доказателства ищцата да е страдала от тези заболявания в рамките на
исковия период от 10.04.2012 г. до 11.04.2017 г. Всички представени по делото
медицински документи, в които се съдържат констатации за посочените
заболявания, и на които се основава заключението на съдебно-медицинската
експертиза, са с дата след края на исковия период. Няма други доказателства по
делото, които да обусловят извод, че за ищцата е била налице необходимост от
извършване на разходи за лекарства за установените с приетите медицински
документи и заключение на СМЕ заболявания за периода, за който се претендира
обезщетение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и доказан в размер на 33 695,25 лева, представляваща паричната равностойност на дължимите на ищцата издръжка и гледане за периода от 10.04.2012 год. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Така определената сума се дължи солидарно от двамата ответници, предвид възмездния характер на алеаторния договор, по който ответникът Д.Й.С. е придобил право на собственост върху имота по силата на чл. 21, ал. 1 вр. с чл. 32 СК.
Съдът
намира за неоснователна акцесорната претенция на ищцата
за заплащане на мораторна лихва върху главницата за
периода от 10.04.2012 год. до датата на подаване на исковата
молба. Това е така, тъй като съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД,
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора. В случая липсва покана за заплащане на обезщетение
за неточното изпълнение, поради което следва да се приеме, че ответниците са поканени да заплатят дължимата сума с
исковата молба. С оглед това искът за заплащане на мораторна
лихва за периода до предявяване на исковете – 11.04.2017 год. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Ответникът дължи законна лихва върху главницата
за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При този изход на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата
сумата 930 лв., представляваща направени от последната разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от иска, както и да заплатят по сметка
на РС-С. сумата 110 лв. – и сумата 500
лв. държавна такса, а по сметка на Софийски окръжен съд – сумата 1348 лв. държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Й.С. и С.М.С.,***, на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, да заплатят солидарно на Т.Й.Г. *** сумата 33 695,25 лева /тридесет и три хиляди шестстотин деветдесет и
пет лева и 25 ст./, паричната равностойност на дължимите на Т.Й.Г. издръжка и
гледане за периода 10.04.2012 год. - 11.04.2017 год., на основание договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нот. акт №37, т. 1, дело № 68/1990 год. на С.нски РС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 11.04.2017 год. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск
за разликата до пълния предявен размер от 36 335.25 лева.
ОСЪЖДА Д.Й.С. и С.М.С. да заплатят на Т.
И.Г. сумата 930 лева за разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Й.С. и С.М.С. да заплатят по
сметка на Софийски окръжен съд сумата
1348 лв. държавна такса, както и в полза
на РС-С. сумата 110 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: