Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 23.04.2020 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №2800 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №505427 от 10.10.2018г.,
постановено по гр.дело №65574/2016г. по описа на СРС,
І Г.О., 118-ти състав, е отхвърлен
предявеният от
И.К.С. срещу „Ч.Е.Б.” АД иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване
за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 665.18 лв., представляваща корегирана
стойност на електрическа енергия за имот, находящ се в град Самоков, ж.к.„********, с клиентски
№300127724547, за която е издадена фактура
№**********/30.08.2016г.. С решението е осъдена И.К.С.
да заплати на „Ч.Е.Б.” АД сумата
от 300.00 лв., направени по
делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ищцата - И.К.С., чрез адв.Кр.Д., с която се обжалва изцяло решение №505427 от 10.10.2018г.,
постановено по гр.дело №65574/2016г. по описа на СРС,
І Г.О., 118-ти състав. Инвокирани са оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушения на
материалния закон. Навежда се оплакване, че изложените в исковата молба доводи
и възражения не са обсъдени от първоинстанционния съд, което води до
необоснованост на постановеното решение. Поддържа се, че в случая първоинстанционният съд неправилно приема, че „Ч.Е.Б.” АД има законово основание да
извърши едностранна корекция на сметката на ищцата за потребена
ел.енергия за минал период от време - 13.11.2015г. - 10.02.2016г.. Твърди се, че ответникът няма право да извършва корекции на сметки за електрическа енергия, тъй като такова право не е
предвидено в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и в чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и законодателят
не е делегирал на КЕВР правомощия
да приема правила, по които да бъдат
корегирани сметките на потребителите. Поддържа се още, че нормата на чл.48 от приложимите ПИКЕЕ е нищожна като приета при липса на законова делегация. Счита се, че неправилно съдът е приел, че е налице основание за „Ч.Е.Б.” АД едностранно да изчисли и корегира
сметките на потребителя за ел.енергия за минал период, съответно че е доказан фактическият състав за ангажиране на отговорността на потребителя, тъй
като по делото не е установен периодът на неточното измерване, респективно не е доказана реално
консумираната ел.енергия за миналия период и виновно поведение на потребителя
на ел.енергия. Излага се още, че ответникът не е доказал, че в действащите Общи условия е
предвидено право на едностранна корекция,
както и че в чл.17, ал.2 от тях
се съдържа ред за уведомяване на клиента. Допълнителни
съображения в горния смисъл са изложени
в писмена защита. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и постанови
друго решение, с което да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира
присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя
списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - „Ч.Е.Б.” АД, чрез
юрисконсулт С.М., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност
на подадената въззивна жалба.
Поддържа се, че правилно
първоинстанционният съд е приел,
че ответникът е доказал, че в действащите
Общи условия е предвидено право на едностранна корекция, както и че процедурата по ПИКЕЕ е надлежно проведена,
предвид на което са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността
на потребителя на ел.енергия. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да
потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лв., съгласно списък
инкорпориран в подадения писмен отговор. Прави възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани разноски от
въззивника за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Предявен е от И.К.С. срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във
връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 665.18 лв., представляваща корегирана стойност на електрическа енергия за имот, находящ се в град Самоков, ж.к.„********, с клиентски №300127724547, за която е издадена
фактура №**********/30.08.2016г..
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за
спора факти и обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му
– в обжалваната част, като
по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от
СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от И.К.С. срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във
връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ищцата не дължи
на ответника сумата от 665.18
лв., представляваща корегирана стойност
на електрическа енергия за имот, находящ се в град Самоков, ж.к.„********, с клиентски №300127724547, за която е издадена
фактура №**********/30.08.2016г.. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за
неоснователност на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като
на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в
жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба
доводи, следва да се добави и следното:
В случая не се спори между страните и видно от доказателствата по делото оспорената от ищцата сума от 665.18 лв. е в резултат на едностранно извършена служебна корекция на сметката на ищцата от страна на ответника за консумирана електрическа енергия за минал период от 13.11.2015г. - 10.02.2016г., въз основа на съставен констативен протокол №6010137/10.02.2016г., подписан от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната
мрежа. Въззивният
съд приема, че дължимата от
ищцата сума
от 665.18 лв. е начислена от ответника като корекция въз основа на констативен протокол /КП/ №6010137/10.02.2016г., съставен след извършена
проверка, при която са установени нарушения,
изразяващи се в осъществен достъп до вътрешността на електромера - констатирано е, че липсва пломба на щита на ел.табло;
има разлепени стикери на големия капа на електромера и има манипулирани пломби на големия капак на електромера, което е довело до
изменение на електрическата схема и до изменение на метрологичните характеристики на електромера,
като в резултат на това въздействие върху СТИ преминаващата през него електрическа енергия се измерва с отклонение. С оглед констатациите, установени при
проверката и обективирани в КП №6010137/10.02.2016г., установяващи
неправомерно въздействие до защитената
вътрешност на електромера, същият е изпратен за метрологична експертиза като е бил съставен констативен протокол №1456/24.08.2016г. от Български институт по метрология /БИМ/, представляващ
официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК,
ползващ се с материална доказателствена сила и от който
се установява по категоричен и несъмнен
начин извършването на манипулация
върху СТИ и факта, че същият
не е отчитал изцяло потребената
ел.енергия. Същевременно от приетото по делото експертно заключение
по назначената от първоинстанционния съд СТЕ, което съдът кредитира по реда на
чл.202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че е бил
осъществен нерегламентира достъп до вътрешността на електромера и промяна на
електрическата схема на СТИ, при което същият е отчитал в минус 85 % на дневна
тарифа и 84 % на нощна тарифа. При това положение
и с оглед факта, че констатираното
нарушение не установява промяна
в схемата на свързване на
СТИ, а се касае за неправомерно въздействие
до защитената вътрешност на
електромера, съдът приема,
че в тази хипотеза не се изисква да бъдат уведомявани органите на полицията, което не е сторено при осъществяване на процедурата при съставяне на КП №6010137/10.02.2016г.. Ето защо законосъобразно корекцията е извършена на база КП
№1456/24.08.2016г. от БИМ, съгласно предвидената методика в чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ. С оглед правомерно извършената корекционна
процедура, съдът приема, че ищцата
дължи на ответника начислената стойност за електроенергия за периода 13.11.2015г.
- 10.02.2016г. и възраженията за липса на правно основание на
извършената корекция на сметките не намират опора в закона и доказателствата по
делото и като такива се явяват неоснователни.
На следващо място изцяло неоснователни са релевираните доводи в жалбата на въззивника, че корекционната
процедура следва да се прилага
само при доказана вина на потребителя за причиняването
на неточното измерване. Настоящият въззивен състав
приема, че уредената в ПИКЕЕ процедура представлява способ за определяне на дължимата престация по договора, а не се касае
за отговорност за вреди по чл.82 ЗЗД. В случая на корекционната процедура няма
нарушено правно задължение,
а тя цели да установи обема
на едно правно задължение, възникнало по силата на договорна връзка между потребителя и електроснабдителното
предприятие, т.е. правилата създават
една необорима презумпция -определят потребление, което е възможно да е възникнало наистина, въз основа на обективно налични данни, без това предположение да е възможно
да бъде оборено. Тази презумпция се отнася до количеството на потребената енергия, т.е. определя /уточнява/ дължимата престация. Правилата на ПИКЕЕ целят поправяне на възникнали грешки /отклонения/ в измерването,
които може да са породени от случайността, от страните по
договора или от трето лице, т.е. правилата
представляват нормативно установяване
на съдържанието на сделката,
което се определя изцяло от обективното право и обвързва страните независимо от волята им. Налице е установен специален ред за измерване на доставяната електрическа енергия в случаите на констатирана по реда на ПИКЕЕ грешка в измерването на доставяната ел. енергия извън допустимата, респ. неизмерване на последната, като обективно състояние, без да отдава значение за причината за
последното обективно състояние,
като целта на нормативния акт е не да санкционира
потребителя за виновно неизпълнение от последния на негови договорни задължения, а да осигури измерване на доставяната ел. енергия, съответно на действително доставената такава, при констатирано неточно измерване на
последната или неизмерването
на същата. Следователно се налага извода, че установената отговорност при корекция на
сметка не представлява санкция за потребителя, а
нормативно установен метод за справедливо разпределяне на загубата между
потребителя и електроразпределителното дружество.
На следващо място от
представените по делото предложение за корекция на сметка и известие за
доставяне на препоръчано писмо се установява, че потребителят е уведомен с писмо с приложен констативен протокол,
получено лично от ищцата, предвид на което съдът намира,
че наведените във въззивната жалба възражения относно неспазване на реда за уведомяване
за извършване на корекции по ПИКЕЕ са неоснователни.
На последно място, настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ищцата за
противоречие на нормите на ПИКЕЕ на тези от по-високия по степен
нормативен акт - ЗЕ. В рамките на проверката
по чл.15, ал.3 от ЗНА, настоящият съдебен
състав приема, че ПИКЕЕ са приети в изпълнение и в рамките на законовата делегация
по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ от компетентния държавен орган по
чл.83, ал.2 от ЗЕ. Подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на влизането
в сила на съдебното решение (чл.195, ал.1 АПК ). Ефектът
на решението на административния съд
е преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради
отричане на юридическата им
сила. В случая към периода, когато
е бил съставен констативен
протокол №6010137/10.02.2016г., на основание на който ответника е извършил процесната корекция в сметката на ищцата, не е било
постановено съдебно решение №1500/06.02.2017г.
по адм.дело №2385/2016г. на 5-чл. състав
на ВАС, с което се отменят ПИКЕЕ, приети по т.3 от протоколно
решение №147/14.10.2013г. на ДКЕВР /обн.ДВ,
бр.98/12.11.2013г./ с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от
същия акт, които именно разпоредби регламентират реда за корекция на сметки,
предвид на което така постановеното решение не би рефлектирало върху приложимите правни норми за конкретния казус. Настоящият състав счита, че уредбата, приложима в конкретния случай и в частност разпоредбата на чл.48 ПИКЕЕ не е постановена при липса на законова делегация. Законът за енергетиката урежда, че ДКЕВР има правото с подзаконов
нормативен акт да определи начините за установяване
на неправилно измерена енергия.
Установяването на неправилно
измерената енергия няма друга правна цел освен създаването на задължение или доказването на възникнало задължение, по същия начин, както установителният иск е немислим
без правен интерес - никое електроснабдително
дружество не се нуждае от специална
законова норма, за да подмени средствата
си за отчитане при установени
грешки. Доколкото от всички
предпоставки на фактическия
състав, от който възниква вземането на дружеството /наличие на договорно правоотношение, реално потребление на ел.енергия
и количество на доставена ел.енергия/,
единствената, която няма как да се "установи" за минал
период от време е количеството
потребена енергия, то следва да се приеме, че именно това
законодателят цели да "установи" чрез една уредена в подзаконов акт процедура. Отделно
от това формулировката на нормата на чл.48 ПИКЕЕ показва,
че установяването на неотчетената
електроенергия се извършва
чрез използване на наличните
данни, които се коригират с установената грешка
на измервателното средство, т.е. посочената
формула цели наистина да се установи максимално близък до действителността начин потреблението,
което няма как да бъде отчетено реално
и напълно. Така тя създава баланс между интереса
на електроснабдителното предприятие - за пълно заплащане на потребената енергия и потребителя
- за възможно най-точно доказване на потреблението му. Този баланс, базиран на принципа за отчитане на
обективно наличните факти, ограничаване на възможностите за корекция във времето без цялостното им премахване, и процедурните гаранции означава, че посочената уредба може да се приеме за
справедлива и съответстваща на забраната
за неоснователно обогатяване
и на принципа за установяване на истината
по делата.
Въз основа на горното, съдът
намира, че правилно в
обжалваното решение е прието, че за ответника е възникнало правото по чл.48, ал.1
от ПИКЕЕ да извърши едностранна
корекция на сметката на абоната. Първостепенният съд като е достигнал
до същия правен извод, на
основание на който е приел,
че предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е неоснователен и недоказан, е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски има
ответника – въззиваем в настоящото производство. На
основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК (изм. и доп.,бр.8/24.01.2017г.) въззивният съд определя юрисконсултско
възнаграждение за ответника – въззиваем в размер на
100 лв., съгласно чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, чийто размер се определя с оглед фактическата и
правна сложност на спора и при съобразяване с извършените от процесуалния
представител правни действия, без явяване в съдебно заседание. Въззивникът - И.К.С. следва да бъде осъдена
да плати на въззиваемия - „Ч.Е.Б.“ АД разноски във въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв..
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №505427 от 10.10.2018г., постановено по гр.дело №65574/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав.
ОСЪЖДА И.К.С., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на
„Ч.Е.Б.” АД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център; на
правно основание чл.78, ал.3, вр. с ал.8 от ГПК сумата от 100.00 лв. /сто
лева/, юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./